Ще си тръгнете ли, ако детето остане?

  • 6 732
  • 91
# 15
БНД не кипеше от ентусиазъм да си гледа сам децата.  Flutter 
Повечето са така. А които много се пънат да ги гледат, ако нямат майка, на която да ги тръшнат, бързо се осъзнават и се отказват от бащинските права.
Една жена при фризьорката ми разказа как се развела заради тормоз, когато синът й бил още съвсем малък, на 1-2 годинки. Мъжът й бил полицай и взел детето без тя да може да направи нищо. Разбира се, веднага го разпределил на майка си да го гледа. Да, обаче малко дете, не спи нощем, иска много търчане и грижи, жената не можела да му смогне. И тогава напереният кандидат баща с пълно попечителство бързичко подвил опашка и го върнал при майката, която си го е отгледала после 18 години.
Пфу, докато не опре до това да им се наруши комфорт, всичките са много оперени и смели! Ама не им стиска да стават рано и да не спят нощем и да не излизат вечер, за да са с детето, нали?
Виж целия пост
# 16
Вярно е, че ако нямат майка, която да им гледа детето, болшинството мъже се отказват бързо от гледането на децата. Моят иска малката да стои една седмица при него, една при мен след развода, но за 11 месеца откакто сме раздлени я е взимал с преспиване само 3 пъти като последния път ми я върна преждевременно защото не искала да спи при него.
Виж целия пост
# 17
Познавам такъв, който остана с жена си заради детето, но след година и половина сам инициира развода, защото се чувствал много самотен в брак, в който е само квартирант на жена си. Може би и се надяваше тя да се върне все пак духовно при него, но това не стана. Всеки човек има нужда от топлина и взаимност и немога да го виня за решението му.
Виж целия пост
# 18
Скоро четох темата на един татко, който изпитва невероятна тъга и гняв, че трябва да живее без дъщеря си, защото майката го е напуснала заради друг. По неговите думи дъщеря им е при баба си, докато майката изживява новия си романс, а той би трябвало да вижда детето само в събота и то не всяка. Натъжи ме наистина много тази история, независимо дали наистина нещата са точно такива, каквито ги описва, сигурна съм, че има много подобни случаи, в които бащите са не по-малко отговорни и способни родители, а понякога и повече. Повечето случаи, с които съм запозната са стандартната ситуация- бащата си тръгва и от майката, и от децата, с времето се разреждат визитите му, с облекчение разбира, че някой вече е заел мястото му и отговорностите в живота на детето и "добър" баща се изчерпва до " редовна издръжка". Един познат дори твърдеше, че не участва в живота на детето си за негово добро, за да не го разстройвал с тези срещи и да му напомнял, че можело да бъде и друго  Crazy Има, обаче, и ситуации, в които майките използват привързаността на бащата и децата, за да поставят условия и да постигат свои си цели. Пример е съседка, която не работи и изнудва бившия си мъж за издръжка в размер на една работна заплата или поне половината от неговата, защото тя не може да се хване на работа с две деца, които ходят на училище, а и това, че отглежда и възпитава децата му е достатъчен повод да получава заплата. Той й дава колкото може, за да не лишава децата си, а тя навсякъде разказва, че бил мухльо и страхливец и тя нямало да го пусне в дома си повече. Той искаше да се съберат, просто няма шанс да има друг живот- тя разказва как като й писнело хващала децата и му ги стоварвала пред вратата, без предупреждение, да си троши нервите и той, да не мисли, че се е измъкнал. Звъни му постоянно да ги вози до някъде- напр. Кауфланд преди Коледа, защото не може да остави децата си в тази лудница да се блъскат по автобусите и т.н. Използва децата, за да го изнудва и да му покаже, че ако животът им заедно е бил кошмарен, то разделени ще е още по-зле, без да иска да се събират. Та такива бащи също има и той по никакъв начин не би могъл да си вземе децата, със сигурност страда, както и те. Сигурно има и още такива примери, които са изключение, но все пак са тъжни и техни жертви стават децата.
Виж целия пост
# 19
Има, обаче, и ситуации, в които майките използват привързаността на бащата и децата, за да поставят условия и да постигат свои си цели. Пример е съседка, която не работи и изнудва бившия си мъж за издръ.........


Menina, попаднах тук през търсачката,  но това което разказваш ми напомни за подобен случай в който майката на две момчета не само правеше всичко което ти разказваш, но с големи момчета тийнн така и не се хвана на работа въпреки че са разделени вече повече от 10 години !
Тя не работи , бащата пазарува , пълни колата с бензин и отгоре на това е вечно тормозен.  Не искам да влизам в подробности защото са наистина гадни   Sick

Най-тъжното е, че такива бащи са като защитените видове. За тях трябва да се полагат грижи за да не изчезнат съвсем от лицето на земята, пък ето на какво попадат.
Дано гените им да пазят бащинското чувство и да го предават на синовете им.

По принцип темата е много добра. Никога не се бях замисляла. Поздравления за създателя й.
Виж целия пост
# 20
Ще си позволя да се включа с едно мъжко мнение...

Да, на мъжете също много им липсва да бъдат постоянно с децата си. Да, биха останали доста време в един брак само за да бъдат до детето си. Аз останах дотук 2 години. Когато си тръгна един ден, това ще бъде само защото детето получава много неправилна представа за това как би трябвало да изглеждат отношенията между мъжете и жените. Това, което сега вижда е липса на ласки, студенина, "служебен разговор", липса на общи семейни почивки и занимания...  Добре, че не разбира и за липсата на секс Grinning

И така, много татковци също искат да бъдат с децата си, но кажете ми: какъв е шансът им за това, освен ако не се примирят с описаните по-горе взаимоотношения?
Виж целия пост
# 21
izneviara, лошо е когато едно семейство се докара до тук.
Това не можеш да го решиш, освем да си преразгледате отношенията довели до това положение и ако не можете да ги оправите, то да помислите кое е най-доброто при раздяла за детето.
За вас е ясно, че този начин на живот не е добър и за двамата ви. Да си пропиляваш годините така?
Виж целия пост
# 22
Изначално за една жена е по-лесно да си тръгне от семейството и да напусне мъжа си/ като си тръгне с детето, защото за жената самата любов е оправдание. За мъжа е различно, защото той има това чувство за дълг, че трябва да остане при семейството си, когато налице е дете/деца. Ето малко от един възрастен социолог, Франческо Алберони:

„За жената любовта е нещо положително, нравствено. Традиционният и морал и казва: ако обичаш някого, върви с него. При мъжа, напротив – любовта принадлежи към областта на удоволствието. Неговият традиционен морал му диктува: бъди верен на ангажиментите си, поеми грижата за тези, които зависят от теб, не карай да страдат онези, които те обичат и които очакват твоята подкрепа. При мъжа единствено влюбването частично легитимира любовта. То е като експлозия, която подрива моралните правила. Дълбоко в себе си мъжът чувства , че има правото да следва своя порив. Но дори в този случай другият морал, моралът на отговорността продължава да действа. За това мъжът много често се притеснява за жената, която оставя, чувства се отговорен за нейното страдание. Новата любима е, която го тласка да остави предишната. Обикновено тя му обяснява, че има право да го направи, че това е дори негов дълг, защото, ако остане с другата без да я обича, може само да и причини зло.

Погрешно е в това поведение да се вижда някакво специално женско съревнование със собствения пол. Чисто и просто жената мисли, че ако се обича някого, трябва да се обича само той и че не съществуват други етични ангажименти, които трябва да се спазват. Отивайки с този, към когото изпитва чувства, тя е спазила всички свои морални задължения. Докато мъжът в продължение на хиляди години се е учил, че неговият най-голям дълг е към общността, семейството, съпругата, децата. И че еротизмът е нещо в повече. Нещо, което може да получи от съпругата си или от държанките и робините. Нещо, което може да получи и чрез войната и плячкосването. Но всичко това не трябва да се смесва с най-важните му задължения, които не са еротични. „


Въпреки това, и мъжете и жените страдат, когато налице е нова любов, която се преживява като силен порив към съзидание и нов живот, а дългът ги е приковал към семейството. Моето мнение, след проучване на въпроса в дълбочина: аз съм съгласна с психолозите, че оставането „заради детето” не работи.

Но е много тежко да не виждаш детето си, нали! Дилемата е ужасна... но ако един мъж се надява, че като избере детето пред новата любов, след време нещата ще се оправят, той ще я забрави, детето ще го радва и ала бала – ще бъде разочарован. За мен тази жертва означава само че занапред жена му трябва да очаква или изневери или логична раздяла. Оставането заради детето е отложен край  с много мъчителни моменти. Останал си заради две красиви щастливи детски очи, нали? Е, детето или трябва да е сляпо или да е невменяемо, че да не види колко висока цена си платил за това...
Виж целия пост
# 23
Благодаря за мненията! Всъщност цената наистина е висока и става все по-висока с всеки изминал ден, а ползите стават все по-съмнителни. Ако го гледаш от положението на човека, при когото остава детето, нещата изглеждат значително по-лесни за решаване в емоционален план. Не е точно така от моята гледна точка обаче... или поне досега, защото има и други гадни неща в това положение, както можете да се досетите Confused.

Както каза "Оставането заради детето е отложен край  с много мъчителни моменти". Права си за това, случи се с моите родители преди време...
Май има само един изход, нали?
Виж целия пост
# 24
Най-тъжното е, че такива бащи са като защитените видове. За тях трябва да се полагат грижи за да не изчезнат съвсем от лицето на земята, пък ето на какво попадат.

Това ми напомня приказката за хубавите ябълки. За съжаление не е само с мъжете - познавам много прекрасни жени, които имат ужасни съпрузи.

Nesiha благодаря ти за тези цитати! Те за пореден път утвърдиха у мен усещането, че отношението на мъжете и жените към любовта е коренно различно. И всички проблеми идват оттам, че ние очакваме другия да има същото разбиране за любовта като нас, а когато го няма, го приемаме лично, сърдим се и не разбираме...

izneviara , съжалявам, че преживяваш всичко това. Всъщност пуснах темата, провокирана от подобна история на твоята, но продължаваща много повече от 2 години.


Ако не е проблем - можеш ли да споделиш защо според теб стигнахте дотук? И какво означава когато си тръгнеш "един ден", то ще е заради неправилната представа на детето ти. Но до този "един ден" могат да минаг много години. Прекарвайки повече време в тази ситуация не увеличаваш ли риска от неправилни възприятия?
Виж целия пост
# 25
 izneviara, мисля, че колкото детето е по-голямо, толкова по-трудни стават нещата, защото то започва да разбира.
Вече на 20 години, да, но тогава и за двамата ви е безмислено, да си почвата живота отначало. Една тягостна обстановка, а децата чустват това много добре е по-лоша от един развод.
Виж целия пост
# 26
Цитат
Ако не е проблем - можеш ли да споделиш защо според теб стигнахте дотук? И какво означава когато си тръгнеш "един ден", то ще е заради неправилната представа на детето ти. Но до този "един ден" могат да минаг много години. Прекарвайки повече време в тази ситуация не увеличаваш ли риска от неправилни възприятия?

Ще опитам да отговоря, макар че няма да е пълно и очевидно ще бъде едностранчиво... Дотук се стигна, защото постепенно се отчуждихме един от друг. Престанахме да си говорим, престанахме да сме добри приятели. Някъде в този момент аз имах тежък период в професионалния си живот с някои "финансови уроци" и "грешни решения за развитие". Това май съвсем разстрои нещата и един ден разбрах, че във връзката ни има трети. Нататък се сещате - спирала надолу - недорасли реакции, вина, обвинения... и т.н.
Когато най-сетне пораснах и се надявах, че нещата ще се оправят, разбрах че нито за момент не сме преставали да бъдем трима през това време и връзката ни всъщност не е имала шанс. Казвам "един ден", защото го разбрах преди 2 седмици:) Всъщност решението е взето и предстои скоро физическото ми изнасяне. Освен психологическата тежест от едновременната раздяла с двете си любими жени - жена ми и дъщеря ни, остава и чисто практическия проблем с място за живеене, пари ... От родителите си знам, че безкрайното търпение води до още по-големи проблеми, така че не мисля да проточвам дълго. Детето е на 6 и малко...
Виж целия пост
# 27
 izneviara, лошо за третия.
Надявам се да се е появил доста късно. Не, че е успокоение.
Виж целия пост
# 28
Всъщност се е появил преди 2 години и половина и със сигурност е доста сериозен фактор за развоя на събитията  Grinning

Не се оплаквам де, тези неща се случват. Писах, понеже темата беше за бащите, които напускат децата си... Аз очевидно ще бъда от тях и ще ми се наложи да си напусна детето. Макар истината за събитията да е различна, нямам какво да направя. Ето ТОВА е гадно вече, не толкова самата изневяра Simple Smile
Виж целия пост
# 29
Izneviara, съжалявам за това, което си преживял. Каквото и да кажа едва ли ще ти стане по-добре. Защо трябва ти да се изнесеш и детето да остане с майката?  Ако нещата стоят така, както ги описваш тя има вина за разпадането на брака. Може би ти е тежко сега, но би могъл да искаш развод с доказване на вина и да искаш родителските права над детето. Вярно е, че е игра на нерви и ще бъде неприятно, но поне си заслужава да опиташ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия