Книга, която не можах да дочета!!! - 2

Това е и моето мнение. Скоро не ми се е случвало да зарежа книга.

Парясах отвратено "Бели зъби" на Зейди Смит и "Лято без мъже" на Сири Хуствет. По една и съща причина - и двете са ми кух творчески напън, по идеалните правила на курсовете по творческо писане, без никаква автентична емоция или преживяване. Последната година чета само източноевропейски автори, точно заради това, че всички "западни" автори, на които попадам, пишат като излезли от един и същи клас по творческо писане. 

Вече и аз постъпвам по този начин. До скоро се напъвах задължително да прочета всяка книга, която съм започнала.

Някой път има и изненади.

И аз така допреди 1-2 години четях всичко от кора до кора, независимо каква боза е, но започнах да си ценя времето, защото имам много книги, които си купувам и съм любопитна да прочета.

Изключения правят книги, които са ми препоръчани от приятел. Чета, напъвам и т.н до края и понякога има изненади. Чак ми е интересно как ще завърши.

"Братовчедът Понс" на Балзак.
Започнах да я чета преди седмици, нещо не ми се отдава четенето й и така я оставих в началото.
Не знам и дали някога ще успея да я прочета...
Май ще трябва да се понапъна...

А на мен ми е много любим "Братовчеда Понс". Но аз харесвам 99,9 % от творчеството на Балзак. Започнах да чета "Мадам Бовари", но самата Мадам ми стана изключително неприятна и капризна. Бовари би умрял за нея, а тя не оценява това и иска живот, изпълнен с романтика и приключения като в книгите. А той я обича прекалено много, макар и по своя си начин, а тя го наранява с държанието си. Сюжетът ми е интересен, не и стилът на автора, затова мисля да помъча още малко тази книжка.

Балзак, Флобер... Все тая.

Според мен пък са изключително различни.
"Мадам Бовари" и на мен не ми е любима като история, словото обаче- съвършено.

Едно време се мъчех да изчитам книгите докрай, на принципа "да дам шанс" и "явно не съм пораснала и поумняла още, за да я разбера", но от едно определено време насам започнах да си ценя повече времето и да не го губя със слаба литература, когато има толкова много непрочетени книги, за които трябват няколко живота, за да се изчетат.
Последната зарязана на средата - "Нестинарка" на Кармен Мишу.
Язък за идеята. Нестинарството заслужава един добър роман, но не и този.

И аз съм от тези, които четат докрай книгите, но не можах да се преборя с прехвалената "Шантарам", толкова ми е фалшива

  Наистина ли не ти хареса??? Аз не съм запозната с нестинарството, но книгата ми хареса много.

И на мен не ми хареса - накрая я четох "на вентилатор" . Аз пък се чудя кое точно харесва на хората в тази книга  ?

И аз се чудя. Някакъв роднински, географски и исторически бъркоч, през цялото време се чудиш кога и къде се развива действието. И ако географската смесица между Северозападна, Североизточна България и Странджа може да гони някакъв умисъл, то историческият миш-маш няма никакво оправдание. Накрая изрично се споменава, че действието се развива в средата на 20 век. Моля??? Ама така става то, когато не само не си чел достатъчно книги за съответния период, ами си и спал в часовете по история.
Друго, което силно ме подразни, е, че авторката няма грам понятие от живота на селяните. Лято, най-усилното време, когато младо и старо, бедно и богато е на полето и ден година храни, нашите герои се шматкат насам-натам, то гости, то сватби, то разходки из полето... Идилия. Да, ама не.
Образите са страшно противоречиви. Предълги описания кой какъв е и почти никакво действие, в което да се изгради образът. А ако има действие, то е в пълно противоречие на авторското описание. Например прословутият Дичо - веднъж четем колко бил надарен интелектуално и какъв дар слово имал, след няколко страници пак четем същото, да не би да не сме разбрали първия път или да сме забравили и добре, че се повтаря периодично, защото поне дотам, докъдето стигнах, тоя човек само мълчеше, мучеше и се зъбеше на околните. Ни реч, ни дар, ни слово като хората. Абе, човек, който не може да убеди собствената си майка, чийто любимец е, да не го жени против волята му... Егати и речовитият интелигент!
Другият брат, който в началото е просто по-тъпичък, към средата става определено мъж с умствена изостаналост, да се чуди човек как изобщо са го оженили, защото такива едно време никоя мома не е искала да ги вземе, даже и мързелива като Дилянка. Ох, пък Дилянка! Бедно семейство, едва свързва двата края, но снахата по цял ден лежи, нищо не похваща и само яде наготово. Оправната свекърва, която никому басма не цепи, мълчи и я трае. Да бе, да! Явно авторката не е чувала приказката за мързелива Богданка. А е трябвало!
И т.н., и т.н. Увлечена в модерното днес заклеймяване на нетолерантния към чуждото, странното и необичайното българин и удавена в собствената си логорея, авторката е омазала целия пейзаж. Единственото, което ми хареса как е представила, макар и бегло, е същността на нестинарството. Но може би защото сме чели един и същ източник (акад. М. Арнаудов, може би?). 
Моят съвет е да зареже пасторалната тематика или ако я използва, да е само фон за еротични романи. Мисля, че ще ѝ се получат по-добре. И без това в "Нестинарка" се набляга повече на физическата красота на героите и сексуалните им мераци, малко повече еротика няма да навреди и ще зарадва феновете на авторката, определено. Пък и няма да се налага да дави себе си и читателите в безконечни описания на героите, които определено не са силната ѝ страна. Освен това на кого му пука кога и къде се развива действието, ако в романа щъкат куп секси мъжаги и загорели красавици?

ПП За първоначалното си усещане за дежавю и приликите с "Железния светилник" и образа на Султана няма и дума да обеля. Не за друго, ами е обидно за Талев. 

Благодаря ти, cool_witch!
Тъкмо се чудех дали да не дам още един шанс на авторката с "Тангра", ама... Ще се въздържа. 

Оф, направих нещо и аз... Какво трих, какво редактирах...
Мисълта ми беше, че явно авторката копира утвърдени имена в историческата литература. В моят случай първоначалното усещане за прилика с друг автор при "Тангра и неговият син"
Имам "Нестинарка", но няма да я чета. Изобщо приключих завинаги със съвременните български автори.