А, вие позволявате ли си да критикувате родителите си...

  • 5 097
  • 63
# 45
Не знам понякога как да постъпвам с майка ми, на моменти си мисля, че ако не се махна завинаги от нейния живот и ще
ме унищожи като личност.
Не мога вече да слушам как за нищо не ставам, работата ми е никаква /инж. съм/, прави ми скандали след като съм се върнала
от работа, а тогава съм толкова изнервена, че ми иде да я изгоня.
Днес се прибирам изморена след 10 дневна командировка, майка ми идва да се видим и започва истерично да крещи,
че в нас имало прах по телевизора и по секцията  Shocked
Направо и показах вратата и като излезе и я траснах звучно /вратата де, да не си помислите нещо друго/.
Обаче още не мога да заспя от нерви.
Майка ми не работи, има цял ден време да си бърше праха и всичко по реда си.
Съпругът и също не я понася, май ще се развеждат, защото той не може да издържа на тормоза и и в момента си търси квартира.
Не мога да разбера какво недоволства тази жена, всичко си има.
Виж целия пост
# 46
Критикувам майка ми, понякога прекалявам Confused...осъзнавам, че моята критика само я наранява, без да има никакъв резултат...
Виж целия пост
# 47
винаги когато се е налагало ,и снекър и свекърва също,аз съм на принципа ,че всичко трябва да се казва директно.Друг е въпросът ,че трудно приемат критиките ми и често се стига до леки конфликти ,но поне са наясно .
Виж целия пост
# 48
Да
Виж целия пост
# 49
казвате ли им, когато мислите че са сгрешили или пък постъпват грешно? Критикувате ли ги за някой вреден навик?

Да, редовно. Говорим си откровено, много често ме питат за мнението ми.
Виж целия пост
# 50
Критикувам майка ми, понякога прекалявам Confused...осъзнавам, че моята критика само я наранява, без да има никакъв резултат...
И аз така... Embarassed
Виж целия пост
# 51
Разбира се че ги критикувам. Защо родителят да може да критикува детето си, а детето да не може да критикува родителят си??? Нима детето е по-малко пълноправен човек Thinking
И аз съм така.

Естествено, че ги критикувам. И много много не се церемоня. Майка ми е печена, но баща ми си мисли, че за всичко той е прав. Аз обаче не си мълча въобще.
Виж целия пост
# 52
Винаги сме си споделяли мислите - те са ми най-близките хора - ако те не ми кажат къде бъркам според тях или обратното, то кой тогава?! Преди много се дразнех на критиките, прекалявах и аз в своите към тях, но разбрах, че не е редно да наранявам хората, които ме обичат безрезервно с постоянните си забележки за дреболии. Осъзнах го едва когато се установих да живея за постоянно на 700 км от тях. Много ми липсват, чуваме се всеки ден по няколко пъти, но разстоянието си е разстояние. А толкова ми се иска просто да отида за час-два ей така до мама, да ми направи любимите пирожки, например, и да си поговорим както винаги, а детето да се поглези при баба. Много ми липсват особено сега, когато наближават празници, а няма да можем да се видим.
Иначе мама не си пести критиките и честно казано съм и благдарна - винаги е права и когато не съм твърдоглава, а следвам съветите и, се радвам на добър резултат. Баща ми никога не ме е критикувал, като изключим дудненето: "Навън е студено, пак леко се обличаш. Ааа, ма вкъщи си без чехли, а е зима! Яла ли си, нищо не си яла!" Направо все едно съм дете. Аз пък редовно му дудня как трябва да спре цигарите. А на майка ми - да се научи да си почива. За сериозните неща просто споделяме и търсим мнение, баща ми сякаш е по-интровертен, но знам, че винаги ще ми бъде опора. Както и мама, макар и по-импулсивна.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 53
Винаги сме си споделяли мислите - те са ми най-близките хора - ако те не ми кажат къде бъркам според тях или обратното, то кой тогава?! Преди много се дразнех на критиките, прекалявах и аз в своите към тях, но разбрах, че не е редно да наранявам хората, които ме обичат безрезервно с постоянните си забележки за дреболии. Осъзнах го едва когато се установих да живея за постоянно на 700 км от тях. Много ми липсват, чуваме се всеки ден по няколко пъти, но разстоянието си е разстояние. А толкова ми се иска просто да отида за час-два ей така до мама, да ми направи любимите пирожки, например, и да си поговорим както винаги, а детето да се поглези при баба. Много ми липсват особено сега, когато наближават празници, а няма да можем да се видим.
Иначе мама не си пести критиките и честно казано съм и благдарна - винаги е права и когато не съм твърдоглава, а следвам съветите и, се радвам на добър резултат. Баща ми никога не ме е критикувал, като изключим дудненето: "Навън е студено, пак леко се обличаш. Ааа, ма вкъщи си без чехли, а е зима! Яла ли си, нищо не си яла!" Направо все едно съм дете. Аз пък редовно му дудня как трябва да спре цигарите. А на майка ми - да се научи да си почива. За сериозните неща просто споделяме и търсим мнение, баща ми сякаш е по-интровертен, но знам, че винаги ще ми бъде опора. Както и мама, макар и по-импулсивна.  Heart Eyes

Все едно аз съм писала всичко това... Peace
Виж целия пост
# 54
Да, при това доста остро.
В резултат на което днес с баща ми имахче скандале гранде.  ooooh!
Виж целия пост
# 55
С баща ми отдавна съм спряла да споря, нали знаете приказката за двата остри камъка...  Laughing  За критика и дума да не става, уважавам решенията му, дори да не съм съгласна.
За сметка на това, с майка ми често се критикуваме една друга, като обикновено е придружено с най-добри чувства и през смях.
  Hug
Виж целия пост
# 56
В повечето случаи се въздържам, но като ми падне пердето не прощавам, вярно че внимам как точно критикувам да не се засегне много че ние освен че постоянно правим простотии и постоянно спорим и се правим на много компетентни и не дай си боже да имаш друго мнение; по принцип критики не приема и веднага се сърдим и даже скоро каза че ще ходи в старчески дом, после и минава;
При нас най лошото е че ме критикуват за нещо което правя а аз съм го научила от нея/майка ми/ и тя даже продължава да го прави но ако аз го направя лошо; Даже сега тя гледа малкото и има наглостта да ми каже че така съм го възпитала, при положение че аз го виждам сутрин за 1 час и вечер за толкова
Нали все пак са ни родители ще се търпим някак си, моля се само аз да не стана такава
Виж целия пост
# 57
Редовно. Най-вече майка ми. Даже прекалявам понякога, ама тя пък е толкова тънкообидна и никога не ще да си признае грешките, а мен това ме вбесява и почвам още по-ожесточено да я критикувам.
Виж целия пост
# 58
по-скоро рядко или не, освен, ако не са поискали мнението ми конкретно;

ако го направ - внимавам да е деликатно  Peace

общо взето съзнавам, че всеки е изграден характер и не се променя; уважавам желанията и решенията им и вярвам, че преценката до колко решенията им са правилни или не е суективна  Peace
Виж целия пост
# 59
Да,редовно ги критикувам. Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия