КИНО клуб 2

  МаммаМиа, много интересни факти за филма споделяш.  

  Аз четох, че Акира Куросова е бил голям почитател на филмите на Сатяджит Рей, а и те двамата са били добри приятели. "Да не съм гледал филмите на Рей, е все едно да съм живял на този свят без да видял слънцето и луната"- така бил казал за него Куросава.
  
   
   По този повод искам да ви споделя нещо, което научих съвсем скоро. Известния филм на Спилбърг "Извънземното" всъщност е по сценарий на Сатяджит Рей. Става дума за филма The Alien , който идийският режисьор се опитал да снима в Холивуд през шейсетте години. Разочарован от Колумбия Пикчърс, индиецът изоставя всичко и се връща в Калкута. Самият Рей в едно интервю казва, че "Извънземното" на Спилбърг нямаше да съществува, ако не беше моят сценарий, подхвърлян из студията в цяла Америка". Мда, Спилбърг отрича, разбира се, но аз не му вярвам.   Даже и за по-ранния му филм - "Близки срещи от третия вид", някои хора смятат, че е вдъхновен от сценария на Рей. Но за Спилбърг това не е нещо ново, най-пресния скандал е от 2008, когато даже съдът трябваше да се произнесе, този път обаче става въпрос за филм на Хичкок. Е, как иначе да си купиш яхта от двеста милиона долара. Дали Куросава или Сатяджит Рей биха си купили подобна играчка, как мислите, или да речем, Фелини ?  

  Ето още инфо- тук и тук.
  
  

Много харесвам Додескаден! И аз като Маммамиа спокойно мога да потъна с Куросава.

Както и за Аватар писаха, че Камерън бил "откраднал" идеята... Сложно е да се докаже, но и аз вярвам на индиеца. Защо така? 'Рашомон' и в реалния живот, а? 

'Близки срещи от третия вид' изобщо не ми харесва.

  Да изтеглим за понеделник другия филм на Куросава, нали ?  



  Точно. 

 

Теглете, аз съм за. Само кажете овреме да си го набавя.

А, друго все забравям, хем добре се връзва с Джулиета Мазина. Сцената с жената от Рашомон, когато беше още с шапката и воала, седеше в гората, даваха я в гръб. Напомняше ми на онази ексцентрична жена от Juliet of the Spirits, само че там беше в черно. Пак така с шапка и увита във воал...

Фелини винаги  вкарва елемента на 'лудост' във филмите и това си е. Аз имам и проблем с Джулиета Мазина, за пръв път я гледах във филма от предния ми пост. Сега и тук-същата. Ама точно казано- "в главта си като артишок", толкова се чудих на какво да я оприлича. Такива роли си ѝ отиват, не мога да си я представя да изиграе фаталната жена или от сорта. Тъжен, леко луд, палячо- само това.

Според мен тази не е най-добрата роля на А.Куин, а другата, десет години по-късно дето прави. За мен той е Зорба!

Джелсомина ми напомня Живка Ганчева от 'Вампири, таласъми'.

Не знам какво да кажа за филма, класика, добре, но за мен е от онези, които не ме докоснаха.
Чакам Соня и ще се разпиша повече. Но май само ще обиждам визията ма Мазина.

      Да си кажа думата и аз.  

   La strada (1954) / Пътят

    
  
  Обичам си го този филм. И втория път си поревах. Мъчно ми е за Джелсомина, и за Дзампано ми е мъчно, и за Безумеца.  
 Тина, права си за Мазина, излъчването и е специфично. Съпругът и така добре е уловил това. Не се сещам за друг по-добър женски клоун в киното. Харесвам я, другите и трогателни превъплъщения са  в "Нощите на Кабирия" и "Джиндъжър и Фред". "Джулиета на духовете" също ми хареса, но той е по-странен филм, някак сюрреалистичен на моменти.
  Но в "Пътят" Мазина е просто прелест. Тя изиграва драмата на едно момиче, родено с лице като артишок, но със сърце като звездичка....Лудостта във филмите на Фелини е всъщност една тъга- безкрайна, вродена може би, почти неизлечима...Така го възприемам аз. Тъжен ми е, дори когато най-гротескно се шегува, през сълзи го прави. Като Чаплин, много ми прилича на Чаплин. И музиката на Нино Рота във филмите му ми напомня много от мотивите на Чаплин.
  Фелини е работил в цирк, любовта му към клоуните, към шутовщината като начин на живот, личи в много от лентите му. Другото лице на клоуна, скрито зад грима и перуката, е тъгата.  
  Влюбил се в Мазина докато работели  заедно в радиото, в някакво хумористично предаване. Видял е сигурно още тогава Джелсомина в нея. Може ли човек да се влюби в момиче, с лице като артишок ? И Безумеца, героят на Ричард Бейсхард, се влюби в нея. Джелсомина е фаталната жена, макар и с лице на артишок. Кабирия за мен също е фаталната жена. Точно това обичам при този режисьор, разчупването на стереотипите, героите му са различни, оригинални, макар това в повечето случаи да е драма за тях.
  Още за "Пътят". Антъни Куин и Фелини не са се познавали преди снимките на този филм. Предложили са на Куин, той се колебаел дали да приеме. После казвал в едно интервю, че Фелини е един от най-специалните режисьори, с които е снимал, бил много взискателен, искал да се отработи всеки дребен детайл. Макар че, мисля си че на Маестрото не му е било трудно  да снима тази лента с такива таланти като Куин , Мазина и Бейсхард. Достатъчно е било просто да им се довери, личи си кък присърце са приели ролите си.
 Най-силните сцени, според мен, са последните - убийството, лудостта на Джелсомина, новината за смъртта и. Те променят цялото настроение, идват уж логично, но въпреки това неочаквано за зрителя.
 Смъртта на Джелсомина , начинът, по който зрителят научава това, (от трето лице, жената, която простира прането, чува се само гласът и иззад висящите чаршафи), Дзампано слуша занемял, с помръкнало лице...Всичко това е толкова тъжно, така шокиращо, особено когато гледаш филма за пръв път, че няма как сърцето ти да не се свие. Чувството на вина и безпомощност е толкова силно. Много тъжен филм. Фелини никога не би заснел мелодрама, това е толкова далеч от същността му като човек и от стила му на творец. Сюжетите и на "Пътят", и на "Кабирия", да речем, в ръцете на някой холивудски режисьр биха се превърнали в първокласни мелодрами, с ред сълзи и ред сополи на всеки кадър. А при  Федерико сърцето ти се къса, а той се опитва да се смее, и сякаш ти казва- не плачи, не си струва, какъв е смисълът... я си избърши сълзите...

  

  

  
  
 Сравнението е повече от красноречиво - Джелсомина е като това малко детенце, също толкова крехка, безпомощна, наивна...

  
  
  

  

  

  

   С течение на времето този режисьор все повече ми харесва, близък ми е светогледът му. Един от най-странните му филми за мен си остава La dolce vita (1960), отново много тъжен, според мен. Ето тук нещичко за филма . За Анита Екберг :" Вие сте оживялото ми въображение" – казах й. "Няма да легна с вас" – отвърна ми тя. Бе подозрителна по понятни причини. Мислеше си, че всички мъже искат да спят с нея, просто защото бе наистина така. "

   А, Тина, Куин си е Зорба.   Той го е казвал в разговори, че това е ролята на живота му, но и че това е самият той- няколко брака, много деца от всеки брак, неизчерпаема жизнена енергия, усмивка, почти неслизаща от лицето му, винаги готов за песен и танц...."Приятно е човеку да живее с подобни личности...", както казва един наш поет.
  Дзампано също се  скита  по пътищата свободен, но крилата му ги няма....Крилата му са пречупени. Може би е един остарял  Зорба, осъзнал, че никога не можеш да бъдеш напълно свободен....
 

Е, Мазина определено не може да изиграе фатална жена. Нейният безспорна сила е другаде, донякъде ми прилича на нашата Мая Новоселска.

Сетих се на кой ми напомня Джелсомина, на Мая Бежанска.

Много тъжен филм, да. Винаги ме натъжава драмата на хората, които не се имат за красиви външно. Джелсомина- то и името ѝ звучи тъжно някакси- все се питаше, горката, дали някой я обича поне малко.

Дзампано не се влюби в нея по оня начин, според мен, той си ѝ харесваше душичката. Като кученце си я обикна.  Безумецът(Лудия) сякаш я хареса инак... Много добър и дълбок образ, между другото.

Гледах го филма и ми хареса. Особено накрая, последните 10 -тина минути са много силни.
Наистина Мазина прилича на Мая Новоселска. Не е красива, поне не в този филм, но то и гроинята й не беше красива, така че пасна отлично.

Аз всъщност не разбрах откъде е тръгнал конфликта между Дзампано и Безумеца. Не беше заради Джелсомина, поне не в началото....После като я хареса Безумеца, нарочно започна да дразни Дзампано  ми се струва и той много лесно палеше...

Тъжен край,много силен някак си неочаквано ми се стори на фона на останалата част от филма...

  Алиса, нали, развръзката накрая така жегва...

  И аз си мислех за враждата между Дзампано и Безумеца. Отпреди е явно, те се познаваха. Може би са работили заедно, може и Роза, сестрата на Джелсомина, да има нещо общо.
  Връщах днес кадрите от филма, в които се говори за Роза. На две места става дума за нея- в началото, когато децата викат Джелсомина : "Дойде един човек с голям, голям мотоциклет. Той каза, че Роза е умряла..." и тя хуква към къщи...После майката  казва- "Джелсомина, помниш ли Дзампано, който отведе Роза ? Горкото момиче, дори не знам къде са я погребали ! Умряла, горкичката ! Беше толкова красива, толкова добра ! Всичко и се отдаваше. Вижте, Дзампано, колко прилича на другата ми дъщеря. "....
   И по-късно на едно място Джелсомина пита Дзампано, дали е от мъжете, които преследват момичета и " правил ли е ...такива неща и с Роза..."
  Струва ми се, че Роза не е умряла, а е напуснала Дзампано. Четох подобни коментари и съм склонна да се съглася с тях. Самото поведение на Дзампано, когато става дума за Роза, не е на опечален човек, а по-скоро на ядосан, ето точно кадри, когата майката плаче и говори за смъртта на Роза, а той си пуши спокойно и издухва пепелта от цигарата си :





 Освен това- "дори не знае къде е погребана..."...И накрая, когато Джелсомина трябва да реши дали да напусне Дзампано или да остане с него, тя казав- "Ако аз не остана с него, то кой ?". Значи, никой друг не е останал с него, дори и Роза...Така си мисля.  
 

Аз очаквах да разкрият повече за Роза и евентуално нейната смърт. В един момент си мислех, че Дзампано е бил влюбен в нея и тя го е напуснала или той я е убил, или уморил. Някак си Дзампано ми изглеждаше прекалено голям безчувствен егоист и се опитвах да го свържа с Роза, но не можах. А й Джелсомина на няколко пъти попита, но така и не получи отговор..

И на края Дзампано се съсипа, защото погуби и двете сестри....

  Една от любимите ми сцени. Между Безумеца и Джелсомина :
 

"- Може би той те обича ?
- Дзампано ? Мен ?
- Да, като куче...Кучето иска да каже нещо, но се получава лай.
- Горкият Дзампано.
- Да, горкия...Но, ако не искаш да останеш с него, какво искаш ? Аз не съм много образован, но съм прочел няколко книги. Всяко нещо на този свят има предназначение. Например...Ето този камък...
- Кой ?
- Ето този. Той не е тук случайно. Този малък камък...
- За какво служи ?
- Ами за...Откъде да знам ?! Ако знаех, щях да бъда...всемогъщ Бог, знаещ всичко. Кога ще се родиш, кога ще умреш - знам ли ? Аз не знам защо е този камък, но той е нужен за нещо. Защото, ако той е безполезен, то всичко е безполезно. Даже звездите.  Сигурен съм. И ти също...И ти си нужна за нещо. Със своето лице като артишок. "  

 Безумеца беше обаятелен персонаж, да, да се влюбиш в него. Странник, единак, чувствителен, добър, умен, даже и красив... Защо ли Джелсомина предпочете Дзампано пред него ?

Ееех, защо... на това 'защо?' е най-трудно да се отговори. 

С Роза може би е станало като с Джелсомина. Само дето там е имало любовна връзка. Дзампано си е гонил фустите винаги и Роза го е напуснала, за да разбере по-късно, от някоя жена, разказваща иззад прането си, че момичето(Роза) е починало....

И аз винаги съм си мислела, че с Роза е станало същото като с Джелсомина - умряла е, а Дзампано просто я "сменя", защото му трябва някой, който да върши част от работата. За мен Дзампано е особен вид егоист - не този, който иска повече за себе си, смята себе си за висша ценности  се обича - то просто не забелязва околните като хора с емоции, чувства, индивидуалност. Губи Роза е се връща за друга жена - не за любовница, спътница, партньор, а просто придружител - почти предмет, просто защото ако е сам, няма да се справи. Много тъжно и за самия него, защото вероятно - така поне аз виждам неговия бекраунд - той не е бил обичан, не е видял, че има емоции, любов, привързаност.

"Пътят" е много различен наистина от повечето филми на Фелини - символиката се разчита ясно и нееднозначно - пътят, циркът, силата, наивността, загубата, Безумеца който както обикновено казва основните истини. Но пък е може би най-емоционалният му и някак си искрен филм, направен с много любов към героите, със съчувствие и нежност.
В някакво интервю на Фелини преди време четох, че при някаква вечеря в ресторант или някакво друго излизане откраднали на Мазина дамската чанта. Върнали я на следващия ден - нищо не липсвало, но пък имало прибавена бележка - "Прости ни, Джелсомина!" - което пък говори какъв ефект е имал филма и героите му върху зрителите.

Брей, явно наистина е имал ефект. Върху мен чак такъв ефект нямаше, хареса ми , мъчно ми стана за Джелсомина, но бързо я забравих. При мен всеки филм си върви с времето си и много трудно ме докосва филм от друго време.

Да питам за тази седмица какво следва, че се обърках - Eu cand vreau sa fluier, fluier (2010)/ Ако искам да свиря, аз свиря  или  Ikiru (1952)/ Да живееш ?