Искам да попитам как бихте се чувствали и какво бихте направили, ако знаете, че детето ви ще остане при другия родител? В 90% от случаите например детето остава при майката. Как например се чувства един баща, който иска да прекрати един неуспешен брак, но знае, че детето ще остане при майката и той няма да живее с него и няма да го вижда? Смятате ли, че мъжете са друга категория и за тях не е толкова важно дали ще живеят с децата си, или не? Склонни ли сте да оправдаете една подобна саможертва "оставам заради детето"? (Обратният израз е - "да, развеждам се, обаче ако си взема детето с мен").
И въобще - ако знаете, че детето ще остане при другия родител - вие бихте ли си тръгнали, или ще търпите едни неудовлетворяващи отношения (изключвам побоища и т.н., просто всеки си живее неговия живот, вие си имате свой, мъжът ви - свой, събирате се само да спите под един покрив)?