Отиваме си в България 2- реалности ....

Уф, писах, писах и го изтрих по погрешка...

И аз мисля, че не е чак толкова лесно да емиграция, особено ако имаш деца. Неказвам "невъзмойно". За да емигрираш според мен трябва да имаш хъс, мотивация, да си готов на всичко и да си психически устойчив. Никой в чужбина не те чака с отворени обятия, сам си и започваш да се доказваш от "0". Някои хора са свикнали, че виж като били шефове в БГ, ще бъдат шефове и в чужбина.... може, но отнема мнооого верем и усилия.

Какво значи нормален и ненормален живот?! Животът ни е такъв какъвто го направим + малко късмет. Отдавна си задавам един въпрос, на който немога да намеря отговор... Как ние, българите, можем да спазваме правила и закони, порядки в чужбина, но не и в собствената си държавам. В България винаги се гледа да се изклинчи, да се изтарикати, да се мине метър.
Как можем да си изчистим снега пред къщата/ блока, а неможем да го направим в БГ? Как може да се рециклира, да се изхвърля боклука на правилното място, как може да си събират след кучето, но не и в БГ? Нима като прекрачим границата ставаме други хора?!
Говори се за ред,правила, закони.... еми то и сега се опитват да се прокарват закони, но никой необича промените, особено времеотнемащите и обемните.... никой не иска да учи, а само за ваканции се говори (те като са се уморили от учене...); отпуските им неможело да се изполват увеки (да не говорим, че някои ги трупат незаконно и съвсем не се срамуват от това. В чужвина хората само мечтаят за отпуски от по 20 дни като начало.)... Ами отвъд границата хората ТРЯБВА да си използват отпуската в същата година или я губят - проблема е твой. Да знаете, че българина е от малкото хора които плащат сравнително малко данъци?! Ами майчинтвото?!
Има едно криворазбрано мислене, че отвъд пределите на България всичко ти идва даром, парите са по дърветата, а не се замислим колко се работи за това, от какво се лишаваш. Обичаме да гледаме винаги в чуждата паница. Аз съм "ЗА" всеки един българин да излезе за няколко години и да види, да се потруди, да поплаща истински данъци и тогава да се прибере в БГ .... България ще стане прекрасна държава, след като минем всички през този "лагер". България има голям потенциал, стига ние да се стегнем и престанем да сме мързеливи, да се оплакваме за всичко и да чакаме все някой друг да ни "оправя".  Можем го когато емигрираме, но не го можем в БГ?!Уважението един към друг и трудолюбието са ценности, които сме позабравили и ни се припомнят единствено и само като сме в чужбина.
Когато се отървем от синдрома, че всичко чуждо е по-добро; че може да си гладен и жаден, но пред другите тряба да се показваш колко си заможен (на гол тумбак - чифте пищови) - всичко може и да придобие по-добра светлина. От нас си зависи и като плюем там откъдето произлизаме не ни прави достойнство. Като Българи, затова може да се адаптираме навсякъде, при всякакви условия именно, защото сме родени в България. България е едно прекрасно място, но трябва да се поддържа и подобрява. А когато видим, че някой се опитва... вместо да помогнем, му се присмиваме.

denzul   прекрасно си го написала...

Особено това

Всъщност е много лесно да се справиш в чужбина, ако си оправен човек и няма кой да ти пречи.
Дори и да си оправен човек, ако ти пречат - не е същото А за 4-5 години можеш така хубаво да свикнеш на друг тип уреденост в обществото, че да не искаш да се върнеш към стария тип уреденост в другото общество. И да ти бъде невъзможно (поради липса на каквото и било желание) да живееш и функционираш добре в старата среда.

denzul
по принцип си права за много неща.
Единственно не влагам много надежди, че ако мнозинството българи пребивават за известно време в  чужбина, като се върнат ще си променят отношението.
Сещам се за няколко примера. Един от тях -  имаме съседи в съседния блок, които живеят от много години навън и си идват лятото. Нито ги познавам отблизо, нито нищо. Но като се приберат целият квартал разбира. Вади се барбекюто на балкона, надува се музиката ( чалга) , почва се викане. Така до малките часове.
Повечето за съжаление, се държат възпитано и спазват закона, само навън.

Надеждата умира последна 

Така е, иначе няма накъде  Кой знае, един ден може да стане нещо отвъд всички наши очаквания и надежди.

Прилагам една сатирична статия на тема 'Защо България да стане част от Китай'. http://www.capital.bg/vestnikut/k2011/u/2010/12/23/1016443_34-tata_provinciia/

аз не споделям мнението, че местенето/имиграцията е лесно. Съгласна сьм с това което деньзл писа в една или друга степен. Факторите които са определящи са професия, възраст, език...Не мога да си представя, че един средностатистически индивид, може да си събере багажа и премести в желаната географска точка. Вероятно ако говорим за писатели и други подобни професии, тези хора имат доста по-голяма свобода, но за останалите винаги е свързано с планиране.
Може би тук се бъркат понятията имиграция и адаптация. Едно нещо е да те чака уредена работа/стабилен доход, друго е да започнеш от 0 и с минималното. Ако някой може да ми осигури моята работа в Франция или Испания, аз веднага се местя, но не бих си помислила да зарежа всичко тук. Повечето хора разсъждават по този начин. Имам приятели, канадци, които обмислят емиграция с цел да изпитат различен начин на живот. Спряха се на Австралия, след като проучиха, че там техните професии са търсени, стандарта на живот и сходен с канадския и съответно се говори английски език.
ще ми е интересно да прочета повече от тези, които мислят обратно, но с по-конкретни примери и без обобщения.

Аз се чувствам много виновна, защото дадох тон за спора с рожденните дни, а идеята ми изобщо не беше за това.
Хората в България живеят добре! В много отношения дори по-добре от не малка част от хората на запад. Лошото е, че много дълбоко им е набито в главите че в същност са зле, много зле, такова чудо няма никъде по света (това не сте ли го срещали из темите "къде другаде има такова нещо?" - ами навсякъде, и в най-богатите държави има какви ли не неща...). И като се прибирам в България винаги някой почва да ми обяснява как не би могъл да емигрира, как може да се реализира само в България, как бизнеса му е специфичен - все едно оправдават избора си да останат в Родината си! Много, много тъжно! От там идва и тази лека показност, или пресиленост, или желание за живот и купон (не знам как най-правилно да го нарека), която усещам. Която е всъщност доста приятна като атмосфера, но усещаето, че хората вярват че са зле, макар по много показатели да не са, ме натъжава. Точно "на гол тумбак чифте пищови" както е казала denzul.
А тези, които са били навън наистина гледат различно на нещата и обществото се променя лека по лека. И много голяма част от младите хора ми правят много добро впечатление - трезви, амбициозни и целеустремени. Тази част, която мама и тате не са успели да развалят с обгрижване и поднасяне на тепсия на всичко в живота: "ние като сме се мъчили, барем децата да си поживеят". Щото нали живота на българина, който има собствено жилище, кола и почивка на море всяка година, е всъщност една безкрайна мъка и тегоба  

denzul , не възлагай големи надежди. Българина мрази да е прецакан и би направил всичко за да не е. Тъй че в този ред на мисли с връщането там, се връща и мисленето "гледай ти да си добре /и семейството ти/". Започва се борба с лакти и нокти не по правилата за да се стигне и получи това, което се желае. Не за друго, а защото всички така правят и ти няма да си прецакания. Ще стоиш ли на спирката в редичка да се качиш на рейса или ще се бутнеш за да влезеш? и все неща в този аналог. Тъй че тук е едно и правилата са едни, там е друго и с други правила. Няма да се променят нещата. Важна е както беше споменал някой адаптацията. Или се приобщаваш и се задържаш или отпадаш от класацията.

Любимо ми е като започнат да ме слагат в собствената си рамка. Любимо!

Аз, понеже съм глуповата, се връщам, водя си и детето, чистим площадката, ходим да събираме листа в Борисовата градина и да спасяваме кестените, усмихваме се и ни обслужват усмихнати - о, Боже!, не се бутаме в рейса и ни отстъпват път и място, не тровим никого с грандомания и не ни заливат с разкази за грандомански рождени дни... Среда и отношение. Простичко.

Chrisimommy , кое ти е неясно? Аз живея в четвърта държава, в две съм се чувствала супер и съм градила кариера (не работа, а кариера), в две - не. Това оправянето навсякъде за мен е най-безумното твърдение. Но пак ще се местя, защото искам. Нищо извънредно сложно.

Преди пак да се почне спор и всеки да почне да се защитава без нужда, нека напиша, че всички в чужбинския форум са изключения, когато са в България те си чистят пред входовете, събират си акатата на кучетата, отстъпват места в трамваите, не се бутат никога, не плащат подкупи на лекари и други лица за да минат по бързо, и не правят куп други неща, включително - не клюкарстват за съседите, не използват нецензурни думи, не се бъркат в работата на другите, не дават акъл и изобщо си се държат както си се държат извън страната и разбра се винаги си остават с усмивка на лицето и в добро настроение. И ако решат да се завърнат /не само да отидат на визита/ ще си се държат както са се държали извън страната и няма да им повлияе по никакъв начин средата на българската действителност.

С една дума в горният ми пост става на въпрос само за такива българи живеещи в чужбина, които всички вие не сте и не познавате, обаче аз съм убедена, че съществуват. Може спокойно да ги наречете призраци съществуващи само в моето съзнание.

И една случка лично от моя си живот, на летището в Франкфурт се прекачваме да пътуваме за България с българските авиолинии, в момента, в който стъпваме в самолета се започва едно бутане и мятане на чанти през главите на хората, всеки гледа да седне по бързо /това, че бяхме с бебе не ни спаси по никакъв начин/. Българска територия, българско общуване.  Всички културни българи за секунда се преобразиха в диваци.
Разбира се, това е изключение и ми се е случило само на мен, затова и предпочитам да си спестя пътуванията с българските линии по лични причини.

лятото роднини ме гледаха меко странно казано, когато настоях да си сложат коланите отзад в колата
да не говорим, когато техен познат, който пи пред къщата им цял ден, после го видях в центъра на градчето с колата си и казах, че ще се обадя в полицията
"ама как така, ама той е много внимателен" ...   след 500мл спирт

е, кой да спазва законите в БГ, а?

глупакът и тарикатът си е такъв навсякъде
само че извън БГ е и страхливец

как може 1/2 да кара еднакво и тук, и в БГ? явно е голям глупак
да не говорим какъв скандал дигна на сестра си, когато мацката се качи в колата и си преметна колана, без да го закопчае
глупак и половина с 2 думи

mamamia, с БГ авиолинии не пътувам, след като им се нагледах на "професионалните" тъпотии
но от времето, когато пътувах с тях, при кацане в Будапеща, някои сънародници изправиха косите на стюардесите, като тръгнаха да слизат веднага след кацане, докато самолетът рулираше по пистата
е, как да не ги обичаш  

Който иска да види и другите, трябва първо да си отвори очите. И аз бях неприятно изненадана като установих, че простащината от съседния софийски блок се вихри с пълна сила и в блокове в различни точки на земното кълбо, все с български произход. Та, тая теория с българите културни зад граница ми е просто забавна и малко тъжна. Защото грам не я виждам на практика. И този подфорум е едно гигантско доказателство за това. Никакви географски координати не спират необятната българска душевност.

За щастие не всички са такива. И в БЪлгария също. За нещастие когато се обсъждаха чистенията и еко инициативите във форума, Чужбинския беше твърде леко представен. Толкоз за възвишената емигрантска натура. В този смисъл сте прави, да. От философстването тук до нарамването на торбичката с отпадъци на площадката стъпката явно е трудна. И все пак, имаше много хора. Живеещи в БЪлгария.