Отиваме си в България 2- реалности ....

И това, дето някои поживяли 4-5 годинки някъде си и ВЕЧЕ не могат да се адаптират в "българската действителност" са абсолютни измишльотини и халосии.

И аз се  връщам в България, но моята история е различна, аз по принцип от идването някак не се нагласих, че ще е за постоянно. Такива бяха обстоятелствата. Дойдох, защото така трябваше, за да не си разваля семейството и не можах да свикна. Но не съжалявам, защото успях да се огледам от страни   Искам да кажа,че натрупах опит, който определено ми помогна да разбера къде и как искам да продължа. И определно мога да кажа, че не ми се иска да живея в Европа (макар че и България вече е част от нея). Само не ме изяждайте, аз съм направила своите изводи и не мисля, че на всяка цена човек трябва да остава в чужбина. Мен все ме тегли към България и така не се откъснах напълно, всичко което става там ме вълнува, така сякаш не съм спирала да живея в страната. Може да е вид лудост, не знам, но .... при мен така стоят нещата.
Знам колко е тежък живота на хората, и как ги мачкат всеки божи ден. За мен нещата, за които се пита Дензъл, защо наште хора се променят извън и вътре си имат много прост отговор - няма контрол в нито една сфера, цари пълен хаос, който на моменти граничи с анархия. Това е нещо, което не е спирало в последните 20години. Уж има закони, но когато те се погазват или се заобикалят, няма кой да разбере, освен ако не дойде телевизията да снима. Всеки ден се случват абсурдни неща, но вече никой одавна не се учудва, дори няма стрес от кризата, защото българите не успяват десетилетия да излязат от нея. Понякога законите са меко казано неадекватни (например нощният труд по Кодекса на труда се заплаща стотинки на час). Няма как при такова положение да имат добри заплати примерно медиците. Те не са глупави, но имат други по-страшни проблеми, което ги обърква, смачква и те като всички останали нямат време да мислят в дълбочина, просто гледат да оцелеят. Това мили съфорумки за мен е страшното в България, че хората са в безиходица, всеки е принуден да се оправя сам, за да оцелее физически. Така че апатията, депресията намират своя израз в простотията и лудостта.
Моята майка е начален учител и ми каза нещо ужасно, че всяка година випуските са все по-зле от предишните и че ги вълнува единствено фолка и щракането с пръсти, че не знаят в кой град живеят и коя е държавата, да не говорим, за реки, планини. И тъкмо щях да кажа, че Ето, на, виновна е простотията семействата и тя ми казва: Не мога да искам много от тези деца, полавината ми клас нямат родители. И аз онемях. Едни били в чужбина, други просто са ги захвърлили на бабите им и са си създали други семейства. И това не са цигани или други етноси, българи са. Става нещо страшно, не знам докъде ще стигне, но тенденциите са плашещи.
И изобщо тук не става дума мързеливи ли са или не. Защо не успяват да постигнат каквото и да е, защо си изоставят децата? Защото тези хора се лутат, отчаяни са, защото всичко се концентрира в определени хора (по населени места), които от страх да не загубят положението си са готови със зъби и нокти да пазят статуквото и който няма връзки, няма шанс да оцелее. Това е. Проблемите са много по-дълбоки от мързел, индивидуализъм и т.н.
Дензъл отпуските много хора не успяват да вземат, защото не им ги дават. Има много работодатели, които злоупотребяват.Аз лично съм свидетел на много такива случаи. И сега, когато някои се напъват да правят икономии, нарочно се създават интриги (това за мен е най-точната дума) и се настройват хората едни срещу други (не знам дали е нарочно,но е факт), си престъпник, ако имаш отпуск, ако ползваш болнични. Не знам друга държава да работи така срещу всички,които плащат данъците си. Защото едно джи пи може да ти даде само седем дни болнични за цялата година. Това ли е многото? Има страшно млад народ с тежки хронични заболявания, всеки ден умират хора от инсулти и инфаркти до 50годишни и долната граница пада все по-ниско. И тези факти никой не си прави труда да ги отчита. Българската нация е болна, но това няма да го прочетеш във вестниците. Виждаш го, когато си дойдеш за малко или за повече сред най-близките приятели и семейството. Нищо от това, което пиша не се базира на статистика и официални новини. Говаря за лични, наблюдения, както и някои размишления след прочетени тук постове.    

unadaptable, защо си мислиш, че ако бе примерно в Канада щеше да е различно?
И тук в държавна болница може да си чакаш и никой няма да те погледне. Ще се гърчиш от болка заради бъбречна криза на пейката няколко часа и ако не издържиш беж отиваш в частна болница, нищо ще имаш застраховка /скоро се случи на колежка на мъжът ми/.
Днес четох за проблемите на канадската здр. система сравнявайки я с тукашната и колко са зле нещата всъщност и в двете системи - застаряващо население, все по-скъпи процедури, недостиг на леглова база и дълго чакане. По новините се коментира за тукашните медицински сестри, които емигрират, защото няма работа за тях.
Това е само една област. Ами в другите....проблеми има навсякъде, по-различни са.
Виж за инвалидите е друга бира - има си всички условия за нормален живот.

Частна болница в Канада?! В Канада болниците са държавни и с много малки изключения няма частна алтернатива.

Да съм писала за частна болница в Канада????????? Аз не живея там и никога не бих емигрирала в Канада. Но кой да чете............ Цитирах това.

Разбира се, че не е така навсякъде, но те и инвалидите не навсякъде си мълчат и кютат - много характерна за нас българите черта. Мачкат ни, газят ни, ние плюем по форумите. Да пратим хиляда писма да спасим живот не можем. Толкова изкуствещина събрана на едно място...   Та, като станат и българските уволнени/болни/инвалиди като западните им събратя, и България ще им стане по-приятна за живеене. Най-голямата илюзия, която аз виждам у българите в чужбина е, че там нещата са си ей такива просто така. Истината е, че всяка човешка единица си държи на правата и сис е бори и с времето, с многото години натиск, нещата са станали по-лицеприятни за всички. Същото важи и за живота, какъвто си го направиш - точно така е. Събратята на българските инвалиди ползват направеното от предишни поколения инвалиди.

... но те и инвалидите не навсякъде си мълчат и кютат ...

Разбира се, че не е така навсякъде, но те и инвалидите не навсякъде си мълчат и кютат - много характерна за нас българите черта. Мачкат ни, газят ни, ние плюем по форумите. Да пратим хиляда писма да спасим живот не можем. Толкова изкуствещина събрана на едно място...  Та, като станат и българските уволнени/болни/инвалиди като западните им събратя, и България ще им стане по-приятна за живеене. Най-голямата илюзия, която аз виждам у българите в чужбина е, че там нещата са си ей такива просто така. Истината е, че всяка човешка единица си държи на правата и сис е бори и с времето, с многото години натиск, нещата са станали по-лицеприятни за всички. Същото важи и за живота, какъвто си го направиш - точно така е. Събратята на българските инвалиди ползват направеното от предишни поколения инвалиди.