Отиваме си в България 2- реалности ....

  • 69 533
  • 1 441
# 1 140
Мила ,знам че понякога писането на жалби върши работа. Проблема е че е понякога. за тази сграда няма да стане и всички го знаем, аз го дадох просто като пример, като част от реалността.
За градския транспорт не разбирам какво ме питаш, дали познавам хора, които са катастрофирали в общ. транспорт, или такива, коит ежедневно го използват и се страхуват за живота си?И да съгласна съм че някой може да блъсне...

Хапи мама, благодаря за съчувствието, но за мен лично няма друг изход, поне не за момента, понякога в живота се налага да вземаме трудни решения.
Виж целия пост
# 1 141
23 години съм живяла в България и никога не съм се качвала на градски транспорт с мисълта, че няма да сляза жива. Ти колко човека, познаваш на които се е случило нещо подобно?

Писала съм много пъти за този случай..
Как добре облечен господин на средна възраст ми разби умишлено устата,
след като октазах да си пусна ръката пред отварящите се в движение врати.
София. Централна градска част...
И ако него мога да го оправдая с някакво ментално заболяване,
претъпкания трамвай, с представителна извадка на пол, възраст и статус,
които просто си зяпаха през прозореца и се правеха, че нищо не се е случило
и за които ревяща в трамвая жена е просто поредното недоудобство-не мога.
Ти колко европейски столици знаеш, където подобно нещо ще бъде отминато равнодушно?

Бой за седалки, скандали между възрастни хора, бременни, майки с деца,
скандали с контроли, псуващи шофьори, чалга музика-това е градският транспорт в България.
Виж целия пост
# 1 142
И не смятам, че качвайки се в обществен транспорт всеки ден трябва да се чудя ще сляза ли жива от него или не. Защото се случва всеки ден.

Това сега какво е newsm78? Гери, съвсем добронамерено ти казвам - ако бях на твое място с толкова много депресивно негативни усещания, просто щях да се гръмна, за да не се мъча повече. Сериозно ти казвам. Толкова пък да няма какво хубаво да видиш...Защо толкова много отчаяние? В крайна сметка, разбирам да не сме живели в тая страна, ама за 30 години все дано имам наблюдения.
Виж целия пост
# 1 143
Да ви обнадеждя, ако се вярва на мнение в Клюкарника ( от потребител, на който съм склонна да вярвам) положението с ГТ в София било чувствително променено. Някакси разпознах, че иде реч за София . Там анархията беше такава, аз се разплаках веднъж, когато бях бременна, а някаква леля реши да ме накара да стана да й направя място. Не че е кой знае какво, но речта й към мен ми дойде в повече.
За сметка на това, варненския градски транспорт нямаше проблеми нито със събираемостта, нито с дисциплината. Във всеки автобус има контрола, която продава билетите, и при нередност казва на шофьора, който спира и докато не слезе нарушителя не се тръгва. Така хем и хората помагат користно за разрешеване на проблема. Не че е много европейско, но работи.
Малко ме дразни това, че дори когато в един град е намерен работещ начин за нещо, на другите кметове сякаш им е под достойнството да признаят добрата идея и постижение и да взаимстват.

Иначе агресията в обществото е страшна , да. Ако не ти разбие устата в ГТ, може да ти плесне някой шамар, защото е решил, че го засякла на кръстовище. Винаги се заключвам в колата и никога не свалям  прозорец- ако някой иска да ми каже нещо да вика.
Виж целия пост
# 1 144
Агресия има навсякъде, айде да не преоткриваме света и да сочим тези неща само в България. Или там където сме всички са хрисими и няма престъпност? Факт е, че полицията им ( не във всички случаи обаче) е далеч по-ефективна отколкото българската.
Виж целия пост
# 1 145
Бой за седалки, скандали между възрастни хора, бременни, майки с деца,
скандали с контроли, псуващи шофьори, чалга музика-това е градският транспорт в България.

И налепени страници от порно-списания покрай шофьора Simple Smile, все още се срещат.

Гери, опитайте да заминете някъде колкото може по-скоро. Аз те разбирам напълно, защото аз си знам, че не бих издържала да живея в BG за постоянно.
Ако започнете да планирате и да работите по въпроса за евентуално заминаване на някъде, със сигурност ще ти е малко по-леко, надеждата ще те подкрепя със сигурност.  Hug

Виж целия пост
# 1 146
Но селата в Германия по мои наблюдения по нищо не се различават като инфраструктура и условия на живот от един малък или средно голям град.
В едно село развлеченията евентуално са по-малко, както и училищата, но иначе си има всичко за един нормален съвременен и модерен живот.

Живея в немско село - към 1,000 жители, истинско село със селско стопанство и всичко. При нас няма НИЩО, дори една бакалия няма, само един магазин за храна за животни  Sunglasses  и една кръчма, една общинска зала, църква, гробище и една детска площадка. 2 пъти месечно идва един миркобус от банката, в който има гише - пенсионерите тогава си получават пенсията  Grinning  Идват и други мобилни търговци като месар и пекарница, но примерно веднъж седмично само. Та не, изобщо няма градска инфраструктура!
Общината ни се състои от 10 села и през последните години се разраства много силно. Всичко зависи от местоположението на селото, ако е близо до по-големи градове, хората не бягат от тях, а бягат от града в селата  Wink

Аз в твоето село не съм била и не споря  Simple Smile
В селата, в които съм била си има всичко - магазини, хлебар, аптека, кафене, ресторант, обикновено кръчма, киоск. Има си обществен транспорт. Има училище.
Къщите са снабдени с вода, ток, кабелна тв и интернет.
Това, което искам да кажа е, че по мои наблюдения да се живее в едно немско средностатистическо село не е като да се живее в бг. село - поне по мои впечателния.
В бг. села, където съм била в къщите няма тоалетна. Има ток и телефон, но няма интернет.
Рейс минава веднъж сутрин и веднъж вечер.
Я има смесен магазин, я няма.
И това не са села из Родопите или Станджа.

Виж целия пост
# 1 147
Толумба, съжалявам за случилото се. Наистина е ужасно.
Но аз в европейски столици не съм казвала, че съм живяла и не мога да говоря от опит.
Казах, че в България съм била 23 години и редовно си ходя и не изпитвам подобни чувства на страх.

Виж целия пост
# 1 148
Агресия има навсякъде, айде да не преоткриваме света и да сочим тези неща само в България.
Или там където сме всички са хрисими и няма престъпност?
Факт е, че полицията им ( не във всички случаи обаче) е далеч по-ефективна
отколкото българската.

Изобщо не става въпрос за хрисими хора и престъпност, или пък за полицията.
И не, тук я няма тази ежедневна агресия на бутане, блъскане, мусене и скандали.
И в БГ и в Нотингам съм се бутвала в хора, докато блея по витрините.
В БГ ми казват "П**** заспала", тук ми се извиняват, те на мен..
Отказ за среща. В БГ ставах-Тъпа курва, тук се разделяме със сконфузена усмивка.
Изразът-Абе момиче! аз от тукашен служител не съм чула...
Има, има много неща, които не намирам за идеални и тук,
но точно приятелските и любезни български лица и отношения 
в обществото да ми превъзнасяте....'дето никакви ги няма...

Толкова пък да няма какво хубаво да видиш...Защо толкова много отчаяние?
В крайна сметка, разбирам да не сме живели в тая страна,
ама за 30 години все дано имам наблюдения.

Много е трудно да се обясни, какво наистина изпитваш.
Разбирам Гери, защото аз се чувствах по същия начин, когато се опитах да се завърна в БГ.
Има много хубави неща, които да се видят. И разбира се, че знаеш какво е.
Но не ти се получава. Всичко ти се вижда, ужасно черно.
И по някакъв извратен план, ти се струпват всички възможни лошотии.
Аз не говорех с никого за това. Чувствах се като последната лигла, но си плачех всеки ден.
Овикана от поредния грубиян, дето ми дава зор да пресичам по-бързо на зелено,
облъскана в подлеза на Плиска, изморена от поредния ми разговор с охраната на
кварталния супермаркет, че тия кърпички, не съм ги откраднала сега, ами са ми от онзи ден...
всяка вечер си чистех поредния чифт окаляни и прашни обувки,
разчертвах мислено нов маршрут за следващия ден, защото настоящия е куче-окупиран и си ревях..
На Гери не мога да помогна със съвет. Аз просто пак заминах.


Виж целия пост
# 1 149
ГТ в София ползвам само ако много, ама много ми се налага и друг начин за придвижване няма.
Предпочитам да вървя пеша, макар тротоарите да са задръстени от паркирали коли и да е почти невъзможно за пешеходеца да се движи нормално, но пак е по-добре от ГТ.

Виж целия пост
# 1 150
Повече от 15 години съм работила с български институции. Ако се обръщам ведро и усмихнато към служителите съм получавала същото насреща си, дори са и помагали. Ако обаче вляза натопорчена и се правя на велика са ми отвръщали със същото ( съвсем резонно).

Съжалявам, че си попадала на такива хора в България. А Гери щом не и харесва, просто да се върне където е била. Никой не я я заставил да се върне в България.
Виж целия пост
# 1 151
Titina,

Аз усмивката си не свалям от лицето и все ми се карат, че говоря тихо..
С едните си хубави очи, стигнах до секреткарката на министър и му ядохме бонбоните,
докато целия юридически отдел ми решаваше проблема..
Определено ведрото и любезно отношение ми е отваряло много врати.
Но и са ме разплаквали...
Дори са ме наричали луда, защото съм се извинила..
Защо ми се извиняваш? Защото ви препречих пътя, прощавайте.
Ама ти луда ли си, ма?!-Костюмар по бул. Витоша...

Случвали са ми се и много мили, трогателни случки.
Но когато съм в България, на улицата, на обществено място, винаги усещам напрежение.
Все очаквам да ме нагрубят, да ми се развикат..
Случи ти се нещо хубаво, няма и време да му се порадваш-пльок, някоя гадост.

Добри сме, много сме добри, когато ние си искаме.
Но не сме ли на кеф, няма възпитание и маниери, които да предпазят другите от нас.
Виж целия пост
# 1 152
Titina, много ти благодаря за съвета.
Кафе с мед, последното нещо, което бих желала е да отида и да се гръмна. Причината, поради която съм тук е свързано с живот, а не със смърт.

Колкото и да не се харесва на няког, това е действителността в България.
Едно е  да живееш с детските спомени, да се възмутиш спорадично на лошо отношение и да заминеш там, където ти върви живота. И с ъвсем друго е да живееш в тази действителност ежедневно.
Виж целия пост
# 1 153
Гери айде не се изживявай като жертва. Решението да се върнеш е твое, ти си решила, че така ще е по-добре. Грозно е това което правиш
Виж целия пост
# 1 154
Гери, разбирам те много добре. Знам също, че не е лесно да вземеш решение да напуснеш страната - особенно ако си семейна и с деца.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия