Живяхме в самото начало на връзката ни у свекърите 7 месеца, които ми се сториха като 7 години. Кошмар... След около 10 години отново се наложи да отидем там за година и половина. Бяхме на отделни етажи, с отделни кухни и т.н., но отново старата песен. Аз си мислех, че след толкова години нещата ще се пооправят, все пак бях на около 30 години вече, детето голямо, че са се примирили с мисълта, че аз съм жената на сина им, но уви... Резултатът е, че не си говорим вече година и нещо.
Виж целия пост
Живеещи с родители
- Публикувана: 19 ноем. 2010, 16:21 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2010, 16:09 ч.
# 15
19 ноем. 2010, 20:20 ч.
# 16
19 ноем. 2010, 21:19 ч.
Винаги съм харесвала при западняците - след пълнолетие и семейство извън къщи.
Вярно,при нас от скоро се налага този модел,но те не са по-глупави от нас,всичко е измислено за личното пространство и свобода.
Живяхме около 5г. при родителите ми - безпроблемно за мен,а съпругът ми трябваше да свиква с доста неща.Сега се налага да живеем с майка ми,но трудно се свиква да си на режим за тоалетна,баня,съобразяване ....
Какво се получава; в началото на брака съвместно съжителство с родители - в
средата на брака - със задомените деца , а на края - с възрастни родители или с
пораснали внуци !!!! Питам - това ли е нормално ? Мисля,че не !
Виж целия пост
Вярно,при нас от скоро се налага този модел,но те не са по-глупави от нас,всичко е измислено за личното пространство и свобода.
Живяхме около 5г. при родителите ми - безпроблемно за мен,а съпругът ми трябваше да свиква с доста неща.Сега се налага да живеем с майка ми,но трудно се свиква да си на режим за тоалетна,баня,съобразяване ....
Какво се получава; в началото на брака съвместно съжителство с родители - в
средата на брака - със задомените деца , а на края - с възрастни родители или с
пораснали внуци !!!! Питам - това ли е нормално ? Мисля,че не !
# 17
19 ноем. 2010, 21:47 ч.
Абсурд ,да живея с поколение преди мойто.
От 17 годишна съм самостоятелна ,
много си обичам родителите /на половинката - не/,
и по дългото общуване с тях е като огън с лед.
Виж целия пост
От 17 годишна съм самостоятелна ,
много си обичам родителите /на половинката - не/,
и по дългото общуване с тях е като огън с лед.
# 18
20 ноем. 2010, 00:10 ч.
Не мога да живея с никого.
Спокойствието ми е приоритетно.
Всяка жаба да си знае гьола и всяка жена кухнята
Виж целия пост
Спокойствието ми е приоритетно.
Всяка жаба да си знае гьола и всяка жена кухнята
# 19
20 ноем. 2010, 00:41 ч.
Аз живея в една къща на различни етажи с баба си и дядо си. Плюсовете са повече за тях, че им помагам защото не са в добро здраве, а и те са хората, които са ме отгледали основно като малка. Не се притеснявам, ако се наложи да оставя малкия сам в нас, понеже все пак те са присъствие и ако нещо извънредно се случи, ще ми се обадят, това пък е плюса за мен.Къщата е достатъчно голяма след като в нея съм отраснала - майка, баща, брат, баба , дядо и пра баба и пра дядо. 
На този етап с майка си или баща си не бих живяла, защото и с двамата по отделно имам търкания, които не могат да бъдат преодолени, понеже става дума за неща, които биха се отразили зле на детето ми, а то ми е по важно.
п.п. Повярвайте по лошото е да си на квартира и хазаите ти да са врата до врата с теб, отколкото някой, с когото си близък и сте в добри отношения. Това с хазаите 7 години съм го търпяла, по голям кошмар няма. Хем им плащаш за жилището , хем си го чувстват като тяхно и постоянно идват да те надзирават и да изказват претенции. И за капак ти гледат в торбата ако си купуваш по често луканки да имат повод да ти повишат наема.
Виж целия пост
На този етап с майка си или баща си не бих живяла, защото и с двамата по отделно имам търкания, които не могат да бъдат преодолени, понеже става дума за неща, които биха се отразили зле на детето ми, а то ми е по важно.
п.п. Повярвайте по лошото е да си на квартира и хазаите ти да са врата до врата с теб, отколкото някой, с когото си близък и сте в добри отношения. Това с хазаите 7 години съм го търпяла, по голям кошмар няма. Хем им плащаш за жилището , хем си го чувстват като тяхно и постоянно идват да те надзирават и да изказват претенции. И за капак ти гледат в торбата ако си купуваш по често луканки да имат повод да ти повишат наема.
# 20
20 ноем. 2010, 01:08 ч.
Живяли сме 4 месеца заедно с малката ми зълва, докато правехме ремонт преди сватбата. Не бих повторила, хем тогава тя беше малка и обикаляше по купони, но 2 жени в една къща е истински ужас. След 2 г. пак правихме ремонт, защото сменяхме жилището - е, нанесохме се в неремонтиран апартамен с 2 бебета и правихме всичко парче по парче, но да сме си самостоятелни. Достатъчно ми е трудно това, че родителите ми живеят много близо и често минават вечер на прибиране да ни видят за 10-тина мин., а 6 месеца в годината се засичаме повечето уикенди на вилата със свекърва ми /при това, пак сме самостоятелни, но ползваме общ двор/. А обичам родителите си и уважавам свекърва си.
Не си представям вариант да живеят 2 поколения или повече под един покрив. Изисква твърде много компромиси и хабене на твърде много нерви. Познавам едно-единствено младо семейство, които живеят с тъста и тъщата и са в добри отношения /и пак не са в едно жилище, а в различни етажи от къща, в самостоятелни апартаменти, но все се търсят и събират - но точно тези млади са много добри същества и не знам да са се скарали някога с някой за нещо/. Всички останали все за нещо се дърлят.
Минусите ми изглеждат повече; Плюсовете наистина са помощ за децата и поделяне на разходите за домакинството, но минусите на това постоянно да сесъобразяваш и с други хора ми е в повече.
Виж целия пост
Не си представям вариант да живеят 2 поколения или повече под един покрив. Изисква твърде много компромиси и хабене на твърде много нерви. Познавам едно-единствено младо семейство, които живеят с тъста и тъщата и са в добри отношения /и пак не са в едно жилище, а в различни етажи от къща, в самостоятелни апартаменти, но все се търсят и събират - но точно тези млади са много добри същества и не знам да са се скарали някога с някой за нещо/. Всички останали все за нещо се дърлят.
Минусите ми изглеждат повече; Плюсовете наистина са помощ за децата и поделяне на разходите за домакинството, но минусите на това постоянно да сесъобразяваш и с други хора ми е в повече.
# 21
20 ноем. 2010, 07:49 ч.
Живяла съм и СЪС и БЕЗ родители като семейна. Под живеене със тях имам предвид делене на един апартамент в който всеки има задължения и поема част от разходите. Една кухня в която се готви за цялото семейство. Всички се хранят заедно като семейство. Готвил е този които има възможност съответният ден - без да е задължение на някой конкретно. Пазаруването -също. Чистенето - всеки е чистил собствената си стая и е прал/простирал собствените си дрехи. Общите помещения - кухня, всекидневна и т.н са били чистени от всички... Ами като пуснеш прахосмукачката няма да спреш до прага на вратата си ... Т.е домакинските задължения са били поемани от всички, без конкретно да са били разделяни. В чуждата спалня всеки е влизал само и единствено след почукване.
Не сме живяли лошо.
Зависи обаче и от самите хора. При нас се е получило, защото можем да сме толерантни един към друг. Не с всеки обаче ще мога да живея спокойно под един покрив.
Виж целия пост
Не сме живяли лошо.
Зависи обаче и от самите хора. При нас се е получило, защото можем да сме толерантни един към друг. Не с всеки обаче ще мога да живея спокойно под един покрив.
# 22
20 ноем. 2010, 08:49 ч.
Живели сме известно време с мама - докато стане апартамента и го оправим за живеене. Ех, че хубаво беше 
Всичките ми любими хора под един покрив. Делим домакинската работа, грижите по дребосъчето.... Сега лягам вечер и си мисля дали мама е добре 
Тя ако ще да умира не би звъннала прз нощта, за да не ни притесни и стресне, а ще чака да стане 7, че знае че аз тогава ставам.
Виж целия пост
Всичките ми любими хора под един покрив. Делим домакинската работа, грижите по дребосъчето.... Сега лягам вечер и си мисля дали мама е добре Тя ако ще да умира не би звъннала прз нощта, за да не ни притесни и стресне, а ще чака да стане 7, че знае че аз тогава ставам.
# 23
20 ноем. 2010, 08:50 ч.
Ние с милото сме си били винаги отделно, защото живеем в друг град - далеч от родители и свекъри.
Но брат му е при майка си и баща си. Те са в къща с 3 стаи и кухничка, но имат и апартамент. Като се ожени той, стегнаха апартамента, за да отидат там да живеят, щото и дете чакаха, но - не. Той отказва, а жена му иска, но не се съобразява с нея.
Сега им се роди още едно дете и съвсем стана дядовата ръкавичка, но пак са там.
Последно лятото смениха и дограмата на апартамента и си мислехме, че е заради очакването на бебето и евентуалното преместване, но пак-не.
Разбирам хората, които са принудени да живеят с родители поради невъзможност да плащат квартира и липса на друго жилище, но моят девер не го разбирам.
Един път му казах, че вече не е сам и трябва да се съобразява и с желанията на жена си. Отвърна, че знае, че е така, но ....
Вече само като се спомене нещо по тоя въпрос и спира да говори. Имам чувството, че го е страх да се отдели от мама и тати и да поеме отговорност към семейството си. Щото при тях е лесно - яко дундуркане пада от свекърите и на тях, и на децата. Грижите им са сведени до минимум.
Виж целия пост
Но брат му е при майка си и баща си. Те са в къща с 3 стаи и кухничка, но имат и апартамент. Като се ожени той, стегнаха апартамента, за да отидат там да живеят, щото и дете чакаха, но - не. Той отказва, а жена му иска, но не се съобразява с нея.
Сега им се роди още едно дете и съвсем стана дядовата ръкавичка, но пак са там.
Последно лятото смениха и дограмата на апартамента и си мислехме, че е заради очакването на бебето и евентуалното преместване, но пак-не.
Разбирам хората, които са принудени да живеят с родители поради невъзможност да плащат квартира и липса на друго жилище, но моят девер не го разбирам.
Един път му казах, че вече не е сам и трябва да се съобразява и с желанията на жена си. Отвърна, че знае, че е така, но ....
Вече само като се спомене нещо по тоя въпрос и спира да говори. Имам чувството, че го е страх да се отдели от мама и тати и да поеме отговорност към семейството си. Щото при тях е лесно - яко дундуркане пада от свекърите и на тях, и на децата. Грижите им са сведени до минимум.
# 24
20 ноем. 2010, 09:34 ч.
Това за мен е неразбираемо!Имам много познати,които живеят така,но никой не е казал,че му харесва.Дори макар да не съм се интересувала и питала се вижда,че имат проблеми от това.Кой плаща сметките и как се делят,кой готви ,и чисти-мътна работа.Дори и хората да са разбрани,а ако не са.....?Да не говорим ако има малко дете, как се възпитава?Ти поставяш правила-някой ги пренебрегва.Ужас!
За щастие не се е налагало да живеем(дълго) така.Изключенията са когато бебето се роди майка ми дойде за известно време при нас.Веднага се усеща разликата.Тя е много внимателна и хабих повече нерви да мисля за нея
,но бяхме много благодарни за помоща.Друго изключение,когато ходехме на гости на свекърите.Живееха в двустаен и ние окупирахме хола,че е най голям.Те хората бяха много съобразителни,но сутрин те чакат да станеш,да се облечеш.Пък ако излизаш трябва да се преоблечеш-не си е работа.Аз съм приспособим човек,но ако имаш възможност бЕгай е мнението ми!
Виж целия пост
За щастие не се е налагало да живеем(дълго) така.Изключенията са когато бебето се роди майка ми дойде за известно време при нас.Веднага се усеща разликата.Тя е много внимателна и хабих повече нерви да мисля за нея
,но бяхме много благодарни за помоща.Друго изключение,когато ходехме на гости на свекърите.Живееха в двустаен и ние окупирахме хола,че е най голям.Те хората бяха много съобразителни,но сутрин те чакат да станеш,да се облечеш.Пък ако излизаш трябва да се преоблечеш-не си е работа.Аз съм приспособим човек,но ако имаш възможност бЕгай е мнението ми!
# 25
20 ноем. 2010, 09:59 ч.
Живяхме с баща ми за около половин година /наистина се налагаше, защото знаехме, че е временно - беше около смъртта на мама и малко след това/. За мен няма по-кошмарен период в живота ми. И все пак това беше моят баща, не смея да си помисля какво би било ако трябваше да живеем със свекърите. Понякога с тях се засичаме на вилата за по 3-4 дни, толкова нерви не хабя за цялата останала година. И не че са лоши хора, ама две домакинства не може да виреят здравословно под един покрив.
Виж целия пост
# 26
20 ноем. 2010, 12:32 ч.
Свекърва ми дойде да живее у нас при раждането на първото ми дете. Беше предвидила май да стои до 40-тия ден, но на 20-тия вече така се изпокарахме, че си тръгна. Това дори до днес слага отпечатък на отношенията ни, за които и двете полагаме големи грижи да са цивилизовани.
Сега живеем в къща, собственост на майка ми и имаме отделен етаж (беше запустял таван - ние сами го ремонтирахме). Родителите ми идват на своя си етаж за 3 месеца лятото и е все по-трудно през тези месеци. Нещо като филма "Всички обичат Реймънд" сме. Отдавна знам, че сбъркахме с тази инвестиция и че трябва да мислим алтернативен вариант.
Виж целия пост
Сега живеем в къща, собственост на майка ми и имаме отделен етаж (беше запустял таван - ние сами го ремонтирахме). Родителите ми идват на своя си етаж за 3 месеца лятото и е все по-трудно през тези месеци. Нещо като филма "Всички обичат Реймънд" сме. Отдавна знам, че сбъркахме с тази инвестиция и че трябва да мислим алтернативен вариант.
# 27
20 ноем. 2010, 13:54 ч.
за никоя от страните не е плюс-всеки си иска самостоятелността.имам голяма дъщеря и малък син.понякога дъщеря ми е с приятеля си в къщи и за мен е кошмар,че трябва да се съобразявам в какъв вид отивам до банята и ред други неща.категорично съм "за" всяко семейство да си живее отделно.
Виж целия пост
# 28
20 ноем. 2010, 16:10 ч.
Живеем в отделни апартаменти, но в една къща. Минуси няма, само плюсове. Малко бях резервирана преди да се преместим тук, но не съжалявам. Алтернативи имаме.
Виж целия пост
# 29
20 ноем. 2010, 17:30 ч.
Живеем отделно. Родителите ни живеят в провинцията (в един и същи град). Лятото изкарвам по минимум 1 месец при майка ми. Добре, че ми е майка - караме се, викаме си, разменяме си "комплименти", но пак си се обичаме. За живеене постоянно - абсурд. При свекърите също се налага да пооставаме по празниците... Те очакват от мен да се чувствам като у дома си, а аз съм като на гости, така че възниква лек конфликт на интереси 
Битовизми разни, ако ме разбирате. Тъй че минуси има дори когато сме временно с родителите под един покрив!
Абе най-хубаво си е вкъщи, където никой нищо не очаква и не изисква от мен
Виж целия пост
Битовизми разни, ако ме разбирате. Тъй че минуси има дори когато сме временно с родителите под един покрив!Абе най-хубаво си е вкъщи, където никой нищо не очаква и не изисква от мен
Препоръчани теми