Случвало се е когато големият си има деца на гости да викат малкото, защото ги разсмива /прави и говори глупости, естествено/. Когато почне да им досажда моментално го извеждам от стаята. Когато някой не желае да играе с другия гледам да пренасоча вниманието.
За мен е от голямо значение инициативата за занимания с малкото дете от страна на голямото никога да не идва от нас, родителите. В противен случай винаги ще се породи най- малкото досада. В началото- неосъзната, с годините- все по- ясно разграничима. Това ме притеснява.
Ох, простотиите не минават бързо. Аз и брат ми се занимавахме с тях кажи- речи до неговата казарма и моя VІІІ-ми клас. Сега моите си събират очите, например. И с плюшките се лигавят, съчиняват си гадни театри с кофти роли. Големият си купи и пърдяща възглавница- и двамата много й се кефят, сред любимите играчки е.