КИНО клуб 2

хайде. макар, че аз съм казала тук-там каквото имах. плс, всичко, което напиша да се приема просто като моето мнение и никой да не се засяга

незначителен филм. който мога да изгледам след "По света и у нас", ако нямам какво да правя и да го забравя преди да почне "Студио Х". много неща не ми харесаха, но не искам да задълбавам нито в историята, нито в самата извадка на случката - да разкажеш, че някой незабележим (харесах това определение, когато Solley го използва в другата тема. още тогава си мислех - не е незабележим Фърт, а персонажа във филма му) крал е пелтечил и се е преборил с недъга си ми се вижда...скучно. това, че е говорил самият той по радиото ме кара да си мисля: "ми много важно, и Джефри Ръш да беше говорил вместо него, какъв е проблема?". самият крал има ли с какво друго да бъде запомнен? очевидно не беше много приятна личност, макар и с доста смекчени черти във филма.

има една силна роля, която харесах - на Хелена Б Картър. добра е тази жена, влива се, слива се в ролите си, абе умее ги тя тея неща.

Колин Фърт е мил актьор, приятен, чудесен. Това не е моят актьор, но това не значи, че не е талантлив. Нямам проблем с това да получи награди, да се окичи с награди, но не и за тази роля. Тази роля може да бъде изиграна от всеки и в нея няма нищо изумително. впрочем Джефри Ръш бе по-добрият тук, според мен.

първо си мислех "как попада подобен филм в споменаваните, в гледаните и дори в номинираните?". после спрях да се питам и реших, че дори е закономерно да попадне и в награждаваните.
онзи ден в съзнанието ми се оформи друга чуденка "как изобщо Fighter попадна сред останалите в номинации за най-добър филм?" и най-сетне заживях в мир със себе си.  

За "Речта" от мен само суперлативи можете да чуете.
След този филм видях надежда за киното, защото напоследък бях започнала да се отчайвам.

По повод Фърт - беше зашеметяващ!
Ръш и Хелена се сляха с него и се получи страхотен синхрон.

Историята не беше за царуването на Джордж VI, така, че не виждам защо това трябва да се намесва.
За мен беше филм за приятелството и подкрепата, онова приятелство, което не знае титли и синя кръв!

На мен филма ми се видя много равномерен, спокоен, бавен един такъв, "типично по английски" хладнокръвен. Прекрасни актьорски изпълнения, красива операторско работа, но нищо покъртително и чааак толкова запомнящо се.
По едно време взех да се питам - ама каква е тая драма, един заекващ крал, какво толкова, че заеква човека, нали е крал, дреме му и т.н.

Обачеее, като мина малко време ми се завъртяха едни мисли в главата, доста нелицеприятни за нас самите. И вероятно - дотолкова влезли под кожата на англичаните, че те дори не си помислят, че някой може и да не прозре драмата на краля.

Замислих се за времето, за стечението на обстоятелствата - законният наследник сее отказал от престола заради жена, за това че Кралят е този, който дава пример на нацията. Той не е водачът взимащ решения - за това си има парламент, но е моралното лице. Той - както му казаха в прав текст - не прави това, което иска, а това, което народът очаква от него. Владетел, който не управлява, а наистина води народа си с всички произтичащи от това отговорности.

И тогава целия филм започна да изглежда съвсем, ама съвсем различно.
Ние в БГ обикновено си падаме по месии с кратък политически живот и някак си не сме се научили все още да изискваме от политическите лидери точно такъв тип поведение.

ПП. Четох ви с интерес за Ларс, не само за "Антихриста", но така и не събрах смелост да го изгледам

Точно това ми хареса във филма, че не наблегнаха на политиката, или на целия му живот, а показаха един аспект само-заекването му. Как се е борил с него, личните му драми.
 Да те блъскат от малък с комплекси, че си от семейство в което трябва да умееш да говориш добре пред много хора, а ти никак не си годен за това, сигурно е, меко казано, ужасно.
   Да растеш с брат, който не само че не ти съчувства за проблема, ами те подиграва доволно, е двоен ужас.
   Пораствайки, да си даваш сметка, че няма начин как да си достоен заместник на баща си пък си е съвсем друг фактор, който влияе на самооценката.
  И както  си отписал възможността да си крал, един мъглив ден да ти кажат, че няма начин, налага се, а ти никога не си и допускал дори, е тогава ужасът сигурно става поне троен.
   Да знеш, че да си крал единственото ти "оръжие" да омаеш поданниците си е речта, а ти да да не можеш да го използваш добре, това вече е мега ужасно!
     Героят на Дж. Ръш беше толкова приятен. Чак ми се прииска да го познавам този човек.
Сцената, в която Бърти все пак реши да прослуша записа на плочата и да се понамачка за пореден път, че няма смисъл, а всъщност се чу как чете почти гладко толкова да ме развълнува...
   Финалната сцена, пътят му до студиото, от което щеше да отправи речта си, беше като оная отсечка в Зеленият път, сякаш те водят към смъртната ти присъда.
   Стегнат филм, добри актьори, заслужени награди.

Аз проблеми с Колин нямам, напротив. Такъв сладък джент ми е. 

Да, реално погледнато, ако филмът беше излязъл идния месец, нямаше да се споменава повече след края на лятото, сигурно. Но, от представените, бе справедливо награден.
 
 
 

Aurora,  , новото поколение в темата едва ли ще схване хумора ти, но на мен ми хареса. Не с всичко в поста ти съм съгласна, но с това - да 
Чета с интерес мненията на всички, но филмът просто не достигна до мен. Не е конкретната тема или емоция, не знам точно, не е моят филм. За Колин Фърт бях 100% сигурна, че ще вземе Оскар-а, радвам се, симпатичен ми е, но нищо повече...И филмът така...
Бих препоръчала на заинтересованите от проблемите на британските монарси    и един друг филм, който на мен лично ми подейства по абсолютно същия начин, но може би ми допадна с една идея повече  - "Кралицата" http://www.imdb.com/title/tt0436697/  -  може би заради Хелън Мирън и заради режисьора (скоро се споменаваше неговият "Tamara Drewe" между другото)...

    Само много моля, никой да не приема коментара ми лично и да не се цупи. Туй в крайна сметка е клуб по интереси, всеки е свободен да пуши пури, да отпива шери  и да философства. Който не обича шери, има и гроздова.
    Та така. Да се изкажа и аз за най-известния в момента филм в света.
    Сигурно ви е позната тази мисъл и нейния автор :

 "Дипломатът е човек, който ще помисли два пъти, преди да не каже нищо."
    
    Ще оставя дипломацията този път.
    Вероятно от хора като мен, широко скроени балкански субекти, се очаква, гледайки този филм, да цвилят от радост и умиление пред недостижимостта на кралското величие и синята кръв. И да се трогват до сълзи при всеки  успех на заекващия крал Джордж. А да, и да се смеят весело на остроумните  шегички на видния българофил Сър Уинстън Чърчил. Е, тъй е де, нека се радват хората, получиха си Оскарите, заслужиха си ги . Нали някои хора затова живеят- за чест и слава.
  Драмата на заекващия крал Джордж се оказа толкова трогателна и мила, че събитията от този период в целия свят са само бледичък фон, война някаква си. Ама че крал Едуард  бил близък с Хитлер и замислял връщането си на власт с помощта на фюрера-факти от 1938 година, кой го интересува това...Това е даже неудобно, видите ли, за кралското семейство. Така и така отделиха достатъчно време на историята с американската куртизанка, за която се жени крал Едуард. Можеха да споменат и факта, че минала и през леглото на Рибентроп, освен на един куп други политически величия.
  Ами че Чърчил също е имал говорни проблеми, и той е заеквал като дете и като възрастен, не е можел да произнася добре някои звуци. Това обаче не му е попречило да стане един от най-големите политици в историята. Не че съм му фен, но някои неща са си факт. Негова е много мъдрата и пророческа и до днес мисъл, свързана с нашето политическо съсловие :

  "Българският народ не е в състояние да предложи на световната история нищо друго, освен посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали.”

  За това няма как да му се сърдим, прав е. Но за долното просто го недолюбвам :

“Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде преподаден строг урок... София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро.”

 Грешен народ, който трябва да бъде наказан. И се започва. "На 10 януари 1944 година 250 американски и британски самолети тип "летяща крепост" провеждат най-тежката бомбардировка над София. За четири месеца на въздушни атаки пораженията над столицата са огромни- целият исторически център е сринат със земята. " Чърчил  казал : “Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засеят картофи. ...Мда..Великият Чърчил.

  А през това време, крал Джордж заеквал ...Каква драма...
  Какво общо има това с филма и заекването на крал Джордж ? А, нищо бе, само така си бръщолевя, велики са си англичаните. Само дето бомбардировките над София са си чисто военно престъпление и те са се случили точно по времето на заекващия крал, на когото аз трябва да съчувствам, че не може да каже едно изречение гладко и без спазми.... Пусто балканско тесногръдие, не мога да погледна обективно и това е....Всъщност, не се и опитвам да бъда обективна, по някои въпроси.
  
   Сър Колин Фърт е един прекрасен актьор, когото изключително много харесвам. С тази своя звездна роля той затвърди окончателно имиджа си на благородник и джентълмен. Това вече го казвам без ирония, а с респект. Не виждам кой друг би се справил така добре с ролята, беше удоволствие за мен.
  За Том Хупър какво да кажа- изучил до тънкост рецептата как да забъркаш филм, че да обереш наградите. Извади на показ нещо безобидно и популистко, скрий до последната подробност неудобните и противоречивите факти, замажи всичко това с подобаващ професионализъм и находчивост, и арбитрите ще те оценят. А, кажи на церемонията по награждаването, че идеята за филма е подсказана от майка ти- звучи трогателно...

A staged reading of the play was presented in the London borough of Islington, and in the audience was Hooper's mother, Meredith, who is Australian. "She'd never been to a play reading in her life and didn't expect it to be much good," Hooper says. But as soon as she left the theater, she rang her son, who was finishing the HBO miniseries " John Adams." "I've found your next movie," she told him. It took Hooper several months to read the play, but when he did, he called his mother back to say, "You were right." Says Hooper: "I thought it was one of the most personal films I could make."
http://www.firth.com/king.html


  Не ме разбирайте погрешно, не съм го ударила на национализъм, но цялата тази помпозност в подобни филми предизвиква у мен най-малкото недоумение. По-добре миризливи и некъпани, но честни и смели селяни, отколкото надути благородници, на които без да им мигне окото са извършвали военни престъпления.
  

Това че някой е решил да направи филм точно за заекването на краля, докато на друго място са падали бомби, не е престъпление, според мен.
  С това не се налага запор на идеи, напротив.
Хайде, нали българите само реват/еме, че нямаме още "уау филма" на новото ни кино. Нека някой направи една трогателна основа на база на:
   Но да не забравят и да натъкмят нещата около релийза на филма. Нека е някъде около октомври-ноемви. 

  Не ти е харесал филма, тъй ли, СОНЯ? 

  А, как да не ми е харесал, Тина.   Филмът е перфектен, много ми беше интересен. Но не мога да му вляза в кожата на крал Джордж, дето се вика. Все чаках още нещо да ми каже този филм, не само за заекването. Това е.  

  А и нали трябва дискусия да стане, нека се опълча малко против Академията, пък.

  А пак да цитирам Чърчил, изчетох половината му мисли :

 "Когато двама души винаги имат едно и също мнение, единият от тях е твърде повърхностен."

Съгласна съм с това.
Досега чета все коментари, какво трябва да бъде, а не - какво е самия филм.

Е, това е. Може да искате да видите повече, ама няма. 
 Режисьорът, или да кажа майка му, е имал/а такава идея, обърнал я на филм.
 Сигурно има някъде филм за другите дела на Джордж, заеквайки. 

Аз мисля, че всичко е заради майката на режисьора. Как смятате, тя ли е лудата? 
 (ей, да не се вържете сега, че 3 страници чат ни чакат).

Абе, важното е, че трябва да слушаме майките си! 

Ахаха, да, това може да си е мото на темата ни.

А, като стана дума за Чърчил - откровено злобно и самодоволно същество, винаги много ме е засягали фразите "Европа свършва там, където започват да ядат шкембе-чорба" и "Тия, дето си казват "честита баня" - те ли са ни обявили война?".
Но да не се отплесвам, защото ще се разгорещя. 

 

СОНЯ, обичам да те чета, нали знаеш
не, защото си изразила така хубаво мислите ми с дар слово, което (уви) не притежавам...а защото знаеш да напипаш пулса на всеки филм и винаги научавам по нещо ново.

какво ми остава да кажа, освен да те поканя на едно шери (или гроздова) и кино някой път

Sarcasm™ , съгласна с теб, обидно е. Но съгласна и с Чърчил. Ние на Балканите сме си, абе.. да сме живи и здрави.