Книга, която не можах да дочета!!! - 2

  • 128 484
  • 858
# 630
и Още едно "Преди баща ми беше много по-висок.......майка ми и белите хора го смалиха. тя го врънкаше за най-различни неща и той постепенно се смали....."
Усетихте ли алегорията?
Едмънд Уилсън е казал, че "двама човека никога не четат една и съща книга". Така че ако ти усещаш някаква емоция с тази книга, други не усещаме нищо по-различно от скука, докато четем книгата.
Виж целия пост
# 631
Преполових с триста зора Парфюм , но не мога повече, зарязах я. Както и Полет над кукувиче гнездо , както някой в темата беше казал, че може и да не мога да ги разбера и да не ми харесат и така и се случи..
И аз не дочетох "Полет над кукувиче гнездо". Нареждам я сред най-безинтересните книги, които съм започвала Crossing Arms
Една от най добрите книги, които съм чела. Шарен свят.
Виж целия пост
# 632
Преполових с триста зора Парфюм , но не мога повече, зарязах я. Както и Полет над кукувиче гнездо , както някой в темата беше казал, че може и да не мога да ги разбера и да не ми харесат и така и се случи..
И аз не дочетох "Полет над кукувиче гнездо". Нареждам я сред най-безинтересните книги, които съм започвала Crossing Arms
Една от най добрите книги, които съм чела. Шарен свят.
Полет над куковиче гнездо ми е в топ 10 на най-добрите книги,които някога съм чела.
Не можах да дочета Парижката света Богородица,Заеко бягай на Ъпдайк и Капан за сънища на С.Кинг.
Виж целия пост
# 633
 за недочетени книги слагам и Записки от подземието на Достоевски. Последната три-четири пъти се хващах да я чета. Не мога. Как се чете книга без пряка реч - изключвам шест-седем страници
Виж целия пост
# 634
"Капан за сънища" го дочетох, но определено не беше лесно. "Новият" Стивън Кинг, не е като "стария" - "То" - любимото ми, "Четири след полунощ", "Очите на дракона". Като че ли в един момент в книгите му започна да се усеща леко изчерпване на идеи и повторение на вече писани теми.
"Спасителя в ръжта" ме остави безпомощна, започвала съм я най-малко 3 пъти и нищичко не разбирам, няма нищичко, което да ме накара да продължа да чета.
"Любов" на Елиф Шафак - твърде много мистика и религия за моите разбирания, също нямах успех с нея.
Принудих се да прочета "Петата планина", защото е мъничка книжка, но Паулу Коелю няма да чета никога вече, който и да ме убеждава, че е голяма работа.
Виж целия пост
# 635
Уфф, "Парижката Св. Богородица" и мен ме измъчи, но я дочетох някакси... А Достоевски го чета с голяма мъка, липсата на пряка реч и дългите размишления на героите ме отегчават много.
Виж целия пост
# 636
 затуй пък сред големите постижения на книги които са "тежки" а съм ги изчел слагам
Черният обелиск на Ремарк - много стойностна книга - но не е за всеки.
"Човекът който се смее" на В.Юго - същото като по-горното.  високо стойностна  е, но е "трудно смилаема"
Също и "Чичо Томовата колиба" на Х.Бичър Стоу
Повечето книги на Зола от Ругон-макарови



Пухито,
 Петата планина и АЛхимикът са може би единствените свестни книги на П.Коелю, оттам нататък изпростява и се повтаря. Ако нея не си харесала - по добре не чети Паулу Коелю въобще, аз прочетох шест книги от него, когато той беше все още продуктивен  и широко рекламиран в България и мога да потвърдя, че това е една от двете му-най-добри книги, смятай какви са останалите..... Той е рекламиран най-вече сред моделките, тъй като е "лек" автор, даващ готови решения - "следвай пътя си и не се отчайвай и успеха ще ти дойде сам."
Виж целия пост
# 637
Цитат
тъй като е "лек" автор, даващ готови решения - "следвай пътя си и не се отчайвай и успеха ще ти дойде сам
Sick Sick Sick Аз за това и не го харесах. Какво да и чета на книга в която от първа глава или от първи страници се знае какво ще се случи. Героя следва нещо, което Господ му е казал, че ще се случи така и то се случва така. Ауу колко интересно. Още, като чуеш какво му е казал Господ и от там нататъка каво трябва още толкова описание как става ли, а то става просто така ... без препядствия, без никакво колебание или отклонение от пътя, просто става и това е. Потрисам се от интерес, какво следва...
Виж целия пост
# 638
 А препятствия наспорил Бог при Коелю ни идеята е, че ако следаваш неотклонно пътя, препятствията ще изчезнат. Това е великата идея - върви напред и не се съмнявай в себе си.Като прочетеш Алхимикът и Петата планина следващите книги може и да не се четат - идеята е същата, но качеството спада безумно а има и ужасна повтаряемост на цели абзаци - особено за Свободната воля и за Пътя.
На мен АЛхимикът ми бе интересен, а Петата планина - средна работа, пък и навремето Коелю бе широко рекламиран в Б-я та  та сбърках и купих още четири книжки, от него - пълна отврат.

Всъщност книгата е за това как Господ задава една заповед на Илия, Илия решава да направи напук на Господ и само по-бързо стига до изпълнението на заповедтта и на практика пак изпълнява заповедтта на Господ. В Демонът и сеньорита Прим нещата са същите, само че качеството е по-слабо - другоселец постоянно прави напук на сеньорита Прим, за да установи че всъщност прави това, което не е искал да направи. Ето ти концепцията за Свободната воля.
Виж целия пост
# 639
За мен книгите на Паоло Куелю нямат никаква художествена стойност.Тези книжлета се прочитат точно за един час със следобедното кафе и са повърхностни като женско списание.Абсолютно нищо не помня от нито една от тях,а съм чела 5-6.За мен се четат с лекотата на чиклит.
Виж целия пост
# 640
Любовните романи с рисувани корици (исторически любовни) също нямат никаква художествена стойност, края също е ясен "и заживели щастливо" но поне по средата има някаква историика и колебание у читателя "дай да видим сега как ще им се случат нещата на тази двойка прекрасна". Прочела съм стотици от тях, не помня почти нищо, но не съжалявам, защото са ми разтоварващи, а за Коелю и 1 негова книга, която прочетох ме е яд и до днес.
Няма тема "книги на които ме е яд - прочетени". Малко са тези книги, но Коелю, Открита пред теб и за други не се сещам. Спомням си за тях с най-гадно чувство.
Виж целия пост
# 641

Последната,която не можах да дочета е ''Законът на деветките'' на Тери Гудкайнд
Виж целия пост
# 642
Скрит текст:
И аз се чудя. Някакъв роднински, географски и исторически бъркоч, през цялото време се чудиш кога и къде се развива действието. И ако географската смесица между Северозападна, Североизточна България и Странджа може да гони някакъв умисъл, то историческият миш-маш няма никакво оправдание. Накрая изрично се споменава, че действието се развива в средата на 20 век. Моля??? Ама така става то, когато не само не си чел достатъчно книги за съответния период, ами си и спал в часовете по история.
Друго, което силно ме подразни, е, че авторката няма грам понятие от живота на селяните. Лято, най-усилното време, когато младо и старо, бедно и богато е на полето и ден година храни, нашите герои се шматкат насам-натам, то гости, то сватби, то разходки из полето... Идилия. Да, ама не.
Образите са страшно противоречиви. Предълги описания кой какъв е и почти никакво действие, в което да се изгради образът. А ако има действие, то е в пълно противоречие на авторското описание. Например прословутият Дичо - веднъж четем колко бил надарен интелектуално и какъв дар слово имал, след няколко страници пак четем същото, да не би да не сме разбрали първия път или да сме забравили и добре, че се повтаря периодично, защото поне дотам, докъдето стигнах, тоя човек само мълчеше, мучеше и се зъбеше на околните. Ни реч, ни дар, ни слово като хората. Абе, човек, който не може да убеди собствената си майка, чийто любимец е, да не го жени против волята му... Егати и речовитият интелигент!
Другият брат, който в началото е просто по-тъпичък, към средата става определено мъж с умствена изостаналост, да се чуди човек как изобщо са го оженили, защото такива едно време никоя мома не е искала да ги вземе, даже и мързелива като Дилянка. Ох, пък Дилянка! Бедно семейство, едва свързва двата края, но снахата по цял ден лежи, нищо не похваща и само яде наготово. Оправната свекърва, която никому басма не цепи, мълчи и я трае. Да бе, да! Явно авторката не е чувала приказката за мързелива Богданка. А е трябвало! Laughing
И т.н., и т.н. Увлечена в модерното днес заклеймяване на нетолерантния към чуждото, странното и необичайното българин и удавена в собствената си логорея, авторката е омазала целия пейзаж. Единственото, което ми хареса как е представила, макар и бегло, е същността на нестинарството. Но може би защото сме чели един и същ източник (акад. М. Арнаудов, може би?).  Simple Smile
Моят съвет е да зареже пасторалната тематика или ако я използва, да е само фон за еротични романи. Мисля, че ще ѝ се получат по-добре. И без това в "Нестинарка" се набляга повече на физическата красота на героите и сексуалните им мераци, малко повече еротика няма да навреди и ще зарадва феновете на авторката, определено. Пък и няма да се налага да дави себе си и читателите в безконечни описания на героите, които определено не са силната ѝ страна. Освен това на кого му пука кога и къде се развива действието, ако в романа щъкат куп секси мъжаги и загорели красавици?

ПП За първоначалното си усещане за дежавю и приликите с "Железния светилник" и образа на Султана няма и дума да обеля. Не за друго, ами е обидно за Талев.  Peace

Каке, моите уважения към теб, ама не мога да не се обадя.

 Аз съм от феновете на авторката. Аз първа извиках на глас колко съм възхитена от "Нестинарка". Дотогава в лит. теми не беше споменавана нито тази книга, нито пък "Тангра....". Но не съм съгласна с теб, че ще ме зарадва еротика в романите на Мишу. Не! НЕма нужда от таквиз елементи, няма да й ходят някакси. А ПП не искам да го коментирам, не е мое това сравнение. Аз оприличих "Нестинарка" с разказите на Йовков и Елин Пелин. Първоначално и първосигнално го направих.

 "Тангра и неговият син" има много фенове, аз дори книгата си купих след като ми  я бяха дали за прочит. А сега продължавам упорито да търся "Нестинарка" на хартия и всеки, който я има, а не я иска, ще бъде добре дошъл да ми пише на лични. Ще го възнаградя!   Hug
Виж целия пост
# 643
Напоследък ги събрах доста такива, и то не защото нямам време, просто книгите куцат за моя вкус.........
Синеокомомче, Устойте на земята- първа книга/започната, и на 5-я лист зарязана/, Дивергенти/ грешка беше, че гледах фирма преди книгата/...
Виж целия пост
# 644
Аз дочетох "Нестинарка", че и си поревах на нея, но споделям мнението на Сийка. Безкрайни повторения, нехомогенен език, всякаква липса на редакторска намеса, противоречия в описанията и действията на героите... По принцип съм от хората, които се отдават на емоцията, докато четат, но тук много неща ми бодяха очите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия