Негови, ваши, няма значение.
Естествено, темата е продиктувана от Бихте ли дали подслон на децата си?
Плюсове, минуси?
Виж целия пост
Естествено, темата е продиктувана от Бихте ли дали подслон на децата си?
Плюсове, минуси?
Живеещи с родители
- Публикувана: 19 ноем. 2010, 16:21 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2010, 16:09 ч.
# 1
19 ноем. 2010, 16:28 ч.
Само минуси.
Каквито и плюсове да има,те са нищожни в сравнение с минусите...
Само 3 месеца съм живяла със свекърите...повече не бих.Ако не е въпрос на живот и смърт.
А моята свекърва е бонбон...
Виж целия пост
Каквито и плюсове да има,те са нищожни в сравнение с минусите...
Само 3 месеца съм живяла със свекърите...повече не бих.Ако не е въпрос на живот и смърт.
А моята свекърва е бонбон...
# 2
19 ноем. 2010, 16:31 ч.
в началото на сем живот и когато се преместихме в неговата държава.
после квартира.
бе, всеки да си знае паничката, жълтичката
Виж целия пост
Негови, ваши, няма значение.
Естествено, темата е продиктувана от Бихте ли дали подслон на децата си?
Плюсове, минуси?
Естествено, темата е продиктувана от Бихте ли дали подслон на децата си?
Плюсове, минуси?
в началото на сем живот и когато се преместихме в неговата държава.
после квартира.
бе, всеки да си знае паничката, жълтичката
# 3
19 ноем. 2010, 16:46 ч.
Аз с мъжа си в една къща не можах да живея, па камо ли с родителите си
Виж целия пост
# 4
19 ноем. 2010, 16:51 ч.
Не мога да живея с нашите, а пък с неговите - абсурд. 
Аз от 18 годишна живея сама, няма сила на света която да ме накара да живея при бабички и дедовци 
Виж целия пост
Аз от 18 годишна живея сама, няма сила на света която да ме накара да живея при бабички и дедовци 
# 5
19 ноем. 2010, 16:59 ч.
Никога не сме съжителствали нито с неговите, нито с моите родители. Нямам толкова въображение да си го представя. За мен няма плюсове, а само минуси.
Няма да забравя как веднъж седим на една пейка с една приятелка с децата (моето и нейното) и покрай нас минава един дядо с внучето си. Аз поглеждам след него и въздъхвам: "ех, хората имат дядовци и баби, които им помагат, а ние навсякъде сме с децата". Тогава моята приятелка ми каза: "Ти добре ли си? Този дядо е свекър, живеят в двустаен апартамент с младите и 2 те им деца. Я си представи някой да ти казва какво да правиш, когато си си вкъщи, да ти се бърка постоянно, да ти дава тон в живота и да ти налага стереотипи кое как се прави. Нямам нужда от помощ, ако това е цената." Да ви кажа много беше право момичето и аз за себе си знам, че нямам нужда от помощ, ако цената е подобна. Смятам, че всеки трябва да си знае дома.
Виж целия пост
Няма да забравя как веднъж седим на една пейка с една приятелка с децата (моето и нейното) и покрай нас минава един дядо с внучето си. Аз поглеждам след него и въздъхвам: "ех, хората имат дядовци и баби, които им помагат, а ние навсякъде сме с децата". Тогава моята приятелка ми каза: "Ти добре ли си? Този дядо е свекър, живеят в двустаен апартамент с младите и 2 те им деца. Я си представи някой да ти казва какво да правиш, когато си си вкъщи, да ти се бърка постоянно, да ти дава тон в живота и да ти налага стереотипи кое как се прави. Нямам нужда от помощ, ако това е цената." Да ви кажа много беше право момичето и аз за себе си знам, че нямам нужда от помощ, ако цената е подобна. Смятам, че всеки трябва да си знае дома.
# 6
19 ноем. 2010, 17:36 ч.
Е' аз искам да "чуя" другата страна 
нали за тях е темата 
а до тук се изКазуват такива като мен дет не живеят със семействата си при родителите
Виж целия пост
нали за тях е темата а до тук се изКазуват такива като мен дет не живеят със семействата си при родителите
# 7
19 ноем. 2010, 17:38 ч.
Не съм живяла с никого.Мъжът ми имаше собствен апартамент,който беше превърнал в бардак,преди да се появя.Заведе ме да го разгледам,за да знам къде ще живея.Празна кухня,празни стаи,само една голяма спалня и зареден бар до дупка и техника,техника...магазин на Панасоник!Аз му казах,че докато не се преведе в ред,няма да стане това,което е замислил.И така,ние трябваше да се приютим някъде.И неговите родители и моите живеят на големи площи,има място.Но за мен беше притеснителна мисълта да живея с техните и изнервяща,той да живее при нашите.Аз съм много добър човек,вие знаете повечето,но не искам и не мога да се съобразявам с чужди хора.А той щеше да стои много смешно в къщи,защото е много независим човек и не би допуснал някой да му диктува правила,които да спазва.И така,ние живяхме в хотел две седмици,за ужас на роднините.Мисля,че оттогава маминка започна да изпитва лека неприязън към съпруга ми.И въпреки,че я подкупва с подаръци постоянно,тя все още си вкаменява физиономията,когато се срещнат.Е,то аз бях инициатора за хотела,но не изпаднах в подробности и така всички решиха,че е той.Защо да се настройват срещу мен хората?Моята философия е проста-за да се обичаме,нека по-рядко се засичаме.
Виж целия пост
# 8
19 ноем. 2010, 17:45 ч.
Ние живеем отделно от деня на сватбата ни... За което съм безумно благодарна... Моите родители са живели няколко месеца с баба ми и дядо ми (свекър и свекърва), след което купуват отделно жилище... Баба ми, бог да я прости, обожаваше мама, но казваше така "По-добре далече, за да сме си мили. Аз си знам къде си бърша прах, ти си знаеш къде прибираш прането. Аз идвам и съм на гости - Ти идваш и си на гости'... Права е била, защото сега не мога да си представя да живея с нашите или със родителите на милото... Всяко семейство има различни навици и табиети.... 
Виж целия пост
# 9
19 ноем. 2010, 17:50 ч.
И аз съм в очакване на другата страна, която вижда и плюсовете, но до тогава, да си споделя и аз
Никога нямаше да се омъжа, ако трябваше да ида да живея под един покрив с родителите на съпругът ми.
Аз едва се прежалвах, когато се налагаше да пренощуваме за 1 нощ у тях.
За мен дома на свекитата си е дом на свекитата и аз там съм само на гости.
Виж целия пост
Никога нямаше да се омъжа, ако трябваше да ида да живея под един покрив с родителите на съпругът ми.
Аз едва се прежалвах, когато се налагаше да пренощуваме за 1 нощ у тях.
За мен дома на свекитата си е дом на свекитата и аз там съм само на гости.
# 10
19 ноем. 2010, 18:00 ч.
Гледам пишат само неживеещи с родителие, да се изкажа и аз. Основния и единствен плюс, който имат младите е спестяването на пари за наем. У българина е залегнало дъбоко убеждението, че парите, дадени за наем, са хвърлени на вятъра. Реално те ти купуват самостоятелност и ти спестяват много нерви, но не всеки ги вижда така нещата. Освен това познавам хора, които изобщо не искт да се изнесат от родителите си и там наистина им е добре. Така че - има плюсове, просто не са видими за всеки
Виж целия пост
# 11
19 ноем. 2010, 18:02 ч.
Няма да дойдат те са в другата тема .
Виж целия пост
И аз съм в очакване на другата страна, която вижда и плюсовете, ...
Няма да дойдат
те са в другата тема .
# 12
19 ноем. 2010, 18:02 ч.
Живяхме малко при родителите ми миналата година и знам, че тази грешка никога няма да повторя. Резултата от това съжителстване е ужасно влошени отношения с тях е почти развод със съпругът ми. Сега живеем на 4000 км. и се чувам с тях веднъж на 2-3 месеца за няколко минути. Три поколения в една къща, независимо колко е голяма трудно намират общ език. Аз съм разочарована от начина по който се отнасяха с нас ( никога не съм ги поставяла в ситуация да ни прислужват или издържат ), а те може би са ни намирали за окупатори. Така и не си изяснихме ситуацията. Сега не ми се прибира дори за ваканция. Тъжно, но факт.
Виж целия пост
# 13
19 ноем. 2010, 18:02 ч.
Аз живея със свекърите. Не сме класическият вариант защото всеки си има етаж, двор и вход. Виждаме се когато го искаме и двете страни, каним се на вечеря когато сме в настроение. В началото сме имали проблеми, но те бяха по-скоро докато се адаптираме и от желанието им да се чувствам добре.
Определено за мен е удобно, особено след като се роди детето и негативи трудно мога да намеря. Страшно е за тези, които живеят в малките апартаменти и това е ситуация, която не бих издържала дори и с моите родители.
Виж целия пост
Определено за мен е удобно, особено след като се роди детето и негативи трудно мога да намеря. Страшно е за тези, които живеят в малките апартаменти и това е ситуация, която не бих издържала дори и с моите родители.
# 14
19 ноем. 2010, 18:36 ч.
И ние сме така,на отделен етаж в кооперация.На приземен етаж-квартранти,на първи баба и дядо на мъжа ми,на втори свекърва,свекър и възрастна баба на мъжа ми,на третият -ние,на мансарден етаж- други квартиранти отново. Сега си ходим на гости и си звъним за да се уговорим за среща или покана за нещо(мой навик който се усвои и от тях),Досадно ми е когато е засичаме често по двора,но те бързо разбраха,че съм доста самостоятелна и независима и никога не се бъркат,:)Позитивите са ,че когато искаме да излезем на ресторант,кино,почерпка с приятели,бабата само качва етажа и е налице,или даже и не слиза вече,а слуша детето на бебфона от тях,а когато ние се приберем си е легнала и заспала у тях ,а не ни чака до нощите за да е изморена после. Позитивите са ,че винаги има някой на разположение ако нещо се случи (наводнена къща,изгърмял бушон,визита до доктора ), негативите биха били постоянно вмешателство и съвети,но това не се случва защото всеки си у дома и се разпорежда така както намери за добре.
Виж целия пост
Аз живея със свекърите. Не сме класическият вариант защото всеки си има етаж, двор и вход. Виждаме се когато го искаме и двете страни, каним се на вечеря когато сме в настроение. В началото сме имали проблеми, но те бяха по-скоро докато се адаптираме и от желанието им да се чувствам добре.
Определено за мен е удобно, особено след като се роди детето и негативи трудно мога да намеря. Страшно е за тези, които живеят в малките апартаменти и това е ситуация, която не бих издържала дори и с моите родители.
Определено за мен е удобно, особено след като се роди детето и негативи трудно мога да намеря. Страшно е за тези, които живеят в малките апартаменти и това е ситуация, която не бих издържала дори и с моите родители.
Препоръчани теми