Не мога да си организирам домакинството

И аз напоследък не мога да си организирам работата вкъщи. Преди ми спореше, не съм изрядна, но поддържах прилично. Сега вече нищо не ми се пипва, всичко правя с усилие. Най ми е трудно да започна. Признавам си, вече не се справям добре. Намразих и чистенето,и готвенето. Просто ми писна. Оплаках се.
Сега чета пак темата, дано се мотивирам.

На 2-3 дни (е, понякога доста по-рядко  ) - прахосмукачка на цялото жилище, включително мебелите (включвам я в дъъъъъъъъълъг разклонител, защото се вбесявам ако трябва да препускам от контакт на контакт). Веднага след това-стирка и/или моп. Бърсане на прах - много рядко, в повечето случаи детето го прави, защото му харесва  Готвя от дъжд на вятър, пера вечер, простирам сутрин (обикновено съпружието простира  ). Баня и тоалетна почиствам основно веднъж седмично, но при всяко използване на съответните помещения чистя отгоре-отгоре.
Имам куче, 2 котки, папагал и дете, съответно съм се отказала от идеята да е наистина чисто 

И аз страдам от липса на мотивация за домакинската работа. Колкото повече време имам, толкова по-трудно се организирам и се захващам с чистене, готвене и т.н. Ето, сега например, два дни съм си вкъщи + 3те почивни, това са 5 дни, в които такъв мързел ме гони, особено вчера и днес, че дори си се ядосвам сама на себе си. Ако нищо не правя поне да легна да се наспя, но не, аз и това не правя.

Понякога това е най-доброто - нищо правенето.
По-добре нищо,отколкото уморена и отегчена жена,другото
едва ли ще се забележи.

Системата Flylady върши чудеса.

Е какви чудеса върши, четох я преди време, помня само да си чистя мивката всяка вечер и съм щяла да бъда много щастлива  Може и да е имало нещо смислено нататък, ама тая възхвала на чистата мивка в 2-3 страници ме отказа Дай едно резюме де

Предполагам, че идеята е не да се хващеш да правиш нещата едно по едно, а паралелно.
Например аз като започна да обирам с прахосмукачка не събирам играчките на детето от пода предварително, просто докато прахосмуча, влача и коша за играчките след мен и хвърлям това, което ми попадне пред погледа.
Когато трия прах, всички дреболии, на които не им е мястото по плотовете, ги събирам - къде в джобовете, къде в едната ръка, и след това ги слагам по местата им.
Когато видя паяжина висяща от тавана, ставам и я обирам с една четка, дето ми е за това. После сядам пак и продължавам да си гледам ТВ примерно, нямам дейност обиране на паяжини, щото не го правя планирано, а когато видя - обирам.
Същото е и с бърсането на прах примерно - виждам, че компа е прашен, избърсвам праха от него и плота, на който стои, тъкмо прибирам няколкото химикала, тефтерче, ключове, дискове, дето не им е там мястото.
Миенето на банята вече съм казвала, че е докато се къпя, тупам губерите навън докато детето играе по двора, изхвърлям боклука когато ще излизам по принцип за някъде, не излизам специално за него.
Бърша с мопа ако малкия разлее нещо, но като обера разлятото, измивам пода на цялата стая само с вода обирам прахоляка, тъй и тъй мопа е в ръцете ми.
Сутрин докато си мия зъбите поизмивам мивката в банята и батерията, и след като свърша, я подсушавам. 
След като се изкъпем вкъщи обираме влагата от стените и пода на банята с мопа, който там си стои, и накрая набързо и коридора, още при излизане от банята. Така хем банята е суха, хем коридора не е кален.
Когато се нахраним, чиниите и чашите само се заплакват и се слагат в миялната веднага. Събирам чинии по 2 дена, и накрая я пускам. Така мивката е празна и чиста.

Много с-ми съм минала. В началото чистех в определен ден. Все си бяхме в кочината. После всеки ден по малко, но пък не можех да удържа всеки ден да правя 'кръгчето'. После пък имахме жена, която всеки ден идваше и 2 години бях рахат. Сега пък идва веднъж седмично, а аз в останалите дни забърсвам и подреждам ако има нещо.
най-идеалният вариант е не да чистиш като шантава веднъж седмично, а сутрин да отделяш по час и да подредиш и изчистиш всичко така, че да е приятно и обитаемо. А не 1път семдично да е чисто, и след половин час отново разтурията

Иначе и аз докато се къпя мога да забърша душ кабината, обаче .... много се надявам да не ми се налага да се 'организирам' по такъв начин, затова ако можеш да мрънкаш за помощ 1 път седмично например, не се колебай! Аз се чувствам не само физически, но и емоционално подпомогната ( чистенето ми е кошмар)

Откак  се е  застудило и детето е  основно вкъщи, съм изпаднала в пълно отчаяние.
Като първо да уточня- холът и кухнята  са преходни и са  с черен теракот.
Така. Представете си сега едно бясно  торнадо, което  не се спира и за миг и разнася навякъде играчки, парченца  хляб, пластмасови  панички  с  парченца плодове, мести столове, избутва масата на колелца, вади дрехите от коша  за пране, стреми се  да  докопа коша  за  боклук, дърпа и рови във   всяко  незаключено  чекмедже, което  достигне и други подобни хубавини.
НЯма  почистване, няма ред, братче!!!
По черния теракот  всяка прашинка се вижда, пък  за  парченцата  храна  да не  ви  разказвам- бодат очите. Нямам килими, нямам  мокети-  и пак не мога  да насмогна.
Реве ми се чак!!!

Към тая картинка добавям едно куче, което си сменя русата козина около 1-2 месеца.
Не че ми се реве, вие ми се. 

И за мен чистенето е кошмар. За 1 път седмично, мъжа ми чисти през уикенда, няма нужда да мрънкам даже 

Иначе мога да кажа, че благодарение на темата успях доста добре да се организирам, понакупих си и помощници (хубав моп, микрофибърни кърпи) и по-добре ми изглежда живота 

Абе, хора, като го харесвахте тоя теракот къде ви беше ума  Сигурно  е много красиво обаче.
Особено с домашни животни вкъщи.
Бронте, то и у дома е същото всяка вечер и събота и неделя.
Ама като ми е по - замаскираща настилката, и нищо не се вижда.
Но и аз не давам да се разнасят корички хляб, бисквити, купички с нещо си.
Яде се на масата и около нея. Не и в другите помещения. Ако иска да яде бисквита - идва до масата, отхапва и оставя бисквитата обратно на масата.
Та заради това поне чистенето на трохи  подобни е сведено до 2х2 метра около масата за хранене.
А и повечето ми шкафове са с допълнителни ключалки, да не може да ги отваря, оставила съм 2 - с пластмасови и дървени купи, лъжици, покривки - неща, дето не може да счупи, и с които не може да се нарани.

Хъм, къде ми беше ума И аз това се чудя. Отде да съм знаела преди десет години, че  в скромният ми дом ще се вихри ураган на два крака Като си бях сама, си ми беше красиво и чистичко
Обаче краят на мъките ми се вижда- купихме си по- голямо жилище, настоящото вече е продадено, макар че още живеем тук. До два месеца  ужасът ще свърши. Черен теракот ли вече- да, ама не

На мен слъзните ми канали пресъхнаха. Желанието за ред - също.

Сестра ми има черна секция  Много е красива, ама прахът направо с минути се трупа баси 
И тя все прах бърше, и то все е прашно. Много кофти.