Отиваме си в България 2- реалности ....

Аз не виждам голяма разлика между начина на държане на българите в българия и чужбина, нито пък аз се държа по различен начин. Който си е тарикат и простак в българия си е съшият и в чужбина.
Що се отнася за местенето от държава в държава специално в моя кръг от познати няма такива хора, които да се местят непрекъснато. Дори промяна на жилището или на работата си е сериозно решение, какво остава отиването в друга държава. И ако на мен ми предложат същата работа при същите условия да речем, която ще ми осигури същия стандарт на живот в друга държава бих се замислила. Но не бих могла да почна пак от нулата, просто нямам годините на моя страна. Не смятам, че всички професии дават възможност за такава мобилност. Моите лични впечатления са, че е доста скъпо да се емигрира. Тук доста народ се ориентира към Австралия и Нова Зеландия, но самата процедура по кандидатстване е доста скъпа, с други думи такова местене е предимно за хора със спестявания, имущество и професии, които са търсени там. 

кафе с мед не съм те разбрала правилно. ИЗВИНЯВАЙ   

Държах се точно така преди да емигрирам,държа се по същия начин и сега,когато се прибирам за няколко седмици. Не знам дали съм призрак или просто добре възпитана. Не знам и дали българската действителност ще ме промени,ако реша да се върна завинаги в България.
Но темата е точно за това.Интересно ми е дали завърналите се майки  са се променили под влиянието на действителността. До сега се описваше как е в БГ,но малко се каза как се чувстват хората емоционално. Какво отне адаптацията и какво им даде? Мен тези въпроси ме вълнуват-емоционалното състояние и равновесие.

И аз се  връщам в България, но моята история е различна, аз по принцип от идването някак не се нагласих, че ще е за постоянно. Такива бяха обстоятелствата. Дойдох, защото така трябваше, за да не си разваля семейството и не можах да свикна. Но не съжалявам, защото успях да се огледам от страни   Искам да кажа,че натрупах опит, който определено ми помогна да разбера къде и как искам да продължа. И определно мога да кажа, че не ми се иска да живея в Европа (макар че и България вече е част от нея). Само не ме изяждайте, аз съм направила своите изводи и не мисля, че на всяка цена човек трябва да остава в чужбина. Мен все ме тегли към България и така не се откъснах напълно, всичко което става там ме вълнува, така сякаш не съм спирала да живея в страната. Може да е вид лудост, не знам, но .... при мен така стоят нещата.
Знам колко е тежък живота на хората, и как ги мачкат всеки божи ден. За мен нещата, за които се пита Дензъл, защо наште хора се променят извън и вътре си имат много прост отговор - няма контрол в нито една сфера, цари пълен хаос, който на моменти граничи с анархия. Това е нещо, което не е спирало в последните 20години. Уж има закони, но когато те се погазват или се заобикалят, няма кой да разбере, освен ако не дойде телевизията да снима. Всеки ден се случват абсурдни неща, но вече никой одавна не се учудва, дори няма стрес от кризата, защото българите не успяват десетилетия да излязат от нея. Понякога законите са меко казано неадекватни (например нощният труд по Кодекса на труда се заплаща стотинки на час). Няма как при такова положение да имат добри заплати примерно медиците. Те не са глупави, но имат други по-страшни проблеми, което ги обърква, смачква и те като всички останали нямат време да мислят в дълбочина, просто гледат да оцелеят. Това мили съфорумки за мен е страшното в България, че хората са в безиходица, всеки е принуден да се оправя сам, за да оцелее физически. Така че апатията, депресията намират своя израз в простотията и лудостта.
Моята майка е начален учител и ми каза нещо ужасно, че всяка година випуските са все по-зле от предишните и че ги вълнува единствено фолка и щракането с пръсти, че не знаят в кой град живеят и коя е държавата, да не говорим, за реки, планини. И тъкмо щях да кажа, че Ето, на, виновна е простотията семействата и тя ми казва: Не мога да искам много от тези деца, полавината ми клас нямат родители. И аз онемях. Едни били в чужбина, други просто са ги захвърлили на бабите им и са си създали други семейства. И това не са цигани или други етноси, българи са. Става нещо страшно, не знам докъде ще стигне, но тенденциите са плашещи.
И изобщо тук не става дума мързеливи ли са или не. Защо не успяват да постигнат каквото и да е, защо си изоставят децата? Защото тези хора се лутат, отчаяни са, защото всичко се концентрира в определени хора (по населени места), които от страх да не загубят положението си са готови със зъби и нокти да пазят статуквото и който няма връзки, няма шанс да оцелее. Това е. Проблемите са много по-дълбоки от мързел, индивидуализъм и т.н.
Дензъл отпуските много хора не успяват да вземат, защото не им ги дават. Има много работодатели, които злоупотребяват.Аз лично съм свидетел на много такива случаи. И сега, когато някои се напъват да правят икономии, нарочно се създават интриги (това за мен е най-точната дума) и се настройват хората едни срещу други (не знам дали е нарочно,но е факт), си престъпник, ако имаш отпуск, ако ползваш болнични. Не знам друга държава да работи така срещу всички,които плащат данъците си. Защото едно джи пи може да ти даде само седем дни болнични за цялата година. Това ли е многото? Има страшно млад народ с тежки хронични заболявания, всеки ден умират хора от инсулти и инфаркти до 50годишни и долната граница пада все по-ниско. И тези факти никой не си прави труда да ги отчита. Българската нация е болна, но това няма да го прочетеш във вестниците. Виждаш го, когато си дойдеш за малко или за повече сред най-близките приятели и семейството. Нищо от това, което пиша не се базира на статистика и официални новини. Говаря за лични, наблюдения, както и някои размишления след прочетени тук постове.    

Gugy тъй като само аз пиша за Англия, върнах се и си прочетох всичките си  постове тук. Никъде не съм казвала, че са луди или тъпи, само съм описала как живеят доста българи тук. Моля, когато четеш и цитираш бъди по-внимателна.
А тези, за които говориш, безработните от малките градчета са единици тук, на фона пък на българи с образование, от големи градове или София, с професии за които може да се намери работа, с деца. Но зарязали всичко в България и дошли в Англия да чистят къщи и живеят по описания начин. И като питаш защо са дошли, отговора обикновено е ами всички го правят или  заради чалгата. Е, как да нарека такива аргументи? Оставям ти да кажеш отговора.

При мен също стоят точно така нещата - обстоятелствата и субективните усещания  са точно такива, каквито си ги описала  Явно страдаме от подобна лудост.
Съгласна съм и с нещата, които си написала след това, нацията е болна, така е. Хората вече не се грижат за децата си, не говорят стях, всеки е съсредоточен да изкара колкото се можеповече пари и да консумира необезпокояван от духа си.

Калинкамалинка като ти чета поста и се убеждавам че съм взела правилното решение да замина за чужбина и да избягам от ужасната българска действителност, която описваш.
Като се замисля то и аз навремето заминах, защото всички така правеха, не знам какво точно ще рече заради чалгата, трябва да е някакъв нов български жаргон. Но сега откакто следа форума се убеждавам, че съм постъпила правилно да си зарежа работа в България и никога да не работя по професията, за която съм учила 5 и косур години, но за да СЪМ В ЧУЖБИНА и да си живея LIFESTYLE!!!

не разбирам защо държите да напъхате всичко в клишетата от постинга на denzul.
не знаех, че има жени-далтонисти.

Gugy имаше поне две теми "Защо емигрирахте?" Може да са били отдавна и да не си ги чела.
За мен е тъжно, че на българина като че ли му е набивано цял живот, че някой друг трябва да ни оправи. Все чака от чужбина да натиснат правителството, от чужбина да видят и кажат неща, които всички в България знаят, но пък и всички си траят.
Чета за случая за смъртта на малката Гери и вместо всички да се впрегнат да измислят какво да направят заедно, първото нещо беше да напишели писма до западните медии и да разкажели какво е в България. Е, и какво очакват да направят западните медии? Да дойдат и да разстрелят доктора ли? Или да направят реформа в здравеопазването?
Gugy , моля те оправи си цитатите, че трудно се разбира кое кой го е писал.

Да допълня 10 c's . Е, не е чак толкова зле в България. Стига само с негативизъм.

samuraika, много странен, признавам, ми се видя предният ти пост. Но споделеното сега е много вярно. Обгрижване. За съжаление много млади българи не могат емоционално да се откъснат до късна възраст от родителите си. "Бабите набиват в главите" им как за нищо не струват, как няма да се оправят без тях, как не са постигнали нищо и те не са на свой ред добри родители. Моето лично мнение е, че затова майките в БГ /повечето принципно, форума е пълен с такива теми/ са нервни, неуверени в собствените си действия и пр. Или искат да избягат от това попечителство, но не могат да се справят със стреса, отговорностите и задълженията си. Не са научени и затова дълги години седят в ниското. Нямат амбициите за промяна, за да се стремят само напред и нагоре.

Но има и други млади българи...
... с хъс, неплашещи се, справили се в БГ, със собствен бизнес или на високи позиции.....
Но в същото време децата им попадат в средата, описана..
За жалост е много вярно и без да съм начален учител го разбрах преди време. Но не искам моите деца да виреят в такава среда, плашещо е.

Да, има професии, с които е трудно да направиш промяната/преместването бързо и лесно Това е винаги добре обмислен избор. Поне аз така ги разбирам нещата. Знаех къде искам и къде не искам да се преместя - много точно и категорично, т.к. имах поглед/наблюдения вече. И да, професиите ни го позволяват. И не, не сме започнали от 0-та.


simplyaven

Doret, Извини ме за цитатите ще се опитам, наистина много рядко пиша - видно е от профила  , карам го на воайорство.
Мернах ги темите за причините за емиграция, но и там ми се струва, че не всички са осъзнали реалността. Имаше доста клишета като тези, които си споменала - чалга, безправност и пр.
Сигурно и аз преди да се преместя съм звучала наивистично, но истината е, че хората трудно избягват от социалната си среда и трудно вярват на готово поднесени им факти. Не че е лошо да си строшиш сам главата и като го направиш си получаваш твоята история и истина за света.
Искам да кажа, че който и от нас да разкаже неговата история, да се опита да даде мнение или съвет, то те ще са валидни само за него.
Имаме различни мотиви да емигрираме или да се върнем и на никой не му е полезно да чуе "ти си луд" например. По полезно е да разширим версията си за живота и да даваме полезна информация, ако имаме.
Пиша и в друг форум за емиграция и там гледаме да се придържаме към фактите и изискванията, смятам, че си помагаме и ми се ще този подфорум да продължи да дава полезна информация.

Имам няколко познати, които емигрираха през различни периоди. Всеки от тях си има своята история. Но никой не емигрира заради чалга, безправност и т.н., а заради много по-лични неща. И тези неща не ги коментират с вески, а си ги пазят за най-близките. За пред "всеки" си имат друга версия.