КИНО клуб 2

  Хареса ми.

 Гледала съм го няколко пъти, защото съм си маниак.  

 Сега го изгледах специално пак, искаше ми се този път да си избистря позицията относно версиите на отделните герои и най-накрая да избера на чия страна съм. И още не съм наясно сякаш. Може би все пак симпатизирам най-много на жената, просто я разбирам най-добре.
 Относно кинематографията, всичко ми се струва толкова естествено и така добре заснето и изиграно от актьорите, че просто няма за какво да се хвана като недостатък. Сега ми направи  впечатление дуелът между двамата мъже, как Таджомару падна, пълзейки, ровеше пръстта с ръце и крака...Капчиците  пот по кожата им, сниманите отблизо лица, по които се чете всяка емоция....Мисля, че  заслужено е обявен за класика, за разлика от "Допир до злото", например, както всички забелязахме предишната седмица...  

     Що се отнася до диалога, забелязала съм и в други филми на Куросава тази лека,  ненатрапчива назидателност, това извеждане на поуките като в притча. Това е част от стила му, сякаш. За съжаление много малко негови филми съм гледала, ще трябва да поправя този пропуск.  
     Интересно ми е защо точно "Болеро" на Равел е избрал за сцената, когото вървяха в гората. Беше ми малко странно, тази позната музика  като фон на сцена от едно съвсем друго време и място. И в останалите сцени музиката прави впечатление, например тази с медиума....

  Ето тази снимка, как личи потта по лицето и :



  А и годината е 1950, време на равносметка не само за японския, но и за всички народи по света. Въпросите "защо хората вършат злини" и защо след това се мъчат да се оправдаят, така си и висят до днес без отговори....
 

Това, което ме е интригувало в "Рашомон" е опит за спасение от чувството за вина. Всеки от героите по някакъв начин се чуства виновен, прегрешил. Гузен едва ли е точната дума в случая. И спасява собствената си психика, прехвърляйки вината на другия.

Куросава е един от великите, той трудно може да се анализира с един филм, обикновено някаква идея в единия води към друг, той към трети и така до откат - подобно на Бергман (колкото и да ен го харесвам - така стоят нещата )
Та "Рашамон" винаги ме праща към интереса му към Достоевски и Шекспир - екранизира "Идиот" и "Крал Лир", ако се не лъжа - все тежки текстове, които освен всичко са на светлинни години от културата на японеца, но въпреки всичко успява да ги адаптира достатъчно добре за местната си аудитория.

И тук имаме една случка, за чийто изход всеки има принос, но всеки е направил избора, довел именно до този край. Избор, направен при екстремни обстоятелства наистина, ноооо - явно достатъчно добре осъзнат.

Мисля си също така доколко сме способни да живеем с мисълта за последнствията от направения избор, когато знаем, че макар и с малко сме допринесли за един не особено приятен резултат. Какво се случва с психиката ни тогава, кака се променя, за да не рухне при чувството за вина?

Соня много на място отбелязва годината и времето на преосмисляне на войната и последиците от нея, участието на Япония в нея - филма си идва точно, ама точно на мястото.
Актьорските изпълнения винаги са ми се стрували леко преекспонирани, сякаш гонят по-скоро театрален ефект, но все си мисля, че това е търсено - къде заради епохата в която се развива действието, къде заради факта, че всеки от героите изпълнява роля - най-вече пред самия себе си.

Мислех си тия дни нещо, докато чакат отзиви - така и не видяхме съдията.
Пред кого даваха показания участниците? Съд ли беше това, в истинския смисъл на думата.
За първи път ми минава този въпрос, между другото, въпреки, че съл го гледала "Рашомон" два пъти поне - е доста отдавна...

Всички ние си имаме дребнички прегрешения, лъжи, измами - "невъзможно е да живееш, ако не си егоист", както каза един от героите. Обаче някой може да открадне от бебето ("ако не аз, друг ще го направи"), а друг - да вземе и да го отгледа.

Трябва сега да си сложим и "Гражданинът Кейн" в програмата - той е построен на същия мозаечен принцип и май е преди "Рашомон". 

  Вярно, не беше съд като съд. Изповядваха се пред самите себе си. Или пред по-висша инстанция...Искаха да се оправдаят, опитваха безнадеждно да променят случилото се, така че да е по-малко болезнено за самите тях...И това, че не винаги можем да бъдем съдници на чуждите грешки, също го има . Може би затова така и не се разбра каква е присъдата.
  
  Ще го включим и "Гражданинът Кейн".  

  Да ви кажа, че следващият филм в списъка ми е много любим, може би най-любимия от лентите на режисьора. Гледала съм го само веднъж, сега пак ще си го изгледам, да видя дали ще ми въздейства по същия начин.  
  
    
  

Изгледах Rashomon, хареса ми (да не повярваш ), сега четох малко ревюта - чак такъв голям шедьовър, какъвто го описват не ми се стори. През 1950-та година обаче със сигурност се е възприел по - различен начин..

Не съм запозната с Куросава, но това с притчите ми беше натрапчиво всъщност и леко назидателно. Някак си като подценяване на зрителя ми се струва, но пък 1950 е било друго време.

Вярно, беше Болеро музиката - позната ми беше и ми се струваше някак странно.

Аз не знам дали героите ми изглеждаха толкова пропити от вина. В един момент си мислих, че лъжат нарочно Тажомару и жената, за да излезат чисти и двмата от цялата работа и да продължат заедно напред. Актрисата, която играеше жената, малко ми преиграваше. Не знам дали беше нарочно търсен ефект, но въобще не и вярвах ...
После като почнаха да разпитват и мъртвеца и се обърках..
Накрая с бебето беше интересен завършек на филма. Хареса ми..

Соня тъкмо си мислех следващия филм да го прескоча и ти ме заинтригува с това, че ти е любим. Аз така, тези филми от преди 30 и повече години ги гледам през едни, че са ми трудни за гледане .

   О, не е за пропускане точно този. Много причини, но да речем ето няколко : Антъни Куин няма слаба роля, а тази му е една от емблематичните. За Джулиета Мазина мога да кажа същото- тук е просто прелест, къса ти сърцето с това превъплъщение. Самата история , режисурата не на последно място...Такива завършени образи, сякаш в душите им проникваш на героите....И Джелсомина, героинята на Джулиета Мазина, толкова прилича на самата актриса. Този филм ми е в десетката за всички времена.  

Убеди ме, запазих си го за гледане, на твоя отговорност

Йее, класирах се. Още никой не е писал за тазседмичното заглавие.
 
Така, Рашомон, един от любимите ми. Аз харесвам Куросава, това е! Затвърждава ми се след всеки негов филм, или поредно гледане на негов филм (което само по себе си е повече от показателно).

Много ми харесва как е снимал признанията пред съда. Сякаш зрителя е съдията.
Версията на мъртвеца стоеше резонна, тъй като той няма какво да "губи", но след като чух и свидетеля, и най-вече след постъпката му накрая- вярвам на него.
 Е, взел камата, но то все едно намерена, не е като да вземеш кимоното с амулета от бебето, а него да зарежеш без да те е грижа, нали?

Друга хубава сцена беше, когато жената се изправи между мъжа си и Тажомару и си позволи да им каже тези неща.

Много интересен герой беше един от тримата, нищещи историята под дъжда. Онзи, който беше гол до кръста през половината филм. Стоеше там като олицетворение на цинизма у хората. Винаги се обаждаше на място. "Хората си измислят извинения", "Злият дух, който обитавал Рашомон се уплашил от лошотията на хората" (все неточни цитати, но бяха в този смисъл). Чудесен кастинг.

  Тина, навреме си.   То не пречи и да поизчакаме ден-два...

  
   Този, който открадна кимоното, и монахът- сякаш олицетворяваха злото и доброто, безверието и надеждата, порока и добродетелта. Монахът нали каза, че заради тази история почти бил готов да изгуби вярата си в хората....И все пак, имаше трети човек, от когото като че ли зависеше всичко. Накрая монахът се срамуваше от мислите и думите си...Успокои се, че не е последния, вярващ в човещината...
  

Да добавя колко ми хареса медиумът и изобщо цялата сцена... гласа на мъртвия, белия воал, вятъра, всичко. Интересна идея бяха обръснатите и гротескно изрисуваните наново вежди у жените.

Йеее! Още сме на "Рошамон"!
Монахът като че ли беше най-потресен от цялата ситуация - непрекъснато повтаряше, че не може да повярва на случилото се. Предполагам, имаше предвит не случката в гората, а "процеса" и тълкуванието на събитията, които даваше всеки от героите - в този контекст, нормално е да загуби вярата си в доброто, пък това за един монах е най-страшното (Бергман , а? )

  
  Бергман отива доста по-далеч в загубването на вярата в доброто...
  Сега ми дойде наум това сравнение. В "Изворът на девицата" обнадеждаващ е единствено финалът- когато бликна от години пресъхналия извор...В "Рашомон" последната сцена с бебето е аналогична. Избирайки  хуманен завършек, режисьорите заемат категорична позиция, и това ми харесва.
  Майсторлъка е в това, да направиш така, че обнадеждаващия финал да не звучи заучено, назидателно, захаросано, да не е "задължителен" хепи енд. А да дойде някак логично, като единствен правилен път и избор. Куросова и Бергман успяват да го постигнат, и затова са велики.   Отделен е въпросът, когато самият творец е до крайна степен разколебан в доброто и в божествената природа на хората и съвсем искрено изобразява това във филмите си. Такъв е например Ларс, но и той се мъчи да вярва, иска да вярва...Но най-важното е да си искрен.

  
 

Мислех си и за този дъжд, който валеше непрекъснато - то си беше прой напаво.
И спря накрая, с хепи-енда.
Е да, имаше си и дарматургична роля - да събере героите на едно място.

   Четох тук за дъжда. Той е един от важните "персонажи".

 - Един човек е бил убит.
 - Само един ли? И какво от това? Над тази порта можеш да видиш поне пет-шест трупа.
 - Прав си.
 - Войната, земетресенията, ураганите, пожарите, глада, чумата...Година след година само бедствия. А и бандитите всяка нощ ни тормозят.
 - Виждал съм толкова много хора, убивани като буболечки, но дори и аз не бях чувал толкова ужасна история като тази.
- Да. Много ужасна. Този път може окончателно да изгубя вярата си в човешката душа. По-лошо е от бандитите, от чумата, от глада, пожарите и войната.
 - Виж какво, свещенико. Стига с твоите проповеди. Звучеше интересно, поне докато бях на сухо от дъжда. Но ако ще е проповед, по-добре да слушам как вали.
 - Изслушай ме. Може би ще можеш да ми кажеш какво означава. Нито една от трите не разбирам.
 - Три какво?
 - Ами...Ще ти разкажа за тях.
- Успокой се и ми разказвай бавно. Дъждът няма да спре скоро.

  С какво тази история за убийство е по-страшна от "бандитите, чумата, глада, пожарите и войната.." С това, че участниците в нея мислят преди всичко за себе си ли, и лъжат? Жал им е най-много за самите тях, до такава степен, че са склонни винаги да оправдаят постъпките си, независимо колко ужасни са те...

  "Един човек е бил убит." Убита е вярата в доброто, и може би затова историята е от най-ужасните. В  хорските ръце истината се оказва крехък порцелан, строшен на парчета...Всеки ревниво пази своето късче...

 
  Да, сякаш всички бяха актьори в този зловещ театър. И веждите на жената, и истеричния смях на Таджомару...

 Иначе  финалът на филма струва ли ви се "cантиментален и нагласен" .

  Искате ли да изтеглим  другия филм на Куросава от списъка- Ikiru (1952)/ Да живееш , за следващата или по-следващата седмица ? Май ще е по-добре да ги коментираме един след друг, как мислите ?


  Ето какво остава :

12. La strada (1954)/ Пътят

13. Eu cand vreau sa fluier, fluier (2010)/ Ако искам да свиря, аз свиря

14. Stalker (1979)

15. Aguirre, der Zorn Gottes (1972)/ Агире, гневът Божи

16. Un homme qui crie (2010)/ Крещящият човек

17. The Purple Rose of Cairo (1985)/ Пурпурната роза от Кайро

18. Rebecca (1940)/ Ребека

19. Rope (1948)/ Въжето

20. Hors-la-loi (2010)/ Извън закона

21. The Maltese Falcon (1941)/ Малтийският сокол  

22. Notorious (1946)/ Небезизвестните

23. Copie conforme (2010)

24. Se7en (1995)/ Седем

25. Anatomy of a Murder (1959)/ Анатомия на убийство

26. Biutiful (2010)

27. Ikiru (1952)/ Да живееш
  
28. The Hustler (1961)/ Играчът на билярд

29. North by Northwest (1959)/ Север-северозапад

30. Stand by Me (1986)/Бъди до мен

31. Dog Day Afternoon (1975)/ Кучешки следобед

32.The Conversation (1974)/Разговорът

Сетих се, че имам автобиографичната му книга вкъщи. Чела съм я бая отдавна (май ще я препрочитам сега).
Та за "Рашомон" самия Куросава казва някои интересни неща:

дъжда - слагали са черна боя във водата в машините, за да могат да се виждат струите ясно, да се усети пороя.

Идеята, заложена в сценария е, че всички лъжат - дори (или може би най-вече) пред себе си. Самия Куросава като че ли осъжда най-много самурая, защото той лъже дори след смъртта си. Тоест зрителя така и никога няма да научи каква е истинската история и ще трябва да го реши сам за себе си.

За първи път тогава камерата е обърната към слънцето - дотогава то винаги е оставало зад гърба на оператора, понеже са се страхували, че лъчите могат да се фокусират през обектива и да поргорят лентата. Оператора на "Рашомон" за ужас на всички твърди, че това са пълни глупости и обръща камерата към слънцето за да постигнат играта на светлините и сенките в гората.
Лично аз харесах много две неща по отношение на светлината - съвсем в началото, когато дърварят върви през гората и лъчите хвърлят отблясък по острието на брадвата Абсолютно подвеждащо, че този човек ще извърши престъпление именно с тази брадва И друго  - невероятният покой и красота на гората и разиграващото се в тази идилия престъпление. Е, предполагам в цвят ефекта ще е много по-силен.

И накрая - Куросава има сериозни трудности с филма -убеждават го, че това е глупост, че никой нищо няма да разбере, че ще бъде провал. При излъчването му по телевизията обаче, филма се предшества от интервю на шефа на филмовата компания. "Рошамон" вече е взел награда на фестивала във Венеция (или на някой друг от големите фестивали) и човека си присвоява всички заслуги за от воюването на правото на филма да го има. Включително и за новия подход за снимане с камера, обърната към слънцето. Дори не споменава имената на режисьора и оператора.  Куросава казва, че се почуствал така, сякаш "Рашомон" продължава и в живота  

И да "един човек е убит - само един ли?" - на фона на войни и бедствия репликата не е случайна.
Казват "Смъртат на един е трагедия, на стотици - статистика"...

Аз не съм против да дръпнем "Да се живее" напред.
Лошото е, че направо мога да затъна в Куросава - ще се отнеса към "Кагаемуша" и "Додескаден", че и "Валкът беглец" много харесвам, той нали е по негов сценарий, оттам ще забия при Кончаловски и съвсем ще се отплесна  

ПП. Много хубава програма за насетне, Соня,  благодаря