Ще си тръгнете ли, ако детето остане?

Да, категорично, ако детето е на възраст на която може да взима и изпълнява само решенията си.
Като дете на родители, които са останали за "доброто" на децата заедно, сега си плащам цената, търпяла съм и съм прощавала невъобразимо много.

И да, смятам, че майката е жизнено по-важния родител до известна възраст и също така не познавам индивиди от мъжки род, които биха поставили въпроса "Или детето остава с мен или няма да те пусна".

Опитвам се да си представя, че детето е на разумна и самостоятелна възраст, и че предпочита да остане при бащата, а също така че бащата има ресурсите и капацитета да е пълноценен сам родител и .... не мога да си го представя, много ми е фантасмагорично, но.... сигурно много ще ме заболи, не за друго, а защото явно ще съм се провалила като родител.

Да допълня - исках да видя този въпрос и през гледната точка на бащите (ако въобще има такива в този форум).
Те биха ли се жертвали да живеят с една жена, която не обичат и не търпят, само защото ако си тръгнат, няма да са всеки ден до детето си?

Само ,че като я напуснеш,не означава ,че ще цъфнеш и завържеш

Между бялото и черното има много нюанси на сивото.
Има значение какво и колко се жертва.
Такова решение е доста комплексно, но децата са един от много важните фактори.

Не ми е туй въпросът, ще цъфнеш ли или ще вържеш. Въпросът е, че не ти се живее повече така, правиш компромис със себе си, но при мисълта, че детето няма да е всеки ден до теб, ентусиазмът за раздяла се изпарява.
Лично аз сигурно не бих си тръгнала - направо ме побиват тръпки, ако трябва да вземам такова решение.

Познавам жени,които остават и се жертват заради децата си.И те не са малко,майка ми също е от тях.
Мъже в същото положение не съм срещала.
Не знам дали така отговарям на въпроса ти,просто споделям.

solei , при жените е различно. Те винаги могат да си тръгнат с децата, виждаме, че в 90% от случаите такава е практиката.
Жертвите при жените по-скоро ги отдавам на несигурността, финансовата нестабилност и "какво ще кажат хората", отколкото на факта, че ако си тръгнат, ще бъдат разделени от децата си.

Ако става въпрос за здравомислещи, интелигентни и отговорнии хора, при които тръпката на влюбването отдавна е забравена, но са успели да запазят взаимно уважение, поне според мен, "отвореният брак" без ангажименти е най-доброто решение за семейството като цяло и най-вече за децата Надявам се да не бъда оплюта Винаги съществува риск единият да се влюби отново и да зареже това равновесно и взаимно изгодно съжителство, но може и с десетилетия да си живеят така. А на стари години дали ще се разделят или не... Тогава пак компанията е по-важна. Мисля, че доста бракове в "сивата" гама са точно такива.
С риск да има несъгласни ще кажа, че мъжете са до голяма степен дискриминирани именно защото в 90% от случаите децата са "в кърпа вързани" на майките, дори понякога майките ги ползват за изнудване да останат, за да им осигуряват препитание за сметка на благоволението да присъстват в живота на детето си. Познавам такива нещастни татковци, поставени в безисходица Те обичат децата си и не искат да изпуснат нито миг от развитието им. Но не понасят жените си, които всички в моя пример са "домакини", висящи на гърба и бюджета на мъжете си. И така таткото е принуден да търпи жена си, защото детето е в неизбежен комплект с нея Разбира се в случая ми е известна само мъжката гледна точка, жените им сигурно имат друго виждане
Познавам и много, много нещастен мъж, зарязан от жена си, но боготворящ дъщеря си. На него не са му оставили по-горния избор и не са го изнудвали по този начин, защото не е имал кой знае какви финанси. Сега той е тоталният губещ, защото живеят в различнии градове и понякога не му дават детето под различен предтекст. А той редовно плаща средна издръжка и постоянно прави подаръци на дъщеря си. Нещата са различни от негова гледна точка - той би търпял съжителство с жена си заради дъщеря си (и търпеше докато тя си имаше други мъже, но се връщаше вкъщи), за съжаление впоследствие никой не му предостави този избор

Аз не познавам мъж на който жена му да изневерява и той да я търпи/ако под търпение не се разбира побой/.
Всички мъже  или поне тези, които познавам, не търпят изневяра, за разлика от жените.
Познавам мъже, които съпругата им ги е напуснала и оставила децата или такива, които са взели децата при развод.
За щастие са добри бащи.
Що се отнася до други причини, не съм виждала мъж да живее с жена си, само заради децата, за разлика от жените.
Не зная, какъв е проблема, но това е заблуда.

Аз лично не бих си оставила детето - точка.

Аз познавам един такъв и търпя доста време да е с жена си без да се разбират, но накрая се разделиха и детето си остана при него. Ако не беше го взел той, щеше да си е с тази жена до живот. Обаче той и преди се грижеше почти сам за детето, а нея не я е имало кой знае колко вкъщи, така че не са типичния случай. Но е факт, има мъже, макар и малко, за които децата им са също толкова важни, колкото са за нас, майките, и не биха се съгласили да живеят без тях.

Аз също не бих си оставила детето, но ще си тръгна с него, независимо как.
За съжаление има и такива случаи при които мъжът използва детето срещу майката.

Аз пък познавам.
Години наред жената изневеряваше съвсем спокойно пред очите на мъжа си , той живееше с нея само заради детето . Преди 2 години забременя от друг мъж , изнесе се от общото жилище и сега има друго дете и живее с втория.
Моя познат живее с детето си и е много добър баща !

По темата , и аз като Снежа бих намерила начин да взема детето със себе си .
Добре , че не съм била в ситуация да ми се налага такъв избор .

Много сложна тема. Аз не мога да си представя да живея без детето си, да не съм свидетелка на развитието му, да не я целувам за лека нощ. Втория път, когато мъжа ми не нападна с юмруци пред очите на детето, си тръгнах за два дена, но не успях да взема детето със себе си защото той не ми го даде и се принудих да се върна вкъщи. Мина повече от година докато се измънка с малката. Дори и след побоите, след като преби майка ми, все още понякога изпитвам жал към съпруга си, че не е с малката. Идва всяка седмица да я вижда, излиза с нея и зная, че я обича. Твърди, че обича и мен, но любовта му е прекалено болезнена за да остана с него. Просто имам късмет, че детето е с мен, само че в нашия случай с две медицински след побой, с досие от полицията, че е лежал в ареста за нанесен побой на мен и майка ми няма никакви шансове да получи родителските права.

 Мисля, че не бих си търгнала. Слава богу, при нас никога не е стоял този въпрос, БНД не кипеше от ентусиазъм да си гледа сам децата.