О, аз май не съм разбрала добре темата:
1. Мъжът ми ми купува превръзки и тоал. хартия
2. Не ми бърше задника, не ми сменя превръзките и тампоните и някак не му идва на ум да уеднакви раждането и секса /бъркането по дупките/ с кенефния зор.
3.Гримирам се пред него и не се правя на божествена,т.е до сега не съм се опитвала да го убедя, че забавянето ми в тоалетната е провокирано от интересна статия в списанието.
4. Понякога с някаква шега действително съм му оповестявала точната причина за пребиваването ми в банята - напрамер: ако някой ще прави нещо в банята да го прави, защото после ще има карантина от половин час.
5. Краката си епилирам докато е на работа, но не бих се ужасила ако ме мерне с епилатор в ръка.
6. Скубя си веждите пред децата и пред него, защото и време насаме не ми остава - с три деца не е лесно.
Но: не си чистя зъбите с клечка на масата пред всички, не пръцкам умишлено пред никой, не желая да ми влизат в банята докато съм там и пишкам или акам, превръзките и тампоните са увити така, че дори и в кофата не можеш да разбереш, че са това, което са, не се уригвам пред другите, не повръщам пред тях, не си стискам пъпките пред никой, мия си ръцете след тоалетна, не си ровя в носа, пъпа и между пръстите на краката пред никой - то те се мият, не се ровят, когато искам да ме заместят, за да отида някъде, просто го казвам - отивам до тоалетната и това е, не обяснявам колко ми е било голямо и какъв цвят е л..то, нито как мирише, не пикая като крава, но не се и измъчвам от факта, че ми се налага да пусна водата от мехура си, след мен чистя и проветрявам, а когато е невъзможно да залича след себе си ароматита /например след диария/, не изпадам в депресия, но и не излизам горда от факта - просто не го преживявам. Ако имам обърнат косъм на триъгълника не виждам причина мъжът ми да участва в оправянето на тази драма. И не си показвам гнойните образувания като трофей - гадно е. Може би ако съм с много наднормено тегло ще ми се наложи да ми помагат в някои отношения.
Когато съм сред прирада не се стискам, но и не си викам компания в храстите - срам ме е.
Децата си ги възпитавам по същия начин и не намирам възпитанието им за префърцунващо.
И още нещо - мъжът ми е от разкрепостените и понеже ме обича, спря да ми прави гадни демонстрации много отдавна - сега дори и на него са му неприятни прекалено натуралистичните неща - гнуслив е вече
И никога не би ме напуснал заради това, че съм по-притеснителна, а напротив - това му допада.
Та - не разбирам от коя страна на фронта съм
Виж целия пост
1. Мъжът ми ми купува превръзки и тоал. хартия
2. Не ми бърше задника, не ми сменя превръзките и тампоните и някак не му идва на ум да уеднакви раждането и секса /бъркането по дупките/ с кенефния зор.
3.Гримирам се пред него и не се правя на божествена,т.е до сега не съм се опитвала да го убедя, че забавянето ми в тоалетната е провокирано от интересна статия в списанието.
4. Понякога с някаква шега действително съм му оповестявала точната причина за пребиваването ми в банята - напрамер: ако някой ще прави нещо в банята да го прави, защото после ще има карантина от половин час.
5. Краката си епилирам докато е на работа, но не бих се ужасила ако ме мерне с епилатор в ръка.
6. Скубя си веждите пред децата и пред него, защото и време насаме не ми остава - с три деца не е лесно.
Но: не си чистя зъбите с клечка на масата пред всички, не пръцкам умишлено пред никой, не желая да ми влизат в банята докато съм там и пишкам или акам, превръзките и тампоните са увити така, че дори и в кофата не можеш да разбереш, че са това, което са, не се уригвам пред другите, не повръщам пред тях, не си стискам пъпките пред никой, мия си ръцете след тоалетна, не си ровя в носа, пъпа и между пръстите на краката пред никой - то те се мият, не се ровят, когато искам да ме заместят, за да отида някъде, просто го казвам - отивам до тоалетната и това е, не обяснявам колко ми е било голямо и какъв цвят е л..то, нито как мирише, не пикая като крава, но не се и измъчвам от факта, че ми се налага да пусна водата от мехура си, след мен чистя и проветрявам, а когато е невъзможно да залича след себе си ароматита /например след диария/, не изпадам в депресия, но и не излизам горда от факта - просто не го преживявам. Ако имам обърнат косъм на триъгълника не виждам причина мъжът ми да участва в оправянето на тази драма. И не си показвам гнойните образувания като трофей - гадно е. Може би ако съм с много наднормено тегло ще ми се наложи да ми помагат в някои отношения.
Когато съм сред прирада не се стискам, но и не си викам компания в храстите - срам ме е.
Децата си ги възпитавам по същия начин и не намирам възпитанието им за префърцунващо.
И още нещо - мъжът ми е от разкрепостените и понеже ме обича, спря да ми прави гадни демонстрации много отдавна - сега дори и на него са му неприятни прекалено натуралистичните неща - гнуслив е вече
И никога не би ме напуснал заради това, че съм по-притеснителна, а напротив - това му допада. Та - не разбирам от коя страна на фронта съм
. Това само през деня де, през нощта ходеше до тоалетна само ако е сама в квартирата, по същата причина.
в изпускане на газове , нито двете ми деца някога са го правили или биха го направили.
.. а бе сложна раб'та е тва ходенето до тоалетна 