Отиваме си в България 2- реалности ....

kiko -01, хубаво, че въпреки колебанието се включи. Не съм изненадана от написаното, човек като свикне животът му да е подреден и да вижда смисъл в това, което прави, после не може да приеме липсата на логика в ежедневието тук. Най-интересното за мен е колко от завърналите се ще останат за постоянно Все ми се струва, че всички сте пътници и куфарите ви са на стартова позиция
Промяната вече настъпи, но не както си я мислите вие. Гери беше писала, че родния й град Плевен е град със затихващи функции. Според мен България е държава със затихващи функции....

И така пак съм тук
МНого мнения, много нещо бря, изписали сте си писанките...
Моми4ета, последното за което искам да пиша е вкуса на продуктите. Не мога като мъжа ми да си искам наденица "лку4ешка радост" , ама с вкус като от преди. Ми и да искам  знам 4е няма как да ни се слу4и. Спомена за вкусовете от преди 8/10 год са си само спомени....а и след тревоподобните плодове и зелен4уци в Испания , тук ми се струва 4е вси4ко има вкус. Ям като невидяла и си ли4и ве4е де...

За работата и връзките, ами не вярвам 4е да влезеш да работиш в Карефур се искат връзки. Работа се намира и мног зависи какво можеш и как ще се "продадеш". както и  извън БГ. Исках да работя в кметството на града където живеехме, но освен курса и  издържан изпит ми поискаха и 1500 Е... и то нищо не е сигурно. Тази година на цена 2 обяда с морски деликатеси, предназна4ени за управата на 2 банки шефа ми спаси фирата си от фалит. Отпуснаха му кредити в доста големи размери...което не му пре4и в момента да обявява фалит, за да не плати една солидна глоба...та тези неща май ги има навсякъде, а....Разликата е в  в нивото на корумпираност...
Публи4ната администрация приятно ме изненада. Наложи ми се да ходя до определени инстанции, обслъжиха ме абсолутно коректно, някои дори взимат присърце проблема и помагат ли4но. Само в съда в Плевен имах срещи от третия вид с една навъсена служителка, но за там лоша шега ми изигра външния ми вид. Както и да е , обясних н агоспожата 4е е поставена там да ме обслужи, а не да ми лее акъл и след 3 мин имах необходимия документ. Оба4е бабите зад мен хи4 не се и трогнаха на молбата ми да не се натискат , и едва не ме вкараха при администраторката през гишето. Абе всигнах си адреналина на ранина и това е.

Някой пита за Плевен. Много ми е хубав града ,истори4еска ценност е безспорно, Кайлъка е невероятен.. Направили са ремонт на  мотела  там, наоколо са  построила бунгала /малки, с по 1 страя/, когато ходих тъкмо ги обзавеждаха. Имат едни панорамни прозорци тия бунгал,а които гледат директно в леглото, та се 4удех каква функция ще имат, но си замъл4ах. Но в град  просто няма работа. Вси4ки заводи са изпозатворени, преди имаше много шивашки цехове, сега и те функционират на 50 %... Младите хора са в София , Бургас, Варна  или просто са си емигрирали. От нашия випуск тази година са правили среща. Бяхме 4 класа от по 30 4овека. Събрали са се 25 общо от 120...И пове4ето са емигрирали.

За съзнанието на хората. Промито е бе ... От всякъде по цял ден ти се набива"няма/пари, възможности, песпектива/ "не може" "няма на4ин"...и и да искаш да повярваш 4е става ,4е може , 4е има на4ин ..не ти се вярва. Младежите са подковавани 4е трябва или отидат да у4ат в 4ужбина, или да емигрират. обствения ми баща жива ме орева ,когато ме видя и наораво ме напъти да си решавам проблемите тука и да се махам. Подклажда и брат ми да емигрира...и тук идв адругата срана на медал
Млад, образован 26 год,. младеж. Сам се издържаше до като у4еше. Работеше като барман, и сега го практикува. Завърши някаква много "специална " специалност, по която изобшо не иска д аработи. И в момента е на стртова позиция да зпо4не свой си бизнес. Да рискува. До колко ще успее не знаем, но сам се оправя . Мног пъти съм му предлагала да емигрира при мен, никога не пожела.
Зна4и ако искаш, става ,ако не искаш, едва ли ще стане.

За съзнанието, ако имате БГ ТВ гледайте репортажите за НЕсебър. Хорицат асе обърнаха и казаха "щом вие ни гоните от къщите ни, ние няма да позволим на UNESCO да влезе в града. Не знам кой кри и кой прав, знам само 4е е забъркана една невероятна каша. в която всеки си прави каквото му скимне, без да се зъобразява с околните, и от тая каша ако сами не се извадим няма кой да го направи. Горещи картофи никой не оби4а...

Хем престъпили закона, хем пък и роптаят срещу закъснялото му прилагане  Трябва патент да се направи за това, че в Бг. се строй и после се търсят начини за озаконяване.  И като няма, давайте да събутираме кое § какво можем.  Та казваш съзнание... това в Бг. е познато само на шепа хора 

Гери  аз много ще се радвам ако на вас ви хареса и не си стегнете куфарите пак  Стискам палци и да оправите другите неща 

Baby за себе си не знам колко ще издържа,оба4е ако онова за което ми стискаш палци се реализира, едва ли ще мога да мръздна половинков от тук.

За Несебър го дадох като пример за "криворазбраната цивилизация". Ако номера мине , мине, ако не мине... абе пак ще мине ми не го разбирам

Ето това е наблюдение. Превъзходната Любослава Русева, в Дневник.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/11/21/997329_dnevnici_na_letargiiata/

След превъзходната Любослава Русева не ми остава нищо друго освен да пожелая на отиващите да поспят - лека нощ.

Beba2, преди около 10 години едва не ме набиха, че спрях на пешеходна пътека. Наложи се, господина който караше след мен, да удари спирачките и то така, че само не изхвърча през предното стъкло  при мен. Слезе и едва не ме наби, че съм щяла, да стана причина той, да си удари новата кола в моята. Така че през останалото време от престоя ми тогава, не спирах повече на пешеходна пътека. Така или иначе като спра, пешеходците ме гледаха, сякаш ме питаха какво искам от тях и се чудеха защо спирам. По принцип ако не се нагласиш на начина на шофиране в която и да е страна, рискуваш да направиш ти катастрофа, или някой друг да удари колата ти.

Сега при последното ми посещение в BG, виждам че са започнали, да спират на пешеходните пътеки и че се кара доста по-цивилизовано от преди. Много неща се променят и то положително, но за съжаление всичко става много бавно и много трудно.
Спомням си, пак така преди десетина години, как като си тръгвах за Австрия, една шофьорка на такси ми каза, че тя очаква, да дойдат чужденците и те да оправят нещата. Като я попитах, а тя какво би направила, за да живее по-добре и защо чужденците, да оправят нещата при нас, тя ме погледна много учудено и неразбиращо и ми каза: "... но вие нали ще си дойдете след време и ще донесете пари. За съжаление тя не е единствената, която мисли по този начин, че някой друг трябва, да се погрижи, всички българи да живеят добре.
Аз понеже много рядко си ходя в BG, по мое мнение, всеки път е все по-добре. Хората там не го забелязват това по-добре обаче, защото с доходите на една голяма част от населението се живее наистина ужасно трудно и тогава е дори невъзможно, човек да забележи подобренията.
Иначе за храната имам доста пресни триседмични впечатления. Плодовете и зеленчуците са невероятно вкусни, узрели на корена ммм.
Сирене си купувах само вакумирано, защото за него съм сигурна, че е узряло вече. Ако не е, то тогава пакетите гърмят, така че...
Киселото мляко - не успях, да открия от онова, което аз помня. Преди, като всички знаете, българското кисело мляко се правеше с bacillus bulgaricus. А сега след влизането ни в EU не знам дали остана някоя марка кисело мляко, което да се прави c bacillus bulgaricus. Няма и да се учудя ако скоро ни  убедят, че bacillus bulgaricus, е много вреден...
Месо така и не опитах. Ще си призная откровено, беше ме страх, като гледах как изглежда месото. От друга страна се питах - какво пък? Другите хора като ядат от това месо не са умрели... Но не посмях, така че нямам впечатления.
Маслото, купих немско, за българското не знам, нищо не мога, да кажа.
Но живота на хората в BG, не се състои само от плодове, зеленчуци и месо. Хората имат и далеч по важни нужди и желание за задоволяване. На мен много ми се иска на първо място, да бъде направено нещо за здравеопазването на българите. Това е най-важно все пак. Ако нацията е болна, то тогава...???
Иначе колкото до започване на работа с връзки, е, то това не е само в BG. Тук също е така. Много фирми предпочитат служителите и работниците във фирмата, да са познати един с друг, че дори и роднини. Аз като съм започвала работа винаги са ме питали от къде знам за фирмата и винаги се приема много добре, ако вече си познат, приятел или дори роднина с работещ вече във въпросната фирма. Известно време работих в Panalpina където пък сигурно поне 50% са роднини, останалите са приятели. Аз също винаги съм започвала работа с връзки. Във фирмите, в които съм работила, никой няма шанс, да започне работа, без така наречените връзки. Когато учех още, при посещението ми в една фирма, го казаха като нещо задължително за фирмата, че там всички са близки, роднини или приятели и че празнуват заедно рождени дни, сватби, раждане на дете, тъгуват заедно при загуба на близък. Изобщо се чувстват като едно голямо семейство. Става дума за фирма с 1000 служители  и работници.

В чужбина връзките са казват "networking" и хората го правят, защото са се напатили от несериозни, мързеливи и безотговорни хора, които прииждат от всяка точка на света. Ако ти си качествен служител се предполага, че и твоите роднини или приятели, които ти им препоръчваш са също такива. Повечето хора внимават кой препоръчват, защото е заложено и тяхното име.

В България за съжаление хората гледат да си уредят роднините, без да са обективни дали тези хора ще бъдат съвестни и свестни служители, дали ще вършат работата както трябва. Препоръчват се хора, които си нямат идея от дадена работа или са с абсолютно неподходящо образование или нямат никакъв опит, и затова на връзките се гледа с лошо.

По темата за връщането в България - наскоро сънувах, че съм се върнала в и сънят ми беше лош сън - започнах да се сблъсквам с проблеми отначалото. Като се събудих бях толкова щастлива, че това не е истина, просто си отдъхнах.

Уважавам решението на тези, които са решили да се върнат. Всеки човек най-добре си преценява за себе си. Успех! 

Японската фирма Мейджи произвежда кисело мляко с бацилус булгарикус.Преди няколко години пуснаха и марка "Домашно" (точно така се казва, само дето японците го произнасят "домашино").Колкото и парадоксално да звучи - радвам се че съм пак в Япония че да си отям на вкусно кисело млако 

На практика у нас ( поне моите наблюдения са такива) трудно се наемат да препоръчат човек, защото всеки си пази работното място и не иска да се поставя в уязвима позиция. Хората у нас са много наплашени, до параноидност и се пазят и от сянката си. Има някакви наченки на networking, но той е криво разбран и се приема по-скоро за връзкарство.

А кисели млека с бг бактерия има предостатъчно марки, просто наскоро у нас скоро разбрахме, че освен него има цяла гама млечнокисели бактерии, от които става кисело мляко  

Мн. е силна статията на Любослава Р. Загорча ми.

смятам, че отивате твърде в страни от истинските проблеми в Родината
това с цените и храните е нещо не много съществено и е по-скоро резултат

за мен най-страшното е именно липсата на перспектива поради липсата на икономика
освен производство на много реклами, храни, алкохол, малко дрехи и обувки друго не се произвежда
селското стопанство и туризмът също са с големи проблеми

ето това за мен е страшното
докато другите евр. държави развиват индустрия, ние блеем
според мен именно в това отношение ситуацията е страшна и ще става още по-зле

да не говорим, че добри техн. кадри вече няма
нито има техникуми, нито технически университети, които да произвеждат адекватни технически грамотни хора

съвременна държава без силна, конкурентно способна и модерна индустрия е бананова република

Тази статия на Любослава Русева ми действа малко подтискащо. Както се казва на едно място в статията и на мен напоследък все ми се спи. Не се бях замислила, че може да се дължи на апатия.
Иначе и моите впечатления от посещенията ми в България са, че всеки път като се прибираме нещата изглеждат по-добре.
Що се отнася до намирането на работа в България се притеснявам, че там не съм работила по специалността си, като завърших направо заминах за тук, тъй че не знам вече каква стойност има българската ми диплома. Никой работодател не гледа с добро око на човек на определена възраст без нужния стаж. А това което работя тук не мисля че има някакъв еквивалент в България, просто системите са доста различни и такъв вид професия в България не съществува.
Иначе за връзките за намиране на работа аз почти винаги съм си намирала работата без връзки, чрез обява, интервю с други думи по обичайния ред. Мисълта ми беше какво значение имат връзките за наистина много хубавите работи с доста високи заплати, тъй като реално погледнато разликите в заплатите за една и съща работа може доста да варират. Затова бях почнала да си мисля, че за тези работи, които са със заплати двойно на моята например за същия вид дейност може би се искат връзки. Просто наистина не мога да определя какви точно други изисквания могат да имат.

Bothnia напълно съм съгласна с теб. Но според мен това се прави умишлено. Не може пазарът да е залят с евтини, китайски стоки, а българският производител да изнемогва. Аз китайски стоки не купувам, но доста мои познати го правят, защото е евтино. А дали е качествено е друга тема....

Може да звучи параноично, но и аз смятам, че определени среди имат интерес в разрухата на България. Просто великите сили никога не са ни обичали кой знае колко.  А българските политици са продажни и май се интересуват предимно от своето си собствено благополучие.

Не мисля, че българите са тъп или мързелив народ.

Просто от началото на т.н промени всичко се разруши и разпродаде. Не знам кой стои зад цялата тази оркестрация.