казвате ли им, когато мислите че са сгрешили или пък постъпват грешно? Критикувате ли ги за някой вреден навик?
Виж целия пост
А, вие позволявате ли си да критикувате родителите си...
- Публикувана: 1 дек. 2010, 22:15 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2011, 14:15 ч.
# 2
1 дек. 2010, 22:22 ч.
И то яко. За съжаление те не приемат критика, така че много често се караме.
Виж целия пост
# 3
1 дек. 2010, 22:46 ч.
Понякога и то много леко и тактично защото майка ми е много чувствителна и лабилна психически. За разлика от мен обаче сестра ми хич не си поплюва. Способна е да нареди такива остри критики за всичко, че направо мен ме плаши - от дреболии като пресолена манджа или подарена дреха не по мярка до сериозни имотни или финансови въпроси 
Виж целия пост
# 4
1 дек. 2010, 22:50 ч.
Не,майка е властна и тънкообидна и дори да долови най-малък нюанс на критика веднага се засяга,прави сцени със фалцет,настоява за извинение и т.н.Затова обикновено избягвам да я критикувам открито.Не ми се слуша,не ми се разправя после.
Виж целия пост
# 5
1 дек. 2010, 23:56 ч.
И моята е същата. Само нещо да се опитам да и противореча, става страшно - обижда се за най-малкото нещо, сцени и т.н. Моментално се оказва, че съм кроила много върли планове само и само да я нараня. Какви критики, и дума не може да става, смееш ли да опиташ... 
А не беше такава, все си мисля, че менопаузата оказва своето влияние в много от случаите. Като ученичка, като студентка после, нямах никакви проблеми с майка ми. Винаги съм я имала за приятелка. Последните години обаче нещо не можем да намерим общ език, което понякога ми тежи, но гледам да не обръщам голямо внимание.
Виж целия пост
А не беше такава, все си мисля, че менопаузата оказва своето влияние в много от случаите. Като ученичка, като студентка после, нямах никакви проблеми с майка ми. Винаги съм я имала за приятелка. Последните години обаче нещо не можем да намерим общ език, което понякога ми тежи, но гледам да не обръщам голямо внимание.
# 6
2 дек. 2010, 00:54 ч.
Разбира се че ги критикувам. Защо родителят да може да критикува детето си, а детето да не може да критикува родителят си??? Нима детето е по-малко пълноправен човек 
Виж целия пост
# 7
2 дек. 2010, 01:09 ч.
Да, критикувам ги. Даже май прекалявям. Помагат ми непрекъснато за децата и съм им много благодарна, но пък и точно заради малките ги критикувам. Когато ги гледат искам да е "по моя начин". Иначе за личния им живот - гледам да не им се бъкам /колкото мога/.
Виж целия пост
# 9
2 дек. 2010, 08:49 ч.
Само ако сметна, че е необходимо. Не за всяко нещо. И ако се случи гледам да е толерантно, въпреки, че майка ми е много разбран човек.
Виж целия пост
# 10
2 дек. 2010, 09:06 ч.
Не. За мен те са еталон за безгрешност. Винаги съм се учела от тях...
Виж целия пост
# 11
2 дек. 2010, 09:10 ч.
Основно за пораженческото мислене на майка ми, което съм слушала 40 год. и не желая да бъде пренасяно върху дъщеря ми.
Вечното и: така е..., това Ви чака..., колко е труден живота..., как нещата не зависят от нас едва ли не...
Винаги я моля да бъде по-позитивна с децата, не искам да отглеждам губещ човек, когато дойде време сама ще си направи изводи
.
Другото са дреболии, но съм право куме в очи. Старая се да не отразявам всичко, защото не мога да си мълча.
Виж целия пост
Вечното и: така е..., това Ви чака..., колко е труден живота..., как нещата не зависят от нас едва ли не...
Винаги я моля да бъде по-позитивна с децата, не искам да отглеждам губещ човек, когато дойде време сама ще си направи изводи
.Другото са дреболии
, но съм право куме в очи. Старая се да не отразявам всичко, защото не мога да си мълча.
# 12
2 дек. 2010, 09:18 ч.
Малко баща ми. И то не толкова пред него, а пред майка ми.
Че и той е един тънкообиден.
Защото ме е яд, че тя цял живот майка ми се е трепала да работи на две места, за да издържа семейството, изкара рак, а той се прави на великия учен и си седи на малката заплата.
Иначе с майка ми се критикуваме взимно, но то е по-скоро като съвети в разговорите, които водим.
Виж целия пост
Че и той е един тънкообиден.
Защото ме е яд, че тя цял живот майка ми се е трепала да работи на две места, за да издържа семейството, изкара рак, а той се прави на великия учен и си седи на малката заплата.
Иначе с майка ми се критикуваме взимно, но то е по-скоро като съвети в разговорите, които водим.
# 13
2 дек. 2010, 09:22 ч.
Да. Но не точно критика, а да си кажем нещата и да се изясним. Съответно приемам същото в същите граници. Не давам тон кой как да живее и не допускам такъв към мен. В нашето семейство нормата е такава - да се казва, вместо да се премълчава и да се рискува някакво изкривяване на ситуацията по трасето или във времето. Най-често си казваме нещата с хумористичен тон, който външните хора не го разбират много-много и понякога има леко шокирани погледи.
Виж целия пост
# 14
2 дек. 2010, 09:28 ч.
1:1 е и при нас. 
А,баща ми ако взема да го критикувам няма да ми остане време за други занимания.С него положението е непоправимо и затова отдавна се отказах от тази кауза.
Виж целия пост
Понякога и то много леко и тактично защото майка ми е много чувствителна и лабилна психически. За разлика от мен обаче сестра ми хич не си поплюва. Способна е да нареди такива остри критики за всичко, че направо мен ме плаши - от дреболии като пресолена манджа или подарена дреха не по мярка до сериозни имотни или финансови въпроси
А,баща ми ако взема да го критикувам няма да ми остане време за други занимания.С него положението е непоправимо и затова отдавна се отказах от тази кауза.
Препоръчани теми