Как да отделим каката в отделна стая, а бебето ??? :)

Нашите деца са отделно от нас още от раждането. Старият апартамент беше по-малък и от родилния дом им отстъпихме спалнята, а ние се пренесохме в хола. Бяха на 6 месеца, когато се преместихме в новия апартамент и оттогава са сами /двете си имат обща стая, която е изцяло детска територия - играчки, шарени завивки, двойно бюро, само техни шкафчета и гардеробчета, самостоятелни легла, пак играчки/. Не е имало проблеми /като изключим някои нощи, когато се местят при нас след ставането до тоалетната към 2-3- ч./. Следващото детенце /живот и здраве/ мисля да спи известно време в нашата стая и после да му отделим самостоятелна или първоначално да спи в един кът на трапезарията, който стои празен и после пак да направим отделна стая /изцяло заради моето удобство при обгрижването му, за да не се налага да се отделяме от останалите членове на семейството/. Не намирам за приемливо деца и родители или деца с по-голяма разлика да съжителстват в една спалня, нито бих се съгласила със съпруга ми да спим отделно - семейната спалня си е семейна спалня за нас двамата и толкова /готова съм да преместим спалнята в най-малката и най-отдалечена стая вкъщи, но да сме си само двамата, а на децата да оставя големите стаи. Ще решаваме в крачка, но за едно дете си е най-добре да е самостоятелно поне в леглото от самото начало /вкъщи се майтапим, че даже и котето си има отделна стая, но то наистина държи да си спи на неговото място и отказва да спи с мен, въпреки опитите ми да го накарам да се гушка в мен, да ми мърка и да ме топли през нощта - т.е. дори и животното си иска личното пространство, какво остава за едно дете или за семейната двойка/.

Голямото ми дете от тригодишно спи само в стая. Желание и от наша и от негова страна имаше и преди това, но липсваше място.
Разликата между децата ми е 5 години. Малкото в момента е на 17 месеца и все още спи в спалнята при мен и съпруга ми.
Причините са няколко, но основната е, че се буди поне по два-три пъти на нощ, а това означава, да буди и голямото.
Друга причина са различните часове на лягане- малкото към 20,30 часа, голямото след 21,30 часа, различните ритуали....

Отделно- кърмено на поискване бебе и спане в отделна стая са, ако не мисия невъзможна, то поне мисия с повишена трудност най-вече за майката. Чела съм тук за кърмени на поискване бебета, спали в отделна стая. Значи го има и този вариант.

Ревност? Тя се поражда не само от спането еди-къде си.

Нашето голямо дете е в отделна стая, обаче с бабата.
Бебето ще е при нас, в легло близо до нашата спалня.
Не знам до каква възраст ще е така. Предполагам година и половина - две.
После мислим да вземем двуетажно легло в другата стая и да настаним каката горе и бебето долу.

Но в началото просто не го виждам бебето да е в отделна стая.
Ще търчиш като луда през нощта и накрая ще се принудиш да останеш при него.

Аз лично не виждам как ще успея каката в  отделно легло да преместя. От една страна сърце не ми дава, но ако сама каже, че иска няма да я спирам.

Моите и двамата са отделно от нас още от раждането си. Просто така идваше разположението в апартамента. Нашата спалня е по-студена и мрачна, а всекидневната е много светла и слънчева. За това още преди раждането на големия ми син, който е и зимно бебе, съвсем естествено си решихме, че ще е във всекидневната, а не в мрачната спалня. Не ми е било проблем нощното ставане. Големият много рано спря да се буди за нощно кърмене, нямаше и два месеца. След това за малкият ми се наложи по-дълго време да се разкарвам. Той сучеше нощем до към 7 месеца, но пак се е будил само по веднъж на нощ. Общо взето по-лесно ми беше докато бяха бебета. Всеки се спеше в леглото и в стаята и никой на никого не пречеше. Сега, когато са уж вече големи сноват като сомнамбули из апартамента нощем. Който се събуди и топур-топур довтасва да се гушка при мама и тате   Лягаме си двама на спалнята, а се събуждаме четирима.

Ако "голямото дете" е по-малко от 3 годинки, не е тръгнало на градина, не е достатъчно самостоятелно, то все още си има нужда да спи близо до родителите и честно казано не знам как ще станат нещата. Така че много зависи от разликата също.
Но има деца, които са малко по-малко емоционални и по-леко ще понесат преместването.

При нас се случи когато малкото ни дете беше на 1 годинка и 3 месеца. На тази възрат ги отделихме с по-голямото в отделна стая. До него момент спяхме аз и децата заедно в една стая, баща им в друга (аз спях с голямото дете на спалнята, малкото си спеше в легълцето). Понякога се събирахме и тримата, и четиримата.

За голямото дете беше доста трудно отделянето им в друга стая (на 4 години беше), няколко седмици всяка нощ ставаше, и идваше при нас. Неспокоен беше, плачеше, появиха се страхове (къде реални, къде измислени...  ), но постепенно свикна и спря да се буди, и да приижда.

Каката преместихме в самостоятелна стая на около 2,5 години, но като се събуди през нощта, идва при нас да се гушка. за моя радост напоследък това са случва рядко, иначе ме буди и трябва после да ставам да я водя в стаята и и да я завивам. Бебето е при нас в спалнята.

Не бих си преместила детето в отделна стая, преди то само да пожелае. Но нямам бебе и не съм мислила по въпроса как бих ги комбинирала. Най-вероятно бих оставила каката при нас и бих й дала опцията да спи в друга стая, ако случайно бебето и пречи да спи и я събужда нощем. Тя да си прецени кое предпочита. Най-вероятно в началото ще иска да стои при нас, а после сама ще прецени, че я дразни плача и буденето и ще поиска да се премести в своята стая. Бих я оставила сама да вземе това решение, за да не се чувства прогонена, все едно аз не я искам при мен.

Нашите две деца спят в отделна стая. Каката я отделихме преди да се роди бебето и я сложихме на голямо легло, тя беше много щастлива, защото така я смятахме за голяма. След два месеца бебето се роди, а каката беше на три години. Поради невъзможност да сложим бебешкото креватче при нас в хола, бебето от втория месец спи при каката. По-добре е обаче бебето да спи при родителите. По-удобно е за майката. Да не става през нощта и да прекосява целия апартамент, когато то се разплаче, казвам го от личен опит. Освен това например аз сутрин рано като се събуди малкия в 4-5-6 часа ставам и го пренасям при нас на леглото. Кърмим се и той остава да спи на спалнята, за да може в 7 часа сутринта да събудя каката за детска градина и тя, докато се облича, да не събуди бебето. Лично аз не приемам идеята единия родител да спи с едното дете в едната стая, а другия с другото. Според мен родителите трябва да си пят заедно, а децата отделно. Но това е лично мое мнение.
Има и нещо друго. Никога не отказвам на голямото си дете да дойде и да се мушне при нас сутрин рано, ако иска. Вратите на всички стаи са леко открехнати, така че като се събуди посред нощ да може да дойде при нас и да ни каже, ако и се пишка.
Също така ние отдалече бяхме обяснили на каката, че ще има бебе и то ще спи на бебешкото креватче, а тя на голямото, защото е голяма. Мисля, че това помогна до някъде и за отделянето в отделна стая. Каквото и желание да вземеш ти желая успех. Бебето нея събужда през нощта, защото аз отивам при него при първото промърморване и веднага го гушкам, да го кърмя.

Бих отделила каката доста преди да се роди бебето. Така тя няма да свързва самостоятелната стая с появата на мъника.

Големият ми син спеше при нас до 1г и 4 месеца. След това купихме голям креват и го отделих в детската стая. Бебешкото креватче също сложихме в детската стая  - да "чака" братчето, което беше на път.   Така че вторият ми син още от раждането беше в отделна стая заедно с брат си, който тогава бе на 1 година и 11 месеца.

Ами... ние още спим всичките заедно в една стая - баткото в негов креват, ситното в кошарката, долепена до нашата спалня. Не виждам скоро нещо да се промени - ситното не иска да спи отделно от нас, дори и в същата стая, големия и той не иска да спи отделно в друга стая... май до пубертета така ще я откараме 

С големия допуснахме грешката да спи с баба си на едно легло, за да го завива нощем (аз родих секцио) и да ми го донася само за кърменето през нощта. И той после отказваше да спи сам. Преместихме се в отделно жилище, той си имаше собствено легло, но се будеше с плач нощем и идваше при нас. И така до пети! клас. После започна да се гушка при нас само сутрин и когато татко му е дежурен спи при мен и до сега. Заради тези приключения малкия, откакто го взехме, спи сам. Ако пожелае да дойде сутринта го мятаме и него при нас, но заспиването е задължително в неговото си легло и през нощта ако дойде, го гушкам и го връщам обратно, стоя до леглото докато заспи пак и тогава лягам. Единственото изключение направих само веднъж, когато беше с много висока температура, през деня направи гърч и тогава батко му спа при мъжа ми, а ние двамата с малкия на леглото на бате.
Аз също съм на мнение, че родителите трабва да спят отделно от децата, а ако има възможност и децата бих отделила в самостоятелни стаи заради голямата разлика и различния режим на двамата