На 21 год съм,студентка.Бременна съм 16г.с и това вместо да ме радва ме ужасява.Постоянно съм депресирана.С таткото не се разбираме,не че не е добър,каато човек е много добър но все се дразним и взаимно си влиям зле.Истината е,че в този момент осъзнавам как изпуснах от контрол живота си.Мечтаех за истинската любов,за човек с който ще се разбираме,а не взаимно да се тъпчем и докато 2 години плачех,че нямам тези неща и не предприех нищо в един момент разбрах,че съм бременна.И дори и в този момент не можех да помисля трезво какво да правя.Когато му казах той се зарадва,а аз направо се изумих.В положението,в което бяхме не бях и помисляла да оставя детето,въпреки че когато разбрах се разплаках,погалих си корема и си казах "ще си имам бебче".Таткото е 7год по-голям от мен.казах си "ще се разбираме заради детето,той е голям не е някое лапе:Ако махна дететто,може да стане така,4е в бъдеще да не мога да имам деца,а аз много ги обичам ",другото което е казах веднага на родителите ми,а те са най-прекрасните хора,които познавам,винаги са ме подкрепяли.И така те и всички др приятели се радваха въпреки,че знаеха отношенията ни и казвах,всичко ще се оправи ще видиш.А аз вместо да послушам себе си,чувствата си и инстинктите,слушах тях.Толкова ми се искаше да е така,че им повярвах.
Знам,че ще кажете че съм слаба и всичко е било в мой ръце.Точно за това се обвинявам.Съсипах си най-хубавите години в непрестанни сълзи за глупости,а сега дойде момент,в който дори и в бъдеще не бих предприела нищо ,най-вече заради детето.
Искам да попитам дали ще ми помогне психолог,психиатър и т.н.Дали наистина помагат в състояние на депресия или всичко зависи от теб и волята ти.Защото аз такава нямам,притеснявам се за бъдещето,за щастието на детето,за моето щастие,непрестганно плача,гонят ме какви ли не мисли,само в съня виждам спасение.
МОЛЯ ВИ,НЕ МЕ УПРЕКВАЙТЕ,А ДАЙТЕ СЪВЕТ,ДОСТАТЪЧНО ЗЛЕ СЕ ЧУВСТВАМ И ДОСТАТЪЧНО САМА СЕ УПРЕКВАМ!!!
Виж целия пост
Знам,че ще кажете че съм слаба и всичко е било в мой ръце.Точно за това се обвинявам.Съсипах си най-хубавите години в непрестанни сълзи за глупости,а сега дойде момент,в който дори и в бъдеще не бих предприела нищо ,най-вече заради детето.
Искам да попитам дали ще ми помогне психолог,психиатър и т.н.Дали наистина помагат в състояние на депресия или всичко зависи от теб и волята ти.Защото аз такава нямам,притеснявам се за бъдещето,за щастието на детето,за моето щастие,непрестганно плача,гонят ме какви ли не мисли,само в съня виждам спасение.
МОЛЯ ВИ,НЕ МЕ УПРЕКВАЙТЕ,А ДАЙТЕ СЪВЕТ,ДОСТАТЪЧНО ЗЛЕ СЕ ЧУВСТВАМ И ДОСТАТЪЧНО САМА СЕ УПРЕКВАМ!!!
Мисля си, че би ти се отразило добре 
),но факт е,че аз след известно време,бях друг човек.Опитай и ти и ако срещнеш терапевт,който те чете като отворена книга и който измъква и най-съкровените ти тайни,това е точния терапевт за теб.Желая ти успех и не се обвинявай за нищо.В момента,в който си решила да дариш живот и да задържиш бебенцето,ти наистина си го искала,вярвай ми никой не ти е повлиял.Последната дума е била твоя.Потърси свестен психотерапевт(според мен в твоя случай трябва да е жена) и след няколко месеца ще бъдеш най-щастливата майка на света.И не си мисли,че няма изход от депресията.Има!Изпитала съм го.Горе главата bebence14 
Е, сега не можем да се търпим. Аз вече осъзнавам колко досадна съм станала, а неговото нормално държане ме побърква, дразни и вбесява 
А като ми стане едно черно си рева по цял ден с глас, мисля за това как ще се справим финансово и дали бебето не е грешка. Аз вече осъзнавам, че хормоните са виновни за тези мои състояния и просто чакам да ми мине 