КИНО клуб 2

Не мога с лека ръка да махна бащата от пейзажа, суров е и толкова. Предполагам, че каквото и да се е случило, се е налагало да напусне семейството си. Липсвало му е. Самият той е с объркани емоции, минал през терзания, че ги е оставил, до самозаблуда, че ги е забравил и е могъл без тях, до завърнал се и как да го направи сега....
   На масата, когато седнаха, опита се да е сякаш не се е махал никога, но видя че няма да го бъде... С две момчета, и то какви, едното го гледа с жаден поглед "ще наваксаме, ще видиш". Другото под вежди "а ти какво, как си я мислиш да я наваксаме?!".
   Сигурно е мислил да отиде до острова, да вземе каквото там има да взима, да се върне и да се заеме с кърпежите по семейството. Спонтанно реши, че едно пътуване заедно може да помогне. Да опипа ситуацията, да опознае децата, за да знае как да се започне отначало...
  Накрая, когато показваха снимките, показаха и няколко на които децата са малки. На едната- малко момче, което се държи за здравата ръка на баща си...
  Пак казвам, подходът може би не беше най-правилен, но по тези краища, хеле пък поколението на бащата, не се славим с много вещи в тея тънки емоционални отношения. Един вид и той щеше да се учи с тях. те да го обикнат, той да показва чувствата си по-инак.

   Не знаех за тези трагични подробности около младия актьор, много тъжно.
Може и да се отнесе към библията, аз не бих. не за друго, просто не съм толкова в час там, и не би ми хрумнало.
 
   
   
   

Не обичам да търся библейски и християнски препратки и някак си, винаги ме дразнят. Струва ми се, че омаловажават комплексността на човешката душа, сякаш без бог и без вяра не сме способни на сложни отношения и чувства... Отделно, омаловажават, факта че живота е пълен със случайности и необясними случки. Но това си е определено лично мое мнение .

От друга страна, руснаците имат силна склонност към фатализъм и религиозността им е също много фаталистична и драматична, а аз гледам на филма с око на хуманист, така че може и да греша, напълно е възможно да има религиозни препратки.

Права си Тина, че си заслужава да му се прости на бащата, заради поколението, в което е израсъл, но е толкова трудно, гледайки децата. Той беше каменен и суров, а на тях им беше всичко изписано на лицата. Виждаш го как се опитва и не може да преодолее себе си.

  Е, и аз не съм кой знае какъв почитател на религиозните препратки в сюжета, но тук ги има.
 Нали всичко започва с онази илюстрирана Библия на тавана. Имаше много детайли, свързани с Библейски послания.
  Аз също за съжаление слабо познавам тази област, но четох например за двете кули, с които започва и завършва филма- аналог с Вавилонската кула и това, че децата и бащата винаги ще говорят на различни езици.

http://www.kinoafisha.spb.ru/reviews/18556/

аз се изложих с предните филми, защото така и не успях да превключа на руска вълна , но от днес гледам, че сме на Black Swan (2010)/ Черен лебед - 7.2.- 13.2.
гледах го и писах в другата тема, която всички следим, за момента не се сещам какво повече бих могла да кажа, но вярвам, че ще ни се получи лаф 

Един път да съм гледала обсъждания филм и то много преди да е на дневен ред.  
Гледах го, хареса ми, но не смятам, че е нещо изключително, нито като тема, нито като снимане, нито като игра. Нищо новаторско е който и да е похват не открих. Най-общо е на много високо ниво, но не съм изхвърлена в оркестъра.
Хубав портрет на неустоимото желание да си пръв, да изпъкнеш, да водиш... да отключиш всичко в себе си без значение каква цена ще платиш... разрушителна сила. Талантът и (само)жертвата е на заден план за мен, само средство.
Съжалявам, че нямам време за по-дълъг коментар. Дано успея да се включа пак.

П.П. За Black Swan ми е коментара.

  Гледах снощи "Черен лебед".

  Филмът е хубав. През цялото време не само бях напрегната, но сигурно и гримасата на лицето ми е била болезнена и измъчена, като тази на Нина. Умее го това този режисьор, да те накара да съпреживяваш заедно с героите.
  На мен ми се стори, че така поднесена историята не е толкова за таланта и неговия възход или падение, колкото за обсебващото желание за признание, за болезнената нужда от себеизява. Понякога тази страст води до саморазруха. Обсебването много често е пагубно за личността.
  Все още не мога да си отговоря на въпроса, талантлива ли беше Нина дотолкова, че да заслужи ролята на примабалерина или в крайна сметка съдбата се оказа благосклонна към нея в един момент.
  Тя постигаше всичко с много труд, с една унищожителна за психиката и физиката си всеотдайност и упоритост, в името на това, да бъде забелязана, да бъде най-добрата. Да се измъкне от масовката,  да бъде царицата на лебедите. Но кое и носеше по-голяма наслада- самият танц, или одобрението на хореографа ? Тя наслаждаваше ли се на работата си или просто се жертваше, в името на успеха ?
  Да вземем за пример другото момиче, Лили. Тя  вършеше всичко с наслада, с желание. Когато танцуваше, в движенията и се долавяше удоволствие, хъс, виталност.
  А Нина въпреки перфекната си техника оставаше студена и танцът и беше безжизнен. Липсваше му онова несъвършенство, онова отклонение от нормите, което да го направи съвършен. Това ли е таланта ? Това ли е гениалността ? Една привидно погрешна стъпка, едно нпремерено движение, но идващо от сърцето... За себе си тя го разбра, но твърде късно. Само този ли бе начинът Нина да постигне и усети съвършенството- като изиграе и в реалността сценичния си образ ? Тя като че ли нямаше много алтернативи...Осакатена ли бе емоционално Нина, само действителната болка от пробождането ли беше в състояние да я накара да почувства драмата на Белия лебед, убийството ли бе единствения път към усещане на образа на Черния ...
  Коя от двете беше по-талантливата балерина- Лили или Нина ? Или всяка по своему беше талантлива ? Нина беше като Бет, ако беше продължила, тя щеше да има съдбата на Бет.
  За Нина и Бет магията на успеха беше по-силна от всичко- по-силна от удоволствието да танцуваш, по-силна от това, да имаш личен живот, по-силна от нуждата от приятели и емоции извън сцената. Стремежът към чуждото признание и желанието да бъдат най-добрите ги лишаваше от всичко останало, но те не се чувстваха ограбени, напротив.
  Относно кинематографията няма какво много да се каже- изпипан е филмът. Натали Портман  наистина е много добра в ролята, останалите актьори също. Честно казано, лекинко лустросан ми се стори на моменти, отдалечен от реалността в името на зрелищността. Понеже четох сравнения  с предишния филм на Аронофски- "Кечистът", аз лично повече харесвам лентата с Мики Рурк. Звучеше ми по-искрено, по-истински. Тук, в "Черен лебед", всичко е поднесено по-скоро метафорично, на друго ниво.

Дойде ред и на лебеда най-сетне. 
  Хареса ми. Да, не е нещо нечувано и невиждано, съгласна съм. Но е добър трилър. Отдавна не бях гледала такъв.
 Аронофски пак успява да те смачка с изживяваното от героите.
Нина не беше най-талантливата балерина според мен.  Не беше от тези които правят нещо с любов и желание, зарад самото нещо. Нина "радваше" майка си. Това беше. Набра смелост чрез Лили да се озъби на майка си, и да живне малко, както я съветваше Тома.
  Тома от своя страна ѝ повери ролята, точно защото усети, че тя на всяка цена ще успее да се превъплъти и в черния лебед.
   Избра този край за себе си уцелвайки 2(че дори и три) заека с един удар. Само умирайки наистина тя щеше да успее да изиграе добре черния лебед. Само танцувайки добре тя успя да задоволи майка си. Само умирайки, можеше да е свободна.

   Толкова ми бе мъчно за тази Нина. Не знам, за много хора филмът не е нищо особено, нито пък оправдава този шум около него. Аз останах доволна.
 Цялото преплитане на балета, музиката, историята от балета и от живота на Нина, как беше пресъздадена цялата влудяваща психиката обстановка...
  Всичко това снимано отблизо, задъхващо, сиво...


 
   

  Хубаво си е някои филми да се гледат на кино, даже  е задължително май.
  Част от силата на филма се губи, когато не е гледан на голям екран. Най-вече заради музиката и танците. Така е с повечето ленти от този род.

  Нина през цялото време се чувстваше като грозното патенце- сива, незабележима, тайно завиждаше на лебедите и искаше да е като тях. Дали усещаше в себе си лебеда ? Прекаленото вглеждане и вслушване в околните и пречеше, подтискаше всичко в нея, орязваше крилата и...
  Талантът е и в това, да бъдеш себе си. Тя не търсеше себе , тя искаше да е като тези, които са успели, тя искаше да е като Бет... Майка и също се е чувствала така, незабележима и нещастна, и това я е осакатило за цял живот, осактила беше и детето си....
  Филмът не е ли точно за болните амбиции, които погубват хората? За ненормалното желание да си винаги пръв, на всяка цена, заради едното лъскаво его ? За тези хора, неспособни да живеят в мир със себе си, вечно недоволни от живота, вечно драпащи нагоре и напред, с цената на всичко....В това, да искаш да си най-добър, няма нищо осъдително, но не и на такава висока цена- загубвайки човешкия си облик.
  Сега се сещам за героинята на Елън Бърстийн в "Реквием за една мечта". Как се беше вманиачила да отслабне на всяка цена, да постигне съвършената фигура...И накрая се изгуби съвсем...

особеното на "Черният лебед" е, че според мен този филм не може да не ти хареса на 100%. досега негативно мнение не съм видяла. да, изказвания от рода "много шум за нещо, което не е кой знае какво" или "няма да го гледам пък" колкото щеш, но някой да седне и да оплюе филма не съм видяла. само по себе си това го прави успешен!
ако има някаква успешна формула в киното, сигурно тук е изпълнена като по учебник - има фабула, има мистерия, има нужното количество тръпки, които те побиват, музика, монтаж, кастинг...всичко е на 6 за първокачествен трилър.
според мен от времето на "Пи", това е най-доброто от Аронофски.

Аз ще си позволя да се включа по темата. 

Соня, също в "Пи", "Фонтанът" и "Кечистът" има саморазрушаване в името на някаква идея.
За мен Нина не беше добра балерина, тя беше механична, беше "дървена", в нея нямаше емоция.
Все неща, които си писала и потвърждавам за себе си.
Виж Лили беше друго нещо, тя беше страстна дори в яденето на хамбургер, хората я харесваха, не и пукаше от нищо, темерамента и я правеше пламенна на сцената/репетиционната.

  Да, много хубаво си го казала за Лили, точно страстна...

 Аз си изтеглих да гледам пак "Пи". Може да се направи интересен паралел между образите на двамата герои- едниият, в "Пи", истински гений, страдащ от своята гениалност и търсещ начин, да бъде поне за малко нормален...Другият- Нина, точно обратно, не може да се примири със своята обикновеност, иска да е номер едно...

Да ти кажа, аз след "Лебеда", изгледах и другите филми на Аронофски отново, и открих адски много общи неща.
Например мъжа в метрото, който правеше "мръсни" жестове към Нина, играе и в "Пи", отново в метрото.
Друг образ, който присъства във филмите му е Mark Margolis, който не винаги е ключова фигура във филма, но е акцент.
Елън Бърстийн и Sean Gullette също присъстват често.
Музиката на Клинт Мансел, един гении по мое мнение...
Изобщо, все малки неща, без които общата картина няма да е същата.

Много ми личи, че съм фен на Аронофски, нали?  

 
 Личи ти, да.  

 Особено в "Реквием за една мечта" каква е музиката, страшно хубава.
 На мен от неговите филми този ми е любим. Направо ми разби сърцето, толкова силен. Там се влюбих в Дженифър Конъли и след това търсих да гледам и други филми с нея. Тя много добре се справя с такива образи, винаги и дават роли в тежки драми. Но в "Реквием за една мечта" освен всичко друго е и толкова красива, прелест..Този филм ми се е запечатал много силно. И Джаред Лето харесах, но Дженифър повече. Любим филм, и заради него много уважавам Аронофски, наистина. Рядко постижение е тази лента.

И на мен "Реквиема" ми остава любим.
Попилявал ме е толкова пъти... 
Дженифър е фантастична, наистина, много тежка роля. 

Аз пък се влюбих в Джаред Лето там, и трябва да спомена, че това момче (ох, той стана на 40 скоро  ) има страхотен талант!
Драмите и странните роли адски му се отдават - "Chapter 27", "Mr. Nobody", "Fight club", "American psycho", "Lonely hearts", "Girl, interrupted"... абе изобщо и филмите му са добре подбрани, а освен това е и красив. 

   Специално за теб, поздрав :

30 Seconds To Mars - Kings and Queens

 

 А това е велико :

Requiem for a dream