Паническо разстройство - част 6

 ОК - да кажем, че в определена ситуация човек се плаши, мисли си лоши неща, изпитва страх , че губи контрол ...
 Но ... съзнавайки това, какво се променя, за да се почувстваш по - добре ?

Само така!!!Утре малко по-далечко,и се поздравявай сама,купи си нещичко за награда -лакомство или някаква глезотийка. 

Амира,и аз те поздравявам

Amira_BG само така БРАВО НА ТЕБ   

 ОК - да кажем, че в определена ситуация човек се плаши, мисли си лоши неща, изпитва страх , че губи контрол ...
 Но ... съзнавайки това, какво се променя, за да се почувстваш по - добре ?
[/quote
Трбява да разбереш защо точно в този момент се чустваш така какво предизвиква това усещане

Благодаря на всички за подкрепата !    Страхотни сте ! Леле колко горда бях, като се прибрах в къщи с елхата Цяла вечер ми е кеф. 
И установих едно - дишането е най- важното. Казвали са ми го, но в паниката си не можех да го разбера, борех се за глътка въздух.Отварях си устата и се опитвах да поема все повече и повече. Не зная при вас дали се получава така. Днес въпреки шубето се насилих да дишам нормално, през носът. Всичко което съм чела е да правим дълбоки вдишвания, а аз днес със съвсем плитки, но регулярни, не учестено дишане...май не го обясних, както трябва, но това много ми помогна и отървах ПА. Може това да е само моят начин. Ще докладвам и утре дали ще помогне.

За психоаналитик съм си мислила, даже зная добър такъв. В София поне има избор. Но си мисля, че аз не съм готова. Т.е. не че не съм си намерила психоаналитика за мен, а че аз не съм човек за никой аналитик. Споделям трудно. Плюс това много анализирам себе си, че кой по-добре от мен ще ме познава. Почти съм сигурна вече, защо ме сполетя това. И това са съвсем реални човешки проблеми, не мога да си обясня как някой аналитик ще ги умаловажи или ще приложи някакъв начин да ги приема. С дете с епилепсия /овладяна надявам се/ , 10 години в мултинационална корпоративна компания, където те изстискват до последно, огромно желание за второ дете и ходене две години по лекари+тъпкане с хормони.... обяснявам си го единствено с умора. Също и направо вманиячена тревожност за близките ми. Е как да ме успокои някой...какво да ми каже ...Аз си зная проблемите. Зная откъде идва всичко. Не е нужно никой да рови в детството ми, то беше прекрасно.

За вас не зная и съвети не смея да давам.Но да даваш по 50 лв. седмично за някой, който ще те изслушва. По добре дай 60 ст. за кафе и разкажи това на приятел.

Успех на всички и как беше...тази огромна крачка за нас, е една мъничка за вселената  

Добро утро.
Стана ми хубаво като прочетох поста на Амира.
Аз също мисля,че дишането е важно.Точно защото когато получих атаката онази вече се заливах от смях и не можех дъх да си поема.
Дишах много дълбоко и учестено и ми се зави и свят даже.

Amira_BG
Браво на теб 
От тук на татък ще става все по-лесно, ще видиш 
Много, много се  радвам за теб   

 Аз мисля, че  добрия терапевт не е важно  да те слуша, а да те ОБУЧАВА / той би трябвало да знае какво усещаш ти /
 Работата на терапевта е не да премахне проблемите ти, а да  промени философията ти, защото това е оръжието ти в борбата с ПР, нужна ти е и тактика , нали ?
 А приятелката, с която ще споделиш и пиеш кафе за 60 ст - дали ще те научи на това ?
 Ако терапевта ти успее  бувално да те програмира с новата философия и с определинте тактики, ти тогава ще забравиш за ПР и следователно тези 50 лв, който си му платила ще ти се сторят срамно малко .

Amira_BG, поздравления. Първата крачка е направена.
Аз също много анализирам себе си, живота си, ситуациите в които изпадам, понякога даже си вредя с това. Винаги, когато се е появявало ПР при мен, съм знаела защо става така, но уви не винаги съм можела да променя обстоятелствата в живота си за да изчезне и симптоматиката, но поне ПР ме накара да променя някои неща в характера си, в отношенията с хората около мен, в приоритетите си.


Дълбокото дишане води до хипервентилация и пренасищане на мозъка с кислород, това предизвиква световъртежа. Точно плиткото дишане се препоръчва при ПР или дишане в хартиена торба /виждала си по филмите/.

Нелито, явно си намерила точния терапевт. И с моята работим по подобен начин.

Аз имам диск от психотерапевта,с упражнения за дишане и отпукане,с удоволствие бих качила файловете,но не е на български .там се казва дишай,задръж 2 секунди и издишай

Нещо си се объркала!
Дълбокото дишане или дишането с диафрагма НЕ води до хипервентилация!
Точно обратно - плиткото и често дишане води до хипервентилация!
А това с хартиената торбичка е за регулирането на нивата въглероден двуокис и кислород в организма.

Много ми хареса този наръчник - доста добре написано и обяснено всичко и във връзка с лекарствата и ПР ще копирам малка част тук, която мисля, че всеки трябва да знае:

Лекарства и паническо разстройство
Копирам мнението на един от най-добрите терапевти на тревожни разстройства в България, психиатърът Тодор Първанов, относно употребата на психофармация при паническото разстройство:

1. Тревожните състояния, П.Р., фобии и Посттравматичното стресово разстройство . са резултат на естествени физиологични процеси, протичащи в мозъка. Да се говори, че те са болести и хората, които ги изпитват са болни е меко казано невярно. В този смисъл нито аз, нито който и да е може да ги лекува.

2. Разграничаването на изброените състояния от депресията има значение за успешното преодоляване на състоянието.
Психотерапията не само К.П.Т., но и която и да е, е средство на избор при ситуативната и личностовата тревожност. Разбира се при първата ще са нужни 1-2 сесии, докато във втория случай доста повече. Приложението на лекарства в случая е неуместно – психотерапията е процес на обучение на клиента да разчита на собствените си сили и се справя със собствените си страхове. Лекарството само забавя този процес- човекът е раздвоен , дали подобрението идва от лекаството или психотерапията. За това във всеки учебник по психотерапия се отбелязва, че когато тя се прави на фона на медикаменти, то след спирането им психотерапията трябва да се повтори.
Милтън Ериксон – един от най-добрите психотерапевти казва: “Психотерапията е нещо, което става вътре в главата на пациента. А как може да прави той терапия с размътен от лекарства мозък?” Поради това, той се е съгласявал да работи с клиенти поне 3 дни след спирането на всякакви лекарства.

3. За преодоляването на П.Р. психотерапията е абсолютно необходима – освен, когато не се разчита на спонтанна ремисия, а тя е доста голяма – 30-40%. В случая когнитивната терапия не е твърде подходяща, защото реакцията на амигдалата в е “прекогнитивна” и не може да се спре чрез когнитивните процеси. Подходяща е поведенческата терапия и когнитивната хипнотерапия.

4. За медикаментите при П.Р. мисля, че добрата психотерапия може и трябва да доведе до преодоляване на състоянието и без лекарства.

5 Антидепресантите – уместни са само при силно изразена депресия. Но при лека и средна трябва да се опита само психотерапия.

Няма лекарство, което да действа непосредствено върху амигдалата.

Транквилизаторите забавят импулсите, които тя изпраща, а също действат на периферията, но това е все едно да пълниш каца без дъно. След спирането нещата са в изходна позиция. Антидепресантите, употребявани без да има депресия, действат по подобен механизъм, но дават и доста странични ефекти. /Във всеки учебник по психотерапия пише, че когато дадеш на човек който не е в депресия да пие антидепресанти, той изпитва доста неприятни усещания/.

Така, че ползването на лекарства без провеждането на психотерапия е най-сигурният начин  за хронифициране на състоянието на П.Р. А ,съвместно с нея удължават лечението почти двойно.
Това разбира се не означава поголовно да спрете медикаментите – но е причина сериозно да се замислите върху стратегията за преодоляване на П.Р. В нея мястото на лекарствата е изключително ограничено.

Защо обаче в деветдесет и девет процента от случаите подходът към П.Р. включва лекарства, а психотерапията прилагана у нас е с ниска успеваемост?

За да се разясни въпроса ще се върна назад във времето – краят на 50-те и началото на 60те години. Тогава в психиатрията навлизат съвременните психофармакологични медикаменти – антидепресанти и транквилизатори .

Но страховите разтройства, поради физиологичната си и когнитивна етиология са съпътствали човека през цялата му еволюция. И най-честият метод за преодоляването им е бил психотерапията – макар и да не е носила това име. В средата на 50-те години всеки един психиатър е владеел определен набор от психотерапевтични техники за лечение на страховите състояния – по това време той, освен фенобарбитал, бром – калций и няколко други вече отречени медикаменти, не е имал никакъв избор. Тогава е затихвал и големият спор – дългосрочните или краткосрочните терапии са по-ефективни. Последните методи почти изцяло изместват психоанализата.

И тогава идват транквилизаторите. Ефекът от тях е много бърз. Цената им е евтина и хората наистина се чустват добре. И тъй като здравеопазването навсякъде е свързано с пари – освен при социализма, който бе у нас, много психиатри се отказват от психотерапията и започват приложението на медикаменти. Резултатите, както казах, са добри.

Голяма част от тревожните симптоми са повлияни буквално веднага. Нямало основания за съмнения. До момента, в който се спирал медикамента. Тогава започнало да се разбира, че това е трудно, от една страна тревожността се връщала, от друга самите те предизвиквали синдром на “отнемане” – абстиненция.

Най-лесният вариант бил лекарството отново да се върне и това започнало да се прави в голяма част от случаите. В това време фармацевтичните фирми се осъзнали – те имали едно прекрасно заболяване, при което лекарството “трябвало” да се пие цял живот. И то не какво де е “заболяване”, а такова което е с относително голяма честота и засягащо хора в млада възраст. А това означава много, много години прием, както и много, много продадени лекарства.Започнали да се поръчват изследвания, които да доказват по безспорен начин колко ефективни са лекарствата в сравнение с психотерапията, подпомагали се лекари и болници, които оставяли психотерапевтичната си насоченост и се правела реклама по радиото и телевизията все едно, че ставало дума за обикновен сладолед. И тъй като фармацевтичните фирми разполагали практически с неограничени финансови средства “лечението” с медикаменти се наложило в световен мащаб.

Как стоят нещата в България? Разбира се, че различно. Тук фармацевтичните фирми са били държавни и не се е гонело печалба. Но тук има идеология на партията. А партията винаги се е страхувала от всичко, което променя мисленето на хората. А, какво друго прави психотерапията? Така, че мнението на партията не можело да бъде положително към психиатрите и психолозите, които към средата на 50-те, те са лекували основно с психотерапия. Дори имало и два български метода за това “Отреагиране” на Н. Кръстников и “Психологична декапсулация” на Д. Чолаков. Ползвала се и хипноза.

И изведнъж идват медикаментите. Те не могат да променят мисленето и в този смисъл са безопасни – партията бързо разбира това и започва политика на замяна на психотерапията с медиканети. И това става много бързо – като те привикат на четири очи в партийния комитет, като те понижат в длъжност и дори уволнят. Така, че психотерапията у нас изчеза от официалния хоризонт – за около 30-40 години.
И идва десети ноември. Голяма част от тези, които са я можели не са между живите, другите са на преклонна възраст, а и методите, които владеят са доста стари. Този вакуум започва да се запълва, за съжеление в не най-добрия вариант. За разлика от Русия, в която нещата стояха горе-долу така, в страната ни навлязоха психотерапевтични направления от възможно най-бавен и ниско ефективен тип.
Защо? Защото пазарът ни е малък, а най-ефективната психотерапия с години изпреварила европейската е в САЩ – ние просто не можем да си купим обичутел от там. Само пътят не можем да му платим. В Русия, поради огромния пазар това бе направено. В голямата си част психотерапевтичното обучение в Русия бе осигурено от американци и там нещата с ефективността на психотерапията са на много високо ниво. А ,като се замислите, то не би и могло да бъде иначе, в края на краищата най-големият двигател за търсенето на успешни и бързи методи за лечение на страховите разтройства са такива масови бедствия и катаклизми като войните, земетресенията, ураганите и т.н.

Д-р Тодор Първанов, психиатър”

Здравейтер Amira_BG с цялото ми уважение към теб, но това че психотерапевт не може да ти помогне е голяма заблуда, разбира се всеки сам решава за себе си. Естественно ,че и ти като всички останали си знаеш проблемите, но това че ги знаеш не те е предпазило от ПА. Пак ще повторя думите на моята КОГАТО НЕ МОЖЕМ ДА ПРОМЕНИМ ДРУГИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ОКОЛО НАС ПРОМЕНЯМЕ СЕБЕ СИЕстественно ,че всеки има проблеми, аз имам зад гърба си в детските години две годишен психически тормоз от външен човек ,има и опит за изнасилване и от 2години насам сина ми който е на 11г се нааква, поставиха му диагноза епилепсия което се оказа лекарска грешка но аз си знам през какво минах и как го преживях ,и така нататък, но тя ми помогна да приема всичко, да преодолея нещата които не могат да се променят и да гледам по друг начин на проблемите и взаимоотношенията с другите. Вярно е че всичко зависи от нас, но понякога имаме нужда от малко помощ, някой да ти подскаже накъде е верния път.....................

Здравейте и днес Нещо снощи не съм изказала, като хората Аз не съм против психоанализата, против съм аз да ходя на такава и мисля, че просто няма да се получи. Трябва сама да се оправя с това. Имам приятелка, която все ходи беше при Огнян Димов, при Мадлен Алгафари и все много доволна, но аз я виждам, че направо става зависима от тях. А и това също не й спести ПА. Не искам да влизам в такъв омагьосан кръг и си продължавам да твърдя, че кафето с приятел ще ми подейства по-добре. Когато се случва нещо лошо, наистина лошо едва ли някой ще може да ме убеди да махна с ръка, все едно, че нищо не се е случило.

Ама това си е за мен, пак да повторя, не споря с никого и нямам против някой да ходи на анализа, ако така се чувства добре.

Аз днес не излизах, но и за първи път не се чувствах заложник в къщи и не ходех 10 пъти до входната врата. Просто реших, че е много студено и не ми се излиза. Някой тук го спомена жив и здрав да е точно това, че не мислиш, че не можеш да излезеш...а просто си казваш мога, но точно сега не искам.

Иначе за утре имам много амбициозен план. Мое приятелче организира 3D скейтърска изложба. Тя здраво се е заловила да ме изкара от в къщи. Донесе ми плакат с очила за да придобия представа и наистина е страхотно, просто не мога да пропусна това. Ще ви пусна линк, за софиянци мисля, че ще разнообрази неделният ден.
http://www.whiteroom.info/newsroom.php?id=1594

А и още нещо, което ми прави впечатление. Ужасно, ама ужасно много хора са като нас или са били. Преди да ми се случи това изобщо не съм говорила с познатите си на тази тема. То явно никой не обича да разказва, но сега когато съм така аз не го крия от никого и се оказва, че една огромна част са минали през този ужас, просто не са споделяли.

Аз напоследък все дълги постове пиша, за което истински се извинявам.