Отиваме си в България 2- реалности ....

 
обичам България. тази в която се родих. сегашната българия не я обичам. никак.
обичам местоположението и, обичам спомените си. те ме карат всеки път, когато се завръщам в тази все пак неродна за мен страна, да поглеждам с тъга назад. и да се просълзявам. както и химнът ни, а понякога даже и разводненото кисело мляко и чесънът български.

но все по-рядко ми замирисва на България, а ако, миризмата вече не е толкова приятна за сетивата ми. не е на рози, или липи...
мирише ми на другата българия,
на разлагащ се боклук и на скъп парфюм, примесен с пот.

тъгата ще остане завинаги, но изборът е много по-лек. и окончателен.

Много добре ми звучи образователната система в Германия .

Висшето образование в БГ е с много занижени критерии и като резултат - много висшисти , които не могат да се реализират практически .
Като добавим и корупцията - картинката става още по-нелицеприятна .

Разбирам тези , които се чувстват неспокойни в БГ .
Те са постигнали по-добър стандарт там , където са и липсата на такъв тук им създава това чувство на несигурност и безпокойство .

На тяхно място и аз не бих се върнала .

Подобни усещания имам аз , когато се налага да ходя в селото на баща ми .
Там съм отгледана и имам много мили спомени от детството , но селото и къщата ни сега нямат нищо общо с миналото .
Затова ми е свито сърцето , когато пътувам нататък .
Тръгвайки обратно към Пловдив се успокоявам , защото се връщам към сигурния и подреден живот.

хепи мама, в моя случай бъркаш за стандарта. в българия стандарта ми е в пъти по-висок. писах вече. тук живея под наем в 47 квадрата. в българия имам няколко собствени апартамента, в софия. в изток, в сградата срещу интерпред и в центъра, до седесе. имам 150 квадрата чисто ново санирана къща на 35 километра от морето, вилни места и имоти за застрояване в квартал изток, плюс 4 декара в южния парк. не пиша това за да се фукам, а защото това подкрепя доводите ми.
няма нужда да работя там, мога да се отдам на свестски занимания като това да си направя фондация и да ходя по  партита.
не това е за мен важното в живота, нито пък това да дам детето си в елитно частно училище.
постигнала съм духовно спокойствие тук и то чак сега. след 20 години, защото винаги ме дърпаше да се върна в българия. но не мога да живея там. не искам и детето ми да живее там.
и повярвай ми, много ми е тъжно и болно, че стана така, но щастието на детето и семейството ми е най-големият приоритет за мен.

Татяна, на теб тепърва ти предстои да се сблъскаш с учебната система.  Ще си говорим след някоя и друга година пак по темата.
Азалее, ти прочете ли какво писах? Пишеш за сива маса в унитата, а аз писах за шарените птички, че те стигат до там. Не очерням системата, боря се с нея вече 5 години и имам две деца в нея.
Виждам всичките и предимства, но си има и недостатъци.
Тези, които искат да вземат матура, но са в реалшуле или гезамтшуле, могат да го направят, но за тях системата е по-лека и е удължена една година.
 
Съжалявам, че така отклонявам темата, но имаше зададени въпроси
.В някои провинции все още има препоръки на началните учители за това, в което училище от системата може да се справи детето им. В нашата до преди 2 г. имаше, но отпадна и сега само със свидетелството за завършен първи срок на 4 клас се кандидатства в училището, което родителя преценя, че е достойно за детето му.
Гимназиите имат някаква мижава насоченост към природоматематическите науки, но повече наблягат на езиците. В 5 клас въвеждат английски 6 часа седмично, в 6 клас въвеждат френски (или обратно, зависи от политиката на гимназията) пак по 6 часа седмично.
В осми клас се въвежда третия език, който е и матурен - или испански, или латински. Някои гимназии предлагат и матура по информационни технологии.
За несправящите се по някои от предметите, училището предлагат 2 часа седмично допълнително часове по предмета. Дъщеря ми в момента посещава такива часове по математика и е много доволна.
Дали дете с техническа нагласа ще се справи добре в една гимназия - въпрос с много неизвестни. Аз лично бих препоръчала да вземе едно гезамтшуле и да се ориентира рано към техническа матура, за да може после да продължи в инжинерни профили обучението си. Гезамтшуле и реалшуле предлагат като варианти за матура по 4 предмет точно икономически или технически науки - нещо като нашите строителни и икономически техникуми едно време. Излизат директно с образование и могат да работят, а и могат да продължат нагоре в уни.
Да попаднеш от реалшуле в гимназия се изисква специална препоръка от учителите от реалшуле, но е си е чист мишън импосибъл. Решението трябва да се вземе по-рано. За съжаление.
За частните Монтесори или Валдорф играе роля дебелината на портфейла и готовността на родителите да участват активно в училищната работа - родителите подкрепят всички организационни задачи по празници, екзкурзии, поддържат чистотата и декорациите в училищата, грижат се за кухнята, като приготвят всеки ден обяд за децата (повечето от тези училища са целодневни, особено в по-горните класове) и тн. и тн.
Имам приятелка, чиито 3 деца са във Валдорф - не спира да ми разказва какви празници са организирали за децата, къде са ги водили, какво са готвили в кухнята, как са украсили този или онзи етаж в училището.

А може и модератор да измести постингите по тези въпроси в друга тема?

Вярвам ти и те разбирам 

mata. радвам се за теб, за вас, за душевното спокойствие. и на мен ми / ни се иска да го постигнем ,но за сега това е невъзможно. благодаря ти че се включи в темата и ми е приятно че настроенията се промениха.
fata , а сега на къде?
ние сме си все тук... за сега

Право в целта... Накъде? Може би на юг. Иде ми да пусна нова темичка "Я кажете сега накъде?"  Давайте съвети!


Много хубаво описание, не че съм наясно с немската система, но точно това имах в предвид под СИСТЕМАТА. Това, което ме притесняваше в Холандия и написах в първия си пост, с който започна темичката, е че моите деца в тази Система освен всичко друго са и чужденци, а две такси за частно училище ще ни дойдат малко нанагорно... Не знам дали в Германия има подобен проблем, но в Холандия т.нар. "алохтон" (т.е. децата на чужденци, родени в Холандия. Има и думичка "аутохтон" за "чистите холандци"  ) обикновено получават по-неблагоприятна "препоръка" от училището при абсолютно еднакви резултати за продължаване на по-горно ниво след изпитите, които държат на 12 г. и които са определящи за по-нататък (мисля, че е много подобно на Германия). И това не е проблем, който си измислям аз, а който реално се обсъжда в Холандия. Точно вчера гледахме репортаж по холандската ТВ за листа с чакащи за прием в определени много желани училища и след първото показано дете холандче, всичките останали бяха чужденци... 
Мисля, че ако поне съпругът ми беше холандец (т.е. те имаха холандска фамилия) и бяха малко по-русички нямаше да се притеснявам толкова 
Но имаше друга темичка за образованието, в която се обсъждаха надълго и нашироко тези неща...


Много точно казано!

По повод на приятелите. Много от моите успели приятели, дори хора не в първа младост напуснаха България. Завършила съм журналистика, много от познанствата ми бяха точно в тази сфера, хора с име, направили кариера, просто някои от тях зарязаха всичко и заминаха. Не им е било лесно, аз също не се надявам да работя някога като журналист в чужбина, макар че беше моята мечта и ми липсва. Компенсирам с блога, доколкото мога...
Когато срещнах съпруга си и заминах преди вече близо 15 години никога не ми беше минавало през ума да напусна България, въпреки тежката криза в момента. Даже съветвах винаги приятелите си, които имат добра професия и кариера да си стоят в родината. Сега вече не бих го правила.



И ние започваме да си задаваме въпроса "това ли искаме за децата"? Те просто и самички забелязват, макар че са само на 3 години - "мамо тук е мръсно"  Единици са българските деца (и възрастни  ), които съм видяла да си изхвърлят боклуците в кошчето. Моите засега ходят и събират и хвърлят те, виждам, че почват и те да "забравят" кошчетата от време на време... Понеже имах неблагоразумеито да си донеса тук близнашката количка, с която правехме дълги разходки пеейки... Тук няма къде да ги возя, но и не пеем вече, разбирам защо българските майки крещат постоянно на децата си, и аз крещя, крещя от страх, защото няма тротоари, няма пешеходни пътеки, няма никаква сигурност по улиците и колите хвърчат с бясна скорост. А мъжът ми почна да казва, че съм станала "намусена като българка" 


Много правилно поставени главни букви  За същата България мечтая и аз.


И аз без да се хваля бих казала, че тук бихме имали страхотен стандарт. Точно затова отново сме тук. Но стандартът не се определя само от банковата сметка, но и от всичко, което те заобикаля. А цяла държава не се променя само с пари.   

извинете че не сьм по темата, но прочетох с интерес описанието на Холандската учебна система, нали сега сме на подобна вьлна. Тази работа с препоръките от учители ми се струва доста..хм..субективна, да не кажа дискриминираща. Тук, в Торонто и това е за цялата провинция, има изпити в трети клас по език и математика, но те са с цел да покажат какво е общото ниво на учениците в дадено училище. Обикновено тези резултати са водещи при избора на училище, но по никакъв начин не засягат индивидуалните ученици.

темата е много добра и полезна. макар и много тъжна.
браво на авторката.
ще е полезна за тези, които заминават, но и за тези, които остават.

аз съм вече на 48 години. приятелите ми в българия са или на моя възраст, или по-възрастни от мен. имам и млади добри познати, но аз говоря за истинските приятели, тези отпреди 30 години, които останаха в българия.
вчера се чух с едни от тях. семейство с винаги много, много висок стандарт. и преди и сега.
откриха на сина им преди 3 години МС. на 26 е. мъката беше огромна, а няма да казвам какво е да си болен в българия от неизлечима болест...
та, миналата седмица са ги съкратили. и двамата. и той и тя са на по 61 години. той получаваше около 4000, тя около 1500 лева. съкратили са ги от вчера за днес. тя работи в огромна фирма, той също. сегашните им доходи ще бъдат драстично по-малки. ако детето им има нужда от лечение в чужбина, не за да бъде излекуван, а поне да остане в ремисия, са нужни много, много пари. в българия с подобни болести никой не се занимава много-много. подобни пациенти и без това са пътници, за какво да се хабят средства....
та, поантата е там, че в българия от вчера за днес можеш да останеш на улицата. като си млад това не е чак такава трагедия, но на 60 определено е.
тук това не е толкова възможно. защото за фирмите има закони, поне за по-големите. и когато съкращават хора пред пенсия, обезщетенията са големи и мизерията не надзърта още на селдващия месец от всеки ъгъл.

системата...
ами не знам какво искам за детето си. на мнение съм, че българските майки са доста амбициозни и по презумция считат, че децата им са много умни и кадърни. и понякога преиграват.
аз искам за детето си щастие и спокойствие и социална сигурност. пък било то като миячка на чинии. защото можеш да бъдеш и гениален мияч на чинии и да обожаваш професията си.
именно това искам да и дам. да обича това, което прави, да бъде социално стабилна дори и при по-големи кризи и катаклизми.

 

немската е, не е холандската. от прочетеното немската на мен изобщо не ми харесва. от Бг системата съм мн доволна, детето ми е втори клас и го научиха на много неща. и все полезни. в холандия до 8-ма група направо не знам какво правят, няма да я коментирам системата там, че сега ще ме изядат с все целия ми гардероб парцалки, ако взема да я критикувам.

пък от прочетеното за комфорта на работните ви места, специално за германия, не, благодаря .

съжалявам, че не мога да се включа в общото оплюване на Бг, просто очеизвадно живеем в много и различни Българии/впрочем по- точното би било, че сме събрани тук много и различни хора, без обединяващ признак, освен женския пол/.

очевидно живеем в различни българии. тоест, аз поживях година...

аз живях в тази, в която най-представителната онкологична болница тъне в разруха, в която пациентите, които са редови и не плащат частно са в стаи без тоалетна и баня, а в баните на етажа тече само студена вода.

в тази, в която при спешно повикване на линейка тя идва след час и половина, след като състоянието на пациента е явно много критично.. е, пациентът беше вече умрял, като дойдоха, но лекарката не пропусна да ми се скара, че не съм отворила своевременно входната врата.

страна, в която боклуците се валят по улиците и на никой не му пука, или поне на много малко хора.
страна, в която е престижно да парадираш с висок стандарт, при все, че половината от населението живее под екзистенциалния минимум, а кофите за отпадъци са средство за препитание на хиляди хора.
страна, в която пенсионерите са бреме, а децата досада. страна, осеяна с кучешки лайна.

в тази българия живях аз...

не плюя българия. тя е прекрасна страна. има само един огромен проблем. населена е с българи...а те я правят държава. а тази държава определено не ми харесва.

Стана ми много мъчно,но съм съгласна.
Българина,трябва да се промени,макар,че то всичко е навързано(средата,мизерията,стрес, овълчаване)
Предполагам,единственият начин е да се сменят поколения.Говоря за общатата маса .
Има си и изключения,ама една (или няколко)птички,пролет не правят.

мата, пак си много, много реална....

фата, и мен мъжа мие онзи ден ме помоли " моля те, не ставай като българките".....
за себе си установих, че бягството извън града ми действа  релаксиращо. садих цветя, боядисвах саксии. ако не си намериш някакво хоби, си обречен на бавна, но сигурна лудост.

mata,  чухме ви  . разбрахме ви. не се измъчвайте, кому е нужно да се самонавивате колко е лошо в Бг при условие, че сте достигнали щастлива нирвана.

гери, не че нещо, но ти каква си? не си българка ли?

ми марсианка съм