и то като се има в предвид, че никак не си го слагам и съм пълно перде.
. Но, пък, ще си позволя да перифразирам - днес, образованието, е като задника - всеки си го има Магистри, бакалаври и специалисти под път и над път, а работят твърде далеч от специалността , която имат, защото университетите бълват кадри, от които държавата няма нужда. Това беше отклонение от темата, към която се връщам - мисълта ми е, че понякога, въпреки перспективите, въпреки способностите ни, въпреки, уж, сигурни доходи, точно когато най-много имаме нужда, се оказваме без тях. Както писах по-горе, ние сме такъв пример. Две години правихме бебе, имахме пари, имахме всичко. Забременях и доходите ни се сринаха. Изкарах кошмарна бременност, не поради усложнения, а от мисли - дано не се разболея, дано не се наложи да изляза в в болничен, че лошо.... Не съжалявам и за секунда за детето си, че съм го родила, но ни е много тежко. Добре, че е моралната и скромна, но ефективна финансова помощ на родителите ни, че... Но не всички имат моя късмет. Сега се надявам бизнесът на мъжа ми да потръгне пак и да не давам детето от 8 месец на ясла, но каквото, такова. 
Препоръчани теми
