Oтносно захласванията...

  • 7 616
  • 51
# 15
моя син запо4на с захласването на около 6 месечна възраст. беше ужасна гледка: като се ядоса или удари силно  се разревава издишвайки и така пада назад,вдига ръцете и обръща очите и така около 30 сек не може да вдиша .какво ли не сме правили милване,духване,вадим езика слагане на тварда повърхности т.н. винаги си вдищваше сам накрая и остава като заспал...после се раъдвижва и нито помен повече..евентуално да попла4е.
 никой не искаще да остава с него да го гледа от страх че ще трябва да го свестява.
ние с мъжът ми в началото мислехме че е психично заболяване и много разпитвахме. живеем в австриая и уж разчитаме на добро мед. обслужване. водила съм го на педиатри,на психолог,на личен лекар,питах болницата като лежеше за пневмония,питала съм в българия лекари и къде ли още не не съм се съветвала какво да правя. отговора беше винаги че ще отмине с  времето. разбира се имаше периоди,по 4есто или много рядко...но голям ужас. посъветваха ме да наблюдавам дали това е инат, и се оказа така частично. само ако се удари явно не можеше да преживее болката...
та, за сега е вече на 3 год. и не се е случвало ве4е няколко месеца и забелязвам че при същите ситуации просто си изплаква но успява да вдиша.
тук препоръчват успокоителни капки но това не е лечение. смятя се за временно и до 6 год. да изчезне напълно....но ще видим.
определено от както разбира повече отбелязвам промяната. Thinking
Виж целия пост
# 16


Много интересен термин - "захласване" .

За пръв път го чувам.  Thinking

Наистина, обаче, състоянието е много тревожно, не ми се е случвало.


Виж целия пост
# 17
Знам много добре за какво става въпрос. Да е жива и здрава майка ми, когато си глътна езика беше в нея и  тя й го извади. Проблема  за мен не е маловажен, стрясках се дори и само като мрънкаше, и я вдигах на ръце. Предупредих в яслата като тръгна на градина, но проблема отмина от само себе си. Слава богу нашата лекарка не ни прати никъде ,каза че често се случва при малките деца. И се оказа права...Сега дъщеря ми е на 7г., страшен инат, но вече реве насила или когато наистина я боли. Захласването обикновено е рев от инат.
Виж целия пост
# 18
При нас определено не е от инат...от силна болка и уплаха се провокира. Замислих се дали пък няма прекалено нисък праг на болка... newsm78

другата седмица сме при невролога, ще видим какво ще каже.
Виж целия пост
# 19
Напълно разбирам притесненията ти. Моят син е така от както се роди. Има случаи когато само с едно духване или хващане на нослето и си поема въздух, но има и моменти когато направо си мислех че детето ми си заминава. И нашата педиатърка ми каза че това са по- емоционални деца и че ще го израсте. Посъветваме да внимавам кога го прави защото в даден момент тези деца успяват да контролират това захласване и започват да манипулират родителите си по този начин. Вече е на 2г. и 6мес. и го прави много по-рядко. А и нещо което да те зарадва, фитнесинструктура при който ходя и бях споделила за този проблем на Хриси ми каза че такива деца стават добри спортисти, те просто от малки могат да издържат известно време без въздух, а дали е така времето ще покаже. Пожелавам то изследванията, които ще правите да бъдат с хепи енд.
Виж целия пост
# 20
Дъщеря ми започна да се захласва на 6 месеца, като всеки път си гълташе езика. Първият път баща й и извади езика- обърна я с главата надолу и бръкна в устата й. Не пожелавам на никого да преживее това. В момента дъщеря ми е на 4 години, като последното захлаване беше на 3.5 години. При нея винаги се получаваше след удар по главата, не бих казала силни удари, но забелязах, че когато е уморена шанса да се захласне беше по-голям.  Водих в при личната лекарка, която ми каза че с времето ще го израсте, предложи ми да я заведа при невролог- за мое успокоение, но според нея нямаше смисъл. Вярвам безрезервно на педиатърката на дъщеря ми, затова реших да и се доверя, но аз си знам какъв шок изпитвах всеки път, когато дъщеря ми се захласнеше. Дори сега всеки път, като  се удари, първо я гледам в устата дали ще си поеме въздух. Няма да описвам, какво ми е минавало през главата.  Ходих при лекар, който ми обясни как да изваждам езика, когато това се наложи. Той също ми каза, че при малките деца го има този проблем, не е често срещан, но явно дъщеря ми е от "късметлиите". Надям се да е израстнала този проблем.
Майка ми казва, че и аз съм се захласвала, като малка, така че според мен има и някаква наследстена обремененост.

Пожелавам ти кураж и най-важното никога не изпадай в паника, защото от твоето самообладание може да зависи живота на детето ти
Виж целия пост
# 21
Много ви благодаря, наистина малко се успокоявам, като чета, че не е чак толкова рядко явление и се израства, но дотогава...
Honney, мога да предположа какво ти е минало през главата, мен направо ме е страх от мислите ми в такъв момент  Sad При нас, както вече писах, също е само след удар на главата, дори не чак толкова силен.На няколко пъти се удря( не само по главата) и просто усещам, че започва същият рев и нещата отиват на зле, но, слава Богу успявам да я овладея, тичам в банята да я мокря с вода, духам в лицето и всичко, което се сетя.Усещам се вече, че понякога може излишно да се паникьосвам, но винаги си мисля това и после съм разтреперана.
Виж целия пост
# 22
*Nikita* , мила и аз да се присъединя към теб и др. мами, които са преживели този ужас. Синът ми е на 4г. и до сега само може би 2-3 пъти се е захласвал и то най-вече при медицински преглед, но в петък в детската градина са му прищипали ръката с вратата на шкаф, след писъка той се захласва посинява и си гълта езика..... Просто не мога още да го усмисля, благодаря на БОГ , че всичко е приключило благополучно. Госпожата започнала да го тръска с главата надолу, но нищо, след това видяла , че си е глътнал езика и успяла да го извади, като пръста и беше "син", което за мен е признак, че не е никак леко да се изведе от това състояние, за щастие не е губил съзнание, после поел въздух и поплакал, но вкъщи нищо не каза за случката. Нас ни известиха в понеделник, от тогава и аз съм в постоянен страх, да не се повтори и при кого ще се случи, времето с което разполага човек е твърде малко, за да търси помощ или да мисли какво да прави. Дано никой не преживява подобна случка!
Виж целия пост
# 23
Здравей, моята дъщеря до 3г. възраст почти при всяко заплакване без значение дали от болка или от страх се засиняваше и припадаше.Това беше някакъв кошмар, ходихме при специалист и като изключихме да е нещо здравословно, ми стана по спокойно.Важното е да реагираш на момента колкото си може по спокойно, по съвет на лекар не бърках в устата за да вадя езика, просто е оставах в легнало положение и леко е галех по челцето.Наистина така отминаваше по бързо.
Кураж мила ще отмине, знам че притеснението е голямо.
Ако имаш въпроси без да се притесняваш питай може и на лични.

Виж целия пост
# 24
На нас ни се случи това лято. Тя моята си е чуствителна захласвала се е на два пъти с посиняване и спиране на въздуха но това лято припадна. Падна удари се лошо и рева много. Като се успокои след две три минути падна /загуби съзнание/ на земята по чело в резултат на което получи цицина на главата, разрани си устната и други такива. Изживях най големият ужас в живота си. След това отидох ме на невролог но ни казаха че дедето е по чуствително, енергично и при такива деца това са нормални неща. Казаха че след седмата година ще го израсти дано наистина е така.
Виж целия пост
# 25
Леле, Siren, това наистина е ужасно...мен най-много ме е страх да не се случи, когато не съм до нея...Изобщо не мога да си помисля как ще я пускам на градина.То имаме още време, де, но все пак.Аз все се надяам, а и от това, което съм чела, че до 3-4 годишна възраст отминава, но сега като чета и другите мами, май може и до по-късно да продължи.Ужас просто.
Сладката мими, аз просто не мога да си представя да не правя нищо, ако си глътне езика. Нима е възможно сам да излезне, ако не го извадиш?!? Как става това?
mimi_msm, би ли споделила как точно протече прегледа?
Виж целия пост
# 26
*Nikita* при нас това не е първи преглед. Ние се познаваме с невроложката. Но ще обясня. Отидох ме при нея седнах ме двете разказах какво е станало. Тя ме пита за подробности дали не се е случило преди това нещо в детската градина, дали е спала, пила ли е достатъчно вода и още такива въпроси. Оказа се че него ден детето не е спало добре в детската, после някакво друго детете го е ударила абе както каза невроложката него ден не и е било ден. След това я чука с едно чукче по коленцата и по лактите. Заключи че и двете сме много емоционални. Помолих я да направим ЕЕГ тя каза че няма нужда и че детето е съвсем нормално и  е добре и няма нужда да я подлагам на такава манипулация. Другото което ми каза е че има деца и хора големи, които нямат праг на търпимост на болката. Така протече прегледа не съм се задълбочавала повече понеже е преглеждала Рали от бебе заради това че на два пъти си спря дишането и имам пълно доверие. Това е други прегледи не сме правили. Просто ми е такова детето. Имам и един познат невролог питах го дали не е добре да я водя на психолог малко да поработи с нея да не се плаши толкова от болката а и тя е много чуствителна но той ми каза че е малка и с това приключих. Аз съм също много емоционална какво да очаквам от детето.
Виж целия пост
# 27
... по съвет на лекар не бърках в устата за да вадя езика, просто е оставах в легнало положение и леко е галех по челцето.Наистина така отминаваше по бързо...

Сладката Мими е права. Не съм медицинско лице, но това е правилния начин. Бъркането в устата за да се извади/издърпа езика са градски легенди.

Сладката мими, аз просто не мога да си представя да не правя нищо, ако си глътне езика. Нима е възможно сам да излезне, ако не го извадиш?!? Как става това?

Nikita, и аз съм се чудила как става това, но имам само предположения. Ето картинка как изглежда това, което неправилно наричаме "глътнат език":


Та езика има много широка основа и колкото и да го дърпаме нищо не става, но ако наклоним главата назад и "издърпаме" долната челюст напред и нагоре, то дихателните пътища са освобождават, както е показано на втората снимка. Тогава си готов да правиш изкуствено дишане. Но, при захласване/припадане/хъркане(?)/епилептичен пристъп нито се вади език, нито се извива главата, поне докато има спазъм на мускулите (поне тези около врата и главата). Освен това докторите казват не бива, трябва да им вярваме. Не ми се смейте, но аз например започвах да броя или засичах време на часовник - дето се вика не е невъзможно да си задържиш дъха за минута, минута и нещо. Това ми даваше някакво спокойствие, че ако и след 2 минути не диша, тогава ще отварям уста, ще обдишвам... За късмет спазъмът преминава преди това и започва дишане.

Виж целия пост
# 28
Леле, Siren, това наистина е ужасно...мен най-много ме е страх да не се случи, когато не съм до нея...Изобщо не мога да си помисля как ще я пускам на градина.То имаме още време, де, но все пак.Аз все се надяам, а и от това, което съм чела, че до 3-4 годишна възраст отминава, но сега като чета и другите мами, май може и до по-късно да продължи.Ужас просто.
Сладката мими, аз просто не мога да си представя да не правя нищо, ако си глътне езика. Нима е възможно сам да излезне, ако не го извадиш?!? Как става това?
mimi_msm, би ли споделила как точно протече прегледа?

Аз с времето и честите припадъци просто станах търпелива и по спокойна.В началото беше много страшно, като ме обземеше паниката се започваше една суматоха, бъркане в устата с което наранявах небцето на малката пък и моят пръст беше вечно син и разранен.Започвах да правя изкуствено дишане, мокрене на чешмата и куп други НЕправилни неща.Трябваше ми доста време за да се науча, що годе да реагирам адекватно.
Спомням си как лекари все ми обясняваха, че вместо да помагам на детето с тези мои методи само усложнявам и удължавам припадъка.Не го пожелавам на никоя майка да изживява, този ужасен кошмар.Успокоителното за всички нас е ,че с годините се израства проблема.
Съжалявам че стана толкова дълго, но това е болната ми тема.
Виж целия пост
# 29
Благодарна съм за всеки отговор, момичета!
И на мен вече ми е болна тема и всяко мнение ми е от полза!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия