Що мълчиш?




E може малко само да им потопим главите,ама после ще ги спаисим ..нали сме едни жертвоготовни и грижовни 



, но да признавам имам склонност да изпадам в дупки и депресивни състояния. Хубавото е, че не са продължитлени, вади ме нещо мигновено. Прозрение, дума, постъпка са способни да ме превърнат от краен песимист във възторжен оптимист. Много преживявам нещата , обяснявам се , разсъждавам, разчепквам...ама вие знаете как е.


И мен нещо дребно може така да ме зарадва,че да изпадна в луда еуфория.По същия начин нещо дребно може да ме накара да плача до задъхване.Но пък ,когато е нужна проява на сила,ами мога да бъда желязна.Е,след като отмине момента веднага рухвам,ама то е за да поема малко въздух
И аз обичам да плувам по течението,рамките ме задушават...

Абе кажи си го, направо сме си нарциси.
И да, да добавя, въпреки честата смяна на настроенията, трябва да отбележа, че наложи ли се не сме само железни, а сме като един ми ти Шива.Препоръчани теми