Нищо, че живеем в модерно общество, просто такава ми е средата
Като се срещна с разни познати и роднини, понеже живеем наблизо, ме гледат много странно.
Чета те и си мисля - прекалено много се втеляваш как те гледат приятели и роднини, как те сочели с пръст и тем подобни. Чувстваш се несигурна в себе си, във взетото решение и сама очакваш, че хората ще те гледат с насмешка и упрек. Дори и да не те гледат така - ти сама го търсиш в действията им и думите им. Че какво като си се разделила с някакъв мъж, да не е свършил света?
Покажи им че не ти пука (макар да не е така, някакси си прекалено зависима от хорското мнение), дръж се така сякаш животът от сега започва, не може да нямаш някаква мечта, която да не си успяла да сбъднеш по една или друга причина, докато си била с тоя човек. Постигни я, сбъдни я! Дори да не е нещо голямо, намери си цел и работи към нея. А по пътя към целта неизменно ще се отърсиш от зависимостта ти към тоя човек и страха, какво аджеба мислят другите. Повярвай ми, на другите не им пука чак толкова много, колкото си мислиш. Животът е твой, не е техен!
И да ти разкажа при мен как беше. След раздялата си с мъжо си направих фирма, разработих я и научих немски. Ако бях чакала на него да се случи нещо в живота ми, щях да си остана нереализирано, отчаяно, недоволно от себе си и другите мрънкало. Набелязах си цели, постигнах 3 от тях и продължавам - имам още 2.
От детската градина мечтая за мотор, що рев съм изривала и как съм гледала моторджиите по мотосъборите, не питай. Тази година обаче си купих и ... бях най- щастливия човек на света. Сбъднах си най- голямата и най- старата мечта. И го направих сама! Ако бях с нерешителния си и мързелив мъж, който денонощно отъпкваше пътека между хладилника, ПЦто и тоалетната - никога нямаше да го постигна!