Паническо разстройство - част 6

  • 98 093
  • 743
# 645
генерализираната тревожност (което, според мен е проблема, с който се бориш ти, bonni, както и аз самата).
да, при мен това е проблема. Няма точна причина за тревожността, но все си се тормозя за нещо и често ненужни и дребни неща, които обаче явно ми пречат. Но аз по-принцип се притеснявам за всичко и всички и не знам как ще се измъкна от този кръг.Не мога да спра да се тревожа за близките си или да ми е мъка за просещите дечица или за възрастине хора които гледат от вън витрината на хранителния магазин с тъга и си отиват с половиния хляб в торбичката. Просто преживявам всяка мъка която прочета в очите на хората. Опитвам се да не предавам това на дъщеря ми, защото мисля, че това ми е предадено от майка ми и баба ми.
Виж целия пост
# 646
Мила bonni, напълно те разбирам. Обаче знаеш ли, че така се получава все едно имаме очи само за мъчните, тъжни неща? Няма нужда да е така. Simple Smile Нека бъдем по-добри към себе си, изпълвайки се с позитивизъм и ведро отношение към живота. И нека бъдем по-добри към децата си, научавайки ги как да бъдат щастливи.   Nature Sun With Face
Виж целия пост
# 647
Мила bonni, напълно те разбирам. Обаче знаеш ли, че така се получава все едно имаме очи само за мъчните, тъжни неща? Няма нужда да е така. Simple Smile Нека бъдем по-добри към себе си, изпълвайки се с позитивизъм и ведро отношение към живота. И нека бъдем по-добри към децата си, научавайки ги как да бъдат щастливи.   Nature Sun With Face

Това е най важното да ги научим те да бъдат щастливи или поне да се по-позитивни от нас самите, но дали е възможно при положение, че ти самият не си много убеден в това  Confused Трудно е, но трябва поне да опитаме заради тях, макар, че на моменти губя "контрол" Sad , ако мога така да се изразя

Виж целия пост
# 648
И аз да си изкажа болката.Вече си излизам нормално,но...не ме свърта сама в къщи....обзема ме едно нетърпение.Следобяд ще бъда за 2 часа и от сега го мисля,реших да изляза през това време,ще отида до пси да си поговорим,имам чувството че привиквам към АД.Опитвам се да мисля позитивно,да се усмихвам,но в мига в който всички излязат имам чувството че полудявам.И хващам нанякъде най-често у майка ми,която е наблизо,и естествено после в очите на мъжа ми съм мързелива,защото преценява че ме е нямало.Това нашето не е работа.Приемам Бахови есенции,подават ми Рейки,усещам успокоение,но имам някаква дълбока подтиснатост.Чувствам се като малко дете,изгубило майка си в тълпата...и имам нужда от това спокойствие ,което детето ще изпита когато тя го гушне намирайки го Sad
Виж целия пост
# 649
Момичета, превърнете тази тревожност в действие, когато ви обхванат тези мисли, започнете да се занимавате с нещо, което дори ще ви изтощи физически.
Аз рзтоварвам в кухнята и домочадието е щастливо и аз съм спокойна, като сготвя нещо завъртяно  Joy Joy Joy
В момента правя презентации вече  4 ден, остават ми още два дена, ако някой ми беше казал преди 2-3 години, че цял ден ще говоря пред 30 човека, нямаше да му повярвам hahaha
Приемете се, такива каквито сте, вие сте уникални по своему, по-чувствителни и емоционални, но това не трябва да ви пречи, обичайте се   Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 650
Katadoo:"На мен ми е интересно кое най-много може да ни помогне?"



Най-много можем да си помогнем самите ние.

TEDDY_BEAR не е длъжна да отговаря на въпросите ни, и да дава безплатни съвети.Питам се защо влиза тук - може би, за да се учи от нас?

Здарвейте, мили момичета  Hug. Как сте днес ?
По темата, влизам тук по две причини- първата е разбира се, интерес към проблема, както и към всички подобни проблеми, свързани с човешката психика и нейното функциониране. Изобщо не става дума за безплатни съвети, ако мога да съм полезна с нещо, ще се радвам.
Вторият, по-важен смятам, е личен. Двама от най-близките ми приятели се оплакват от появата на паник атаки. Няма как да им помагам, защото предполагам знаете, че с близки хора не се работи. И при двамата п. атаките протичат по коренно различен начин и подобрението им също. Дори на тях съм показала тази тема, четат я с интерес, но не се престрашават да пишат Sad. Дано скоро и те се включат, могат да споделят полезен опит, защото и двамата имат значително подобрение.
Всичко, което сте описали е изключително ценно и в помощ, на всеки с подобни оплаквания, както знаете, хората често мислят, че са сами и единствени с този проблем.
Пожелавам на всички един слънчев ден и прекрасна седмица Hug.
Виж целия пост
# 651
Здравейте! Отдавна не съм се включвала, но ви чета редовно и съпреживявам с вас! Аз съм горе-долу добре. Сериозни ПА не съм имала, при мен протичаха с ужасно главоболие, световъртеж, повръщане, схващане на ръце и крака. Смея да твърдя, че хомеопатията ме пооправи. Спях всички други хомеопатични и сега съм само на Седатиф ПС. Така че, laysi, има начин с хомеопатия да се справи човек. От време на време ме стяга шапката, дето се вика  Whistling, но минава. Иначе съм навита на някакви практики - дали ще са рейки или йога, но не знам какви са цените, А наскоро видях до работата, че са отворили център за психотерапия, може би някой ден ще се престраша да вляза и да се поинтересувам. Поздрави от мен и повече положителни мисли!
Виж целия пост
# 652
Мила bonni, напълно те разбирам. Обаче знаеш ли, че така се получава все едно имаме очи само за мъчните, тъжни неща? Няма нужда да е така. Simple Smile Нека бъдем по-добри към себе си, изпълвайки се с позитивизъм и ведро отношение към живота. И нека бъдем по-добри към децата си, научавайки ги как да бъдат щастливи.
Не, аз не съм негативен човек, не виждам само лошото и мъката, напротив. Виждам хубавото та дори и да е едвам забележимо и се радвам на всичко приятно, което ми се случва. Но паралелно с това съм мноооого притеснителна даже за незначителни неща. Например - на мъжа ми един работник се разболя, а аз го мисля цял ден. Нито ми е близък, нито ме засяга ама го мисля момчето. Или - навън е много студено, дали мъжа ми се е облякъл достатъчно добре(защото сутринта не съм могла да го проверя Blush) Ето такива неща. Следя всичко и всички да са добре. Гледам аз да свърша всичко и накрая се оплаквам, нали  Simple Smile   Така, че аз просто съпреживявам несгодите на хората около мен, това е. Освен, че си имам и мой болки. Но дъщеря ми гледам да я възпитавам да е по-корава, защото в живота който живеем няма място за "рицари".
Виж целия пост
# 653
Аз осъзнах , че имам друг проблем , не знам дали е свързан с ПР , но определено е свързан с лабилната ми психика - когато ми предстои важен ден , в който имам да свърша куп неща си казвам , че ще легна навреме , за да си отпочина хубавко , но подсъзнателно почвам да мисля дали ще заспя навреме , ами ако изобщо не заспя как ще върша всичко на другия ден и съответно познайте - не заспивам до ранни зори , както стана снощи. Днес имам доста ангажименти и снощи се въртях до 3 часа , пълна откачалка Grinning. Майка ми ме успокои , обаче като каза , че и тя го имала тоя проблем със съня и много често така , когато знае , че на другия ден трябва да е във форма не можела да спи , отделно , че тя по принцип май си страда от тежко безсъние и не спи по цели нощи някой път.
Виж целия пост
# 654
bonni и Elizabett, замисляли ли сте се, че това може да е класическата за хора като нас нужда от контрол (дори за неща, които очевидно не са под наш контрол) и неприемане на всякаква несигурност?

Следя всичко и всички да са добре. Гледам аз да свърша всичко

когато ми предстои важен ден , в който имам да свърша куп неща си казвам , че ще легна навреме , за да си отпочина хубавко , но подсъзнателно почвам да мисля дали ще заспя навреме , ами ако изобщо не заспя как ще върша всичко на другия ден

"И как да сме достатъчно подготвени? Ами ако не сме? Ами ако нещо се обърка? Ами ако... ами ако?..."

Има една много хубава мисъл, която съм срещала по тази тема, но, за съжаление, не знам кой е авторът й:
"Искам от живота три неща: Сили - да се боря срещу онова, което мога да променя, Търпение - да понеса това, което не мога да променя и Мъдрост да различа едното от другото." Simple Smile
Виж целия пост
# 655
" Реалността е въпрос на интерпретация " , Д. Чопра
Виж целия пост
# 656

Виж целия пост
# 657
Усмивка ! Надявам се всеки да го изгледа.Чудесно казано от началото до края! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 658
bonni, толкова ми е познато това, което описваш. и аз така- всичко ако може да е под контрол, даже неща, които е безумно да мислиш, че можеш да контролираш, като например болестите.  Sad
аз ще ви споделя нещо от днес, което не ми дава мира, ако искате ми се смейте. беше спряла водата и мъжът ми сложил някаква резервна туба със стара вода на плота. аз сутринта налях на детето от нея, без да знам, че не е минерална и й дадох да пие. а тази вода сигурно е поне на месец, два, не помня кога е пълнена от чешмата. и я пратих на градина. сега като разбрах какво съм направила, просто ми се е свило сърцето, докато я взема. да не я заболи коремче, да не е имало някакви микроби, абе вие знаете какви мисли могат да се народят  Rolling Eyes освен това днес дадох урина да й изследват, че не знам защо съм си внушила, че нещо не е наред там....и просто не знам как ще изкарам днес до следобяда- да взема резултатите и детето. чак главата започва да ме стиска от нерви  Thinking
върнах си свободата да излизам напред-назад, а май започвам да задълбавам на тема болести. ей така да има за какво да се тревожа.
Виж целия пост
# 659
Добре поне, че го осъзнаваш! Иначе, за водата въобще не се притеснявай, хората и от чешмата пият вода и нищо им няма - тъкмо е попрестояла и тежките метали са паднали... Wink Споко!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия