Отиваме си в България 2- реалности ....

    Ние тука,все си сме така. Нима има и друг живот.

е нали не трябва да се чувствам виновна за това 

Ами хващаш ваканциите на Системата и пак така.  (а те са на всеки километър)
До края на света 

ами майка ми е била около 30 пъти в мюнхен, езика си го знае, доходи си има, какъв и е проблемът. тя и сега не се спира, в момента е мома-парижанка. тук поне ще я виждам по-често, а и когато е застрахована медицински тук в комбинация с познат и добър лекар, е напълно ок.

колкото до системата и даскалото...ако никак другояче не става, детето отива в частно училище. и преодоляваме системата. тя и без това си има от баба фонд образование.

аз повече не мога да щъкам ,защото трябва да си устройваме живота с работа. а това не става с пътувания нон стоп насам натам...а мама остарява, все пак.

за мен това е много валидно също.
Дори хубави неща да ми се случват и виждам , ми е леко нервно и неспокойно.
Но докато не го прочетох от теб не можех да го формулирам.

ами аз от 20 години съм нервна и неспокойна в българия и по-точно в градовете. най-вече в софия. имам чувството, че още на границата се включвам в някакъв контакт на слаб ток и ме друса лекичко през цялото време.
едиствено изключение прави селото, в което имаме къща. там съм толкова спокойна, колкото тук. и освен това се зареждам с енергия.
за съжаление живеенето там не е опция. най-близкото училище е на 35 километра, най-близката болница-също. всяко начинание се оскъпява много, по простата причина че нито работна ръка има, нито възможност за пазаруване...

ОЙЛЕ, за жалост няма как да стане това със стъкления взлом и навиците. мама е специализирала една година във франкфурт, а има домашно австрийско възпитание и по-скоро подобни навици , та малко и на нея не и е комфортно напоследък в софия, нищо че е трето поколение столичанка. а откакто татко почина е сама и също се замисля да се пресели при нас.
в българия си подбира телевизионния доставчик според това дали има немски канали или не. тези, които нямат немски, йок.
свекърът и свекървата пък са полудели по някакъв немски сериал, та и тях няма да ги мислим за стъкления дом.

На мен пък откакто съм имигрирала тук все ми е нервно и неспокойно. Е и в България се притеснявах за определени неща, изпити най вече, но не си спомням да съм изпитвала постоянно чувство на стрес и нервно напрежение. Такъв стрес, на който съм била подложена тук не си спомням и това постоянно чувство на anxiety. В България винаги като съм си се чувствам много добре, всичко ми е познато. Не очаквам нещо лошо да ми се случи, нито пък очаквам лошо отношение от някого. Блазе ви на вас дето сте успели да се успокоите в чужбина!

зависи от колко години си тук, венус. аз за 20 години се чувствам у дома, защото просто съм свикнала с всичко. но не е било винаги така.
макар да владеeх отлично езика, когато дойдох, да бях млада и да се интегрирах бързо, винаги ме дърпаше назад. и сега ме дърпа, но когато човек проима деца започва да мисли малко по-задълбочено.
в българия ме притеснява непредсказуемостта, това, че никога не можеш да планираш нещо и то да стане както трябва. намесен ли е повече от един човек, става мазало. ако си свикнал на тукашния начин на живот. стигнах до този извод след 6 месеца стоителни дейности.

пожелавам ти да свикнеш и да започнеш да се чувстваш уютно, защото е лошо човек да живее някъде, където не се чувства хармонично.
в крайна сметка светът е едно голямо село, а българия е наблизо. винаги, ако те стегне шапката можеш да хванеш самолета и да си отидеш за седмица.
нервноста мисля идва от липсата на доверие и от непознаването на една страна.
аз просто съм сърдита в момента много на българия, така да се каже.
покрай болестта и смъртта на баща ми видях неща, които иначе може би нямаше да видя.

Здравейте моми4ета,
и аз споделям мнението на Венус, не знам в коя страна живееш, но аз се 4увствам по същия на4ин. От 4 г живея извън родината и когато пристигнах тук не знаех и думи4ка на езика, който трябва да упражнявам. Запо4нах да у4а на стари години- изпити, диктовки, дома6ни - просто ми писна. А и това лицемерие и фалшиви усмивки - дори и българите тук са станали лицемерни. Признавам си мразя фалша. Не смятам, че в България вси4ко е идеално, но поне при нас беше достатъчно подредено и организирано - имаме жилище, имахме работа, децата ве4е бяха пораснали. Имахме възможност в на4алото на годината да се върнем в родината /на мъжа ми му предложиха хубава работа/, но пропуснахме шанса си. Мн "приятелки" тук, където живея ме посъветваха, че в България не е подходящо за живеене, особено с тинейджъри и сега страшно съжалявам. Сравнявам се с моите приятелки и познати в родината- те си живеят мн добре и ми е мн мъчно, защото като цяло съм прагматик и не ми допада да живея тук просто да кажа като някои, 4е живея навън, да плащам висок наем за квартира и да си търся каква и да е работа,  и да мизерствам, при условие, 4е образованието ми в България ми позволява да работя зна4ително по-интересна работа.
Дано не съм Ви натоварила с моите ронобудни разми6ления
Хубав Уикенд!

за фалша може да се поспори. за мен не е фалш, а по-скоро добро възпитание. да си любезен и усмихнат е добро нещо.
казват, че немците са студени. пак не съм съгласна. да, много по-резервирани са и много трудно те допускат сред наистина близките си, но когато това стане си техен приятел за цял живот.
празни обещания биват давани рядко.

в българия срещах предимно нацупени хора. светът им е крив. когато вървиш по улиците е доста подтискащо. моето дете е слънчево и сладко. тук, когато тръгнем нанякъде, срещаме по пътя си хора, които му се усмихват и радват. на всеки десетина, поне 8 го правят. в българия на всеки десет я един се усмихне, я не.

блъскане, предреждане, вечно агресивно поведение и за най-малкото...за мен беше много изморително. да не говорим за коректността в спазването на термините за срещи, или обаждания. влудяващо е. ходенето по държавни инстанции също е мъка. все дреболии са, но правят впечатление, когато човек е там. тук приемаш това да ти е улеснен живота за подобни неща като даденост. чак когато се сблъскаш отново с действителността в българия разбираш за какво става дума.
спешната медицинска помощ е под всякаква критика, дори и когато се отнася за дете. престъпността е на всеки ъгъл. беззаконието се шири, а моралът е имагинерно понятие.
говоря за средностатистически град и за общото положение.
и аз имам много познати, които живеят добре в българия. имат хубава работа, материално са обезпечени...не всичко е черно в милата ни татковина, но за мен тя вече не е опция за пребиваване или пък постояенен живот

има доста деца със специални нужди в българия. попитайте техните родители, всички, дали биха искали да седят в българия или биха живели в чужбина. гарантирам, че огромен процент, ако не и почти всички ще кажат, че искат да отидат с децата си в някоя западна държава в европа. а това само по себе си е много показателно.

ако си млад, здрав и с добро образование, в българия може да се живее нормално. но ако имаш болно дете, ако ти самия не си добре със здравето, ако ти се случи някаква непредвидена трагедия, си направо изгубен. а тя, повярвайте се случва не винаги само на другите.
тук има сигурност, че ако преживееш криза, загубиш работата си или се разориш, можеш все пак да не умреш от глад и не се налага да живееш на улицата. един екзистенц минимум ти се подсигурява и ти помага да се замислиш за ново начало.

именно това социално гарантирано оцеляване в трудни моменти е много важно, особено след една определена възраст.
колкото до учене на език на стари години, да, трудно е, но разковничето е в желанието ни за интеграция в избраната от нас държава. колкото по-силно е то, толкова по-лесно става. да запазим националната си същност и традициите, но да приемем държавата в която живеем за наш втори дом е нелека задача. всеки, който тръгва би трабвало да е наясно с това. иначе е гурбетчия, в което няма нищо лошо....но тогава е ясно, че след време ще си отиде в българия и там ще се чувства добре.

научи езика и ще си намериш хубава работа - подходяща за образованието си!
Аз като дойдох в Австрия не говорих и дума немски ( с мъжа ми си говорехме на английски), но си седнах на д-то през бременността и го научих за по-малко от половин година. Записах се на 4 нива едновременно и ходех до края на 9ия месец с големия корем на лекции и упражнения. Последният ми изпит беше на 26.06., а аз родих на 07.07.
 

matakosmata, както винаги си изчерпателна, точна и на място! 
Същите неща си мисля за милата ни Родина, толкова ясно си ги формулирала, (макар и само с малки букви  )
 Никога не съм живяла в чужбина и щом човек като теб с такъв опит е на същата позиция, значи може би пътят, който съм избрала, е верен! Децата ни трябва да имат поле за развитие и перспективи. За съжаление "у нас" бъдещето все още е толкова неясно...Благодаря за куража, който ми вдъхваш, че може и да намерим своето местенце някъде другаде. И децата ни да срещат повече усмивки срещу себе си!

matakosmata , радвам се, че се включи в темичката, помня твои постове отпреди няколко години пак по темата.   Честно казано и ние не опитваме за първи път тук, не знам дали този път няма да е за последно. 

Ще пиша отново по-подробно. Засега пускам една статия, която дава повод за доста горчив размисъл и припокрима много от нещата, казани в темата:

http://e-vestnik.bg/11490/az-izbyagah-ot-sofiya-az-izbyagah-ot-tokio/

 

aaaaaaaaaaaa, това с oбразованието и переспективите е малко деликатен въпрос. има една майка немска, която може да го обясни формулирано, ще я помоля. в момента тя и детето и са в българия, именно заради образованието на детето и считам, че има право.
но при нея е опцията, че работи в българия, но е назначена тук и си има дом и тук.

е, аз от 20 години взимам определени решения и съм минала през какво ли не. считам, че е разумно да споделя преживявания и усещания, защото опитът е най-доброто средство за взимане на решения.

Ще е интересно да сподели, за нас предстоящото тръгване на училище на 4 годинки и влизането в "системата" също беше много решаващ фактор за завръщането ни тук.


Де да се бях поучила от опита ти още от предния път   Но човек трябва да изпита нещата и на собствен гръб.