ПОМОГНЕТЕ!!! Предродилна депресия

Появата на дете, не променя отношенията като цяло между родителите, не трябва и да е средство, за подобряването им. Сега е моментът да си дадеш равносметка за причините поради, които не се разбирате и дали има възможност връзката ви да се развие. Казваш, че проблемите ви не са от сега и доколкото разбирам си мислила по- скоро за раздяла. Сега е моментът да прецениш нещата от друг ъгъл и да вземеш сама за себе си решение, а и заедно дали и как виждате в бъдеще семейните си отношения. Мечтите са си твой и животът е пред теб, за да осъществиш всяка една от тях. С възраста човек не спира, дори и след като е постигнал много, да мечтае и да се стреми към различни неща, децата не са пречка, не трябва да мсилиш така. Можеш да споделиш към какво се стремиш и за кое считаш, че ще е пречка детето и много майки ще ти дадат личният си пример, какво и как са постигнали със деца и семейство. Успех!

Здравейте, аз съм жената с постоянните болки (които са ме срещали из форума знаят). Резултата от тях и страха да не стане нещо с бебето доведе до много силна тревожност и депресия. За болките ходя редовно на лекар - за сега нищо. Явно са психосоматични, т.к. и пия бая силни лекарства за контракции и те пак си седят.

Та нека майките с опит да споделят как се справиха с това ужасно състояние на депресия. Едва ли съм само аз така. Загубих и съня си и апетита си. Болката не спира, и ужаса е огромен.

Фортуна, видях те и в други теми, че споделяш за тези болки. Аз пих лекарства (тогава изписваха Магнерот) до 2-3 дни преди да родя. Не се търпеше болката. Имах чувството, че организма ми се опитва да изхвърли бебето непрекъснато. Един ден да пропуснех и ставаше нетърпимо. После родих и всичко се оправи, но преди това много пъти си мислех, че няма да издържа и никога няма да си спомня какво е да не те боли непрекъснато.

Лека бременност!Почти всички минаваме през този период!

Мерси за отговорите. Както се вижда съм писала преди две седмици, пуснах и отделна тема. Оказа се, че в бг мамма са само щастливи майки, които не са имали подобни проблеми.

bebence14, здравей и от мен Аз съм на 23, също съм бременна студентка. Преди около месец разбрах, че не съм сама, а в мен има и друго човече и въпреки че обожавам децата се стреснах и уплаших ужасно много, всичко ми беше сиво и мрачно, сякаш бе настъпил края на света, за миг ми минаха куп черни мисли през главата...Но добре че бъдещия тати беше с мен и ме успокои. До скоро се чувствах добре (като изключим гаденията де) , но сега месец по-късно се чудя какво се случва с мен, побърквам се, ужасна съм и сама не се търпя  пък за бащата не знам как ме търпи, ама проблема е там, че аз едвам го търпя, дразни ме с почти всичко, което върши и ми идва незнам какво да му направя    Гледам да не се стига до положения, в които да се караме, защото не е хубаво за бебчо, ама понякога не мога да се сдържам. Той от своя страна също гледа да не ми се кара. Искам само да ти кажа, че преди да разберем, че съм бременна си се карахме и дърпахме горе-долу честичко, но в крайна сметка поне се сдобрявахме бързо. Така, освен това, че ме изнервя, на моменти се чудя дали изобщо искам това бебе, дали ще се справим, дали има смисъл, дали няма да си провалим животите и т.н. ... ама като дойда на себе си осъзнавам какви глупости си мисля и спирам с простотиите. Така че, недей да се затормозяваш толкова, хормоните оказват влияние и се психясваш тотално. Не мисли лоши неща, не се ядосвай, не обръщай внимание на неща и думи, който биха те ядосали  защото е лошо за бебчето ти.  Мисли за това , което те очаква- едно малко слънчице, което много ще те обича и ще те радва всеки ден с лъчезарните си усмивки 

Аз също изпаднах в предродилна депресия, но по съвсем други причини.
Изобщо не съм мислела дори, че ще се случи точно сега. Детето е много желано и от двама ни
и се разбираме страхотно със съпруга ми. Работата е там, че поради проблеми с бременността се наложи да я изкарам в болнични. Вече съм в началото на 5-ти месец, стоя по цял ден вкъщи и се чудя какво да правя. Мислех аз да пусна подобна тема, но видях че има, макар и поради други причини.
Лошото е, че в София не познавам никой и нямам приятели, няма с кой да изляза и къде.
Нямам какво да купувам и нищо няма смисъл за мен. Съзнавам, че трябва да излизам повече, но не ми се излиза никъде понеже не ми се и прави нищо. Чакането бебето да се появи ми се вижда безкрайно, а редом с това са започнали да ме съпътстват страхове дали ще се справя с гледането на детето понеже ще го гледам сама и се страхувам депресията ми да не се задълбочи още повече. Опитах се да намеря някаква лека работа или дейност, с която да се занимавам, но не успях. Ще се радвам да дадете съвет  с какво да се захвана.

Ahilea, същото се случи и с мен. За жалост за момента незнам какво да те посъветвам, защото и аз се лутам все още. Самота по цял ден. Аз съм от София и имам много приятели, но.. те ходят на работа или не им се занимава с бременни. Депресията е бая задълбала, да не говорим че и аз се страхувам за след раждането. Ако искаш ми пиши на лични. И ако имаш възможност потърси терапевт, не че помагат с магична пръчка, но все е нещо.

A_H_I_L_E_A, братовчедка ми беше в подобна ситуация. Имаше тежка бременност- до 5,6 месец удома на легло, а след това до края на бременността беше в болница. Преживя трудно този дълъг период, но сега си има едно живо и здраво, красиво момченце. Тя също си го гледа сама. Вярно, трудно й е, но се справя. Идеята на o_fortuna за терапевт не е лоша, може също да пробваш да запишеш курс за бременни (естествено, ако имаш възможност за това)- така хем ще научиш нещо полезно и ще се подготвиш, хем ще има с какво да си запълваш времето.

Жълтурче, моля те сподели повече за братовчетка ти. Как се справи, първо бебе ли й е било, защото когато е първо не знаеш какво да очакваш и става още по страшна ситуацията. Нали майчниното чувство се появява след раждане. След това имаше ли след родилна депресия. Казват, че при предродилна следродилната е много по силна.

Ами, o_fortuna , да, първо бебенце й е.  За бременността не мога да кажа нищо освен, че беше много тежка и незнам как е изтърпяла цялото това време на легло.... Ама той бебока беше толкова дълго чакан милия, че след като се появи братовчедка ми беше облекчена, че малкото същество от коремчето й най-после е излязло на бял свят, че е живо и здраво, че може да го гушка и да му се радва и също, че и тя най-после ще може да се чувства пълноценна, вършейки някакви дейности (това са нейни думи от разговор след ражденето). Първоначално беше хем радостна, хем изтощена. Трябваше й време да свикне с всичко и да влезне в кондиция, но набързо привикна. Казваше, че като малкия е буден се занимава с него, а като спинка гледа да свърши къщната си работа     Определено й е трудно, ама няма как-бащата ходи на работа да изкарва парички, едните баба и дядо са на другия край на Б-я, а другите са в чужбина
 Така че o_fortuna , ако приемаш съвети ще ти кажа, че когато ти се роди бебчето не трябва да се шашкаш и да изпадаш в депресии, мислейки си дали ще се справиш с гледането му, дали няма да му се случи нещо, дали няма да се разболее, дали си достатъчно грижовна и добра и т.н., защото ти си неговата мама и ще си му много нужна просто му се радвай и му се отдай, не мисли за друго, всичко ще се подреди ще свикнете един с друг и всичко ще бъде наред  

 
Здравейте и от мен! Явно това с притесненията и страховете почти никого не подминава. Аз все по-ясно осъзнавам, че хормоните са виновни! В началото само да посмееше някой да каже нещо за хормони и бях готова да го обезглавя, но сега сама се усещам как в един момент съм щастлива и доволна, а в следващия плача за някоя простотия и положението ми се вижда безнадеждно!

Момичета това със седенето в къщи наистина се оказа ужасно! Аз до преди 10 дни работех и нямах търпение да престана да ходя на работа. Работата на компютър по 8-9 часа на ден, включително и в събота, без да мога да се разходя или дори да отворя прозорец ме уморяваше много, и често не ми беше добре. Сега си седя в къщи и не знам какво да правя! Дори нещата, който трябва да се свършат не мога да се организирам да свърша! Не се чувствам пълноценна и полезна! Ходя на курс по език, посещавам и безплатните курсове за родители, но това далеч не запълва времето ми... Междувременно ми хрумват безброй глупости за които да се притеснявам... 

При теб може и да са хормони. Желая ти лека бременност и повече позитивизъм! За разлика от теб обаче авторката на темата е притеснена от лошите отношения с бащата на бъдещото си дете, от изгубеното време с него и от това, че очевидно не си е представяла така семейството си - доста основателни притеснения според мен, когато става въпрос за семейство и бъдещето на една невинна за нищо рожба. В този случай не виждам как би й помогнал психолог или друг специалист. Изборът ни на парньор и отговорността ни като родители зависи от нас самите. И ако те са грешни или ние сме безотговорни няма как чичо доктор да ни постави вълшебна инжекция или по някакъв друг магически начин да поправи това, което сами сме забъркали.

Аз мисля, че е нормално всяка жена да се чуди дали е направила най-добрия избор за партньор, когато очаква дете (да, да, знам, че тук всички сме се събрали с единствените си възлюбени и свръхподходящи половинки, но все пак...) Когато забременнеш, изведнъж става смразяващо ясно, че точно с този човек ще си обвързана доживот, защото той е баща на детето ти. И ако преди винаги, дори на дъното на подсъзнанието, сме знаели, че ако не се получат нещата... има друг вариант, то сега тоази друг вариант изглежда невъзможен. И това, съчетано с хормоналната буря и с обичайното недоволство на бременната жена към външния си вид (дебела съм, тежка съм, никой няма да ме хареса повече, ама никога...) си дава логичен резултат - депресия, която се задълбочава след всеки конфликт с партньора. Ако намериш начин да не й се поддадеш - всичко ще се оправи. Но ако се вкараш в този филм - малко по малко страховете ти стават истина, като с всяко друго нещо. И вече не знаеш дали скандалите пораждат мъка, или мъката ти е породила скандалите... Това е затворен кръг.

Горе главата и не се давай на черните мисли. И не забравяй, че съвършените връзки съществуват само във форума.

Мисля, че си много права. А и това с хормоните, колкото и смешно да звучи, колкото и да го отричат някои хора-си е съвсем вярно. Ако си чувсвителен човек, който лесно изпада в депресивни състояния, то през бременността става още по-лошо. Казвам го защото при мен е така. Когато ме завладеят хормоните (а те май рядко ме пускат) и настроението ми е сдухано и ми е нещо тъжно (ама реално погледнато и аз незнам за  какво точно), започвам да мисля за разни сериозни житейски неща (от сорта на - закована съм с него доживот , дали ще бъде добър баща, ами аз, дали ще бъда добра майка и т.н.) та да може да ми стане едно такова адски депресивно и потиснато  А после, когото дойда на себе си нищо ми няма, но... И за това се опитвам много, много да не се подавам на безпричинно лошото си настроение и гледам да се радвам