Паническо разстройство - част 6

  • 98 098
  • 743
# 465
Lady-B благодаря ти за информацията. Още тази вечер ще го видя. Имам нужда "да се науча да мисля" позитивно.
Виж целия пост
# 466
Здравейте и от мен, мили момичета! Това е първото ми мнение и държа да ви кажа, че бях изписала цял ферман преди малко, в който ви разказвах моята история и в момента, в който натиснах "публикувай"... всичко изчезна... Веднага си личи, че съм индианец и че не пиша по форуми, но ви гарантирам, че бях влязла в системата... не знам защо стана така... Ужас! Сега нямам сили да напиша всичко отново... даже се бях изплашила, че никой от вас няма да има нерви да го прочете цялото... пък то взе че изчезна... Честито на мен! Grinning
Казвам се Теди... на 19 години съм... за пръв път получих паническа атака, когато бях, забележете, на 6 години! Бях сънувала кошмар и цял ден бях мислила за него... Въобще през целия ми живот ме е съпътствало тревожно разстройство в дадени периоди... с ирационални страхове... Вглъбяване в тях и... ад... По принцип си мисля, че имам обективна самооценка и добро самочувствие, но когато ях на 11-12... едни деца се смееха на една моя блузка един ден... И тогава изпитах ужасното чувство на срам, страх и ужас...лицето ми се разтрепери... помислих, че ще се разплача... не знам как се удържах... след това... започнах да се сещам за това всеки ден... и започнах да се страхувам да не ми се случи отново...  Тогава не знаех, че се нарича "социално тревожно разстройство"... Както и да е... след известно време дойдох на себе си и отмина... Въпреки че алогичните страхове продължаваха да се завръщат... Дори имаше период, в който паническите атаки се появяваха точно когато си лягах да спя... и това доведе до отвратително безсъние... после и с това се преборих... Но слабите етапи не изчезваха завинаги... Миналата година... се почувствах много притеснена докато говорих с една изключително добронамерена жена... сигурно ви е ясно, че смущението ми бе напълно неоснователно... Нооо... лицето ми се разтрепери... ужасих се и си казах: "Какво ти става? Това не ти се е случвало от малка? О, не!" И отново... моя специалитет - вглъбяването... Притесних се, мислих за това... и пак започна социалното тревожно разстройство... плюс останалите безпричинни страхове... вече бях убедена, че след като през целия ми живот ме съпътстват такива състояния, значи 100 % съм луда... Мислех, че съм шизофреничка... Изчетох купища литература по темата и следователно... започнах да се страхувам да не започна да халюцинирам или да не развия мания за преследване... После се разрових в интернет... и си поставих диагноза "паническо разстройство"... Отидох на психиатър и жената ми каза, че сама съм разбрала какво ми е... тревожно разстройство... Каза ми, че съм болезнено чувствителна и много емоционална и затова имам такива проблеми... Че съм умна, интелигентна и никак не съм луда... но лошото е, че до ден днешен много се страхувам, че съм такава... Когато се разтревожа и започнат паническите атаки... си казвам: "Ти не си на себе си... ти си луда! Това не е нормално... И щом е започнало откакто си била на 6... и щом изчезва и пак се появява... как ще се отървеш от него?" Както и да е... лекарката ми изписа антидепресанти, които и до сега пия... и нека ви кажа... Действието им, според мен... е минимално... ако се вглъбявате в състоянието си... няма да помогнат особено...
Най-странното е, че хората ме възприемат като "отворено" и "много общително" момиче, което в известна степен е напълно вярно... но... не винаги... Доста често съм на сцена или с пеене, или с танци... обичам много това, което правя... много съм самокритична, но това не значи, че нямам самочувствие... не знам на какво се дължат тези ми "пропадания"... Но колкото и егоистично да звучи... се радвам, че не съм единствена... защото преди да се разровя в интернет... бях сигурна, че съм единствената на планетата, която има подобни проблеми... Споделям ви своята история, за да видите колко рано започна при мен... и да ви успокоя по някакъв начин... Пък и най-любезно ви моля и вие да успокоите мен... че не съм тотално побъркана! Grinning
Виж целия пост
# 467
Здравейте момичета, не съм влизала отдавна, виждам много нови имена,жалко че се множим така  Sad
Аз съм без лекарства от септември. Бях добре и не смеех да надникна тук, да не предизвикам съдбата. Но от около седмица нещо ме стяга отзад в тила и малко по-нагоре. Все едно ми е изтръпва главата и ми тежи. И понеже вече съм имала ПР казват нищо ти няма това е пак ПР. Но сега усещането е различно. Чудя се дали цял живот няма да подценяваме разни симптоми защото ще си мислим че е ПР. Някой имал ли е такива усещания? Чудя се да ходя ли на лекар или да си го търпя това. И пак си задавам същия въпрос - защо ми се случва това като нямам тревоги???  #Cussing out
Виж целия пост
# 468
Baby Girl , когато на мен ми се случи да получа паническа атака за първи път бях на 15 години, не знаех какво става с мен и ме беше срам да кажа на който и да е. Всъщност те родителите ми бяха свидетели на тази първа атака , защото бяхме заедно на гости. Тогава изведнъж ми стана лошо , дадоха ми там някакви капки за успокоение и така. Когато , обаче тези атаки продължиха аз не казах на никой за тях и така родителите ми не знаеха , че аз реално имам проблем , макар при мен да е в много лека форма вече. Никога не съм пила лекарства. Състоянието ми се влоши драстично , когато влязох в университета и трябваше да полагам изпити и да ходя на лекции. Тогава най ме беше страх да не припадна по време на лекция или изпит и да ми се смеят всички Simple Smile. От сегашната ми позиция това ми се струва дооста абсурдно. Когато завърших нещата продължиха . Трябваше да си намеря работа , но как да стане като се знам каква съм - само при един поглед на някой и се разтрепервах. Малко по малко , обаче свикнах с ходенето по интервюта и си намерих работа. Е , колко кризи получих , докато се явявах на тия интервюта само аз си знам Simple Smile. После срещнах и съпруга си. С него ми беше супер, изобщо не усещах ни кризи , ни нищо. Дори си намерих една временна работа , която беше леко стресираща и след това напуснах бързо. Започнах да се храня здравословно , да спортувам и така отслабнах доста. Дойде момента на възвръщане на ПР , защото след , като отслабнах драстично, започнах да не се чувствам физически добре. Бях слаба , постоянно ми се замайваше главата и от там дойдоха отново атаките да не взема да припадна някъде. После , обаче напълнях около 5 кг и сега се чувствам супер на тия кг .
Иначе и аз като Baby Girl мислех , че съм луда, че съм едиснтвена с този проблем и не знаех даже какво да кажа на лекаря. Реших , че няма друг като мен на тая планета , но открих форума и разбрах , че има много хора като мен в това състояние. Към днешна дата съм в отлично състояние . Изпитвам страх единствено от болести и лекари. Все още не мога да си преодолея този страх , но и с него гледам да се справя. Знаете ли на мен кое ми помага - да се усмихвам просто ей така без причина Grinning. Така сякаш прогонвам лошите мисли от главата си и си повтарям как всичко е наред и , че нищо лошо няма да ми се случи. Да чукна някъде сега се чувствам прекрасно и не получавам ПА и то от доста време . Иначе имаше периоди , в които преминавах през ада направо - като се почне от внушенията за болести и страшни диагнози през манията , че някой иска да ми стори нещо лошо и ме преследва  Rolling Eyesт.н.
Виж целия пост
# 469
Но от около седмица нещо ме стяга отзад в тила и малко по-нагоре. Все едно ми е изтръпва главата и ми тежи.

А кръвното мерила ли си? Да не би да е високо? Тъй като това са И симптоми при високо кръвно.
И мен ме стяга по същия начин, но от няколко месеца. И май са шипове...Поне така ми каза един ирисов диагностик.
Виж целия пост
# 470
Елизабет Hug аз също не мога да се преборя със тсраха от болести и смърт, това може би е единственото, което не мога да забравя и да се отърся. Постоянно се вглеждам в симптоми и ги усещам... Confused Blush
Снощи по новините говориха за повишилият се брой заболели от рак през 2010 и мъжът ми направо смени канала... ooooh! е не мога да си го избия от главата макар да чух само това иречение , а не целия репортаж Tired
Виж целия пост
# 471
Аника_Б , привет Hug. Виждам , че ще ставаш мама , за което много се радвам. Как се справяш със ситуацията по време на бременост? Аз като трябва да ходя на лекар направо не знам къде се намирам. А ако трябва и кръвно да ми мерят направо отказвам , защото го вдигам моментално. Та идеята ми е ти как се справяш примерно с ходенето при гинеколога и воденето на ЖК? На мен проблема ми е , че докато чакам пред кабинета много се стресирам от самото чакане. Ако няма никой пред кабинета е по - добре, но трябва ли да си чакам реда дълго време се изнервям и влизам вътре разлюляна. Не знам как ще се справя с това нещо , когато дай Боже забременея. Защо съм такава направо не се понасям #2gunfire. А правим опити за бебче, дай Боже да стане макар , че имам малък проблем с хормоните. Май май , един ден като забременея ще трябва още в началото да спомена за проблема с вдигането на кръвно. То по - скоро вдигам адреналина и след известно време кръвното се връща в нормални граници макар , че като цяло съм с нормално до леко ниско кръвно , но го вдигам понякога до 13/90 и имам ужасно главболие. Ако трябва ще пия хапчета позволени за бременни какво да се прави , просто да не изпадам в такива състояния.
Виж целия пост
# 472
Миличка, пия лекарства, защото си имам високо кръвно, но според лекарите няма причина да е високо...всички изследвания са 6., или е от хормоните, защото и аз имах проблеми с тях или е от П,.. пия за сега лекарства, добре сме с тях.
Не с етревожи, ще се оправите. Hug
С кои хормони не си добре, мога много да ти помогна, защото аз бях отписана от лекарите, че мога да забременея и като забременях онемяха #Crazy Mr. Green Hug
Виж целия пост
# 473
Lady-B благодаря ти за информацията. Още тази вечер ще го видя. Имам нужда "да се науча да мисля" позитивно.

 Hug Raia , има семинар на Методът Силва през Февруари , ако искаш пиши на лични , има инфо и в нета Peace


Успех на всички в решаването на проблема! Стискам Ви палци!  newsm10
Виж целия пост
# 474
Аника_Б  Hug. Ами с кои хормони - след като спрях противозачатъчните преди 8 месеца цикъла ми полудя и идва през 40 , 50 дена. Отделно на 2 пъти получавах кървене извън цикъла и това наведе на мисълта , че имам проблем с прогестерона. Изписаха ми Дуфастон и Клостибегит , но аз се чудя още да ги пия ли , че не ми се тъпче с нищо вече да ти призная честно. Отделно имам назначено изследване за пролактин на 3-ти ден от следващия цикъл и ако не е добре там работата вече ще се наложи лечение. Все още не знам нищо.
Ти си от Варна , и аз съм от Варна . При кой лекар ходиш? Аз последно бях при Георгиев от АГ.
Виж целия пост
# 475
А кръвното мерила ли си? Да не би да е високо? Тъй като това са И симптоми при високо кръвно.
И мен ме стяга по същия начин, но от няколко месеца. И май са шипове...Поне така ми каза един ирисов диагностик.
И аз мислех че е кръвното, но всеки път като съм на доктор и ми го мерят е добре. А в къщи имам от онези апарати за китка на които изобщо не може да се вярва.  Ще карам така известно време да видим.
Виж целия пост
# 476
Ами то нали напрежението се натрупва във врата. Може и от това да е. Ичакай известно време, пък ако не ти отшумява отиди на лекар.
Виж целия пост
# 477
Baby Girl ,  Привет  Hug

 Опитвала ли си психотерапия ?
Виж целия пост
# 478
Здравейте и от мен,

Напоследък само ви чета, но не пиша, това е защото може би се чувствам по добре да чукна на дърво, но искам да кажа, че пак съм с вас, защото знам какво е. Може би мисълта, че времето, в което ще сме си затворени вкъщи намалява и това ме успокоява или защото има все повече слънчеви дни и това ме зарежда незнам, но определено се чувствам много по добре. НО все пак мисълта от онези моменти не ме напуска, което пак не е добре. Страх ме е все още от онова усещане, в което аз не съм АЗ и ме прави слаба...Надявам се времето да заличи следите от стреса и напрежението, които доведоха до това състояние /макар че се съмнявам/.

П.С Все още не съм ходила на никакъв лекар, все не успявам по някакъв начин да стигна до това.
Виж целия пост
# 479
Baby Girl ,  Привет  Hug

 Опитвала ли си психотерапия ?
Здравей! Simple Smile Не съм. Мислила съм да опитам, но нали знаеш, че когато се вземеш в ръце и дойдеш "на себе си" и вече разсъждаваш рационално... си казваш: "Как можах да изпадна в такава дупка? Аз съм страшно силна и вече се изправих!" И така и не съм отивала... Знаеш ли, мисля че психотерапията е още един начин да се вглъбявам в това състояние... а на мен вглъбяването, както казах, ми е специалитет... Предпочитам да правя обратното - да си отвличам вниманието и да се връщам към нормалното... В началото е много, много трудно... Но сега като открих вас... мисля, че това си е своеобразна терапия! Simple Smile Досега никога не бях общувала с човек, който всъщност разбира за какво говоря!
Искам да ви питам нещо... но нека предварително кажа: КАТО ЗНАЕТЕ, ЧЕ СЪМ ТРЕВОЖНА НАТУРА И ИМАМ ТАКИВА ПРОБЛЕМИ... ЧЕ И СИ ПАДАМ ЛЕКО ХИПОХОНДРИЧКА... МОЛЯ ВИ, АКО ОТГОВОРА Е НЕГАТИВЕН... СПЕСТЕТЕ МИ ГО, ЗА ДА НЕ СЕ ПОБЪРКАМ ОЩЕ ПОВЕЧЕ! Laughing
Възможно ли е от тревожно разстройство човек наистина да полудее? Защото аз наистина съм мислила, че откачам и че повече никога няма да съм нормална...  Embarassed
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия