От известно време се каня да пусна такъв въпрос и сега съм провокирана от темата за естественото отбиване. Надявам се на отговори не само от личен опит, а по-скоро нещо като изследвания, медицински/научни факти от ЛЛЛ лидер. Не защото не искам много отговори, а защото бях убедена, че такова нещо като "не пристрастено кърмаче" не съществува 
Сина ми беше изключително кърмен до 6 месеца, а до 1 годинка всяко хранене, между храненията и приспиване беше съпроводено с кърмене. След годинката поразреди дояжданията с кърма, но заспиването и успокоението през деня си останаха. Много недоверчиво се отнасях към майки, на които на 6 месеца и 1 ден или преди това им спряла или намаляла кърмата и бебето много бързо само се отказало да суче. Присмивах се, че само си търсят извинение да се освободят от бебето, за да обърнат внимание на себе си (меко казано). Сега, явно, природата си възстановява равновесието като ми е дала "не пристрастено" кърмаче 
Дъщеря ми е на почти 9 месеца, но почти никога не е заспивала на гърдата. Като бебе то не бяха кърмачески стачки, не беше чудо. Ловила съм я полуспяща, на тъмно и тихо само и само да я накърмя. Откак се осъзна, това тривиално задължение - сукането, изобщо не й е интересно. След като я захраних, храната й е далеч по-интересна, особено педагогическото захранване вечер с всички на масата. Преди месец имах съмнение за пъпчици и почти й бях спряла захранването, а тя продължи да отказва да суче през деня. Наваксва си през нощта - от 2 до 4-5 пъти, но когато от 4-5 станат 2, започвам да се притеснявам дали й стигат млечните хранения. През деня само 1 път успявам да я прилъжа, а понякога принудя да суче (около 3-4 часа следобед). Същевременно съм я пробвала да й дам АМ, което тя отказа с видимо отвращение. Млечните каши не са много на почит.
Та въпросите ми са нормално ли е едно кърмаче да е такова и нормално ли е, както е тръгнало, да се отбие далеч по-скоро от брат си?
Донякъде може би съм разочарована, че процесът не е воден от мен, малко ми е мъчно, че е толкова малка, а вече по-малко зависима от мен...
Извинявам се за дългия пост
Виж целия пост
Сина ми беше изключително кърмен до 6 месеца, а до 1 годинка всяко хранене, между храненията и приспиване беше съпроводено с кърмене. След годинката поразреди дояжданията с кърма, но заспиването и успокоението през деня си останаха. Много недоверчиво се отнасях към майки, на които на 6 месеца и 1 ден или преди това им спряла или намаляла кърмата и бебето много бързо само се отказало да суче. Присмивах се, че само си търсят извинение да се освободят от бебето, за да обърнат внимание на себе си (меко казано). Сега, явно, природата си възстановява равновесието като ми е дала "не пристрастено" кърмаче Дъщеря ми е на почти 9 месеца, но почти никога не е заспивала на гърдата. Като бебе то не бяха кърмачески стачки, не беше чудо. Ловила съм я полуспяща, на тъмно и тихо само и само да я накърмя. Откак се осъзна, това тривиално задължение - сукането, изобщо не й е интересно. След като я захраних, храната й е далеч по-интересна, особено педагогическото захранване вечер с всички на масата. Преди месец имах съмнение за пъпчици и почти й бях спряла захранването, а тя продължи да отказва да суче през деня. Наваксва си през нощта - от 2 до 4-5 пъти, но когато от 4-5 станат 2, започвам да се притеснявам дали й стигат млечните хранения. През деня само 1 път успявам да я прилъжа, а понякога принудя да суче (около 3-4 часа следобед). Същевременно съм я пробвала да й дам АМ, което тя отказа с видимо отвращение. Млечните каши не са много на почит.Та въпросите ми са нормално ли е едно кърмаче да е такова и нормално ли е, както е тръгнало, да се отбие далеч по-скоро от брат си?
Донякъде може би съм разочарована, че процесът не е воден от мен, малко ми е мъчно, че е толкова малка, а вече по-малко зависима от мен...
Извинявам се за дългия пост
, докато не го написах не знаех, че е точно така) реших, че детето е готово да спре да суче и окончателното отбиване ще стане без драми. Наистина стана точно така. 
, гърдите ми не са напрегнати, няма бучки (аз пия като профилактика и вит.Е) и съм сигурна, че в даден момент образуването на кърма и самоволното й изтичане ще спрат. Не съм сигурна, че искам да пия хормонален препарат за спирането й и поради тази причина не съм се консултирала с лекарката все още.