Искам второ дете, но не мога да се престраша

  • 8 693
  • 143
Мили момичета ,много искам да имам второ дете. На 30 год. съм и все по-често се заглеждам в бебешки колички. Детенцето ми е на 3 год. и се чудя дали сме готови за братче или сестричка. Таткото принципно е навит  Simple Smile, но знаете че основаната грижа си остава за майката.  Притеснявам се че няма да мога да отделям достатъчно време за по-голямото дете. Притеснявам се че нямаме детска и спим в една стая всички. Притеснявам се как ще се справим финансово. Притеснявам се, че ако го отложа с още няколко години изобщо няма да се навия...Кажете как е било при вас.
Виж целия пост
# 1
Според мен няма какво да чакате. Ти много искаш, таткото е навит... За финансите съвет не мога да ти дам, защото всяко семейство си е различно, но имаше една приказка: "Едно дете повече - една чаша вода в супата повече".Знаеш, че малките винаги износват дрехите на големите и то с удоволствие Laughing От начало правиш всичко възможно да го кърмиш, след това държавна детска кухня/не е скъпа/. И хоп - детенцето порастнало! Това, че спите в една стая, не трябва да те тревожи толкова, защото малките и без това предпочитат да си спинкат при мама и тате.
Спомни си удоволствието да гушнеш онова малко, нежно, крехко създание, да го помиришеш, да го докоснеш с устни...
Представи си как двете ти дечица щрапуркат хванати за ръчички по алеята в парка. Представи си как се боричкате четиримата на спалнята.
Помисли, как един ден нас родителите няма вече да ни има, но те ще бъдат заедно винаги!

Пожелавам ти да вземеш най-доброто решение за вас!
Виж целия пост
# 2
salzichkata много романтично го е описала и донякъде подкрепям.
Ние също не сме мислели за пари, когато поискахме второ дете, живеехме под наем и така, докато второто стано първокласничка. Нещата се нареждат някак си.
Другата страна на медала е, че наистина пренебрегвах първото си дете и го приемах като голям и помощник в отглеждането на сестра му, а той също беше дете. Сега много страдам за грешката си, но вече е минало.
Успех ти желая!
Виж целия пост
# 3
Ние също наскоро се решихме на второ дете и сме в очакване чудото да ни споходи още веднъж. Живеем под наем, в една стая бихме спали с двете деца. Справяме се финансово засега, тъй като работя от вкъщи. Знам, че ще ни е много трудно, нямам кой да ми помага- бабите са далеч, но и двамата мислим, че е дошъл момента за още едно щастие вкъщи. Пожелавам ти успех и дано скоро всичките ти тревоги избледнеят!  Hug
Виж целия пост
# 4
И аз се колебаех известно време, накрая се реших, а то взе че закъсня 2 години Simple Smile В очакване да се случи чудото го исках повече и повече, тревожех се, ще стане ли някога изобщо. Но ето , че стана и се радвам. Изплашена съм, но знам, че ще износя бременността си, а после с много любов ще си го отгледаме. Имам си и страховете и притененията, но знам , че това е единствения правилен път за нашето семейство  Peace
Успех във взимането на решение
Виж целия пост
# 5
Според мен няма какво да чакате...

Много романтично, много хубава, топло, пълнещо сърцето, но износването на дрехите и боричкането на спалнята е само до време. Много кратко време. Не съм убедена, че едното желание е достаъчно за да са щастливи децата. За да им бъде даден добър старт в живота.
Виж целия пост
# 6
И аз се записвам в темата. Много искам второ детенце, но все чакам по-подходящ момент, който обаче едва ли ще дойде някога. Ние също живеем под наем, има достатъчно място за две деца, но все пак не си е наше жилище. Финансово не сме кой знае колко добре, но пък работим в тази насока и мисля, че се подобряваме от година на година. И така, ще видим до кога ще отлагам и дали някога ще се реша.
Виж целия пост
# 7
Винаги съм била на мнение, че подходящ момент никога не идва да имаш бебе. Никога не достигат пари- на един за яхта, на друг- за луканка. Винаги може да имаш по- голямо жилище, по- удобна кола и добра кариера...
Виж целия пост
# 8
Аз съм на 46 години почти, останах с едно дете и ще се опитам да отговоря на въпросите ти от позицията след 20 години... Simple Smile
Цитат
Притеснявам се че няма да мога да отделям достатъчно време за по-голямото дете.
Това не е причина за притеснение Simple Smile
Цитат
Притеснявам се че нямаме детска и спим в една стая всички.
Това е и ще остане голям проблем, ако не успеете да се разширите, докато голямото дете тръгне на училище. Ние купихме двустаен апартамент, когато сина беше на 5 години, но първоначално той отказа да спи сам. Когато тръгна на предучилищна обаче и започна да пише и рисува вкъщи изведнъж се усети и каза: аз ще тръгвам на училище догодина, искам стая. Преустроихме спалнята на детска и той се отдели в стаята си като тръгна на училище. Много деца го искат, като видят приятелчетата в училище, че имат своя стая.
Цитат
Притеснявам се как ще се справим финансово
Ако нямате изгледи да си подобрите финансовото състояние в седващите 3-4 години ще ви е доста трудно. когато децата тръгнат на училище изведнъж изискванията им нарастват страшно много. Не можете да оставите вашето дете да е след всички останали по отношение на това, което му купувате.
Цитат
Притеснявам се, че ако го отложа с още няколко години изобщо няма да се навия...
Със сигурност няма да се навиеш. Ако много искаш 2 деца, не отлагай, по-късно едва ли ще имаш.
Виж целия пост
# 9
Моят отговор ще бъде малко по-различен от другите.
Казваш,че нямате свободна стая за децата.Ние също сме така.Живеем в 2 стаи + кухня.Наши са,но са малко... И наистина трябва да има детска стая.А как се спи в една стая с бебе и голямо дете?Къде ще съберете в една стая спалня,бебешка кошара и детско легло?
Всичките тези въпроси си ги задавам и на себе си и точно заради това не се решавам да имам 2-ро дете...

Има и други причини но тези са основните.

Не съм съгласна и че децата се радват да износват дрехите на по-големите.Това е до към 6 годинки,после се усещат и не им харесва...

Виж целия пост
# 10
Всяко дете идва ,когато трябва да се появи.
Всички приказки са излишни,само мога да споделя от личен опит,
че колкото по-рано ,толкова по-добре./разликата е 14 г./
Гледах бебе и пубер + баба - умората беше неистова/бебето спеше по 30 мин. и плачеше,
а трябваше с голямият да превключвам на друга вълна/
Имай впредвид,че с възрастта всичко става по-трудно и изнервящо.
Каквото и да решиш желая ти успех!
Виж целия пост
# 11
мисленето не помага.
Виж целия пост
# 12
Имах същите притеснения, но добре, че не отложихме, че с времето сигурно щях да се откажа да минавам през всичко отново.
Материалната страна не ме е притеснявала, финансите са променлива величина.
Виж целия пост
# 13
Няма да се навиеш по-късно Peace
Мен от финансовата част не ме е страх, нито, че няма да мога да се грижа еднакво за двете, по-скоро чисто физическите неща по износването и раждането. Като беше на 1 г. горе долу имах някаква идея за второ, но знаех, че трябва да изчакам още 1 г. и като не беше на дневен ред не ме плашеше, като минаха 2-те години от секциото обаче се отказах.

Така че, действай, докато още искаш  Peace
Виж целия пост
# 14
Не съм поддръжник на теорията за "черпака вода" в супата, защото животът е много повече от това.
Ще си задържа мнението, защото няма да съвпадне с общия тон "давай, щом искаш".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия