Подсъзнанието може всичко 36 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 54 882
  • 731
# 315
Клеми,не обичам да се хваля,,но..понеже така постави въпроса,че не е възможно,човек да има свой дом..на 30г..да си кажа..(вече съм на 43)
Бях на 21,когато се омъжих.На 22 съпругът ми отиде войник, а аз останах с първото ни дете да живея при родителите му.  На 23 вече имах 2 деца и..безработен мъж(съкратен от работа, като най-млад)..,самата аз бях в "дупка" на закона и..макар с две деца под 2г,нямах право на майчинство. Започнах работа като чистачка в най-близкия завод докато свекър ми беше в отпуск по болест (беше се разболял от бронхопневмония , докато се редеше на опашки сутрин в 4ч за да вземе мляко с купоните, които ни се полагаха..и имаше 40 дни отпуск по болест).Бях безумно благодарна на директора на въпросния завод,който..като му разказах ситуацията в къщи създаде специален щат за мен. Позволи ми да се прибирам за да кърмя през 3ч малкото си дете..ако си свършвам работата, разбира се..
На следващата година (на 24г) имахме собствена фирма на съпруга....На 25 вече се дипломирах.. и..имах собствен бизнес и аз..
На 27 вече имах собствено жилище..с помощта на съпруга си, разбира се..и на детската градина и яслата на децата..
Свекър ми и свекърва ми бяха млади и също работеха.., родителите ми на 500км..също работеха.., но финансово за жилището не сме разчитали на никой от родителите..Тогава и кредити не даваха..
Разбира се жилището не беше голямо и не беше в престижен квартал..,но..си беше наше..
На 33г имахме второ жилище и трето дете..- собствено.. На 39г трето жилище и четвърто дете....
Та..нека не обявяваме,че е невъзможно..
Виж целия пост
# 316
Klemy Очевидно съдиш по себе си,няма лошо.Но  повечето мнения тук с нищо не те обвързват,не налагай и своето за най-правилно. Peace Ако съм споделила нещо за себе си и опита,който имам,то е моя лична гледна точка и никому не я налагам.

Все пак искам да ти кажа ,че за мен Домът е не просто къща,с няколко стени покрив,а  къща изпълнена с обич.Да загуби човек бащиния си дом едва ли е кощунство,когато става по независещи от него обстоятелства.Все пак ако това ще те успокои-не считам себе си за светица и съм грешила и то много.

Колкото до работата-/има разлика дали работиш за удоволствие,или за да си осигуриш прехраната,своята и на семейството си/-отново съдиш по себе си,и явно четеш  през ред,тъй като  бях писала,че съм почнала работа на 12г,а до сегашната си възраст съм имала време да си избера и професия и кариера да градя.С това спирам до тук,че да не оспамвам темата.Ако много те вълнува,има лични за тази цел. Peace


И тъй като стана дума какво е домът за мен ето какво  искам да споделя,не е мое,но е красиво.

Домът е там ,където е сърцето.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=179779


Виж целия пост
# 317
*щурчо* , никъде не съм казала, че е неъзможно. Нито ще тръгна да смятам кой, кога и как по години...Или в кой град на България и колко му е струвало.  Peace Но на пръв поглед излиза, че за 3 години собствен бизнес сте купили през 95 година жилище със съпруга ти. Не съм по сметките, мога да бъркам. Началото на 90-те нещата седяха по съвсем друг начин. Освен това забелязвам елементи свекър и свекърва, при които сте живели. Аз говоря за мъж, жена и деца. В годните след 97-ма...
Не искам и не чакам, наистина някой тук да се обяснява. Даже по-скоро не бих искала. Всеки знае себе си.  Peace Но когато дори за чаша вода разчиташ само на човека до теб е друго. И си безумно благодарен, че го има.

Имам още много за писане, даже поизтрих доста. Който посика разбра.  ooooh!

СИНЬО МЕЧТАНИЕ, въобще не си ме разбрала.  Naughty
Виж целия пост
# 318
Аз май съм от неразбралите.
Не мисля, че някой е губил каквото и да е с лека ръка. Просто след загубата се продължава напред. Осъзнато. Когато аз загубя нещо - търся начин да продължа живота си след това, без да оплаквам загубеното до края на дните си. Кому е нужно човек да се вайка, тревожи, плаче ... за каквото и да е, вечно. Живеем с радостите от това, което имаме, но и със загубите, които също са си наши. Намерили сме пътя си след тях. Никой не е казал, че загубата не е проблем. Но животът ни не свършва с нея.

Колкото до наречените от теб "наши" закони - те са на този, който ги приема. Лично за мен това е просто поверие, което не приемам за себе си.

Щурчо, благодарна съм, че познавам такъв човек!   bouquet
Виж целия пост
# 319
*щурчо* newsm51 Да са ти живи и здрави дечицата!

Аз имам щастието днес да съм това,което съм.Защото можеше и да не бъда.Не просто усмихната и здрава,а и жива .Но това са подробности.
Но  както едно момиче/Винце newsm51/ тук бе писало :Днес е моят ден.
Аз вярвам,че всеки ден за мен е едно ново начало,на нещо хубаво и добро.А пък времето ще покаже.
Виж целия пост
# 320
jd, напротив, напротив, написа се, че загубата не е проблем.
Може би аз не съм го разтълкувала правилно. За това и питам.
Аз също написах, че няколко пъти са ми отмъквали личната чанта и грам не ми правеше впечатление накрая. Тогава ми се разсърдиха някой хора. Но едно е чанта, друго е семейство и дом...Поне за мен.
Не се заяждам с никого, опитвах се да разбера кой какво е имал предвид.
Вече започна да ми се изяснява.  Hug
Стига сте приемали всичко на нож, де.  Hug
Виж целия пост
# 321
СИНЬО МЕЧТАНИЕ , напълно съм съгласна с теб.
Дом е там, където е сърцето ти..(а ти дори може да не си там..)
Къща  пълна с деца и мъж, може да е дом за един и мъчение за друг...
Относно грешките..няма безгрешни хора..
Който,каквото ида има, може да го загуби със или без свое участие.. и ако това се случи, ..трябва да намери сили и да продължи напред, и да изгражда всичко отначало..и..да си учи уроците..

jd ,писали сме едновременно..

СИНЬО МЕЧТАНИЕ , важното е,че си жива и здрава..Всичко останало се постига..  bouquet

Klemy, не го приемам на нож..предполагам и останалите така..просто..всичко е доуточняване..понякога хората не се разбират добре с думите, ако не се виждат..  bouquet
Виж целия пост
# 322
 Hug
Разбира се, но аз лично не разбирам ако къща пълна с деца и любим са ти дом, как може да кажеш, че нямаш против да ги загубиш? Може би не съм разбрала добре, права си, че "на монитор" се губи голяма част от смисъла... Peace
Виж целия пост
# 323
*щурчо* Hug Така е,важното е да си там,където е сърцето ти.  Kissing Heart Благодаря! newsm51

jd Peace



Hug
Разбира се, но аз лично не разбирам ако къща пълна с деца и любим са ти дом, как може да кажеш, че нямаш против да ги загубиш? Може би не съм разбрала добре, права си, че "на монитор" се губи голяма част от смисъла... Peace

Klemy Не видях някой да е писал такова нещо?БИ ли цитирала?
Виж целия пост
# 324
*щурчо* Hug Така е,важното е да си там,където е сърцето ти.  Kissing Heart Благодаря! newsm51

jd Peace



Hug
Разбира се, но аз лично не разбирам ако къща пълна с деца и любим са ти дом, как може да кажеш, че нямаш против да ги загубиш? Може би не съм разбрала добре, права си, че "на монитор" се губи голяма част от смисъла... Peace

Klemy Не видях някой да е писал такова нещо?БИ ли цитирала?
Не бих, защото ще се създаде излищно напрежение.
Аз поне си дадох отговор на част от въпросите. Както казах не съм искала да водя статистика. Понякога стига да дадеш поле за размисъл.


Редактирам се, Рози са добре, всичко е спокойно, утре би трябвало да кацнат по план!
Лека вечер на всички!
Виж целия пост
# 325
Благодаря на момичетата за споделеното за картата на желанията Hug

Относно грешките,мога да цитирам :

"Бъдете благодарни за провалите и греховете си!
“Всеки човек в живота си трябва да благодари за грешките си”
Грешките са довели всеки успял човек на мястото, където е днес. Твоите грешки те учат, твоите грешки те подготвят, тренират те, ТЕ те правят много по-добър. Ти си много по-добър днес от вчера, точно заради грешките, които си до...пуснал. Благодари за грешките, които си направил. Те са стратегическа, изключително важна отправна точка за твоят успех!
/Ралф Уолдо Емерсън"

 Peace Щем не щем- всички грешим.Факт. Някои разбираме грешките си,учим се, други циклим на една и съща, докато не се научим. Разликата между умният и глупавият била, че глупавият повтарял една и съща грешка постоянно, а пък умният-правил все нови и нови грешки Wink Ама пък понякога една "грешка" днес,променя животът ни към по-хубаво утре,нали Wink
Виж целия пост
# 326
Последните постове ме наведоха отново на мисълта колко сме различни, но в това е красотата на света     bouquet  Обичам да чета различни гледни точки, те са храна за ума. Обичам и толерантното отношение към различното мнение! (една интересна дискусия за толерантността - интересни са и коментарите... http://bglog.net/BGLog/9607 )

Klemy, мисля, че те разбрах Hug



Послание от Станислав Рихтер (учен и поет, обвиняван в прекалена дързост и не уравновесено поведение поради което са искали да го затворят в лудница, но той е успял да докаже, че притежава  бистър и остър ум и е освободен).

Слабите ме обвиниха, че моята енергия е силна и не издържат на нея.

Но аз си спомних, че обичащите сянката и тъмнината обвиняват силата на слънчевата светлина, но то не е спряло да свети.

Бавните ме обвиниха, че крача бързо и неричмично и не съм в крак с тях.

Но аз си спомних, че и светлината преминава с бясна скорост, но аз не съм се отказал да я следвам.

Гладните ме обвиниха, че много ям и трупам килограми.

Но аз си спомних, че ако аз спра да ям и им дам на тях, това няма да ги направи по-малко гладни.

Играещите на "скромност" и "добро възпитание" ме обвиниха, че искам и изявявам желанията си на висок глас.

Но аз си спомних, че обичам откритостта и честността, а не подмолните тъмни сделки.

Високите ме обвиниха, че съм нисък. Ниските, че високо се издигам.

Но аз си спомних, че ако напусна своите мерки и се съобразя с тях, но тогава аз няма да съм аз.

Страхливите ме обвиниха, че имам бурна и разрушителна енергия.

Но аз си спомних, че всички обичат да гледат мощните водопадите, но никой не застава на пътя им, а стоят от страни и се задоволяват с пръскащите капчици вода.

Студените ме обвиниха, че съм като огнена стихия и изгарям .

Но аз се сетих за истинския огън – той изгаря само тези, които се напъхват  в него, а топли и осветява, тези които стоят до него.

Малките ме обвиниха в грандоманство и нескромност.

Но аз си спомних, че е страшно нескромно да си останеш малък и да не искаш да растеш.

Недоволните ме обвиниха за това че са такива.

Но аз си спомних, че и аз бях такъв, докато не реших да променя нещата.

Свитите ме обвиниха в разпуснатост и неморалност.

Бедните в печелбарство.

Стиснатите в алчност.

Прахосниците в спестовност.

Слабите в сила.

Силните в слабост.

Дългите в краткост.

Кратките в дългоречие.

Нетърпеливите в мудност.

Мудните в бясност.

Нещастите в неразумност.

Пияните в сухост.

Сухите в мокрост и несериозност.

 

А аз обвинявах себе си, че искам да ги следвам и че не успявам.

Че искам да направя всички щастливи и доволни, а се провалям.

 

И се отказах, да следвам другите. Да слушам техните съвети и напътствия

И... станах водач ... на себе си....А другите ... те ме последваха.
- http://victoriavselena.blog.bg/zabavlenie/2011/01/14/uchilishte- … vodachi-25.667687

 

Изпращам любов на Рози и Рози Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes и вярвам, че всичко е наред Peace
Виж целия пост
# 327
Lenny как се появаваш винаги при нужда? Laughing
Дискусията за разделянето с нещата е любопитна, няма да прибавям нищо, сямо да вметна, че май доста от над са над 30 Grinning
Радвам се на новините за Рози и другите , които се прибират!
Виж целия пост
# 328
Лени,Енита  bouquet
Вярвам,че с Рози и Рози всичко е и ще е наред.. Praynig
Виж целия пост
# 329
Не само, че са поне на по 30 доста от нас, но все си мисля, че и ги е поочукал живота.  Wink Пък с кредити всичко става. Лесно - не. Но става. И с много работа. Понякога по две-три работи. И с малко късмет и много вяра. Но това е за материалните неща.

За нематериалните, моето лично виждане мнооого се е променило през последните пет, може би десет години. Хората сме като влакове, всеки има свое разписание. Това, че по някое време в някакъв момент два влака са на една гара не дава никаква насока за разписанията им по-нататък. Аз пък съм заобиколена най-вече от семейства, в които поне единият стои по... навик, задължение, от страх... По всякакви причини, но не и от любов. На мен това ми беше на дневен ред преди десетина години. И ми беше много, наистина много трудно, да приема, че една раздяла може да е за добро. И много раздели трябваше да минат и изобщо не беше лесно. Но сега имам повече време да обичам. Просто се наслаждавам на любовта. Пък докога... Не се опитвам да гадая вече, не се опитвам и да я управлявам.  Simple Smile Което не значи, че няма да боли.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия