Отиваме си в България 2- реалности ....

Явно нова тема няма да се пусне, тъй че споделям си мъката тук.

В скоро време баба ми и дядо ми ще ги местят от село в малък град. Положителното е, че ще са близко до лекарска помощ, ако се наложи и за щастие ще са пак в къща с дворче само за тях си. + ще са близко до внуци и правнуци и ще ги виждат доста по- често.
За съжаление, къщата на село, която ще напуснат ще бъде разграбена за нула време и срината до основи от месните роми. Селото, което беше доста оживено и всяко лято всички внуци се събирахме там, сега е предимно от запустели къщи и забравени стари хора. Имотите са не продаваеми. Пред очите им се разпадат, разграбват и запустяват къщите от цялата улица, болно ми е като си помисля, че те са живели цял живот там и как ли имат сили да гледат разрухата, а колко ли им е трудно на тези години да се местят на ново място.
И това е история с хепи енд само заради положителните неща, които изброих.
Но за съжаление не всички истории са такива.

Не съм живяла никога в чужбина, но ми е изключително интересно и полезно да ви чета. Защото, както се досещате, сме решили скоро да поемем пътя на емигранството. И колкото повече ви чета, толкова повече се убеждавам, че съм на прав път. Колкото си обичам страната и  много неща ме свързват с нея, толкова и ме карат да се отчайвам и се амбицирам за по-добър живот.
Не знам дали бих го намерила "на вънка", но ми се струва удачно да опитам. Като ви чета си мисля, че наистина има смисъл-тук срещнах рядко срещани напоследък разумни доводи "за" и "против". Тук пишат хора, които са мислили и все още мислят. Които са търсили и все още търсят. Които са намерили и продължават да откриват. За съжаление, в БГ са все по-малко тези хора. Отново за съжаление, повечето от тях са потърсили шанс някъде другаде. Шанс за реализация, за развитие, за щастие...Може и да не са успели, може и да са се завърнали (защото са искали или е трябвало ,или така е говорило сърцето им), но са опитали. Последвали са инстинкта ,или мечтата ,или целта, или любовта, или каквото и да е там...Но са намерили в крайна сметка своето място или пък продължават да го търсят. Това ни липсва май на нас, живеещите в Родината, хъс и желание за промяна. Тези, които са ги имали, са напуснали страната. Поне такова е моето мнение, а май и не само моето. И наистина смятам, че човек трябва да намери своето място-там, където ще се чувства щастлив и в своята кожа. Не всичко е свързано с материалната страна (макар че, естествено тя е водеща в повечето случаи), много по-важен е начинът на живот,от който зависи здравето и спокойствието ни. Затова живее човек ,в крайна сметка, и е глупаво да не го потърси другаде, щом не го получава в Бг.
Малко ми тежи това, че темата за завръщането се е превърнала във "военна зона", но като страничен наблюдател смятам, че и двете страни имат право  Важното е, че се пишат доста разумни неща от хора с опит (позитивен или негативен) и това ми е изключителни ценно. Всички ние си обичаме страната, но не сме длъжни да отглеждаме децата си там, където смятаме, че не е добре за тях. Или да ги възпитаваме така, както са ни възпитавали нас, защото така било редно. Правото на избор е най-ценаната придобивка на нашето време и е чудесно, че много от вас са се възползвали от нея. Благодаря за чудесните мнения и ще продължавам да ви следя и чета с удоволствие!   

понеже темата се извъртя към имотите

имаме си и ние една такава болка
една стара къща, която много искаме да ремонтираме, за да има къде да си ходим
но не смеем именно заради крадците наоколо - и бели, и мургави
влизат вътре непрекъснато  


дано поне като се пенсионираме и си я стегнем, да няма такива проблеми


фата,  
точно както си го описала, и аз така се чувствам
не мога да се чувствам добре, след като виждам мизерията около мен

Иска мсамо нещо да допълня към всичките родозащитници.
Тук никой не си плюе родината
Обаче , както е казал великия ШОП, и аз се придържам към неговото мнение: Обичам си родината ,ама си мразим държавата.

Как ще се почувствате , ако на път за работа: 1. Се опитата да ви блъснат на пешеходна пътека, и 2. Маршрутката, в която се намирате, се размине на косъм от катастрофа?

И с кое да се примиря, с цъкането да хората във возилото, или на репликата на шофйора ,когато му направих забележка : Ама вие разбрахте ли изобщо какво стана?

И мен ме боли сърцето за ограбването на държавата .

Извинете, грешка, боли ме сърцето за ограбването на хората.
Държавата ,май май ....

АбсолЮтно си права. Просто се чудим защо и в БГ не може да е като белите държави.
Някой беше казал да не обръщаме внимание. Е как да стане?
Да си заровя главата в пясъка и да се правя , че там онази анархия в която живеят родителите ми не съществува? Или може би трябва да забраня на майка ми да ми казва кого са обрали, как са се качили цените или какво е отношението в болниците.

на мен ми прави впечатление, чe ако хора живеещи в България напишат, че нещо не е наред в страната или направят някакво обобщения за българския манталитет, това се приема нормално, ако същото изказване излезе от устата на емигрант, това веднага го превръща в родоотстъпник и предател.
Друго което ми направи много лошо впечатление (сори ако сте го коментирали другаде този въпрос вече) е отношението на някои ( не всички) българи към сънародниците им в Либия около на акциите по евакуирането им. Прочетох коментари от сорта на - "той тръгнал пари да печели в чужбина, а сега с парите от моите данъци ще му пращат самолет да го прибира "

Ей тая фраза ми е супер любима от модерните изрази напоследък А никой не се сеща, че утре той може да е в подобна ситуация и да се наложи самолет да пратят...

Е, те като им пратиха самолет колко се върнаха? С правителствения самолет се прибра само една ( 1) българка. Кво се казва на това?

Аз едно не мога да разбера - навсякъде всички искат промяна - във форуми, коментари от новини, фейсбук, всеки плюе българина и се оплаква от него, а навън не мога да срещна тези свестните хора. Никой не се замисля, че и той може би е от тези "простаците", все попадам на тях, но дори и те се оплакват от някой, къде са всички тези мили, любезни хора, от нет пространствота  примерно

Никой не плюе българите като цяло. ( аз поне не видях такова нещо)
Аз в Австрия не търся непременно контакт с други българи. Аз подбирам приятелите си според характера, а не според националността им. А езкът е просто средство за общуване. Естествено като не знае човек добре местния език се принуждава да контактува само с българи и ето откъде тръгват сплетните и интригите

kailid, явно не си попаднала или не си търсила. Аз по форумите се наплаших какво може да ме очаква и да няма с кой две думи на български да си обеля. Ми не е така. Толкова се радвам, че тук се запознах с много свестни, възпитани, високообразовани и все от този род епитети българи.

Запо4нах да следя темата и продължавам да я 4ета само заЩото ме интересуват впе4атленията на завърналите се моми4ета,били те положителни или негативни.
Ли4но аз виждам родината си от съЩия ъгъл,от който я виждат Гери и Фата,но много се радвам на Палми и сина и,за които пребиваването в Бг е свързано с предимно положителни емоции ( и мъни4ко и благородно им завиждам  )
Моми4ета,продължавайте да пиШете,моля ви.Не обръЩайте внимание на спама,който се лее и тук,както на всякъде другаде.
Всеки има право на ли4но мнение и гледна то4ка и обидните реплики и иронията,които се полу4ават от разли4номислеЩите са абсолЮтно неуместни.
Ще завърШа с една тъжна за мен констатация: дядо ми,който живее в малко селце на 90 км от София се е барикадирал от около 10 години в къЩата си ( откакто по4ина прабаба ми ) и отказва да се прибере при близките си в София от страх,4е ако той си тръгне оттам къЩата Ще бъде тотално разруШена и разграбена от циганите,които населяват близката махала и от които са пропиЩяли малкото останали възрастни хора в селото.
Всеки път като се върнем в Бг преска4аме до село да го видим. Буца ми засяда в гърлото пътувайки дотам.Това ,което виждат о4ите ми е на светлинни години от това ,което помня. Безкрайни запустели и буренясали ниви и терени.Срутени и рутеЩи се постройки и къЩи.По4ти запустели села. България не е само София,Пловдив,Варна и Бургас.България са и провинцията и селата.Там какво е положението според вас ? Според моите о4и не е никак розово ( и няма да сравнявам с тукаШната провинция и селца,4е тогава Ще стане твърде 4ерен пейзажа ).
Темата ли4но за мен е интересна и полезна,дано да си остане такава.

Не зная защо давате само за пример малки селца и вилни селища? За няколко месеца в София /не е гето, как я мразя тази дума/ нещата се промениха драстично. До преди да тръгна си оставях детската количка пред входната врата с пари вътре понякога, никога не съм си прибирала детските седалки 2 бр. от колата пред дома. Новопостроена кооперация от няколко години, чистичко, поддържа се и се чисти 2 пъти в седмицата, свестни съседи, събираме си паричките навреме, имаме си цветя м/у етажите /баш като тук и в немско/. Разкош. Заминах. Опити за взлом, откраднати коли на съседи, бомби в коли и апартаменти, всички кашпи дето си купихме и засяхме с цветенца са изровени.....Какво става?!

На мен лично ми действат малко подтискащо тези сводки. Всички знаем, че България е най бедната страна в ЕС, има достатъчно сайтове и статии за стандарта на живот в различните страни, cost of living, та дори и за някакви специфики ( например пустите недели, религиозни обичаи и т.н.), всякакви статистики. Разликата с места с по висок стандарт е очеизбождаща, хеле когато в собствената ти чиния на мястото на довчерашното свинско се озове зеле.
Да беше само констатиране на тези факти- как да е, макар че как очаквате някой да е весел и усмихнат при постоянното повтаряне на черни мнения и прогнози. Но когато вземат да се вплитат и заблуди ( като тази с цените на жилищата, които следя във всички подфоруми тук) вече става дразнещо. Знаете за сто пъти повторената лъжа.
Ето, и за водата в селата дори. В съседната тема пише, че нямало вода в България  Фата се оплаква от лошото водоснабдяване, а ако цъкнете в темите 'апартамент в града vs къща на село' в Нашият дом ще се изненадате от идиличните картини, рисувани от българи в България.