Отиваме си в България 2- реалности ....

geri ,
Много тъжно ми стана за това дете с Даун  . Само не разбрах защо е в дом за възрастни ?
Иначе всичко е въпрос на родителско решение - дали да оставиш детето си в дом или не .
Познавам семейство , което си гледаха дъщерята с Даун ( тя почина преди година , на 45 год. възраст ) .
Не казвам , че им е било лесно , но не всички оставят децата си с увреждания в дом  .
А за това дете , което било сляпо и родителите са го оставили  , нямам коментар ...
Дъщеря ми е с късогледство и съм особено чувствителна на тема деца с очни проблеми .

happy mama в дом е детето, защото е навършило 18 год и вече не е за детските домове. А е попаднало там знайно защо...

Нещо ми се губят впечатления напоследък,но и времето е много неприятно, а в къщи впечатления няма. Мове би другата седмица ще посетя Созопол и Несебър и ще пиша тогава. Има голям скандал с Ченгене скеле, рибарско селище в близост до Бургас, събориха незаконните постройки  без да приберат и разчистят останките, сега цигани събират строителни материали за да си направят..отново.. незаконни къщи . Направиха услуга на ...е как да се бориш, дори и Дон Кихот да си , пак ще се откажеш. И никой не роптае, излъчват  емисии само по  СКАТ, но едва ли на някого му прави впечатление. Иди разбери кой крив, кой прав....

гери , 
Стой на топличко в къщи , а после пак ще пишеш !
Относно циганите , те са извън закона  , за тях всичко може , но ...да не изместваме темата .
 

Ами нали имаше една поговорка измислена напоследък - "за кокошка няма прошка, за милиони, няма закони", за съжаление това са абсурдите в БГ. Но честно казано, построилите 1-2 незаконни етажа в стария град на Несебър нито ги мисля, нито ги съжалявам чак толкова  
За циганите също щях да се изкажа по-ласкаво ако преди няколко дни не стояхме един ден без ток, защото бяха задигнали кабели в селото ни   Въпреки това не оправдавам крайно расисткото отношение, което се шири към тях в България. Всячески се внушава на хората, че едва ли не само те са виновни за всички проблеми, а това съвсем не е така. Но много по-лесно е за властимащите, медиите и разни популистки партии да насочват недоволството на хората към циганите (и турците в някои случаи) вместо да се заемат с решаването на истинските проблеми в България.    Почти същото нещо се наблюдава и в по-богатите страни, където на прицел са емигрантите, ние понеже си нямаме такива са ни виновни малцинствата. Пропагандата си действа винаги по един и същи начин и тук и там.
Но не искам да отварям ненужни спорове, просто споделям впечатления, нали за това е темата.
Друго нещо, което много ме натъжава засега в България е как дори за Андрей Баташов се събират пари за лечение  
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=685056

Попаднах на предаването "Байландо" още през първите седмици тук и отначало помислих, че е като италианското Ваllando con le stelle, където известни личности заедно с професионални танцьори се състезават за най-добре танцуваща двойка.
В България в предаването със знаменитостите танцуват отчаяни хора, които събират пари за лечение на близките си - кой за лекарства за рак, кой за протеза, кой за скъпо лечение...   Нещото, което наистина най-много ме ужасява тук е точно пълното безхаберие на държавата и безнадежност на хората, които имат някакъв здравословен проблем. Отчайващо е. Възхищавам се на близките на тези хора, които имат силата и куража да танцуват с усмивка за живота на майка си, съпруга си, детето си...
Това засега от мен, че много тъжно стана  

след като из4етох и първата 4аст на темата : успех и стиснати палци на завърналите се.
ли4но, с интерес 4ета впе4атления и преживявания, без никакъв воаьорски ( ) привкус.
всъЩност както заминаваЩи и пребиваваЩи, нормално да има и завръщащи се. (и връЩането си е един вид заминаване  )
аз не се виждам в България, ни сега, ни в пенсия, ама т'ва си е мой проблем.

А мен ме натъжи това:

Той вече няма нужда, на друго, по-добро(може би) място е

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3438111

Лека му пръст! 

Гери 
Как върви адаптацията , пиши нови впечатления 

Здравейте мацки
като че ли за в момента нищо интересно не ми се случва, явно е някакъв такъв замрял период. Пък и в началото шока е мног голям, ппосле постепенно свикваш с едни и се примиряваш с други неща....В интерес на истината с мъжа ми сега дебнем кога ще отварят Лидл, че да можем да си пазаруваме спокойно..макар че хората все още не вярват че ниските цени са мисия нормална. Имам чувството че ако не им е гадно и трудно, не им е сладко, толкова са свикнали някой да им казва какво и как да се прави, от къде да се вземе и пр...Масово чувам коментари по улиците че Карефур е неприятно място за пазаруване - давама само пример - поневе трябвало сам да избираш и търсиш продуктите, там в кварталния магазин при Ленчето по сладко че всичко тя ти го давала....уффф, гадно ми е, това означава мързел за елементарен избор, какво ли остава за по сериозни неща.
Сутришния блок на БТВ, разазваха за вурналистически експеримент. Канят 38 депутати на промоция на скъп мобилене апарат, който ще им бъде подарен от фирмата Клаус Барби. Откликват 16 депутата.Никой не си прави труда да провери фирмата - измислена , а Клаус Барби е известен нацист... но не , хората си искат апаратите. Утре ще гледам продължението...да видим ефект някакъв ще има ли.
Ей такива нещица под родното небе. Иначе около нас имаме кохорта чистачи, които поддърват градинки, събират буклук,очроавана съм. Дори забелязах днес една от мургавите работнички колко съзнателно изхвърли лопатата с отпадък ш контейнера за битови отпадъци, при все че се беше насочила към този за пластмаси. Явно здраво са ги надъхали, да знаят какво правят.

Гери, и на мен Карфура не ми допада. Въпрос на предпочитания.
Мразя да пазарувам блъскайки се, не ми харесва отношението на персонала, специално в бургаския.

Тук ми липсват точно тези малки, фамилни магазини.
Наскоро открих един италиански, фамилен магазин. Съвсем мъничък и толкова добре си бъбриш със собственика.

Фата, как си? Разкажи повече за живота там.

Аз специално предпочитам да пазарувам в големите молове тъй като всичко е концентрирано на едно място и ми е по- лесно. Иначе в България тъй като нямам постоянно кола на разположение предпочитам да пазарувам в кварталните магазини. С други думи при мен нещата зависят от наличието на транспорт. Ако разполагам с кола обикновено пазарувам в по- големите магазини, мисля че и цените им са по ниски тъй като купуват стоките на едро.

 Аз обожавам да пазарувам в големите вериги  .
В квартално магазинче не съм стъпвала от години , неприятно ми е , някои не спазват добра хигиена и миришат  .
Освен това предпочитам да си разглеждам и обикалям на воля , сравнявам цени , грамаж , производител ...
За щастие живея в близост до Кауфланд , Карфур , Метро , отскоро Лидъл и предстои откриване на Пени  . Кауфланд имат доста промоции и съм много доволна , сега ще видим с Лидъл как ще е , той ми е на 2 мин. от блока  .

 Гери , какво да ти кажа за този експеримент , не съм гледала БТВ , но някои хора имат доста ниска обща култура  .
А за почистването на градинките , да има напредък в това отношение . Аз ти казах , че баща ми е родом от едно село на 30км от Плевен и Ловеч . Лятото пътувахме с дъщеря ми и ми направи много приятно впечатление , че в една градинка до автогарата в Ловеч мъж от мургавите ни събратя изключително старателно събра всички отпадъци от тревата и около люлките , помете около кошчетата  .
Това е добре , но защо нямат съзнание повечето хора да използват кошчетата , а хвърлят където им падне  ?
Аз мога да си занеса опаковката от вафла или каквото и да е чак в къщи , но никога няма да я пусна на земята .
Така възпитавам и дъщеря ми  >

Гери , пиши 

Като заговорихме за магазини...

Наистина съм приятно изненадана от броя на големи магазини и супермаркети, които са отворили. Все пак не си бяхме идвали от 2,5 години и за това време наистина има много нови неща. Повечето на чуждестранни фирми. И повечето не много пълни  Не знам дали защото съм свикнала с Холандия, където е знайно, че е пренаселено и се вижда най-вече по магазините, но тук наистина повечето магазини са си направо празни.  Прави впечатление огромният брой персонал и нищожният брой клиенти. Поне не достатъчно, за да работи добре един магазин, пък бил той и на голяма верига. В Технополис колкото и пъти да сме отишли няма почти никой. На касата те чакат двама души, при единия плащаш, другоия слага нещата в торбичката... Понякога се питаме докога един магазин може да издържи така и дали след тази вълна на откриване на магазини няма да последва и вълна на закриване  Което хич няма да ме радва, защото наистина си е удобство да пазаруваш в супермаркет, а не в кварталното магазинче... Много са ми приятни малките магазинчета и гледам винаги да се отбивам и в нашето тук, но изборът не е много голям, а и с 2 малки деца не мога да си позволя повече да обикалям на няколко места, за да намеря нещо по-евтино. Времето също е пари (и нерви) .
Като споменах пари, намирам хората още по-обеднели (все едно имаше още накъде). След първоначалната еуфория за всичко на кредит сега всеки се е затворил вкъщи да си плаща сметките. Всеки път като отидем да пазаруваме ми става неудобно, движим с две колички заради децата и понеже пазаруваме веднъж седмично количките не са празни. Виждам как за хората си направо някакво изключение, криво ми е като видя накой възрастна жена да избира най-евтиния хляб и кисело мляко, докато моите покупки сигурно се равняват на голяма част от песнията й. И още нещо за магазините от големите вериги - персоналът явно са го обучили да се държи учтиво, но не достатъчно  Вероятно и това ще се промени, но е биз това както споменах магазините са празни и е меко казано недопустимо някоя от многобройните продавачки, които не правят почти нищо да се тросне на клиент (не на мен), който пита къде са щорите с фраза от типа "Ей там отзад е пълно със щори!"... Сякаш не са там, за да продават и правят услуга на теб, а не ти на тях, купувайки в техния магазин  За щастие има и безкрайно учтиви служители и по законите на пазарната икономика предпочитаме да ходим при тях.   
А сега за малките магазинчета... Пълно е навсякъде, къде отворени, къде вече затворени. Винаги ме е учудвала надеждата и желанието на хората да започнат нещо свое, пък дори и то да е обречено на неуспех още в началото... Ходим на зъболекар на една малка уличка в центъра на Бургас и докато чакам съпруга ми наблюдавам как в безбройните малки магазинчета не влиза никой  Продавачките са повечето жени на средна възраст, стоят вътре на студено, някои хранят многобройните улични котки, други просто чакат примирено да отмине поредния ден... Всичките са безкрайно мили жени, радват се на децата, бърборим, купувам по някоя дреболийка. Казват, че кризата съвсем не е свършила, че не продават почти нищо. Чудят се как да заредят с нещо повече за празниците. Нищо, че по телевизията новините са винаги положителни. Свива ми се сърцето, защото не знам дали напролет ще са още там. Бедни женици, изхвърлени напълно от пазара на труда, които се опитват да оцелеят...
Докато чакам виждам и още. По кофите ровят все повече млади хора. Просто като се смрачи малко и почват да се доближават съвсем спокойно, за да поглеждат и да ровят в контейнерите. Пред кофите почти постоянно се спира някой, но не за да изхвърля боклука си. Пенсионери, бездомници, цигани, млади хора...
Че кризата е страшна си личи и от факта, че откакто сме тук два пъти оставаме без ток, защото крадат кабелите. Такова нещо никога не нямало. Онзи ден са се покатерили на стълба почти пред нас и сутринта цялата махала беше без ток  Не ми се мисли какво ще става зимата, когато мизерията удари още по-страшно 

За да завърша малко положително започваме да се адаптираме все повече и въобще не съжалявам, че сме тук  Днес температурите отново са почти летни и като чуя гласчетата на малките, които се гонят на воля по дворя ми се стопля сърцето