Германска нова медицина - 6 тема

Точно това, което предлага и по-точно не предлага ГНМ (доколкото съм схванала) не може да бъде решение. Какво ако загубиш родител, как ще го заместиш? Дете (не дай си Боже) как ще прежалиш с ново? А ако си твърде стар за да поемеш отговорност за следващо? Ако си в неразбирателство с някой, и този някой не желае да се сдобрите... и т.н. Пак, казвам, доколкото съм разбрала ГНМ дава отговор защо е станало, но не дава решение. Каква е ползата тогава?

"To find health should be the object of the doctor. Anyone can find disease."
Andrew Taylor Still, 1874

Никой отвън няма да ти даде решението. Всеки човек намира начин да се справи, както самия той може ако иска,.. или пък ако не иска - не се справя и умира. Раждане на друго дете няма да върне мъртвото, но може да даде нов смисъл и желание за живот.

   С вековете човек е свикнал някой друг, нещо друго да му решава проблемите и да дава готови решения. Но отговорността за живота ни си е изцяло наша!!!

ГНМ ти дава нещо много повече от ЗАЩО. Когато разбереш как се е стигнало до дадено нещо, ще можеш да намериш път обратно или друг по-добър път... Ако не знаеш как и защо си стигнал до точка Х, много трудно би могъл да се ориентираш и да намериш изходен път.

Не всичко може да се замени, но може да се приеме - това е животът и колкото и да тъжа, нищо няма да променя.

И ти трябва да имаш проблем, защото някой си не иска да живее в мир с теб?!? Както се казва - проблемът си е негов! Ти си направила своето - искаш помирение - той ако не иска, не можеш да го промениш...

Камино,
"Този цитат показва,че основите на ГНМ са далеч от теб.
Здраве и болест,добро и зло,духове и тамян....и тн.
И здравето и така наречените "болести" са нормални и необходими за оцеляването сьстояния.
"Болестите" са биологично закодирани програми,без които не бихме оцеляли.
Напротив,ГНМ предлага решения за всичко,може би не си стигнала да го прочетеш и усетиш!
Не можеш да вьрнеш родител,разбира се и затова се включва биологична програма,която да те поддьржа още малко на този свят,да ти даде вьзможност да си решиш конфликта или поне да го омаловажиш.В противен случай при такива тежки конфликти бихме умирали на място!

Пак съм аз. Минавам да споделя, че при нас има подобрение - хремата намаля значително, кашлицата е почти нормална, важното е, че нощем детето спи добре
Порблемът с къпането и страхът от него решихме, като изкарахме едно надуваемо басейнче и както предложихте, напълнихме го с играчки - детето дори не забеляза че го къпах, беше заето да олее цялата баня с вода

Благодаря ви за помощта, за пореден път 

Привет от мен:)
Някъде бях чела, че заекването според ГНМ се дължи на конфликт "Страхувам се до смърт" (поправете ме, ако бъркам). Моят син на (3 г и 3 мес е сега) започна да заеква един месец след като родих второто си дете, т.е. почна да заеква на 2 год и 8 мес. Първо почна трудно да изговаря първата буква на изречението, после почна да запецва на всяка дума,която почва със съгласна, накрая престана въобще да иска да говори. Казваше само да и ъ-ъ за отказ. Понеже е много привързан към мен, а след като се роди братчето  му се наложи да идват да помагат баби и дядовци, които фактически се грижеха за него, защото аз бях заета с бебето. Отдадох заекването на това, че детето се е уплашило да не би мама да го изостави. Колкото и да ми беше трудно отказах всякаква помощ и започнах да се грижа и  за двете деца. Резултата не закъсня, започна да говори пак добре. До тук добре, но после пак изведнъж почна да заеква, после пак изведнъж се оправи и така вече 7 месеца той ту говори добре, ту заеква и аз не мога да разбера къде точно е проблема! Аз си го гледам, не го давам на баби и дядовци и не мога да свържа тези периоди на заекване с нищо плашещо!
   Молбата ми е, ако може да ме насочите към нещо по-конкретно като пример за конфликта, че явно не се справям добре с намирането му.

Здравейте всички 
препрочитам кожните болести,заради едно притеснение,което ме е обзело-историята е следната...
майка ми ми е на гости вече 2 месеца,след 10тина дни си тръгва,естествено децата още не знаят,защото веднага започват да плачат и страдат много/обикновено плачат неутешимо поне час,когато  другата им баба/живее тук/ си тръгва в края на уикенда

преди 3 години имаха много сериозен  атопичен дерматит,който съвпадна с последната им ваксина,но и с тръгването на майка ми/беше тук в края на бремеността ми и в първите месеци след раждането
притеснението ми сега е ,да не се повтори епизода

какво мога да направя според вас?
а,и все пак ,малко по-различна ще е картината,де-няма да е точно същата шина-баща ми идва тази седмица-значи ще се разделяме и с баба,и с дълго чакания дядо 

много объркано стана,но преди 2 години,дядо и баба бяха тук заедно и шина не се получи 

Усмивка1,
Заекването е моторен ектодермален конфликт.Страх до смьрт е друго.
Конфликтьт на заекването е териториален,гняв и яд,навлизане в територията ми,обьркан сьм.

Конфликтьт му рецидивира ежедневно.Трябва да се говори с детето,за да разберете и вие и то кьде е проблема.Тогава вече се тьрси решение.

Мамагемелар,
Говорете всеки ден и предупреждавайте децата.Обещайте им нещо да получат веднага ,след като си заминат...нещо любимо,което да отклони вниманието поне за деня.Заведете ги  на увеселителен парк или др.Може да отидете при "заместник",напр.другата баба на гости.
Няма нищо по хубаво от истината и то своевременно,ако децата са големи и разбират.
Ако са много чувствителни и малки,льжите са по добро решение.

Christian, благодаря ти за разяснението! Това, което си написал "Конфликтьт на заекването е териториален,гняв и яд,навлизане в територията ми,обьркан сьм" , колкото и да ми е мъчно и болно да го прочета е напълно вярно. Аз го свързвам с появата на бебето и с това, че моето внимание е насочено към него. Още по-тежко ми става, че само аз мога да го реша този конфликт, а не намирам начина. Трябва да оставам по-често сама с големия ми син, но това засега не мога да го осъществя. Страх ме е да оставям бебето с други хора, за да не се уплаши и пак да направи бронхиолит. Моля те Christian, кажи пример за "страх в обкръжението", за да знам при какви обстоятелства може да очаквам да получи бронхиолит и по този начин да намаля страха си!
Много ми е тежко, че трябва да избирам кое дете да получи повече от вниманието ми - единият заеква, другият се дере неистово, като  не получи вниманието на мама. Близките ме упрекват, че съм ги разглезила и съм ги научила така. Но честно да си кажа, не мога да се сетя как точно аз ги научих.
    Мъничето откакто се е родило само мен иска. Не вярвах, че толкова малко бебе може така да познава майка си и да я търси!  Той направо се съдира от рев, когато му обърна гръб, а следобед непрекъснато иска да го гушкам!
     Баткото също е много привързан към мен и преди да се появи новият човек изцяло аз се грижех за него. След това нещата коренно се промениха. Съответно аз не мога да обръщам внимание на баткото, както му се иска на него, а и на мен.   Мога да играя с него , ако  сложа бебето в слинг. Но тогава баткото се сърди - иска да играе само с мама. Очевидно е ,че смята бебето за враг и си мисли, че навлиза в неговата територия-мама.  Гневен е, че аз не мога да го гушкам и играя с него по цял ден както преди. Непрекъснато му повтарям колко го обичам, че бебето ще порасне и пак ще имам повече време за него, но явно това не е достатъчно, той си иска мама. Преди два дни аз го изкъпах за пръв път от 8 месеца. През това време го къпеше татко му и преди да дойде в банята беше казал "Ей, мама пак ще ме къпе! Откога не сме се къпали заедно!" След къпането той проговори нормално и си говори така цяла вечер. На сутринта като стана пак леко заекваше.
   Извинявам се за дългия пост. Ще съм благодарна, ако изкажете някакви идеи  и предложения  и с ваша помощ да успея да помогна и на себе си и на децата си.

Смайл - много ми е тъжно да прочета за подобен проблем, мислех си че дечицата след 3 годинки са малко по-осъзнати и могат да разберат какво значи появата на второ дете в семейството...Пиша го не за друго, ами защото се успокоявах, че второто дете, което искаме ние, спокойно може да се планува за момента, в който синът ми е поне на 3...Така като те чета, виждам, че си в тежко положение - бебчо изисква много внимание в момента, и то такова, че не ти позволява да обръщаш внимание на никой и на нищо друго...Единственото, което ми хрумва, така като страничен наблюдател, е по някакъв начин, ако е възможно, да играеш едновременно и с двете деца, т.е. голямото да разбере, че бебето може да бъде и приятен участник в игрите (честно казано, не знам как може физически да се изпълни това, но помисли за подобни занимания). Обяснявай на детето какво представлява бебето, нека разбере, че не бива да се чувства застрашено от него. Въпросът е баткото да разбере, че мама го обича пак така, както преди, за да се успокои. Къпането вечер може да стане отново лично ваш ритуал. Измисли и други неща, които да правиш само с голямото дете, без малкото да страда от липсата ти (докато спи, например) - имайте си игра, занимание, работа, които изискват само участието на баткото.
С времето нещата ще се успокоят, но сега трябва да преминеш през този труден период. Вярвам, че ще се справиш - и не се укорявай за това, че си отгледала дечицата си по близък и привързан начин - това ще донесе само хубави неща занапред, макар че в момента изпитвате трудности.
Дано поне мъничко съм ти помогнала

Мамагемелар - и ние имаме ситуации като вашата, но детето ми е по-малко и по-лесно забравя...Все пак - ползвам метода на залъгването, както Крис е писал - викам на помощ другата баба, или предлагам нещо ангажиращо вниманието, ново и интересно. При вас работи и методът с говоренето и разбирането, така че - успех, дано дечицата приемат нещата спокойно

Stef, благодаря ти за подкрепата
  Всичко което си писала "Измисли и други неща, които да правиш само с голямото дете, без малкото да страда от липсата ти (докато спи, например) - имайте си игра, занимание, работа, които изискват само участието на баткото" го знам от самота начало на заекването и знам, че помага. Обаче, не знам аз ли не мога да го организирам така, но не става (поне при мен) . Поради простата причина, че трудно се справям с приспиването на бебето, защото не може да заспива само. Баткото идва да го буди, по-точно идва да ме вика да си играем и аз обяснявам ли обяснявам, само да заспи бебето и идвам, но той няма търпение и така с часове. Резултата кисело бебе, ядосана мама и изнервен батко  Ако успея някак да се справя, то от викането и тряскането на баткото бебето се буди след 10 мин и така баткото пак не е доволен. Аз се успокоявам, че като порасне бебето нещата ще се оправят, обаче 3-год ми син няма как да разбере и да изчака няколко месеца. Накрая реших да пратя баткото на детска , поне да не се изнервяме взаимно през деня и като се прибере само на него да обръщам внимание, но не би. Бебето по това време нито иска да спи, нито иска друг да го държи - само мама, дори и при татко си не иска да стои. Понякога си мисля, че нещо ми е сбъркано с начина на отглеждане на децата, но не мога да разбера какво. Мъжът ми е съди, че не мога да оставя бебето да плаче и аз  да си играя с баткото. Еми, признавам си - не мога да търпя бебе да плаче, камо ли да се дере и аз да се правя, че не чувам.

Абсурд е да оставиш бебето да плаче. Освен да породи проблеми - друго няма да стане...
Бих ти предложила конкретни начини за действие, но не знам какъв е режимът ви - а и малко ще оспамим темата. Истината е, че трудно се гледат вкъщи 2 деца, особено с различен режим
Преди време попаднах на тази тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=137674
Мисля, че ще ти помогне

Благодаря   на всички  
за залъгване ще измисля нещо явно,защото още при споменаване на България,и че ще си отиде баба й ,едната ми дъщеря особено ,посърва  
номерът с другата баба е добър,но в този момент и тя е в Бг

Хич няма да оспамите темата - това са начини за решаване и справяне с конфликти - така че тук му е мястото. 

Смайл, защо не опиташ да включиш баткото в грижите за бебето? Заедно да го приспивате, заедно да го къпете, да сменяте памперс и други подобни неща... Така той ще се чувства полезен и отговорен.

За съжаление не... или поне си зависи от детето. За мен оптималната разлика е поне 4 години.

Не, въпросът е да чувства, да усеща, че мама го обича - разбирането е трудна работа... А това става чрез активно внимание.

И при нас ситуацията беше подобна... Разликата на децата ми е 2 години и 7 месеца. Един месец след раждането на второто каката изкара пневмония.

Смайл, възможно ли е чувствата ти към първото дете да са леко променени след появата на второто? Питам, защото при мен се получи така - обожавах дъщеря си, докато не се роди момчето. След това не можех да я понасям и ме дразнеше в продължение на година. Тя го усещаше, но нямах сили да променя отношението и мислите си... В момента е болезнено ревнива.

Синът ми също е болезнено привързан към мен. Отдавам го на факта, че не го исках. Когато разбрах, че съм пак бременна не бях готова за второ; често ми минавах мисли за аборт, а когато се видя и че е момче още повече ми се скофти - не исках мъжко... Не изчаках дори и термина си, предизвиках по-рано раждането, просто не издържах вече. За сметка на това пък сега обожавам сина си. Та мисълта ми е, че тези мои мисли за аборт и отношението ми на нежелание по време на бременността (до 4 месец) са основната причина за болезнената привързаност на сина ми.
Друга възможна причина,  за която четох, е излагането на силен шум по време на бременността - мъжът ми неколкократно използваше бормашина, а аз бях до него, защото държах прахосмукачката, за да не пада на пода прах...

Нищо не ти е сбъркано - ти просто си една обикновена майка, която иска да даде най-доброто на децата си, но не винаги се получава - хора сме, несъвършени...

nenaatoa, и при нас беше така...въпреки че, второто дете беше планирано /искахме разлика от 3 -4г./, много се зарадвах, като разбрах, че съм бременна /даже се изненадах, щото стана много бързо, за разлика от първия път, когато не успях да забременея повече от година и половина.../
Синът ми още е болезнено привързан към мен, а щерката ревнува...