Същият вид "ощетение" е като с бебето от ГО. И в онзи случай изпитвах абсолютно безсилен яд пред образа в главата си на една бебе с реални шансове да оцелее и да порасне, които обаче не са му били дадени от глупостта, мързела, безхаберието и некадърността на няколко възрастни.
Абсолютно същото е сега. Ако щеш вярвай, но цял ден си представям тази картина в главата - как се появяват тия родители в Тина Киркова, със загърнатото в одеяло мъртво бебе, на което обаче са му сложили шапчица. Да не настине, ако все пак успеят да го реанимират? Не знам. Сигурно съм твърде впечатлителна към тия детайли - но представата как тази жена слага шапчица на вече мъртвото бебе и тича с него към болницата ме "ощетява" изключително.
Не знам дали обяснението ми е добро.
Просто ме е яд. Яд ме е на хора, които се изявяват като всезнаещи гурута и заради собственото си его и звука на собствения си глас, са готови с лека ръка да рискуват живота на едно новородено.
Не знам дали си чела разказа за предишното раждане на тази жена. Ами същото като това е било. Само дето е имало лекар и окситоцин. И неонатолог, който да се погрижи за моравото бебе с увита два пъти пъпна връв около врата.
Липсват разкази за каквито и да е ужаси. И даже си мисля - как ли се чувства т.нар. в разказа "доки", който е водел това определено тежко раждане при всички тези обяснения сега - как жената не искала в болница, защото първото й раждане било едва ли не касапница.
Все едно, аз засега се уморих от опити да комуникирам по някакъв нормален начин. Моля ви, ползвайте си собствените глави по предназначение и съзнавайте отговорността си към тези около вас.