Какво ни кара да бъдем майки?

Публикувана: 22 ян. 2011, 14:26 ч.
Последно мнение: 31 ян. 2011, 12:26 ч.

5 646
110

# 30 24 ян. 2011, 13:28 ч.

Аз дълго време се "ослушвах" и не исках да забременявам, но се случи нещо, което промени всичко. Дадох си сметка, че животът ми си върви, а аз нищо няма да съм оставила след себе си!
И поисках дете с цялото си същество! С други думи, явно точно тогава узрях за това.

Виж целия пост

Потребител

# 31 24 ян. 2011, 15:29 ч.

Не знам, този процес е толкова естествен, че по-скоро ми е интересно какво кара хората да не искат да имат деца, отколкото да искат. И ако трябва да говорим с точните термини това не е майчинският инстинкт, а инстинктът за продължение на рода. Защото майчинският се проявява обикновено едва след раждането, а този за продължението на рода ни кара да имаме даце - и жените, и мъжете. Не съм се замисляла фундаментално защо искам, не съм допускала, че може да нямам. Това, върху което съм се замисляла е кога и от кого.

Виж целия пост

B

# 32 24 ян. 2011, 15:37 ч.

Kлер

Peace

Моя майчин инстинкт се появи месец,два след като родих Blush

Blush

,преди това гледах и държах малката като голям камък Mr. Green

Mr. Green

.

Виж целия пост

V

# 33 24 ян. 2011, 16:28 ч.

Не исках дете, именно поради изброените страхове.
Основно исках да си живея безгрижно.
Да, ама като забременях - изведнъж светът се промени.
Нямам отговор защо или как.

По повод майчиния инстинкт - за мен е нещо много силно, в което определено вярвам.

Виж целия пост

Потребител

# 34 24 ян. 2011, 21:50 ч.

Аз откакто съм станала на 16-17 искам да имам деца. Много по възможност. Винаги съм обичала да се грижа за някого. От 7 годишна се грижа за малкия си брат, като порасна си взех куче... Винаги съм се грижила за гаджетата си като за бебета... Mr. Green

Mr. Green

То и това не е много нормално, но съм такава.
Та по този повод никога не съм се колебала дали, кога, колко и т.н... Просто чаках да се появи подходящият човек. Когато го намерих това ни беше първата работа. Mr. Green

Mr. Green

Не съм имала никакви страхове. Бременността и раждането никога не са ме плашили, напълняването още по-малко (защото винаги съм си била дебела), за грижите след това не съм мислила много преди да родя. Просто не знаех какво ме чака и слава Богу! Единственият ми страх беше дали децата ще са здрави и дали ще ги задържа достатъчно дълго (карах много проблемна бременност), но това си е нормално.
И сега, въпреки че ми е много тежка с двамата гамена (никой не ми помага, а и работя) и въпреки че ме подлудяват поне по 3 пъти на ден, продължавам да искам още деца. Поне още едно. 10 мин след края на секциото вече исках трето дете и още не съм се разколебала. Mr. Green

Mr. Green

Но едва ли ще стане за съжаление.

Виж целия пост

Пристрастен

# 35 24 ян. 2011, 22:09 ч.

Ами какво ... Срещата с Него. И усещането, че той е единственият. Това е.

Виж целия пост

Потребител

# 36 24 ян. 2011, 22:41 ч.

Исках да имам дете,понеже годинките ми си вървят. Стана случайно и непланирано.
Първата седмица не ми пукаше, нали имах дете вече.
Но вече дори като гледам репортаж по ТВ за разни дечица се разплаквам, чувствам се вече добре в кожата си на майка, харесва ми, свикнах.
Няма по- голямо щастие, наистина.

Виж целия пост

Klitemnestra

# 37 24 ян. 2011, 22:42 ч.

Цитат на: Клер в пн, 24 яну 2011, 15:29

Не знам, този процес е толкова естествен, че по-скоро ми е интересно какво кара хората да не искат да имат деца, отколкото да искат. И ако трябва да говорим с точните термини това не е майчинският инстинкт, а инстинктът за продължение на рода. Защото майчинският се проявява обикновено едва след раждането, а този за продължението на рода ни кара да имаме даце - и жените, и мъжете. Не съм се замисляла фундаментално защо искам, не съм допускала, че може да нямам. Това, върху което съм се замисляла е кога и от кого.

Аз мога да кажа какво мен ме е спирало да имам деца, т.е. да възставам срещу природата - въпросът до колко е хуманно в нашия вълчи свят да се раждат деца Simple Smile

Simple Smile

Т.е. до колко е честно спрямо самото дете да му предложиш този свят и тези хора.... овълчени, озлобени, готови да ти забият нож в гърба... Все още не съм намерила верния отговор на този въпрос. И на второ място - това, че Той се забави прекалено много Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

S

# 38 25 ян. 2011, 06:28 ч.

Винаги съм искала да имам дете, обичам децата. Да, страхувала съм се от бременността, раждането, отговорността, която трябва да поема като родител, но когато срещнах мъжа ми този страх като че ли изчезна или поне стана по-незначителен. Знаех, че каквото и да се случи, той ще бъде до мен и ще ме подкрепя. С него се почувствах сигурна и така се реших да забременея.

Виж целия пост

Потребител

# 39 25 ян. 2011, 09:57 ч.

Цитат на: wackamotto в сб, 22 яну 2011, 14:26

Искам да ви попитам въпрос, който ме тормози от доста време - какво именно кара една жена да иска да има дете, да преодолее страховете от бременността, раждането и последиците след това, да не я интересува дали ще напълнее и др. негативни промени във външния вид? Всъщност, как преодолявате страховете си (ако имате такива)? Не се ли притеснявате дали всичко ще мине добре, дали ще родите безпроблемно и т.н., дали бащата ще ви помага в задълженията по време и след бременността и прочее неща, които вълнуват жените?

Това, че си пожелала да имаш дете съвсем не означава, че си преодоляла страховете от бременността и раждането или че си си се примирила с наднормените килограми и другите "екстри" след това. Поне при мен беше така.
Първоначално, не си даваш сметка за всичко това или поне аз не съм си давала. Страховете дали всичко ще е наред идват на малко по-късен етап. Отначало е само еуфорията, че обичаш, че си обичана, че ще имаш дете...
А разбираш, че всичко си е струвало всеки път когато детето ти се усмихва и протяга ръчички да се гушка в теб, когато получиш първият букет цветя, набран от поляната специално за теб, когато чуеш първото стихче за мама на тържеството в яслата... Ей, такива ми ти работи...

Виж целия пост

B

# 40 25 ян. 2011, 11:07 ч.

Мен ме привлече светлата перспектива, че ще ми остъпват място в трамвая и ще предреждам хората по опашките.

Виж целия пост

T

# 41 25 ян. 2011, 11:10 ч.

Цитат на: baibibi в вт, 25 яну 2011, 11:07

Мен ме привлече светлата перспектива, че ще ми остъпват място в трамвая и ще предреждам хората по опашките.

Joy

Joy

Joy

Е, сбъдна ли се?

Виж целия пост

Пристрастен

# 42 25 ян. 2011, 14:06 ч.

Реших се да имам дете, когато си купих жилище.
Когато се убедих, че това е човекът, от който искам бебе.
Когато осъзнах, че в професонално отношение няма какво повече да искам - не съм супер амбициозна или лакома.
Когато приятелките около мен започнаха да забременяват една след друга, а аз освен радост от това, започнах да изпитвам необяснимо чувство на завист!
Когато прецених, че няма за кога повече да отлагам.
И може би май на първо място - защото мъжът ми един ден каза: "Нашите приятели чакат второ дете. Не смяташ ли, че е крайно време да намалим резултата между тях и нас" Grinning

Grinning

И така, речено-сторено. След месец благополучно забременях и тогава дойдоха паниката и страхът Wink

Wink

В момента остана единствено страхът, че нещо може да се случи на детето ми. Но този страх е за цял живот.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 43 25 ян. 2011, 14:13 ч.

Дали искам или не - никой не ме пита. Ама годините летят...

Виж целия пост

B

# 44 25 ян. 2011, 16:45 ч.

Цитат на: temida в вт, 25 яну 2011, 11:10

Цитат на: baibibi в вт, 25 яну 2011, 11:07

Мен ме привлече светлата перспектива, че ще ми остъпват място в трамвая и ще предреждам хората по опашките.

Joy

Joy

Joy

Е, сбъдна ли се?

Е, че ако не ми се беше усладило, мислиш ли, че щях да имам две породени?

Виж целия пост

Препоръчани теми

bTV Lady - Повече за нея . . .

18 689
96

Романтични сериали, теленовели

Мнение за Едиола Пренди

7 608
36

Здравни заведения, специалисти

Лотария "Зелена карта" 2017

288 152
2 215

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.