Как да отделим каката в отделна стая, а бебето ??? :)

Като начало можете да започнете да свиквате каката постепенно да спи сама в стая още преди да има бебе...Щом си наясно как искаш да се подредят нещата при вас толкова напред, давай едно по едно и търпение. Дано стане лесно и спокойно...Съвет конкретен не мога да дам - нашите деца съвсем естествено се отделят едно по едно от спалнята ни....все още, а ние хич не им даваме зор   С таткото обожаваме да се гушат при нас...
А бебе само в стая - аз не смея, честно казано.....

При нас стана доста лесно,защото от изписването си имаше стая с легло и заспиваше там от тогава, нямахме проблеми .И сега си спи сама и не е спал с никого от нас,така и ние си имаме спокойствие вечер и тя си спи на тихо и спокойно детско кътче. За друго дете пак така бих процедирала-собствена стая от раждането.Успех!ако имате две отделни стаи го направете още преди бебето да се роди ,та каката да свикне.Или преградете едната по голяма спалня на две с добра изолация за две малки детски стаи.

На 1г. и 8м. беше като започна да спи в неговата стая. В първите няколко дни само  следобедният сън и играта се провеждаше там. В стаята му занесохме всичките играчки, сложихме весели перденца, аз рисувах по стените. След седмица започна да спи там - в началото се будеше по няколко пъти, но видеше ли че отиваме и се успокояваше. За окло седмица спря да се буди нощем. Сега оценява това неово място където позволявам да се ирае и разхвърля ( но после си прибира), кани си гостите там.
Отделянето трябва да стане ненасилствено - също както махането на памперса. Ако детето не е готово ще си проличи, тогава, отлагате с  2-3 месеца и пробвате пак.

Големия го преместих към 2-годишен в неговото легло, а колко беше горд и доволен, когато най-сетне проима своя стая в новия апартамент на 4 години. Сега деликатно я наричам "детската", а не "твоята" стая и дори бях пуснала тема за преместването на малкото дете при голямото. Засега, обаче бебето спи при нас и ще е така докато я кърмя нощем.

Всичко си е строго индивидуално. Това, което е добре за някои деца и родители, не е добре за други.Зависи също какво е жилището и има ли възможност всеки де е в отделна стая. Зависи и от желанието на детето( голямото).И от още мнооооого други фактори, които само вие можете да си прецените   .
Ще споделя и при нас как е - преди да се роди малката си спяхме 3-мата с каката в една стая, поради невъзможност да се отделим.Първата година и половина след като се роди бебето продължихме да сме си пак в една стая 4-мата. От няколко месеца каката е в отделна стая( в същият апартамент, просто вече не живеем заедно с нашите). Иначе тя и по-рано сигурно не би имала нищо против да си е отделно. За малката все още на мен ми е по-удобно да е до мен през нощта. Скоро приключихме и с кърменето, а докато сучеше и през нощта или рано сутрин ми е било немислимо да ставам и да ходя до другата стая.Аз дори съм доближила креватчето до нашето легло така, че да не се налага дори да се дадигам, само я придърпвам при мен или се протягам да дам биберон например. Но за мен си е направо кошмар ставането нощем, не мога да отлепя просто и за това съм си създала това удобство.А и не ми е спокойно хич, ако малкото дете не е до мен да го наблюдавам.За бебе да не говорим.Но аз така го усещам просто.За други не е проблем.
И за мен не е решение да спим с мъжа ми в отделни стаи.Не го разбирам аз това.Така хем съм си с мъжа в едно легло, хем бебето ми е пред очите и съм спокойна. Не знам кога ще отиде и тя при кака си, времето ще покаже, от сега не го мисля. Но и при нас разликата е по-голяма и това също може да създаде някои неудобства , но както дойде.

От сега и да го мислиш, няма как да знаеш как ще е, а и както писах си зависи от много неща, които ще се разберат в крачка 

Когато се роди синът ми каката отдавна спеше сама в детската стая. Бебешкото легло беше там. Дъщеря ми в началото отказа да спи с бебето, защото "много реве". Изнесе се в хола, аз отидох да спя в детската стая. Прибрах и мъж ми Може би така издържахме около месец и нещо. После върнахме дъщеря ми в детската, и сложихме бебефон.
Продължават да спят заедно. Понякога малкия заспива в леглото на кака си.

От раждането си дъщеря ми си спеше в нейната стая. Като се роди синът ми, първо го взехме при нас, но се оказа, че нито той спи спокойно, нито ние и така се принудихме да отделим и него - заспиваше в нашата спалня, а когато ние си лягахме, го местехме, както си е в кошарката, в хола. Когато режимите на двете деца се уеднаквиха горе-долу, ги събрахме в една стая. Това се случи, когато синът ми спря да се буди за ядене през нощта - към края на четвъртия месец.

Ти най-добре познаваш детето си и би могла да знаеш, как ще реагира, ще ревнува ли. Сега и да не знаеш - ще го усетиш, когато бебчо се роди. Ние тук можем само да споделим, как е било при нас. Иначе имаш още възможност да отделиш от вас каката, още преди да дойде бебето.
Когато се роди второто ми дете, така или иначе нямахме възможност да ги отделим в различни стаи. И всички спахме в една. Те в своите креватчета - ние на спалнята. При третото, вече конфигурацията беше друга и двечките ги отделихме в детската стая, а бебето спеше в нашата. Преместихме я при другите, когато вече можеше сама да се измъква от леглото и да идва при нас при необходимост. Тоест може би около годинка (тя проходи на 10 месеца).
Драми не е имало, може би по причина, че стаята им беше новичка, тамън обзаведена, като детска. Те и се радваха и се усещаха като "големи" каки, които вече имат самостоятелна стая, а не "бебешоци", спящи при мама и тате. А и бяха две - можеха да бъбрят преди да заспят.

Ние направихме така: три - четири месеца преди раждането на бебето направихме малко тържество по случей преместването на големия батко в детската стая ( тогава на 3 години) . Това съвпадна и с края на отоплителния сезон, та не се налагаше да топлим и тази стая, освен това идеята беше, да не се почувства изгонен след идването на бебето. Още идва понякога при нас нощем , но не често. Брат му е на две годинки и още спи при нас, защото се буди всяка нощ и спи много неспокойно. Сега подготвям терена да го пренесем и него в детската, но дали ще е съгласен не знам. Баткото е обещал да му пее приспивни песнички, но днес го засякох, че нито една приспивна на знае

Каката спи в отделна стая от 16-месечна,нямахме свободна стая за да я отделим по-рано.Бебето никога не е спало при нас-от първия си ден у дома спеше в друга стая,а при каката го преместих ,когато стана на годинка.Не си пречат,не се будят един друг,освен в мнооого редки случаи.

Редовно питам големия, дали иска да се премести в стаята си, но не желае. Когато стана на три, направихме ритуал, дори легна, но не остана дълго в леглото си. Легълцето на големия е долепено от моята страна, това на брат му от страната на тате. Не съжалявам и се радвам, на съвместните ритуали вечер, гушкането, боричкането. Големия след приказката настоява да го милвам докато заспи. Скоро сами ще се отделят, природата си знае работата, но ще им остане един приятен спомен за уют, топлина и сигурност, каквито аз и мъжа ми носим в сърцата си, от нашите родители.
Ако не иска доброволно не съжалявай, детето ти ще има късмета да запази спомена от близостта с вас. В крайна сметка през цялата история човешка децата са спели при родителите си.
(Сестра ми е била отделена и е трябвало да понася отговорност за мен, сега ме мрази, мрази майка си, баща си и целия свят)