Знаят ли БГ работодателите как се провежда интервю за работа?

Само от една фирма ми писаха на мейла, че са си намерили човек за позицията. Същите преди това ми бяха благодарили, че съм проявила интерес

Някой интервюиращи обещаваха, че независимо от резултата ще се обядят, но не се...

А някой дори не обещаха...

Повечето обещават, но малко компании дават обратна връзка.
Много често обаче има забавяне в отговора. Логиката за мен е проста - правят предложение на избрания кандидат, но не бързат да откажат на останалите, защото има риск титуляра да не приеме офертата или да не се яви на работа в уречения ден.

Интервютата...
Ако изобщо се състоят, минават предсказуемо.

Най-често отсреща чувам: "Ама Вие, с толкова езици... Защо кандидатствате за тази позиция? (А сега де, що кандидатствам! Всъщност въпросът е риторичен, едва ли не упрекващ, и не чакат отговор.) Не сте за нас, ние сме строителна фирма" - без изобщо да ги интересува, че в стажа си имам един период ама точно в строителна фирма и не съм просто някаква си боса полиглотка.
Или пък съдят по последната месторабота - "О, Вие с корабни агенции... Не, ние сме в друг бранш."

Понякога си мисля, че си търсят ей такива оправданийца в CV-то ми, за които да се захванат, та да ме убедят колкото може по-правдоподобно, че не ставам за тая работа. Ами ако ще ме викат на интервю, за да ми кажат, че не търсят хора като мен, защо изобщо ме викат?

Разбира се, не всички са ме викали, за да ми кажат, че не съм за тях. Някои въодушевено одобряват всеки пункт от автобиографията и обещават да ми се обадят. И толкова. От умрял писмо. Един-единствен път ми се звъннаха след интервюто, както бяха обещали, за да ми кажат, че са се спрели на друг кандидат; много коректно от тяхна страна, впечатлена съм, никой друг не го е правил.

Най-фрапиращият ми случай за яка тенекия беше с една фирма, която провеждаше интервюто на три етапа. Минах първите два успешно и казаха, че ще ми се обадят, за да ми кажат кога ще е третият. И действително звъннаха един ден и ми казаха: "Ще Ви се обадим, за да Ви кажем кога ще се проведе третият етап на интервюто"...   Неадекватна работа. Още ги чакам (тъй е изразът, не че наистина ги чакам - отдавна не ).

Най-страшният ми случай:
В една адвокатска кантора. Отивам, шефът (адвокатът) го няма, посреща ме секретарката. Влязохме в кабинета на шефа, тя седна на стола му, аз - на едно луксозно диванче срещу бюрото. Много мило момиче, говорим си, а аз през цялото време си мисля, че това ултрамеко диванче е по-подходящо за потъване в него и заспиване пред телевизора, отколкото за посетители в адвокатска кантора. И както си бъбрим спокойно и приятелски, след "малко", т.е. поне 30 мин., вратата на кабинета се отваря рязко, в стаята влита с висока скорост едно ОГРОМНО, ГРАМАДАНСКО куче, скача срещу мен и си стоварва лапите на раменете ми, забива ме още по-надълбоко в мекото диванче и ми диша запъхтяно в лицето, с една еееей такава голяма уста, с едни еееей такива респектиращи зъби в нея... Аз, естествено, както ме е страх от кучета - пред инфаркт, не мърдам, не дишам, само си представям онези циркови представления, в които дресьорът си пъха главата в устата на лъва, и само това си представям, и само това, и секундите, през които продължи тук описваната ситуация, ми се сториха години, даже по-скоро всичките ми дотогавашни години живот, ама в обратна хронология. След кучето, но с доста по-ниска скорост, влезе и собственикът му, т.е. шефът, който си седна на мястото, освободено от секретарката, и се опита да се скара на четириногия си приятел. Най-успешният резултат, който постигна, беше, че двете лапи от раменете ми неохотно слязоха на коленете ми, а устата със зъбите значително се поотдалечи и впоследствие даже се затвори. Така проведохме интервюто и шефът поиска веднага да ме наеме. Може би щях да се съглася, ако в бъдещите ми задължения (освен стандартната бумащина) не влизаха и по две ежедневни разходки на по-тежкия му от мен домашен любимец, както и контакти със съмнителната клиентела в офиса. Човекът ми каза, че от време на време идвали негови клиенти и приятели, които имали навика да се държат като у дома си - да сядат на неговото място, да си качват краката на бюрото му, да се изтягат на диванчето, да крещят, да беснеят и да ритат мебели, такива работи, само размахване на пистолети не спомена. Та това аз не трябвало да го допускам в негово отсъствие, моля ви се. Какво, може би курс по самоотбрана трябваше да премина или пък да спирам агресорите с хипноза и кати от карате . Обещах, че до два дни ще му звънна, да се разберем от кога започвам работа. След два дни започнах работа, ама на далеч по-спокойно и безопасно място.

За десерт - най-туинпийксовият ми случай:
Рано-рано сутринта звъня на телефона от обявата. Чувам радостни възклицания, работодателят ми казва, че съм първата кандидатка и непременно трябва да се срещнем, но в момента бил зает. Офисът е на 7 км от дома ми, но преглъщам разстоянието, защото работата ми трябва, к'во пък, ще пътувам, като се налага. Питам го кога да дойда, той казва, че ще ми се обади към обяд. Към обяд съм на кафе с една приятелка и двете нетърпеливо чакаме позвъняването. Към 14 ч. сервитьорката вече нетърпеливо обикаля покрай масата ни и очевидно се пита дали ще висим там още два часа на по едно кафе. Писва ми да чакам и звъня първа. Човекът казва, че ме наема (!!?!), сега е на път от офиса към центъра, да го чакам пред еди-кой си хотел след 30 мин. Не му се връзвам на задочното "наемане", но търча като луда по цялата ни улица и по цялата Главна, защото явно имам шанс. Подранявам с 10 мин. След 45 мин. въртене на плочките пред хотела, на самия пъп на града, под все по-странните погледи на персонал и минувачи (как не дойде някой да ме пита за тарифата), а слънцето все пече ли, пече... пак звъня. "Оооо, мен ме спряха ченгетата, купих си не-знам-си-каква-S-класа-ала-бала (нищо не разбирам от коли, не мога да цитирам точно), сега съм пред офиса, трябва да си взема колата и-глупости-разни-несвързани-много-ми-е-хубава-колата-последен-модел-много-е-хубава-жестока-е-дрън-дрън-ала-бала... Ела до офиса."   Отговарям, че не мога да дойда, лъжа, че съм заета. Той изразява огромно съжаление и казва, че ще ми звънне по-късно, когато дойде в центъра, защото непременно трябвало да се видим. Аз се прибирам трупясала вкъщи, тръшвам се на леглото и умирам. След един час сън телефонът ме стряска. Работодателят. Познатите обяснения за колата, колко е яка, колко е нова, колко е най-най-най, да се видим след 10 мин. на центъра, пред еди-кой си магазин! Да, ама не става, аз съм още "заета" (не съм се събудила по-точно), нека бъде след 30 мин. OK. Мъжът ми е в отпуска и го навивам да дойде с мен. Не искам пак да стърча на площада сама. Ще стоим отстрани и ще наблюдаваме за някой, който отговаря на представата ни за шеф. Стоим и наблюдаваме. Много хора минават през пункта на срещата, но никой не спира. Висим 30 мин. под прикритие, накрая звъня, но никой не вдига. Втори път звъня, но телефонът отсреща вече е изключен. Зарязвам цялата тъпа история и отиваме на кафе. Към края на кафето телефонът ми звъни. Работодателят. Не ми се занимава и нямам намерение да отговарям. Мъжът ми обаче вдига. Долепям ухо и аз (не може, любопитството ме човърка ) и чувам познатият глас да казва: "... ти сега какво правиш, айде ела до нас." Мъжът ми го пита кого търси, оня изсмотолевя нещо, казва, че се е объркал и затваря.

Та интервютата ли? На всичките работи, дето съм ги работила, са ме вземали без интервюта. Отивам, харесват ме и веднага започвам. Защото са знаели какво искат. Не знам как е ставало, сега ми изглежда направо невъзможно...

Аз се замислям дали да не се преквалифицирам. Все повече ме привличат обяви, в които искат хора за работа с първични счетоводни документи. Аз обаче съм много надалеч от всякакво счетоводство. Дали трябва да съм завършила икономическа специалност за такава работа или има курсове за "първично счетоводство"? И какво изобщо е първичното счетоводство? Ако някой може да ми обясни (в ЛС, че да не става спам), ще бъда много благодарна  

Или пък се колебаят и изчакват да видят кой е по-заинтересован. Аз затова винаги съм търсила обратен контакт, дори и когато са обещали те да ме потърсят. При положение, че търсещите работа са повече от предлагащите, не е излишно да се покаже някакъв ентусиазъм.

NightGone, ако не беше тъжно чак да ти досмешее. Прочетох всичките истории. През цялото време си мислех "И сега ако човек с няколко езика все още се оказва безработен...", но видях, че си споменала, че работиш.

Между другото моята теория (не че някой ме пита де, но да споделя) е, че работодателите сякаш ги плаши твърде образован кандидат. По-трудно се манипулира. Да не кажа никак. Трябват им хора с по-скромни познания, но с много хъс и желание за кариера. Така получават лесно управляем кадър. Послушен. И благодарен, защото, видиш ли, на него пък работодателят ще му реализира заветната мечта за бързо издигане. Придобивки от рода на служебен автомобил, гръмка табела на вратата и т.н могат да предизвикват понякога удивително послушание и благодарниост у служителят, дето навремето се е явил доста семпъл на интервю.

Мдаа, и моето впечатление е такова. Качествените кадри по-трудно си намират работа.

Да, аз съм с два чужди езика и МИО и по този случай 4 месеца съм без работа.
Бисер от мое интервю, след като вече е обсъден въпроса за двете деца, посочени в автобиографията ми: "А Вие здрава ли сте?". На същото това интервю, в процес на препитването по езика беше констатирано, че го владея отлично, резултат - изобщо не бях допусната до второ интервю.

И аз съм с две деца. Като чуят това интервюиращите, почват да си мятат едни многозначителни погледи. На последното интервю "амиии, добре, а това тригодишното дете, къде е то?" Какво ли се очакваше да отговоря ..... и так дале.... Сигурно аз съм първата жена с дете, която кандидатства при тях.

И 100 езика да знаеш, и още толкова висши да имаш, това не те прави добър служител. Всъщност няма нищо общо. Проблемът на много хора е, че единствените качества, които притежават са висшето образование и чуждия език 

То всичко е объркано, пълно е с пишман работодатели-робовладелци, комплексирани и скарани с нормалните човешки взаимотношения. От другата страна също е зле - самовлюбени и надценяващи се работници. Да, пазарът на труда е изключително слаб, възможностите за работа - също.

Но и човек трябва да разбере, че за да му се получи трябва наистина да се напъне много, да се доказва, да работи професионално, стига разбира се да има кой да го оцени

Ясно, най-добрите служители не владеят чужди и имат средно или основно образование или никакво такова. Извинявай, ти руса ли си? Владеенето на чужди езици и подходящото образование означават квалификация, но на някои явно не са им ясни и най-прости неща.

много си права, само че висшето образование и чуждите езици не са самодостатъчни за да бъде добър един служител, а са необходими и други качества и компетенции.

Така е и от прима виста това са бонуси. НО за да бъде един служител добър това не е достатъчно (както казват математиците, необходимо, но недостатъчно условие). Имах една колежка, която непрекъснато изтъкваше висшето си образование, отказваше да върши някои работи, защото били под нивото й, отнасяше се презрително към работниците, защото нямат "вишу". И при първите съкращения сещай се какво й се случи.
Едно от важните неща за утвърждаване на определена позиция е умението да се работи с хора (или както сега е модерно да се казва - да се работи в екип). Още нещо се сещам, което върви добре в комплект към висшето, а именно професионалният опит. ЗА добро или за лошо практиката също учи.

Подкрепям.

БГ работодателите трябва определено да се научат как се правят интервюта. Винаги съм била разочарована като се виждам с директен работодател, друго си е в агенция. Там си знаят работата в повечето случаи. Изключвам факта, че и аз работя на такова място--говоря само от личен опит.

Няма да забравя едно интервю в много известна фирма--нямат отдел ЧР, защото госин шефа си назначава всички. Дори не си беше направил труда да ми извади сиви-то. После от агенцията, от която ме харесаха и искаха да ме назначат мен, ми казаха, че госин шефа искал мъж....

На мнение съм, обаче, че наистина отличното владеене на езици и ДОБРОТО образование (няма значение средно, висше и прочие) оказват ОГРОМНО значение за това какъв човек си. Много зависи на какво са те научили и какво носиш в себе си. Съчетанието от двете е това, което прави един човек добър в работата си. Повечето големи и динамични компании нямат място за хора,па макар и завършили, които не са агресивни в работата си и не умеят да убеждават другите какво могат.

Такааа. След известни наблюдения мога да заключа, че агенцията за подбор на персонал, в която бях на интервю е ала-бала. Обявите не са реални. Фирмата се казва "Хюман системс" (София). Подробно съм описала в бгработодател за какво иде реч