Значи ... имате голяма къща / или не толкова голяма / и изведнъж довчерашното дете заявява - "Ще се женя / омъжвам / ... и ще живея у вас ... Шок и ужас ...
Мъжът ми каза - ОК , какво да правим ... много ясно че ще ги приемем
Аз обаче не смятам така . Аз съм особен чешит , обичам реда и си ценя спокойствието особено много . Смятам , че щом имаш дупе да се жениш , трябва да можеш да се справяш с разходите си . Отделно - аз съм добра домакиня , но не бих била слугиня ... / пример свеки , която обгрижва на 100% , вече 7 г. девер и етърва , тотални лежляци и мързели /
И никак си не се виждам аз да стана ... да искам да си направя кафе и да не смея да си влезя в кухнята примерно ... Нито пък си представям да живеем сто човека в една къща ... въпреки , че е голяма .
Кое е правилното ?
Мъжа ми казва - е , какво ... на улицата ли ще ги оставиш ?
Не , ама не искам да живеят при мен , просто не искам . Може би е честно да си кажа , че имам наследствен двустаен апартамент , който смятам да предоставя безвъзмездно на младото семейство и оттам на сетне - всеки да се оправя
Какво мислите вие ?
Че всеки трябва да се оправя сам ... или "щом аз съм се гърчил , нека поне децата не се мъчат ... "