9 деца в тристаен апартамент !

Така де, дават го - ама с какви условия, доход и съотношение заплата - вноска? Това е важното. Сто пъти пиша, че сега е по-трудно и по-непосилно да купиш собствен дом на свободния пазар. Отколкото общински. Защото двустаен общински - наемът е 60-70лв, а свободен наем е поне 200Евро - ми сама смятай! Същото е с покупките като цени...

Sesana - аз лично с 1000лв месечно не мога да се оправя - трима сме. Само токът зимата ни е поне 300лв средно. Отделно всичко останало като сметки, храна, дневни, такси за детето и тн. Но не това е въпроса. А сравнението - как преди и как сега се взима жилище - купува, наема, изплаща.

   Доста напред в темата, някой беше споменал,че децата носят буркани с храна от някъде, сигурно им дават от някоя кухня за бедни.

Вили, ти, като не можеш-не раждаш 9 деца.

viliko, доста хора с по 2 деца се оправят с 1000лв., че и по - малко. Поради тази причина изясних нещата с бюджета на семейството.
Както каза Jizzlobber - като не можеш да си позволиш....
Жилищата преди са били също толкова трудни за изплащане. Все пак са били трудни времена. Сега пак са трудни, но поне имаме избор какво да вземем.

Освен това, само преди 5 години даваха кредит без доказване на доход.

Оооооооо, тук спор няма  
Идеята ми е, че преди /не знам защо се заговори за преди толкова усилено.../ е било идея по-лесно. Наличието на жилище. Само това.

 Sesana - говоря за себе си, иначе съм се оправяла и с 600лв чисто месечно, ама си беше мизерия. Пък не съм съгласна 20 години мизерия, за да мога като одъртея - да се бия в гърдите, че имам панелка...Не ми се връзва, но това друга тема...

В една стая с 2 деца нямахме никакъв шанс за жилище.  Жилището било хигиенично, топло. Моя приятелка също с 2 деца с голяма зор "й дадоха" гарсониера.  Може да си съдереш гъза от работа, но те преценяват, че нямаш нужда .  Други ги отчуждиха по онази схема и 20 г. чакаха да се построи блокът.

Добре ще направят, ако след поста на Валенцето най-после замълчат

Та, значи 4-стайно жилище е малко?! Ми , аз не зная да се строят по-големи апартаменти. Освен да им преотстъпят някои от палатите в Драгалевци и Бояна, по над 600 квадрата, друг вариант не виждам.

Оу, вярно, сега можеш и 200 да си купиш без проблем - ма как ще ги платиш - кво ти пука - важното е, че имаш правото  

Ако имаш пари купуваш, ако не не. Имаш избор.
Едни хора си купуват панел, други къща. Всеки каквото може.
Пари могат да се изкарат.

Ей, ама като се заразнясяте с тия апартаменти!
Трудно беше да получиш право да закупиш. Младо семейство с едно или две деца се записва в списъка на чакащите, трупат се някакви лихвоточки /каквото и да означава това/, пускат се молби, след Н на брой години ти отпускат право да закупиш. Предлагат ти два варианта, съобразени с нуждите на твоето семейство. Ако ще да имаш всичките милиони на света и да искаш да живееш в четиристаен на пъпа на София, не може! Полага ти се максимум тристаен в краен квартал. Хубавите имоти бяха само за "наши хора", обикновените "служащи" /колкото и достойно да звучеше това в автобиографиите/ обикновено се уреждаха с панелки на края на града.
Но можеше да си купиш и на свободния пазар! Предложенията бяха толкова малко, че изборът беше почти такъв, какъвто и ако се наредиш на опашката. Обаче цените бяха съизмерими с днешните!
На баба ми й национализираха къщата барабар с дворното място /в центъра на провинциален град, областен/. Тя, понеже е будала, за да направи добро на някакви хора, които живееха под наем на първия етаж на къщата /в три стаи - три семейства с по едно и с по две деца/ и обща баня на етажа, им продаде стаите. За да могат хората да претендират, вече като собственици, за апартаменти в панелния блок, който се построи на мястото на къщата. Баба ми -  пенсионерка, вдовица, нямаше право да получи повече от гарсониера. Цялата рода се включи с всичките си връзки в кметството, районния комитет на партията, градския комитет на партията и където имаха някакви позиции и познати, та с тези хиляди връзки жената взе поне тристаен. Срещу цяла къща и 500 кв.м. земя! Обаче, понеже продала трите стаи на долния етаж, се наложи да си доплати жилището! Само един етаж от тухлена къща и земя не бяха достатъчно скъпи, за да компенсират тристайната панелка. Разбирате ли? Онези семейства, които купиха от нея стаите, после също така си платиха на 100 % новите жилища. Нищо, че вече се водеха "обезщетени собственици". Те просто още не бяха одобрени да имат право да притежават жилище. Ако им беше дошъл редът, може би щяха да им приспаднат цената на собствеността при формиране на цената на апартаментите. НО ОЩЕ НЕ БЯХА ОДОБРЕНИ ЗА ЖИЛИЩА! И поради тази причина първо платиха на баба ми, а после - на държавата. За това става дума. А не за това каква част от доходите са покривали месечните вноски по кредитите.
Още веднъж ще напиша - много семейства вече имаха внуци, когато им излизаше редът за жилище. И пак ставаше дядовата ръкавичка. И пак се редяха по опашки, пускаха молби, трупаха лихвоточки и се надяваха да получат право да закупят преди да са се народили и правнучета.
Имаше и привилегировани, да. Но те бяха много малък процент от цялото българско население.

Не идеализирайте една епоха, която не сте преживели.

Ма, разбира се - сега е сто пъти по-лесно да си купиш жилище, да си го платиш и обзаведеш, че и данък смет беше време оно по над 100лв, а б илета за градския беше левче, барабар с цената на тока, но това са само подробности, важна е идеологията ...  

viliko , кажи и за кренвиршите, моля те.

Да, излпаща се 20-30 години, както и сега. Но изплащането е 20лв на месец, а не минимум 500лв, а реално за апартамент в Сф са си и по 450-600Е на месец. Пак за срок 20 години.  Как не виждате разликата? Аз нямам нищо напротив да изплащам и два кредита за апартамент с месечна вноска 100лв. Ама никой не ми дава такива условия.