Отиваме си в България 2- реалности ....

Ок, нека обаче да има дефиниция на "успял" и тогава може би ще има отговори? И какво значи в Бг. по-лесно стават нещата, не мога да се сетя нещо което да ми беше по лесно като си бях последният път там за месец и половина, това сравнено с 1вите 1-2 месеца в др. държава, а такива зад гърба си имам, не си говоря на изуст.

А колкото до използваните определения/епитети, има свобода на словото. Който както иска да си говори. По комунистическо време ни забраняваха да използваме някой думи и изрази, та не ми се връща в такъв строй. Аз смятам, че всеки има право на мнение, и ако не ми харесва на някой хора мнението или коментирам или не, но лично за мен... не виждам смисъл да казвам на други с различно от моето да спрат. Нека си пишат... тук и Бг. медийте четат в този форум, както стана ясно вече, че и по новините в Бг. се предават написани тук неща. Дано си казвам и това тук отразят, та да се събудят онези горе с дебелите врътове.

В момента говорим за различни неща. Нека кажем успял да пребори системата.

Свободата на словото не включва обидите, нали? Трябва да има някаква граница, независимо дали и кой чете. Нарича се елементарно възпитание, но за хора израсли в кочината това явно не важи. Много е жалко

Или още по-точно: всеки си мисли, че неговото мнение, поглед и мироглед са миродавни. И повечето пишещи не си дават сметка, че не е "сравнително обективна оценка за страната Х", а да кажем- вопъл на депресирана домакиня или носталгия по младостта или просто неосведоменост.

Това, че Пенка се чуствала еди-как си в страната У, не води автоматично до дълбоки заключения за страната У, а обикновено само за това как Пенка, Тодорка или там който и да е гледа на света, пък в която и да е страна да си е вдигнала гъзо да отиде.

Ако се чуствате уютно и комфортно в Бг, стойте си там, ако не - където другаде сте избрали, няма особен смисъл от спорове, нали. Особено когато си има статистика и за престъпността, и за разкриваемостта, и т.н.

Ако  не друго, поне разбираме в чия чиния е свинското, и в чия зелето 

В чия?

Ами доволните са със свинското, недоволните със зелето, а накрая общо формират статистиката за народа, който яде свинско със зеле:)

Не ми се получава май хумора днес.

Ау, аз хич не се вписвам в тая статистика. Доволна и шастлива съм и тук и там, а и месо не ям.(че и рима се получи )

Е, поне са стояли за по-дълго и на двете места и ги противопоставят от гледна точка на живеещи, а не посещаващи. Също, тези посочени потребителки са споделили и достатъчно много лична информация. Благодарение на това, аз специално си правя определени изводи.
Не, че разчитам на мнението на форума за обстановката в България, но все пак е гледна точка. Иначе на мен ми е достатъчно да се чуя с близките ми и знам за какво иде реч.
Тук в темата и форума като цяло, пишат определени "скици", които ако си от достатъчно дълго време бг мама и с добра памет ще се чудиш как да им хванеш края. Такива небивалици и противоречия пишат, измислици пълни. Ама карай да върви, нали все пак не се познаваме.

Това ми дойде в повече, честно  Точно, защото си обичам страната се връщам в нея с мъж чужденец и две малки деца. Съжалявам, сигурно имам критичен поглед към нещата, който не харесва на мнозина. Като си тръгнах от Холандия ме оплюха защо не ми харесва Холандия, сега защо не ми харесва България...  И то дори без да съм казала, че не ми харесва, просто си позволих да споделя впечатления. Живяла съм на повече места, отколкото повечето пишещи тук, посетила съм за по-дълго или по-кратко още доста, покрай работата си също доста съм видяла, прочела, научила. И смятам, че точно този житейски опит (а и факта, че скоро ще стана и на цели 39) ми позволява да коментирам, да споделям, да осъждам това, което не одобрявам на дадено място. Все се сещам за един лаф- по-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня. Няма нищо лошо в това да забелязваш нещата, които не ти харесват и искаш да промениш. За България ме боли особено много, кръвта ми кипва, защото точно кръвна е връзката ми с нея. Боли ме да видя местата от спомените ми разрушени, изчезнали, осквернени. (потърсете в Гугъл снимки от днешна Бузлуджа, не че ме гони носталгия по соца, а просто, за да видите за какво става въпрос  ). И го приемете като метафора. Боли ме за хората, за мизерията, точно защото съм българка и ТЕ са българи. Ако не ме болеше щях да се хваля из форума с новия си диван, какви маркови дрешки съм купила на децата и колко пържоли съм изяла на вечеря. Но не ме интересува това и не това ми пълни душата. Как мога да се зарадвам на новата си къща, когато милата бабичка, която живееше наблизо преди около година е получила инсулт и сега е оставена съвсем сама на себе си, хората дори не спират да й кажат 2 думи, всеки я е отписал като полуненормална и дори те хока, че си губиш времето с нея... Как тогава да хваля държавата и хората? Какво ме грее, че всички са мили с мен в момента (естествено, че ще са мили, нали сме се върнали от чужбина и сме пълни с пари  ) и на мен всичко ми е наред. Не мога да се затворя зад високия дувар (някой спомена затворен комплекс) и да се правя, че като на мен ми е лъскаво и уредено и мизерията и калта за другите не съществуват.
И после съм била хейтърка  Поне родолюбеца дето го е написал да беше употребил българска дума, вместо чуждица! 
Някой беше споменял десетина страници по-напред, че се чувства като дърво без корен. Точно това е и моето чувство. Всеки път, когято се прибера нещо е разрушено или се е променило безвъзвратно. Градинката, в която си играл като малък вече я няма, дръвчето, посадено от дядо едно време е изчезнало, магазинът, кафенето от миналия път - всичко е ново. Сигурно аз страдам от някаква непоправима носталгия, но все ми се иска да (намеря поне малко, от това, което съм оставила. Тази година ходихме до Торино (където съм живяла близо 3 години)  след около 10-годишно отсъствие и ми стана едно топло на сърцето да видя старите магазинчета, същите сгради, същите дръвчета и паркове.


Ами не е преувеличено, и аз и децата си разбихме почти всичките обувки, откакто сме тук. Просто е кално, прашно, разбито, всеки път се прибираш с един дебел пласт прах по обувките, а почти бях забравила какво е да чистиш обувки всеки път, преди да излезеш. 

Тази вечер ми е ужасно мъчно и болно и съм много ядосана. В България живеят родителите ми, в малък, хубав град. Имаме къща, пред която навремето са посадили кипариси. Кипарисите са на 52 години. Страхотни дървета, оцеляха толкова дълго време и изглеждат много хубаво. Днес майка ми ми разказа, как дошъл съсед, който даже не вижда кипарисите от неговата къща и е кълцал зверски клони и е отрязал върха на дърветата Когато попитала защо го прави, отговора бил, че видиш ли Стоян имал офис, чиито прозорци се зашумявали от кипарисите. Разстоянието от тях до сградата, в която се предполага, че е офиса е около 3 метра. Едва го е спряла да не отсече дърветата. Вярвайте ми, за пръв път в живота си имам желание да убия човек Това е второ посегателство срещу зеленината в двора ни Преди това унищожиха 20 годишен люляк. Не мога място да си намеря от яд... Как му даде сърце да посегне на толкова старо дърво... Каква е тая държава, дето вместо да сади зеленина, съседа идва в собствения ти двор и унищожава това, което ти си посадил???? Не го разбирам, ей Богу, не го...

Гея, в подобен случай пак в БГ - в София. Един съсед ни издебна да сме извън града и отряза 30годишно дърво точно пред прозореца ни, след 100 разговора с нашите и решение на блока да не се пипа дървото. Хареса ми, че още същият ден някой се беше обадил в общината и на въпросният резач му тръснаха яка глоба. Мъчно ми е много за дървото, но поне видях, че има някакво наказание за тези неща.
Фата, с голям интерес те чета и разбирам как се чувстваш. Много ме заболя за съседката ви. 

Winx, радвам се, че при вас е имало възмездие. В нашия случай се съмнявам да има

Една интересна тема, с още по-интересни мнения на мами дето се подвизават и в тази тема.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=572051.15

и аз се подписвам под мнението на eagle. Стига са се чесали езици и сте се дьржали като ощипани Мари (лаф на свекьра). Оставете я тази особа росета и не и обръщайте внимание, толкова голяма патриотка е че дори не се включила с истинския си ник.

fata ® 
Много болно ми стана като ти четях поста, защото и на мен не ми е стигало, аз да съм добре. Сърцето ми се къса като съм в родината си и видя старите хора с износени дрехи ( но въпреки това спретнати) как си броят стотинките за хляб и мляко. И винаги вземат най- евтиното. Да не говорим в аптека как се чудят между лекарства, кое да вземат кое не. По едно време им увеличаваха пенсиите, но вече явно им се досвидяло да дават на пенсионерите, а инфлацията изяде увеличенията
А отношението, за което говориш към жената преживяла инсулт, направо тръпки ме побиват. Младежите ( и не само) редовно си позволяват да се подиграват на стари трудно подвижни хора, инвалиди или други външно слаби хора. Не знам какъв човек трябва да си, за да изричаш такива гадории.
Да не говорим за махнатите площадки, гледки, магазинчета. И аз на скоро се върнах на място в чужбина, където съм живяла дълъг период от време. От 7 години не бях ходила там, но въпреки това нямаше почти никакви промени- парка си беше същия, площадка, билетчето, училището, църквата, бакалията и те. Всичко запазено... В БГ на половин година да се прибера, все едно на ново място попадам и все ме е страх да не би някое друго любимо място да е съсипано.
Народа е станал до безумие комплексиран и егоистичен- трагично е как родители с не много големи заптати заделят от хляба си ( дори теглят заем), за да може отрочето да си вземе рокля за 1000, да плати куверт 200, да си вземе кола за 100, да изхарчи в дискотеката 200 и да направи изпращане за 300. Главата не ми го побира. 
Да не говорим какви коли се карат и как се пълнят молове. И в същото време по улиците да срещаш хора, които за нищо нямат възможност.
И не го пиша, за да плюя България, пиша го, защото сърцето ми се къса за всичката несправедливост в БГ...