Паническо разстройство - част 6

  • 98 096
  • 743
# 495
 Baby girl, сега прочетох историята ти. Аз съм много по-възрастна от теб, но с подобна история от детството и младостта. И аз съм се страхувала, че не съм нормална, ще се побъркам и т.н.  Да те успокоя, че с годините свикнах да живея със страховете си. Вече съм много по-спокойна и уверена в здравето и себе си, въпреки, че не съм по-здрава от някога. Но като се замислиш ,болестта си е част от битието , а няма нищо по-ужасно от страха. Аз буквално един ден си казах, че ако ще се страхувам толкова много, по-добре да умра. А винаги съм обичала живота и знаех, че той винаги би бил моят избор. Каквото и да му се случи на човек, наистина нищо не е по-страшно от самия страх. Трудно е да го изтласкаме насила от нас, ще си остане наш съквартирант, който обаче не управлява живота ни.
Виж целия пост
# 496
Бони, никакъв проблем и пари няма да ти вземам  Mr. Green. Сериозно, когато имаш нужда винаги можеш да ми пишеш на лични, ако искаш мога и скайп да ти дам  Peace. Понякога стига само споделянето с някой препатил. 
А, въпросът не е само да си затрупана с работа и задължения, а това да удовлетворява нуждите ти като личност. Аз например нямам ли някаква силна положителна тръпка, емоция, нещо ново, което да ме мотивира, яко се сдухвам и започва да се обажда ПР  Tired.

Момичета, ще си позволя да ви дам един съвет ... не подтискайте чувствата си, когато ви се плаче - плачете, споделяйте, научете се да релаксирате и да си обръщате нужното внимание, позволявайте си да сте "слаби" /в кавички, защото това не е слабост/. Ужасно пагубно и ненужно е да се мъчите да се правите на "железни", "оправни" и "незаменими", все някога се получават пробойни. Знам го отлично от собствен опит.
Виж целия пост
# 497
ivap , права си за това, че на нас сякаш повече от всички останали хора ни е нужна мотивация , нещо , което не само да работим и правим машинално , а нещо , което истински да ни радва и доставя удоволствие. Приемам го все едно , че сме хора на изкуството , на които им е нужна муза , за да творят Grinning. Започнах да мисля , че хората с ПР са необикновени , ние изпитваме нещо по - различно от останалите , нещо , с което се справяме със силата на волята си и вярата си . За това и често си мисля , че ПР не е "създаден" за слабите хора , а за силните. Това да се изправиш срещу нещо подобно и д го пребориш - значи си силен . Не знам до колко ми е вярна моята си теория , но това ме кара да се чувствам по - добре. И още нещо - в очите на близките изглеждаме , като някакви откачалки сигурно или по - скоро като хора , които не могат с нищо да се преборят , защото ги е страх. Много пъти съм чувала упреци от майка ми , от приятелки за това, че ме е страх от дадено нещо повече , от колкото би го било страх някой друг. Да , така е и какво от това? Аз съм такава , това съм аз , който иска да ме приема такава каквато съм , който не иска да не ме приема , но и да не ме укорява , защото с това нещата няма да станат по - добре. Когато ми се говори за това, че съм страхлива и трябва да се променя сякаш нещата стават по - зле. Задълбавам се в мислите си , започвам да се упреквам защо не мога да съм като останалите хора и така.
Виж целия пост
# 498
Elizabett, всяка теория, която те кара да се чувстваш по-добре е правилна  Grinning. Не се подтискай от упреците на другите. Тях пък ги е страх от нещо друго, от което теб вероятно не. Страхът е продиктуван от чувството за самосъхранение. Няма нормален човек, който да не се страхува, липсата на страх е патология. Важното е да не робуваш на страха, което е проблем при ПР и тревожните разстройства. Но това се преодолява, нали това е целта на всяка една от нас  Peace.
Опитвай се да не се самоанализираш прекалено и да се товариш с чувство на вина. Приеми ПР като даденост и работи по подобряването на състоянието си. Ако се разболееш от грип, не прекарваш часове и дни да мислиш защо си се заразила, ама как, а започваш веднага да се лекуваш  Wink.
И последно, няма нужда да си като другите хора /аз лично и не искам/. Всеки човек е различен, с различен живот, характер, навици. Идея си нямаш, какво крият останалите хората под маската на "нормалността" и какви проблеми ги тресат.

Виж целия пост
# 499
Момичета-провал! Днес излязох навън без да пия хапче/нарочно/ и на десетина минути път от къщи започна да ми става зле-знаете за какво говоря. Не бях ги получавала от много време. Доколкото можах се овладях и седнах на една пейка наблизо. Докато синът ми дойде......абе страшна работа. Започнах да плача от мъка, че пак се повтаря. А уж вече свикнах да излизам сама. Днес исках да е без лекарство, но уви не се получи. Взех един валидол. Ох, понякога не ми се ще да живея. Неудобно ми е от семейството ми. Започвам да чувам упреци, че съм мързелива/защото не ходя на работа/. виждам, че съм в тежест, ненужна се чувствам.
А миналата седмица си мислех, че вече съм готова да си търся работа.
Давах кураж на вас, а на себе си не мога.

 Elizabett, ние сме прекалено чувствителни и изживяваме всичко много навътре. Не сме необикновени. Аз упреци само от дъщеря си чувам, но съпругът ми и без да ми казва нищо-очите го издават. Чувствам се като ненужна вещ. Да, сигурно е, че изглеждаме като откачалки-как да разберат, че ни е страх от улицата, като не им е минало през главата.
Виж целия пост
# 500
Момичета-провал! Днес излязох навън без да пия хапче/нарочно/ и на десетина минути път от къщи започна да ми става зле-знаете за какво говоря. Не бях ги получавала от много време. Доколкото можах се овладях и седнах на една пейка наблизо. Докато синът ми дойде......абе страшна работа. Започнах да плача от мъка, че пак се повтаря. А уж вече свикнах да излизам сама. Днес исках да е без лекарство, но уви не се получи. Взех един валидол. Ох, понякога не ми се ще да живея. Неудобно ми е от семейството ми. Започвам да чувам упреци, че съм мързелива/защото не ходя на работа/. виждам, че съм в тежест, ненужна се чувствам.
А миналата седмица си мислех, че вече съм готова да си търся работа.
Давах кураж на вас, а на себе си не мога.


Миличка, прегръщам те много силно! Спри да се укоряваш! Знам, че на думи е много лесно, но това, което трябва наистина да се научим да правим, е да спрем да се упрекваме. Според мен ти си направила една основна грешка, с която аз съм се сблъсквала много пъти със социалното си тревожно разстройство - изпитвала си се! Никога не се изпитвай! Остави нещата да стават естествено! Не го прави с мисълта: 'Я, да видя сега... какво ще стане като изляза без да съм пила хапче!"  Знаеш ли... преди два месеца... бях решила, че ще спра антидепресантите... оставаха ми две хапчета... и си мислех: "Когато свършат... край! Няма да купувам повече!" и в този момент... всичко се завърна! Ужас... страх... кошмар! В крайна сметка не ги спрях... Ще видиш, че в един момент всичката ти защитна сила ще се включи в действие, за да те "спаси"... Но не се вглъбявай... Няма нищо лошо да имаш слаби дни... Всеки има... Много ми хареса сравнението с грипа... Човек приема това като нещо временно, с което трябва да се справи... и не се замисля много... Основният ни проблем е, че в такова състояние ни е ужасно трудно да упражняваме контрол над мисълта си... Сякаш, когато решим да се изпитваме, сами си връщаме кошмара... Не го прави! Това е бил просто един лош ден... Утрешният няма да е такъв! Simple Smile Heart Eyes Hug

Виж целия пост
# 501
Златна превъзходна, щом Валидола ти помага, ами пий си го, какъв е проблема. Даже лапвай един предварително, преди да излезеш  Peace.
Виж целия пост
# 502
Baby Girl  Hug
Да, сгреших като реших да се правя на "героиня". Не трябваше да рискувам, защото сега ще ми е много по-трудно да излизам сама. Много си права, че се вглъбявам в себе си. През цялото време се ослушвах дали ще имам някакви симптоми и те се проявиха. Защото мислех за тях. Де да можех да ги изтрия от съзнанието си.
Като вървях по улицата, една възрастна жена падна на два метра пред мен. Покупките й се разпиляха, помогнах й да стане, попитах я как е, наранила ли се е много. Трогна се много за това, че съм й помогнала. Започна да ми благодари , а на мен ми стана неудобно. Кво толкова направих-просто й помогнах. И след десетина минути и аз имах нужда от помощ. Но разбира се ,случката с жената нямаше нищо общо с ПР.
Виж целия пост
# 503
Златна превъзходна, щом Валидола ти помага, ами пий си го, какъв е проблема. Даже лапвай един предварително, преди да излезеш  Peace.


Валидол смуча много, много рядко. Нося си го в чантата винаги. Не бях сигурна дали ще действа-като че ли малко ми е слаб.
Виж целия пост
# 504
Baby Girl  Hug
Да, сгреших като реших да се правя на "героиня". Не трябваше да рискувам, защото сега ще ми е много по-трудно да излизам сама. Много си права, че се вглъбявам в себе си. През цялото време се ослушвах дали ще имам някакви симптоми и те се проявиха. Защото мислех за тях. Де да можех да ги изтрия от съзнанието си.
Като вървях по улицата, една възрастна жена падна на два метра пред мен. Покупките й се разпиляха, помогнах й да стане, попитах я как е, наранила ли се е много. Трогна се много за това, че съм й помогнала. Започна да ми благодари , а на мен ми стана неудобно. Кво толкова направих-просто й помогнах. И след десетина минути и аз имах нужда от помощ. Но разбира се ,случката с жената нямаше нищо общо с ПР.

Защо казваш, че ще ти е по-трудно? Няма пък да ти е по-трудно! Мисли го така: Един кофти ден по никакъв начин не може да повлияе на целия ти прогрес до момента! Майната му! От кой град си? Може да излезем заедно, ако искаш! Wink
Виж целия пост
# 505
Бони, никакъв проблем и пари няма да ти вземам  Mr. Green. Сериозно, когато имаш нужда винаги можеш да ми пишеш на лични, ако искаш мога и скайп да ти дам  Peace. Понякога стига само споделянето с някой препатил. 
Ива, златна си, ще се възползвам от услугите ти   love001

Момичета, аз като ви чета и установявам, че и ПР-то не ми е нормално. Повечето от вас имат някакви страхове, не излизате, страх ви е от болести, от гратски транспорт и т.н., нещо провокира атаката. А аз и фобии нямам. Просто така стоя си в къщи спокойна, върша си нещо обичайно и хоп става ми лошо. И не минава и да заминава, а това състояние може да продължи с дни. Съответно започвам да си мисля, че нещо ми има, идва вече притеснението, оттам още повече ПР и ето един затворен омагьосан кръг. И как се излиза от него?  Наистина, нямам обяснение. В понеделник съм на скенер. Само това не съм правила, доктора предложи, поне да няма друго какво да се прави. Боли ме ужасно глава постоянно. И по този повод исках да ви попитам дали някой е правил скенер да ми разкаже как протича процедурата. Имам още едни размисли тези дни, но ще ги оставя за другия път да не ви омръзна днес  Hug Лек и слънчев ден ви пожелавам  Simple Smile
Виж целия пост
# 506
Оф, с това главоболие и аз не знам. Чак до скенер не съм стигала , но мен честичко си ме боли. Оосбено сутрин след сън , а като пия 1 кафе минава. Пробвала съм да меря кръвно , като ме боли и е най - много 130/90 , което пак си е височко де , защото аз съм предимно със 115/75 или нещо около тези граници. Понякога имам чувството , че е мигреноподобно главоболие , защото така ме боли зверски и тупти само от лявата страна и много рядко от дясната в областта на челото. Имам някакви спомени , че от както почнах проклетите противозачатъчни ми се получи това главоболие и си го влача сега постоянно.
Виж целия пост
# 507
И на мен тези дни това ми е болната тема - главоболието. Имам го от години, тип - мигрена е. Напоследък започва с болка отпред в синусите. Ходих на УНГ - чисти синуиси, но имам някакво образование в челото и малко одебелена кост и заради това една близка докторка ме кара да си взема направление за невролог и скенер евентуално. А мен ме е страх. Човек колкото повече знае - толкова по зле. Ето сега заради това образование си докарах главоболие от два дни. Личната и УНГ-то казаха, че това не страшно, често срещано и т.н. а другите - не, скенер.
Иначе главоболието ми откакто съм тревожна е по-често, дори всекидневно, а мигрените пристъпи веднъж месечно.
bonni, да ми споделиш за скенера, може и на лични... Hug
Виж целия пост
# 508
bonni, да ми споделиш за скенера, може и на лични... Hug
Ще споделя, разбира се. В понеделник   Hug

И аз бях днес на УНГ, защото тази тежест която имах в главата имаше предположение да е от ушите и май така излиза. Не разбрах много какво ми е, но нещо от сорта на някаква невралгия някъде по ушите, която пък е причинена от някаква екзема #Crazy  Много ми беше оплетено разяснението на доктора и като чух, че глава тежи в такива случай исках по-скоро да си тръгна и да разкажа на целия сват  "добрата новина"  Mr. Green
Виж целия пост
# 509
Здравейте намерих една чудесна статия в която всичко което прочетох го знам до болка основното в нея за хора като нас е да СЕ ВЪРНЕМ КЪМ СЕБЕ СИ ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ Ето и линк който има желание нека я прочете страхотна е http://zdrave.rozali.com/konsultaci-zdrave/p15058.html
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия