Литературен клуб - X

  • 71 428
  • 735
# 375
Интересно, а "Хамамът Балкания" на същия автор е готина. Паралелно повествование и много нови неща.
Аз имам "Магията на Белград" на Момо Капор и  "Малки тайни" на Миркович. "Магията на Белград" е буквално обяснение в любов на автора към града - толкова живи скици, такъв език,че не може да те остави безразличен. Ако не си бил в Белград, тутакси ти се ще да отпрашиш натам.Simple Smile Другата я захванах и я оставих поради -ура!- намирането на "Устоите на света" на английски. Но също оставя добро впечатление.

Точно! Описанието на Белград все едно оживява пред очите ти и имаш неистово желание да тръгнеш веднага натам!
Виж целия пост
# 376
А на мен "Хамамът Балкания" не ми хареса. Хем ми беше много интересна историята, хем стилът някак ме отблъсна и така и не можах да я дочета. А ми се искаше, защото се бях среща наскоро с част от историческите личности по други книги и ми беше интересно да сглобя пъзела, но не ми се получи.
Виж целия пост
# 377
И мен точно стилът на писане на Баяц ме отблъсква.
Виж целия пост
# 378
Благодаря за мненията. Ще видим какво ще реша с балканската литература. И без това скоро изборът сигурно ще е голям на "Алея на книгата", ще се чудя какво по-напред да вземам (обаче след като детето си вземе всичко желано...).

А днес си намерих записани в тефтер списък на стотина книги, които съм чела като ученичка (може би и студентка)- чудна картинка: оргомен брой хубави юношески книги, класически романи, които не знам някога ще намеря ли време да препрочета, навлизане в света на любимите и до днес Стайнбек, Хемингуей, Фицджералд, Селинджър... Приятно преживяване беше да видя заглавията, а съм си преписвала и доста откъси от книгите. Поне тях ще опитам да прочета, да видя какво ме е вълнувало тогава... Grinning
Виж целия пост
# 379
Подкрепям мнението за "Книга за бамбука": дори и идеята не е успяла да "спаси" крайния резултат. Проблемът дори не е толкова в стила, който не се запомня, освен с лошия спомен от него, колкото в това, че сюжетът звучи толкова "привнесен", че само една силна авторова индивидуалност щеше да накара читателя да забрави, че този сюжет вече го е чел някъде другаде и за съжаление, в много по-добра форма.
Виж целия пост
# 380
Има интервю с Паоло Джордано в онлайн-изданието на Ева. Опитах се да го постна, но нещо линкът не се получи. Не знам дали от форума или от сайта на списанието.

Не съм чела книгата му. Може би ще поправя пропуска.

М/у другото вчера си купих "Сватовникът от Перигор". Прочетох първите две глави и мн. трудно се откъснах. Ще пиша пак, като я завърша.
Виж целия пост
# 381
fam Hug
Благодаря,че каза за интервюто.
На мен книгата много ми хареса,направо я изгълтах за два дни Mr. Green
Сега се колебая дали да гледам филма,защото не обичам да гледам филмирани книги,коио са ми харесали след разочарованието с "Пътеводител на галактическия стопаджия ".
Виж целия пост
# 382
Според мен "Самотата..." по-лесно се поддава на екранизация от "Пътеводителя..", ще ми е интересно да го видя.
Виж целия пост
# 383
Днес препрочитах разказите на Моъм, не мога да не споделя възхитата си от брилятния му език, точните наблюдения и драматичния сюжет.

От Алея на книгата се завърнах с 30 броя печатни изделия, включително една книга подарък.
Направо се чудя от коя да започна. Когато имаш такъв избор е  много по-трудно, отколкото ако нямаш никакъв Simple Smile
Виж целия пост
# 384
Аз да споделя разочарование - не успях да възприема Айрис Мърдок . Две книги изчетох с мъка , " Морето,морето" и " Италианското момиче " , оставиха ми меко казано неприятен привкус . Има нещо в сюжетите и на двете , предизвикващо у мен ... погнуса и отвращение , а и стилът на авторката на моменти е като на осмокласничка . Не знам за вашето мнение , дано не ви влияя отрицателно , но аз съм дотук с опитите да "харесам" Мърдок .

Търся отзиви за Марсел Пруст " Една любов на Суан " . Взех я скоро , но се колебая дали да я започна .
В момента чета Избрани произведения на Анатол Франс . Приятно съм изненадана , увлекателно и леко ми върви .
Виж целия пост
# 385
Найс, въобще не се чуди, а започвай Пруст. Невероятен е.  Peace
Виж целия пост
# 386
Найс, въобще не се чуди, а започвай Пруст. Невероятен е.  Peace

Паркирах го на нощното шкафче вече . Hug
Виж целия пост
# 387
Много добре! Дайте да Ви пиша "отличен" за отличното решение Simple Smile
Виж целия пост
# 388
nice, може да се каже, че и  "Морето, морето", и " Италианското момиче " ми харесаха. Но напълно те разбирам за неприятното усещане. Когато започвам да чета Айрис Мърдок, непременно се настройвам за стила й и какво мога да очаквам. Дори скоро взех от библиотеката нещо, което не съм чела , но върнах книгата, защото в момента не можех да се настроя. Изобщо винаги английската литература ми се е струвала по-особена, но като възпитаничка на английска гимназия много години съм й била "предана" и сякаш по default Wink съм я приемала. А тази година като посетих Англия, разбрах, че наистина на острова много неща за чудати...
Иначе филмът "Айрис" ми хареса, обичам филми за творци.
Виж целия пост
# 389
nice, писала съм отдавна в темата за Пруст, който обожавам (бях препоръчала и изключителната биография на Жан-Ив Тадие, която конкурира обема на част от "По следите на изгубеното време"; биография, задължителна за всеки, който е почитател на автора). Чела съм го много-много отдавна, но се връщам понякога към него.
Не бих могла да препоръчам Пруст на никой, мога само да му споделя, какво аз изпитвам от четенето му. Уникален стил, изключителна чувствителност, борави с образите извън чисто зрителното им битие...
Започнеш ли обаче едната от книгите, трябва да бъдеш подготвена, че става дума за поредица, която е от 7 тома и няколко хиляди страници и че на български език са преведени само 4 (поне по последни мои спомени и справки). Чакат те изречения, за които понякога две страници са малко, събития, които ще се развиват на стотина страници и образи, към които ще те връщат в няколко тома (почти всички са с реални прототипи).

Позволи ми един цитат:
"Той изстрадваше предварително, ред по ред, всевъзможните болки от една разлъка, която в друг момент му се струваше възможно да избегне, подобно на хората, които турят порядък във всичките си дела - предвид някакво неосъществимо експатриране - и чиято мисъл, изгубила вече представа, къде й е писано да свие гнездо на следния ден, се суети известно време откъсната от тях, досущ както изтръгнатото от болния сърце продължава да тупти независимо от останалата част от тялото. Във всеки случай надеждата, че неговата възлюблена ще се завърне, му вдъхваше смелост да понася разлъката, тъй както вярата, че можеш да оживееш след сражението, помага да се изправиш лице в лице със смъртта. И както се случва обикновено, онова стръкче всред цялата човешка флора, което се най-малко се нужда от почва-кърмилница, за да оцелее, първо пониква върху наглед най-безплодната скала, та и той, преструвайки се отначало, че приема разлъката, може би накрая искрено беше привикнал с нея. Ала несигурността поддържаше у него едно състояние, което независимо от спомена за тази жена, приличаше на любов." (М. Пруст, "Обществото на Германт', т. I., превод: М. Георгиева)

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия