КИНО клуб 2

lulumba, много прегръдки

безметежна и щастлива 2011 година на всички! 

I am love, домашното за тази седмица. Фригиден филм. Не ми хареса. Дори и накрая, когато се разтичаха при смьртта на момчето, стоях и зяпах без емоция. Това ми е еталон за филм, който не казва нищо. Банална тема, изключително некадьрно заснети любовни сцени... всичко бе зле. Може би с изключение на няколко тоалета и снобарски интериори...

   На мен също филмът не ми хареса.
  
  Защо се казва- "Аз съм любовта". Не намерих достатъчно знаци на любов, които да оправдаят това заглавие.
  Ема, главната героиня, неочаквано за самата нея и за всички около нея, беше връхлетяна от една любовна страст. Всичко започна с няколко хапки от ястията, които приготви Антонио, нейният бъдещ любовник. В изисканите блюда той  вероятно беше вложил освен кулинарни умения и сериозна доза...любов. Така трябва да е било. След като изяде скаридите и още нещо там, тя вече беше луда по него. А той по нея- отпреди това, явно.
 Един от кулминационните моменти на иначе доста монотонния и с равно темпо филм беше любовната сцена в планината. Тревички, цветенца, мравчици, дори скакалец, снимани отблизо- хубави кадри, достойни за филм на National Geographic. Но тези хубави снимки някак контрастираха с голите тела на двамата любовници, и вместо да се получи желаната хармония и естественост на сцената, всичко това имаше странен и дори комичен ефект.
 Ами представете си само, в един кадър зелен скакалец се люлее на тревичката и в следващия голата плът на героите, снимана отблизо....Никаква емоция, трябва малко да се напрегнеш, да си затвориш очите за очевидните недостатъци, за да приемеш сцената за горе-долу нормална.
  Беше си направо грозна, на мен поне не ми хареса изобщо.
  Обичам филми с бавно темпо, даже ги предпочитам пред тези, в които камерата и диалозите не могат да си вземат дъх от бързане. Но тук забавеният ритъм не беше нищо друго, освен някаква претенциозност и мудност. Да не говорим, че имаше кадри, които бяха снимани просто ей така, без никаква връзка със сюжета или идеята, просто заради самите кадри- да кажем, защото изглеждат добре. Имам предвид доста честото показване на тоалетите на героинята до най-малките детайли- обувки, презрамки, чорапи...Интериора, природата и т.н.
 Диалогът- беден, постен, направо липсваше. Никаква дълбочина, сякаш четеш кратка статия в модно списание.
 Бих определила филма даже като претециозен и донякъде снобарски, повърхностен и много слаб откъм режисура и сценарий. Може би само операторството е горе-долу на ниво.
  Положителни качества- играта на Тилда Суинтън. Според мен се справи добре с ролята, доколкото слабият сценарий и режисура са и позволили.
  Въпрос - Антонио, готвачът, беше интимен партньор на Едо, нали ? Според мен бяха парньори, иначе не виждам особена драма, която да стане причина за скарването  с майка му...

аз ще се включа тея дни, само да смогна да го изгледам. иначе съм готова със следващия и се чудех после какво ни предстои?
предложения?

  За филма Io sono l'amore    обаче има и положителни отзиви, на четвърто място е в класацията на Куентин Тарантино за най-добрите филми на 2010 година :

НАЙ-ДОБРОТО В КИНОТО ПРЕЗ 2010, СПОРЕД ТАРАНТИНО

интересна класация, СОНЯ
учудена съм, че Тарантино споменава "Градът" на Бен Афлек, очаквах да остане незабелязан. на мен самата този филм много ми допадна.

айде да съберем малко предложения за следващи филми, искате ли?
ако искате да разгледаме номинираните за Оскар в категорията най-добър филм или някаква друга нишка да хванем?

 Aurora,  

  Хайде, и аз това си мислех. Нека всеки да предложи, както миналия път, по няколко филма. Добавяме ги в списъка.

  Нека има и нови и стари филми, за разнообразие. От мен едно предложение :

 La passion de Jeanne d'Arc (1928)/ Страстите на Жана д'Арк

бих ви помолила да изгледаме (повечето сте го гледали) и коментираме "Антихрист".
не го разбрах, изгледах го изключително внимателно, много ме обърка. не вярвам да е създаден без причина, защо има препратки към Тарковски, защо се посвещава на него, защо точно този филм с тези послания?
много "женомразки" ли е? защото Антихристът е жена, нали? какви мисли и усещания ви донесе?
ще го приема като голяма услуга, ако намерите време да го изгледате и желаете да направим коментари. моите ще са предимно въпроси. имам много въпроси и едно странно човъркане отвътре защо 10 дни след като го изгледах се сещам за него и тези въпроси изникват отново.

Тина е гледала The King`s Speech, благодатен ли е за коментари?

 Съгласна за Антихрист.
 И още един на Триер ако искате, много ми хареса първия път, като го гледах- Breaking the Waves (1996)/Порейки вълните.
  И ако нямате нищо против-  8 1/2 на Фелини и    Nine (2009)/ Девет на Антъни Мингела и Роб Маршал. Той нали е римейк. Тъкмо най-после да гледам Даниел и в тази роля, че все отлагам.  

 Да ви споделя една класация  за класически филми :

The Top 100 DRAMA Movies

 Давайте предложения и после ще оформим списъка с дати, както досега.  

Най-напред за „Аз съм любовта”
Не мога да кажа, че съм впечатлена, но пък не е и разочарование.
Въздейства ми някак хипнотично – хем не ме напряга или ангажира особено, хем ме върза да го доизгледам.

Темата за еротичното въздействие на храната, готвенето и любовта вече е дъвкана и претопляна, пък тук нищо ново не ми казаха, нито пък по нов начин.
Приятно заснето – цветове, гледни точки, светлина.
Малко монотонно действие наистина.
Недоизказаност на ролята и драмата на персонажите, вероятно умишлена – имаха ли интимна връзка двамата приятели или не? Ако гледам логиката на развитие на сюжета – да, но къде им отиде страстта, къде им отиде драмата?
Накрая Тя при Него ли избяга? Имаше ли любов в тази връзка или само страст?
Недовършено ми седеше всичко...

Сцената в тревата ми хареса визуално, ноооо – нищо еротично не видях в нея...


Предложения за нататък. Нещо от махалата?
-   „Контрол” – унгарски, драма/романс/ комедия. много ми допадна музиката, въпреки че не си падам по електронния звук - http://www.imdb.com/title/tt0373981/
-   „Клопка” – сръбски. Хареса ми като разказана история. http://www.imdb.com/title/tt0478813/
-   „Филантропика” – румънски, драма/комедия. Правене е няколко години преди румънците да направят бум с киното си. Готин сценарий, позната обстановка. Колкото смешно, толкова и тъжно... http://www.imdb.com/title/tt0314067/
-   „Буре барут” – сравнително старичък е – 1998. Интересен заради принципа на препратки към класики, на които е изграден. http://www.imdb.com/title/tt0169145/

И накрая – „Антихрист”...
Аз не знам дали ще събера сили да го гледам, но ще ми е интересно да чета при всички положения. Много депресивен ми идва Триер по принцип...
Той по принцип имам чувството, че е и женомразец и човекомразец и тотален депресар.
Мисля че с „Догвил” личната ми търпимост към Триер се изчерпа.
Уф, много харесвам Уилям Дефо, ама дори заради него не мога да се навия да го гледам пустия му Триер.
Аз и Никол Кидмън харесвам, ама не помогна това за „Догвил”, хич даже...

Сега се сещам и за „Скъпа Уенди” – на режисьор от кръга „Догма” е, но не включвам за името. Както и да е. Имаше някакви препратки към Уайлд там, които леко ме раздразниха.

     MammaMiaLetmeGo, интересни  предложения от махалата, както казваш. По натам и Бай Емир/ Неманя викам да подхванем.  

  На Триер  трилогията  "Златно сърце" харесвам. Там той е по-различен, и не е женомразец, напротив.   Искам цялата трилогия да коментираме, рядко по-силни филми съм гледала. Обичам си го аз този режисьор.

 Ето хубаво четиво по темата- тук .

 Фен съм на този сайт и на автора му, много хубава статия :

ФИЛМИТЕ, КОИТО ПРОМЕНИХА ЖИВОТА МИ  

 Има дълго ревю и за Порейки вълните на Триер.
 Уводът на статията донякъде описва причините, поради които сме се събрали и ние в тази тема, не сте ли съгласни ?  

 Добавям към предложенията за обсъждане и American Beauty / Американски прелести (1999).

Мацки, аз съм леко нещастна - арена нещо няма достъп до нея, а в останалите много трудно се намират филмите, които имате желание да обсъждаме
Breaking the Waves (1996)/Порейки вълните и  Nine (2009)/ Девет мисля, че ги имам, но другите не знам дали мога да намеря. Антихрист не съм сигурна, че бих събрала ентусиазъм да гледам

Привет, да се впиша и аз, че поне Io sono l'amore успях да изгледам напоследък (занимавам се основно със задачки покрай събитието в подписа ми и къде ти време за кино ). Честно казано, не знам какво открива точно Тарантино в тази лента, като прочета статията му, сигурно ще науча. Аз лично видях един според моето лаишко око, твърде посредствен филм, който не можа да бъде спасен дори от красотата на Италия и изобщо красотата на картините във филма. Всичко ми беше познато - от страстта на италианските режисьори (а и не само тяхната) към "руската душа" (която пък беше изобразена съвсем нереалистично според мен, русофил съм и си имам един полуруснак вкъщи и цяла руска орда, та претендирам да познавам поне късче от тяхната душевност) и нейната неразгадаемост, през романтичното залитане на жена на средна възраст, неудовлетворена от това, в което се е превърнал нейният съпруг (а той все пак за мен не беше толкова отчайващ случай, в него все още имаше чувства към съпругата му, друг е въпросът, че те очевидно не бяха това, което тя самата искаше), през непримиримия дух на младия човек (визирам Едо, на практика той загина донякъде заради нежеланието си да приеме двойнствения живот на майка си, беше твърде принципен, а дали беше любовник на Антонио и аз не знам, беше загатното, но дали...) и артистичните търсения на една много чувствителна и свободолюбива персона (имам предвид Елизабета), изобщо все теми разглеждани многократно в други ленти, и, струва ми се, значително по-успешно. Не мога да кажа, че филмът не предизвика нищо в мен, имаше някакъв момент на идентификация от моя страна с Ема, задавах си някои въпроси, свързани с това какво ли би се случило с мен, ако след години, да не дава Господ, хипотетично, съм поставена в подобен емоционален капан... Изобщо, имаше някаква емоционална реакция от моя страна, но тя беше твърде кратка, твърде повърхностна и незначителна...

Иначе не знам какво да предложа като филм, напоследък не съм гледала почти нищо, така че ще разчитам на вашите предложения

  Шехина,  . Само хубави мигове !

    Аз исках да предложа руски филми, но напоследък не съм гледала нови. Може би ти ще се сетиш  за някой, а също и Biz -беше споменала по-рано, че иска да обсъждаме руско кино.
 На Тарковски трябва да си посветим един месец специално, как мислите ?

непременно! аз много искам да обърна повече време на Тарковски.  приготвила съм си вкъщи някои негови ленти.

интересни кино предложения, MammaMiaLetmeGo и СОНЯ, нищо освен "Порейки вълните" не съм гледала, но Триер ми се искаше малко да го поразчоплим, макар че май никой, който вече не е, няма тепърва да се навие да гледа "Антихрист"

Шехина, СОНЯ, ако сте пропуснали един от съвременните руски филми "Оранжева любов" ви го препоръчвам, много ме беше впечатлил - http://avangardisco.wordpress.com/2009/01/08/orangelove/