Знаят ли БГ работодателите как се провежда интервю за работа?

Обръщала съм се само веднъж в БГ към подобна фирма да търся персонал и останах много разочарована от отношението. В началото започнаха да ми изтъкват колко директора в какви чужди фирма са намерили, а на нас определено не ни беше необходим директор. После ме поканиха на интервю с тримата избрани от тях, които определено бяха под всякаква критика.
Тук също започнахме да работим с консултантска агенция и като чужда за тях фирма ни взеха за туристи. В началото се изредиха всички близки и познати на работещите в агенцията, а после казаха, че ако искаме да ни покажат още хора трябва да платим още веднъж , а според тях вече ни били представили най-добрите...След като платихме няколко пъти взеха че се появиха хора, които ни отговарят на изискванията.

Мисля, че и в БГ за това не ни обърнаха внимание, понеже под масата не мушнахме нищо....

Като стана въпрос за посредническите фирми, аз пък да питам имат ли представа в т. нар. Бюро по труда коя професия към коя област спада. Една приятелка я съкратиха миналата година, тя е инженер в мебелното производство, а в бюрото по труда я пишат в област "селско стопанство". Нерде Ямбол, нерде Стамбул!
ДА не говоря за т. нар. класификатор на професиите, който е по-объркан отвсякога.
А и още нещо, по повод HR специалистите. Доколкото ми е известно, поне в нормалните фирми, тези специалисти пишат длъжностните характреристики. Така че няма как да не знаят какви точно изисквания да имат към определен човек, кандидатстващ за определена позиция. НО в епохата на съкращаване на персонал и процъфтяване на пенкилерщината може да се срещнат най-невероятни съчетания на съвместяване на професии, така че човек да се изуми. Абе не са толкова прости нещата.

Защо не му помогна, като му кажеш "Аз Ви предлагам работното време да е от 9 до 17 с един час обедна почивка и заплата 2000" примерно? Кой знае колко неща са му на главата на човека, може наистина да не е имал време  да мисли за това.

Твоят разказ ми напомня за първата ми среща с един работодател преди години, която никога няма да забравя. Получавам и-мейл от две изречения, който гласи горе-долу следното: "Кандидатствали сте за работа при нас. Моля, обадете ми се" И отдолу някакво име. Нито телефон, нито адрес, нито фирма. Търся в интернет сайта, който фигурира след @ на и-мейла от който идва писмото и ми излиза сайта на някаква фирма. С оглед на това, че в момента съм търсила работа и съм изпратила на конвейр документи на сто фирми сигурно, посмъртно не мога да си спомня в тази за какво точно съм кандидатствала. Преглеждам и моята поща - не съм им пращала документи на този и-мейл, нито на друг с този сървър. Все пак се обаждам и търся г-н еди кой си. 15ина човека ми обясняват, че той не е на този номер, питат ме по какъв въпрос го търся и ме прехвърлят все на някой друг, но не и на него. Най-накрая след пореден разпит някой по веригата ми дава мобилния му телефон. Звъня, казвам му така и така, пратила съм Ви докумети за работа, получих от Вас писмо да Ви се обадя. Отсреща мълчание. Питам "да не би да не Ви е удобно в момента, да Ви се обадя по-късно?", "Не, не, удобно ми е, няма проблем" и пак мълчание.  Започвам настъпление "Ами, ако искате да се видим и да поговорим", "да, да, трябва да се видим" и пак мълчание. Питам кога ще му е удобно, а той ми заявява "Ами и сега, ако искате"  Не зная какво означава това "сега", но от сайта им поне съм видяла къде се намират и изморена да му тегля думите с ченгел му казвам "ОК, тръгвам към вас. Ако няма много трафик мисля, че ще стигна след 30 мин. Ще Ви звънна пак, когато съм пред офиса Ви, евентуално да не Ви е изникнало нещо м/увременно"

В кабинета му ми предлага кафе, започва да звъни на секретарката, нея я няма. Звъни й на мобилния, крещи, че няма кой едно кафе да му направи, а след това започва да й се извинява. Май се оказва, че тя е навън, защото той я е изпратил по някакви задачи и е забравил След това си обръща бюрото нагоре с краката, за да ми даде визитка, но така и не ги намира къде са.  Много му трябвал му човек, ама нито знае каква заплата ще му даде, нито работно време. Виждам, че така до никъде няма да стигнем и му казвам "Ама какво точно Ви трябва на Вас?", а той безпомощно изквичава "НЯКОЙ, КОЙТО ДА ВЪВЕДЕ РЕД ТУК". Оказва се, че човека има пет различни дейности, една с една нямат нищо общо. Няма много време за този офис и иска някой да му движи нещата. Започвам да го разпитвам детайлно какви точно са му текущите и предстоящи задачи и за всяка по отделно казвам "това мога да го свърша", "това зная на теория как се прави, но не съм го вършила никога", "в това ведомство имам съученик, той ще обясни и ще помогне", "тук не зная какво може да се направи, но мога да помисля". Казвам му, че на прима-виста искам еди каква заплата, ако иска да си помисли и да се чуем пак и се ориентирам да си ходя. А той ми казва "какво да си мисля, най-много да ти изгубя координатите и да не мога да те намеря после. Хайде да пробаме. Можеш ли да започнеш от утре?"   

Ако си бях казала "тоя смотаняк едно интервю не може да проведе" и се бях фръцнала щях да пропусна шанса си за една от най-хубавите и добре платени работи, които съм имала в продължение на три години. Останалия персонал често също го наричаше как ли не, но ако си бяха направили труда поне малко да му влязат в положение управител щеше да им бъде някой от тях, а нямаше шефът им да си търси външен човек, който да вкара ред. Отдавна работя за себе си, но с бившият ми шеф все още имаме прекрасни отношения, правим си услуги и винаги се сещам с приятна емоция за времето прекарано в тази фирма.

Поста ми стана много дълъг, но е ясно, че с него се опитвам да кажа на младите дами да не се впрягат толкова от начина на провеждане на едно интервю и да не се срамуват да кажат какво искат. Това, че някой не е дипломиран специалист по човешки ресурси съвсем не означава, че в неговата фирма не е точно вашето място. 

Стаменка, страхотен разказ и извод от ситуацията


 

Е, то е  ясно, че човека е предложил добра заплата, и ти си започнала. Съгласна съм, че  може интервюиращия две думи да ти каже и да ти стане ясно дали можеш да работиш за него. Освен това, от разказа ти разбирам, че за тази позиция не са се избивали хора да кандидатстват  Имала си добрия шанс да отидеш и да те вземат. Но сега по интервютата  ..... една камара хора се изсипват. Много, много е трудно да се намери работа.

По-важното е , не че и е предложил добра заплата , а че си е спазил уговорката и и е давал обещаната заплата. Защото в много случаи обещаното се разминава с действително полученото .

Аз пък съм възхитена от подхода на stamenka.

Правя връзка с отхвърлени кандидатури, защото и-мейлът е: termnator1978@abv.bg или защото придружителното писмо не е написано, както си му е редът. Да, прави лошо впечатление, но може би точно това е Служителят. Но той даже не бива поканен на интервю, заради горните неща.
Ще интервюират някой, който е прочел 5 статии за това как се пише автобиография, как се оформя придружителното писмо, какво трябва да е обръщението, какъв е подписа на края на писмото. Да, прави добро впечатление, но може да се подлъжат по тези неща, а човекът да не става за работата.

stamenka, благодаря за споделеното. Беше ми много интересно да го прочета. Ще си имам едно на ум от сега нататък. Това беше най-полезното за мен от цялата тема!   

Мен ме дразни това, че за всяка работа изискват 2-3 години опит, тогава младите хора, завъшили току-що, какъв шанс имат да работят по специалността си? Първо ок, трябва да работят на някакво по-ниско ниво, не веднага да очакват шефски постове, но не им се дава възможност да е по специалността, изобщо не ми се говори за това, че изискванията винаги са на ниво, а в някои случаи дори кратко описание на фирмата и дейността им няма в обявата...

Да, масово има обяви с изискване за опит, а долу пише "позицията е подходяща и за студенти"

Явно не си чела моят пост, защото в него разказах, че човека нищо не ми е предлагал. През цялото време аз бях тази с предложенията, вкл. и относно заплатата.  Ако трябваше да си правя извод само от двете думи, които му изтеглих с ченгел, то вобще нямаше да стигнем до среща. В разказа си никъде не съм казавала колко кандидати е имало за мястото. Имах шанса да отида, но това, че ме "взеха" съм си го извоювала с конкретни идеи и предложения за работата още на първата среща.

Както и да е. Все пак се радвам, че някои момичета са разбрали какво имам предвид и намират споделеното за полезно. Не се откзвайте бързо, само защото някой работодател не е запознат с последните тенденинции в модата на провеждане на интервю или пък, ако ви се стори, че не знае какво точно иска. В такъв случай кажете вие какво предлагате и на каква цена, пък той да си преценява. Успех на всички   

Не е толкова невъзможно, аз имам опит 5г. като офис мениджър и 2г. като управител на магазин, а в момента съм студент

Уха, дай Боже повече такива работодатели

Не мисля че има НR, който ще се върже на безумните шаблони. Не е важно колко статии си прочел, а доколко си успял да вникнеш в смисъла им и доколко успяваш да ги пречупиш през собствения си опит и индивидуалност. Хората без необходимия опит или пък знания, но с големи претенции си личат от километри. И естествено, не за всички длъжности се иска да имаш кой знае колко и какъв опит и не е необходимо автобиографията и мотивационното ти писмо да са на академично ниво.
Най-важното според мен е да си откровен. Да споделиш открито какво можеш и в кое според теб си добър. В областите, в които не се чувстваш достатъчно сигурен, по-добре премълчи или по време на интервюто си признай откровено, че точно това не е най-силната ти страна. Може и да не ви се вярва, но човекът отсреща обикновено го оценява.

Това дали работодателите знаят как да провеждат интервю или не, няма смисъл да го обсъждаме. Така или иначе ние сме в позицията на зависим. Ако сме толкова добри, колкото си мислим, ще съумеем да се държим според това кой стои насреща и какъв е неговия тон на разговор.

Разказът на Стаменка много ме развесели и ми напомни за първата ми среща с работодателя, който напуснах преди седмица след 10 години работа. За съжаление, въпреки добрите ми чувства и чудесните възможности за развитие, които имах при него, кризата си каза своето и условията напоследък се влошиха драстично.
На 34 за сефте съм безработна и това леко ме плаши  ..

Това по-горе го написах като човек, който участваше при провеждането на интервюта - при кандидати, за които се иска английски.

Сега обаче съм от другата страна и ако до месец-два не си намеря нещо подходящо, най-вероятно и аз друга песен ще запея  

Искам да ви попитам  дали след проведено интервю ви звънят или поне да изпратят e-mail с окончателния резултат. Бях на интервю, което се провеждаше директно от управителя на фирмата. На тръгване ми каза, че най-късно до петък ще реши кой от кандидатите ще избере. Но независимо от избора, всички ще бъдат уведомени по телефона за крайния резултат. Вече минаха два петъка, но никой не се обади. После се случи абсолютно същото в друга фирма. За съжаление, когато си през агенция е същото. Мъжът ми кандидатства за една позиция в голяма фирма, но през агенция. Мина през две интервюта, като второто беше с HR - те на самата фирма. На следващия ден му се обадиха от агенцията и му казаха, че е одобрен и за трето интервю, което ще е директно със собственика, но ще му звъннат допълнително за датата и часа. Мина вече месец и не само не се обадиха за трето интервю, но дори не му писаха че отпада от надпреварата. Според мен е твърде непрофесионално, но може такава да е масовата практика. Ще споделите ли как е било при вас?

Ами понякога ми пишат, понякога не.